Мафиотските практики на борисовото управление продължават!

Тъкмо да реши човек, че Борисов и управлението му са започнали да се очовечават и да мислят повече за хората в сравнение с всички останали техни предшественици и... Фалшива "тревога"! Няма нищо подобно!

.

От една страна, управлението на генерала демонстрира някаква гъвкавост при формирането на мерките за закърпване на бюджета. (Публично, тези мерки са наричани "антикризисни", но всъщност са прокризисни, макар и неизбежни след кражбите на предходния кабинет.) Финансовите рестрикции и утежнения, които се планират, са реално координирани (не само съобразени на думи или дори никак, както беше при предходните кабинети) с работодателите и с профсъюзите у нас. Освен това, при някои от срещите си (примерно, с недоволните от временното орязване на заплатите им лекари) Борисов сякаш демонстрираше наченки на съпричастност със и на мислене и за най-мизерстващите и най-нямащи слоеве от обществото ни. Всичко до тук - добре! Но!

.

Докато кабинетът сякаш се опитваше да направи добре някои неща, в същото време продължи най-упорито с мафиотския модел на мислене спряма други неща. И то - спрямо повечето неща! Ето част от безпринципните намерения и действия на борисовото управление:

.

1) Опитите на управляващите да си осигурят произволно (неконтролирано от никого) следене на Интернет

.

2) Опитите да забранят протестите пред сградите на Министерския съвет и на Народното събрание (тоест - да се забрани свободното събиране на граждани пред сградите на уж публични институции). Засега управляващата коалиция се отказа от тези намерения. Дали само временно или за постоянно - времето ще покаже!

.

3) Замразяването на и без това смешно-ниските заплати у нас. Всеизвестен факт е, че макар отдавна цените на почти всичко в България да са европейски (в много случаи дори се надхвърлят европейските ценови равнища), то средната работна заплата у нас е най-ниската не само в цяла Европа, но и на целия Балкански полуостров. Отгоре на всичко, за малко да излезе, че криза и празен бюджет ("постна пица", по думите на Дянков) има за всички други, но не и за управляващите! За малко депутатите да си гласуват увеличаване на заплатите още през първото тримесечие на 2010 година, макар на всички останали през цялата въпросна година заплатите да са замразени. Добре, че председателката на парламента Цецка Цачева и неколцина други "със сълзи на очи" се примолиха на колегите си, да не си докарват политиците поредния срам и поредното безспорно свидетелство за лицемерие и за различни аршини, с които се мери при управлявани и при управляващи. И още по-добре, че по изключение този път останалите се вслушаха в молбите за демонстрация на повече достойнство и се отказаха от увеличаването на депутатските заплати. Засега!

.

4) Опит да се ограничи броят на пенсионерите само до броя на столетниците в България (тоест - опит да се повиши и без това твърде високата и в момента възраст за пенсиониране). От последното изпълнителната власт сякаш се отказа, но нищо не пречи в по-близък или в по-далечен момент подобен опит да бъде подет отново. Да не говорим, че има множество "стари влъхви" (икономически експерти към предишни, вече провалили се по изборите от миналото политически формации), които агитатори отново и отново се опитват да пробутват стари и изхабени икономически рестрикции, по-познати от предишните управления като "непопулярни реформи". Аман от едни и същи, но все представяни като "нови" непопуряни "реформи"! Кога ще вземат да се поразнообразят малко нещата и с популярни реформи?! Такива, които да не обслужват интересите само на малки части от обществото, а тези на цялото общество! Защото, не е тайна за никого, всички предходни управления до момента обслужваха интересите единствено на самите управляващи, на едни или други части от бизнеса и, понякога, на останалите държави-членки на ЕС. Нищо повече!

.

5) Самоосигуряването на държавните служители с цел - да се прехвърли поредния ангажимент на държавата, а след това и на работодателите, върху работниците. Управляващите твърдяха, че самоосигуряването би засегнало само държавните служители, но това е поредната управленска фалшификация. Веднага след като подобно намерение стане реален факт, бизнесът у нас незабавно ще нададе вой - с какво е нещо повече на този свят държавата, та да не плаща осигуровките на служителите си, а пък частните компании да са принудени да осигуряват своите работници? И рано или късно самоосигуряването би се приложило спрямо абсолютно всички в страната без изключения. Но това "самоосигуряване" няма да бъде действително самоосигуряване, а единствено ще бъде продължение в нова, още по-безогледна форма на сегашния грабеж. Това поредно абдикиране на управляващите от същностни техни задължения и още по-пълното преминаване към модел, при който да плащаш данъци по принцип, само за да плащаш такива, без да получаваш нищо срещу това, засега не се случи. Отново ключовата думичка е - ЗАСЕГА!

.

Както лесно би могъл да се досети човек, гореизброеното не е всичко. Ето още три "пресни", макар две от тях да са отдавна познати от предишните управления, грабителски практики и намерения на днешните държатели на властта. Да припомним искането от управляващите на пари за здравни осигуровки от ... безработни! Сигурно безработният произвежда парите или пък трябва да краде, за да плати на управляващите тази ангария. Даже начисляват и лихви върху тези измислени от тях задължения!!! Та да може да загробват допълнително във финансов капан хората, които и така не са в състояние да плащат! Нещо като при парното, за което ще стане дума малко по-късно. Искат от безработния пари за здравни осигуровки, но не помагат по никакъв начин на този безработен да преживее периода, през който по разни причини не е на работа! Така хем товарят изкуствени задължения върху нуждаещия се от помощ човек, хем си спестяват непрекъснатото социално подпомагане при безработица, от което непрекъснато социално подпомагане можеха да се вземат и парите за здравните "осигуровки". Явно е, че в тази им форма здравните "осигуровки" представляват живо дране на кожи от гърба на мизерстващите.

.

Също забелязваме, че подпомагането при безработица е временно, макар непрекъснато да ни се вземат пари за данъци, когато работим. Не би ли било много по-уместно и най-вече, много по-справедливо, след като сме подпомагани само временно при безработица, данъците също да ни се взимат само временно, докато работим? Примерно, срокът на вземане на данъци от нас след като започнем работа да е равен на времето, за което сме били подпомагани, докато сме били безработни. Или пък, след като, докато работим, ни се вземат данъци постоянно, то и когато сме безработни би трябвало да бъдем подпомагани постоянно. Всичко друго представлява най-обикновен узаконен грабеж.
.
Следващата грабителска практика, организирана от управляващите, е свързана с до болка познатите на всички ни топлофикационни "услуги". Всъщност, това си е поредната схема за ограбване както на нямащи, така и на имащи. Защото по какъв друг начин бихме могли да определим, освен като грабеж това, да се вземат пари за парно дори в случаите, когато потребителят е отрязал радиаторите си и реално не потребява услугата?! Иде реч за прословутата такса "мощност". Излиза, че дори човек никога да не е бил клиент на топлофикациите, той пак трябва да им плаща (имаше и подобен случай, представен в новините на "Нова телевизия)! Плаща единствено заради това, че тръбите на топлофикациите преминават през жилището му! По принцип, поне в нормалните държави, в подобна ситуация точно топлофикационните дружества трябваше да плащат на хората, че използват имотите им, за да си обслужват останалите клиенти. Естествено, става дума за нормалните, а не за българските (подразбирайте - грабителските) практики.
.
Таксата "мощност" при парното е доста близък аналог на месечната такса за доставка на интернет-услуги. Но докато при интернета плащате само веднъж месечно, след което ползвате услугата неограничено през целия заплатен период, то при парното хем плащате таксата "мощност", хем отделно си плащате и употребената от Вас топлина. Всичко това говори само за едно. За разлика от интернета, топлофикационните услуги са управлявани много зле! Но вместо да фалира вследствие на това, както изискват нормалните пазарни механизми, парното е изкуствено поддържано "на повърхността" чрез ограбването на неговите актуални и бивши потребители (много често тези потребители са старци със символични, направо подигравателни пенсии).
.
И вместо управляващите да разрешат веднъж за винаги справедливо проблема със заплащането на несъществуващи услуги при парното, те взеха, че въведоха същата извратена практика и при електроенергията! Отскоро при електроенергията също ще се плаща такса "мощност"! Управленската наглост направо няма граници!
.
Относно опита на ГЕРБ и на партньорите им да отстранят президента Първанов посредством импийчмънт с фалшиви, изсмукани от пръстите основания - въобще не си струва отново да се спирам в подробности на това. Тази смешна инсинуация срещу държавния глава най-очаквано се провали. Провалът беше най-очакван, макар и да настъпи по-рано от очакваното (още в парламента, вместо в Конституционния съд). Междувременно, този глупав ход на управляващото мнозинство направи безценна услуга на Първанов, като от безпринципен човек с "широко" затворени очи през управлението на Станишев, Сакскобургготски и Доган го преобрази на невинна жертва и на единствена по-реална опозиция на ГЕРБ, Атака, СДС и ДСБ. Да не говорим за пропилените буквално на вятъра управленски време и усилия, които можеше да бъдат употребени за осъществяването на далеч по-смислени занимания.
.
След всичко, написано до момента (има и още, но ако се включи действително всичко - материалът ще стане с астрономически обем), човек започва да си задава въпросът, дали не е най-добре да се откаже от българското си гражданство? Че нещо, "загрижеността" на държавата за "обикновения", масовия човек излиза на същия този човек прекалено скъпо, докато той се води български гражданин. Същевременно, въпреки заплащаните тежки цени, "обикновеният", масов човек реално не разполага с почти никаква защита от нищо.
.
Наистина! Какво би станало, ако някой чужденец стане български гражданин? Ами ако само временно дойде на работа в България? Той ще дължи ли здравни осигуровки от раждането си-до идването му у нас, както дължи такива осигуровки всеки българин без изключение? Всеки, който е роден и постоянно пребивава в нашата държава.
.
Явно, в България е най-добре да си чужденец! Или поне - да не работиш у нас. Защото в противен случай тук ще те одерат жив! Интересно, докъде планират да стигнат управляващите ни с всички тези свои грабежи? Кожите от гърбовете ни кога планират да смъкнат окончателно?

Поредното потвърждение, че и този кабинет е на "Вие" с принципите. И, че е поредният, на който не му пука за "обикновения" човек.

Има ли все още някой, който да се съмнява, че "ГЕРБ" не са много по-различни от всичките им предшественици?! За най-заклетите фенове на борисовата партия (те все повече намаляват, но все още има такива) ще припомня част от творенията на сега-управляващите, които творения най-ясно демонстрират управленския манталитет. Можем да започнем с опитите на управляващите да си осигурят произволно (неконтролирано от никого) следене на Интернет и да забранят протестите пред сградите на Министерския съвет и на Народнотосъбрание (тоест - да се забрани свободното събиране на граждани пред сградите на уж публични институции). Има още конкретни управленски действия срещу същностни, фундаментални граждански права. Сегашното управление продължава няколко тайни дейности срещу гражданските права и свободи, които дейности са започнати още по комунистическо време или около края на това време, но никой от всичките така наречени "демократи" във властта след "демократичните промени"-до сега включително не е намерил за необходимо да ги преустанови. Въпросните тайни (и полу-тайни) дейности не са преустановявани, въпреки безпринципния им и безусловно недемократичен характер. Точно сега няма да акцентирам по-детайлно на тези въпроси.
.
След усилията за произволно следене на Интернет и за забраняване на мирни събирания на обществени места можем да продължим с не най-принципния икономически ход със замразяването на и без това смешно-ниските заплати у нас, както и с опита на управляващите да ограничат броя на пенсионерите само до броя на столетниците в България (тоест - опита да повишат и без това твърде високата и в момента възраст за пенсиониране). От последното изпълнителната власт сякаш се отказа, но нищо не пречи в по-близък или в по-далечен момент подобен опит да бъде подет отново. Примерно, заради лошото финансово състояние на страната ни. Борисов лесно би могъл да оправдае този ход с думите: "да не станем като Гърция"! Що се отнася до замразяването на заплатите - за малко да излезе, че криза и празен бюджет ("постна пица", по думите на Дянков) има за всички други, но не и за управляващите! За малко депутатите да си гласуват увеличаване на заплатите още през първото тримесечие на 2010 година, макар на всички останали през цялата въпросна година заплатите да са замразени. Добре, че председателката на парламента Цецка Цачева и неколцина други "със сълзи на очи" се примолиха на колегите си, да не си докарват политиците поредния срам и поредното безспорно свидетелство за лицемерие и за различни аршини, с които се мери при управлявани и при управляващи. И още по-добре, че по изключение този път останалите се вслушаха в молбите за демонстрация на повече достойнство и се отказаха от увеличаването на депутатските заплати. Засега!
.
С изброеното по-горе управленските свидетелства, че на никой не му пука особено за "обикновения", за масовия човек (освен на думи и главно преди избори, разбира се) не свършват. Ето го и поредното, най-прясно управленски творение в тази посока! Самоосигуряването! (Управляващите твърдят, че то ще засегне само държавните служители, но това е поредната управленска фалшификация. Веднага след като подобно намерение стане реален факт, бизнесът у нас незабавно ще надигне вой - с какво е нещо повече на този свят държавата, та да не плаща осигуровките на служителите си, а пък частните компании да са принудени да осигуряват своите работници? Е! Да ги осигуряват само наполовина, де! Защото, макар работниците да нямат практически никакъв контрол над парите за осигуровките - с тях оперират единствено счетоводителите на фирмите, - държавата твърди, че половината от осигуровките се давали от работника!!! Това нещо се прави, за да може държавата да разполага с нормативен инструмент за преследване на работниците, когато работодателите им не са били на кеф да ги осигуряват коректно и естествено, когато на самата държава и` скимне да се занимава с това. Подобно нещо вече се случи на някои от българските футболисти, заради некоректното изплащане на осигуровките им от футболните клубове, за които играят.)
.
Теоретично, самоосигуряването е нещо много хубаво. Парите за осигуровки вече биха преминавали през ръцете на самия осигуряван и така той не би могъл да става лесна жертва на измами и злоупотреби, както е сега. (Независимо, че управляващите представят изплащането от работодателите на осигуровки под размера на действителната заплата като резултат от "споразумение" между тях и работниците, всъщност никой не пита последните, как точно биха искали да стоят нещата. Че кой работник би искал на стари години да получава по-малка пенсия?! То и така пенсията е такава, че едва се преживява с нея, та... А пък ако започнеш да се правиш на много интересен пред работодателя с искания за пълна осигуровка - просто няма да бъдеш назначен на работа!
.
При коректна и демократична система за самоосигуряване, самоосигуряващият се би имал възможност да избира между различни, по-скъпи и по-евтини планове за щита. Стойността на осигурителния пакет би била изцяло по негов личен избор и без никаква връзка с размера на възнаграждението за труда му. Нещо, като при застраховките. И освен това, самоусигуряващият се би имал правото да рискува и въобще да не се осигурява. Отново, подобно на застраховките. Няма нужда да уточнявам, че "самоосигуряването", което замислят Дянков, Борисов и подчинените им няма да има нищо общо с току-що описания подход. Тяхната система за "самоосигуряване" (първо при държавните служители, а след това и при всички останали) е просто поредният механизъм, чрез който държавата да абдикира от поредните си задължения, без старата система да бъде заменена с паритетна, камо ли пък с по-добра такава.
.
С други думи, управляващите замислят поредния механизъм за ограбване на населението, при който механизъм всички все повече и повече ще плащаме данъци, осигуровки и други финансови утежнения, само за да плащаме такива по принцип. В замяна, ако въобще получаваме някакъв продукт, то той ще бъде повече или по-малко негоден. Както се получи след всички останали така наречени "реформи". Тоест, както се получи при здравеопазването, при образованието и навсякъде другаде.
.
Какво ще се случи, след като управляващите въведат новата система на "самоосигуряване" (както вече споменах - първо при държавните служители, а после и при останалите)? Няма нужда специално да уточнявам, че заплатите неизбежно ще намалеят. Управляващи и работодатели ще оставят още повече пари в джобовете си, за сметка на работните заплати. Последните, които и така вече бяха замразени заради кризата, този път ще намалеят и директно (не само индиректно - посредством инфлацията, съчетана със замразяването). Промяната, както лесно би могло да се предположи, няма да подобри обслужването при дейностите, които ще продължим да заплащаме с орязаните си заплати (то, кога ли в България нещо се е подобрявало след намеса на управляващите?!). Обратното! Рано или късно нещата ще се влошат още повече, а оправданието ще бъде, че даваме малко пари за осигуровки. Така следващата стъпка на управляващите, след въвеждането на тяхното "самоосигуряване", ще бъде да увеличат средствата, които взимат за осигуровки. И последвалата това увеличаване липса на подобрение в обслужването ще бъде оправдавана със стандартното непрекъснато мрънкане, че парите продължават да са малко.
.
Докато едва ли нещо би се подобрило след въвеждането на прокламираното от Дянков и Борисов "самоосигуряване", в същото време управляващите още по-безскрупулно ще започнат да преследват тези, които не се "самоосигуряват". Защото при Борисов-Дянковото "самоосигуряване" няма да има избор, дали желаеш и можеш да се "самоосигуряваш" или не. "Самоосигуряването" на Борисов и Дянков е като ангария. Данък, който трябва да плащаш, независимо дали желаеш или не и независимо дали можеш или не. Като при робството и феодализма от миналото. Най-много от всичко това ще страдат безработните (особено бездомници и клошари), както и хората с много ниски доходи (тези, които едва свързват двата края, въпреки че работят).
.
Ето това, както изглежда, ни очаква, ако сегашните управленски мераци всички да се "самоосигуряваме" станат реалност. Според мен и най-предубедения в полза на актуалното управляващо мнозинство би признал вътрешно, пред себе си, че това е всичко друго, само не и работа в полза на ЦЯЛОТО общество. А пък ако управляващите можеха да разберат какво смятам и се опитаха да се оправдаят с лошия бюджет, оставен им от Станишев, царя и Доган - няма никакъв проблем! Ако те нямат никакви идеи, как могат да се оправят бюджетните "дупки", без от това ЗА ПОРЕДЕН ПЪТ да пострада ЦЯЛАТА общественост - аз мога да им дам такива идеи (естествено, след кратък период на запознаване с проблемите в дълбочина). Достатъчно е да ме поканят за съветник или консултант. Примерно, на Борисов! Защото, ако хем си плащат заплати от данъците ми, хем да трябва и аз, дето се налага да работя за преживяването си, да им решавам проблемите, без да имам никакво лично време след работа, а и нищо да не ми се плаща - май някак си не е много справедливо, нали? Иначе се получава, че плащам два пъти. Веднъж - плащам, за да си гласуват разни там заплати от данъците ми, уж за да разрешават проблемите на обществото; и втори път - плащам, за да им свърша работата, за която вече съм платил веднъж заплатите им чрез данъците ми!

Некадърници или съзнателни измамници са управляващите? Според мен е вторто!

Докато мнозина си губят времето с разправията между управляващото мнозинство и Президента, изпълнителната власт никак не губи своето време! Докато Дянков с благословията на Борисов ни успиваше, колко страшна била дефлацията в следствие на кризата (естествено, дефлация само за по-състоятелните - масовите стоки, тези, които потребяват всички домакинства, поскъпнаха) и че това много обезателно налагало да се замразят заплатите в бюджет 2010, не са минали и три месеца от новата година и точно управляващите започнаха да качват ангарията (стойността на здравните осигуровки) и цените на най-фундаменталните разходи за всички домакинства - разходите за ток и за парно (чудно само, как са пропуснали водата и въздуха! Или не са?).
.
Увеличаването на цените на тока и на парното не е всичко! Бяхме зарадвани и с нова такса при тока. Управляващите поизтупаха старата такса "електромер", преименоваха я на такса "мощност" и отново ни я прикачиха към сметките. Получава се нещо като при парното. Както при парното, така и при тока вече ще се плаща не само за реална консумация на услугата, но ще се плаща и за самото право да ползваш тази услуга! Нещо като при интернет, но за разлика от последния не плащаш ограничена месечна такса и в рамките на този месец да ползват нета неограничено, ами при тока хем плащаш месечна такса (явно, единствено заради правото да разполагаш с ток по принцип), хем отделно плащаш и самия ток, който си изразходвал!
.
Нещата с тока горе-долу наподобяват тези с парното, ама при парното управленската наглост е още по-голяма! При парното, дори когато си премахнал всички радиатори от жилището си, пак плащаш, но за разлика от тока тука не плащаш за правото да разполагаш с парно (такова при отрязани радиатори няма, естествено), ами плащаш за "привилегията" топлофикациите да ти използват имота, за да си обслужват останалите клиенти!!! По принцип, в цивилизованите държави нещата стоят обратното. Ако някой ти ползва имота, за да обслужва други, то този някой плаща наем на теб и то само в случай, че е получил съгласие за това. Не ти да му плащаш на него! Ама нашата държава винаги е правела всичко наопаки на останалите. Та нали същото става и с икономическата криза сега! Докато останалите наливаха пари от бюджетите си в потребителите, за да могат последните да продължат да потребяват, да се запазят стимулите за националното производство и така да не фалират стратегически за държавите сектори (като автомобилостроенето, примерно), то нашите финансови "гении" от сорта на Дянков замразиха заплатите и така продължиха да изтръскват и без това достатъчно празния джоб на българина.
.
Ама защо да се чудим, се всичко у нас се прави точно наопаки на нормалното? Та нали ако се правеше нормално - всичко щеше да става както трябва! А когато всичко става както трябва - управляващите ще са направили нещо за всички хора в тази държава, вместо само за себе си и за неколцина свои приближени! Та нали подобно нещо ако станеше, щеше да бъде голям позор за нашите властимащи! Тогава нямаше да могат да се пишат "големи тарикати"!
.
Гореспоменатите увеличения на ток, парно и налози стават на фона на замразените от Дянков, Борисов и Ко заплати (най-ниските не само в цяла Европа, но и на целия Балкански полуостров). И дори ако днес финансовият ни министър излезеше и оповестеше корекция на бюджета, свързана с увеличаване на минималната и средна работна заплата заради новите цени на ток, парно и налози (нещо, което Дянков, Барисов и останалите няма да направят) - работодателите едва ли биха последвали мярката и едва ли биха увеличили реалните работнически заплати. Подчертавам РЕАЛНИТЕ заплати, защото за никого не е тайна масовата работодателска практика да са осигурявани работниците на пари, почти два пъти по-ниски от реалното заплащане. За да може този гешефт в ущърб на работническите пенсии да става реален факт, най-често хората поучават парите си на два пъти в месеца - "основна" (облагана с данъци и осигуровки) заплата по банков път и остатък под формата на "аванс" в някой друг ден от месеца.
.
Браво на момчетата и на момичетата във властта! Ръкопляскане! Много са находчиви! И сега ако вземе някой да заразправя, че нашите управленци не умеели да докарват пари! Я колко успешно се справят да прибират пари за нищо! Или пък някой да каже, че управляващите работят за цялото общество, а не единствено за по-състоятелните части от обществото и за себе си! А ограбването на мнозинството в държавата посредством закона си тече с пълна сила и най-необезпокоявано, както при всички предходни управления!

Безупречен анализ на скандала със стенограмата.

Първанов направи Дянков смешен. Колкото и управляващите от ГЕРБ и почитателите на финансовия министър да искат да го изкарат невинна жертва на десарски заговор, истината е, че Дянков падна в капана на собствената си глупост, а Георги Първанов просто се възползва от нея. Не съм привърженик на президента, но мисля, че той спечели от тази акция, която – и това трябва да се признае – не беше инциирана от него. Друг е въпросът, че Дянков се оказа много лесна жертва и Първанов на практика не влезе в истинска схватка, а победата му се случи постфактум, след публикуването на прословутата стенограма и реакциите от страна на ГЕРБ.

.

Тоест Първанов се реши на публична смелост едва след като бе сигурен в успеха си и с един удар под кръста, имам предвид мероприятието по записването на разговора му с Дянков и публикуването му без негово знание, спечели донякъде служебна победа.

.

Ако си послужим с любимата му ловна метафорика, той постъпи с Дянков така, както се говори, ...

Прочитане на целия коментар че и ловува – в традицията на Пенчо Кубадински и Тодор Живков. Двама гавази държат жертвата или са я натикали в място, от което не може да избяга, а височайшият ловец стреля със 100-процентова вероятност за успех. Тази метафора щеше да бъде напълно вярна, ако Дянков беше 100-процентова жертва, но както вече казах, той не е, и в известен смисъл постъпката на Първанов може да бъде разбрана.

.

Първо, Дянков дразни държавния глава от доста време по доста арогантен начин и второ, пусна слух в едно от най-гледаните предавания по една от най-гледаните телевизии, че Първанов е милиардер. Нарочно казвам пусна, а не потвърди, както формално е коректно, защото тежестта на думите, произнесени от финансов министър, е многократно по-голяма от тази на вестниците. И когато финансовият министър на една страна отговори на въпроса: "Не сте ли казали, че президентът е млад милиардер?", с думите: "Не съм казал, че е млад", това институционализира клюката в официална истина. Да, президентът е милиардер, и то в една от най-бедните и корумпирани европейски страни – това е подтекстът на цялото интервю, което Дянков даде в "Шоуто на Иван и Андрей". Отделен е въпросът какво прави сериозен политик в това предаване, но и това до голяма степен е част от общия проблем.

.

Нямаше как Първанов да не реагира на подобна акция и когато днес т.нар. десни скочиха срещу него, ще трябва да си спомнят реакцията на Иван Костов, когато беше премиер, на думите на тогавашния лидер на опозицията и редови депутат Георги Първанов, който от трибуната на Народното събрание нарече Костов "кръстник на мафията" или нещо от този сорт. Тогава премиерът реагира много остро и се закани да съди Първанов. Кой знае защо по-късно Иван Костов забрави за тази закана, а разсеяността или късата памет въобще не са слабите му страни.

.

Първанов беше длъжен да реагира, друг е въпросът, че Бойко Борисов и Симеон Дянков му предоставиха златната възможност реакцията му да отекне с много по-голяма сила. Нека не забравяме, че срещата бе поискана от самия финансов министър и както става ясно от стенограмата, за нея е ходатайствал лично премиерът. Дянков сам се навира между шамарите, при това напълно неподготвен, което в някакъв смисъл е недопустимо за ранга и институцията, която олицетворява. От целия разговор става ясно, че той е отишъл с единственото намерение да се прави на ударен и да замазва положението без ни най-малкото желание да се отметне от намека си, камо ли да се извинява.

.

Симеон Дянков е отишъл на среща с президента без ясна цел и подготвено изявление, а на всичкото отгоре се показва и неспособен да реагира на място. Все пак трябва да си много зле, за да позволиш на Георги Първанов да те направи за смях и в продължение на 40 минути да не успееш да му кажеш на място нито една дума в защита на собственото си достойнство. Изглежда, че самият Георги Първанов е бил доста афектиран от поведението на Дянков, защото на няколко места се открива и буквално плаче за ответен удар, от който обаче финансовият министър така и не се възползва.

.

И понеже "десните" политици и медии тези дни не спряха да говорят за десарското двуличие на Първанов, аз бих поставил акцента върху лицемерието на финансовия министър, който, между другото, също си служи с прийоми от Държавна сигурност. Какво означава да пуснеш слух или намек от ефира на една от най-гледаните телевизии, а после да се отричаш от това, да гледаш този, за когото си го пуснал, в очите и да го правиш на глупак, който не е схванал тънката ти игра? Дянков е финансов министър и ако има данни за незаконно забогатяване на президента, е длъжен да ги извади. Така както Костов и сините бяха длъжни да извадят агентурното му минало, а не да го скрият и днес да го наричат ченге и да морализаторстват.

.

Цялата тази работа е фалшива и това, което възмущава най-много в нея, е двойният стандарт. Бяха срещу БКП, а се държат като комунисти. И понеже отворихме приказка за двойните стандарти, ще припомним, че именно правителството на ГЕРБ публикува стенограми от заседанията на Министерския съвет на Станишев и ги употреби за политически цели, без да пита Станишев или членовете на кабинета му дали са съгласни. По принцип би било добре властта да е еднакво и последователно прозрачна и хората да знаят как се е стигало до едно или друго решение, ако дадени разговори не подлежат на специална класификация заради националната сигурност.

.

Ясно е, че Първанов е публикувал стенограмата си не от любов към прозрачното управление, а за да покаже на всички що за човек управлява финансите на държавата. Постъпката му обаче далеч не е извън стандартите на начина, по който се прави българската политика, а за да се стигне до този скандал, в дъното все пак е поведението на Дянков и преди, и по време на разговора от стенограмата.

.

Може би ще се повторя, но бих подчертал, че нещата до голяма степен бяха в ръцете на самия Дянков, и ако той не бе проявил толкова голяма липса на характер и не бе подходил толкова глупаво към тази измолена от него визита, днес нямаше да говорим за това. В някакъв смисъл финансовият министър беше наказан заради самонадеяното си и нагло самохвалство, както и за непремерените си изявления по въпроси, надхвърлящи далеч неговата компетентност и ресор. В интерес на истината, лоша услуга му оказаха неговите съпартийци, които с непремерената си реакция накараха още няколко хиляди души да прочетат въпросната стенограма, която щеше да мине по сайтовете и да изчезне, без никой да й обърне внимание.

.

И тук е втората победа на Първанов. Неговият полупасивен жест на публикуване на разговора в сайта на Президентството без допълнителен коментар получи многократно усилване от истеричните реакции на премиера, членове на правителството и ръководството на ГЕРБ. Ако не знаех колко дълбоко е проникнала глупостта в българското общество, в това число и в българските политици, щях да си помисля, че това е добре режисиран сценарий, разигран между Борисов и Първанов с оглед политическото бъдеще и на двамата. ГЕРБ легитимира Първанов като основна опозиционна сила, а президентът успя елегантно да обяви своя политически проект, и то през устата на опонентите си. Опоненти, разбира се, само в жанра политически театър. По убеждение и манталитет ГЕРБ, Борисов и по-голямата част от техните избиратели са по-близки до Първанов и бившата БКП, отколкото до проевропейски настроената модерна част от българското общество, което от доста време е без политическо представителство.

.

Съжалявам, че ще употребя тези понятия, които в България отдавна са лишени от смисъл, но опозицията Първанов–Борисов не е опозиция ляво–дясно, а опозиция ляво–ляво. Десница на политическата сцена в България няма, като най-голям принос за нейното изчезване носят нейните лидери. Костов докара нещата дотам собственият му електорат да стои безучастен и да наблюдава как членове на бившата комунистическа партия, служители на ДС и труженици от застрахователния бизнес се самоопределят за леви и десни и се готвят да управляват на смени България в близко и по-далечно бъдеще. Въпросът е в това, че управлението им е бутафорно, както и политическото им самоопределение.

.

А тази седмица Дянков трябваше да бъде под обстрела на медиите не заради глупавото си поведение при президента, а заради безумията, които продължава да твори в данъчната политика и осигуряването. И докато Цецка Цачева и Цветан Цветанов се занимават със стенограми, аудиозаписи и налудничави идеи за импийчмънт, стотици хиляди са сериозно застрашени от фалит заради абсурдната политика на "най-добрия" финансов министър в Югоизточна Европа.

.

И тук пак стигаме до неадекватната реакция, продиктувана от честолюбие и глупост. Бойко Борисов можеше да се възползва от чудесната възможност, която му отвори Георги Първанов, и да се освободи от Дянков, който с всеки изминал ден придобива характера на напаст. Вместо това премиерът си отвори още един фронт, при това междуинституционален, който не може да му донесе нищо освен допълнителни главоболия.

.

За рекордно кратко време това управление успя да се скара с рекорден брой институции, гилдии и хора. Борисов настрои срещу себе си почти цялата съдебна власт, лекарското съсловие, пенсионери и майки, дребни и средни предприемачи и немалка част от по-големия бизнес, еколози и неправителствени организации. И не защото това управление се е заело с енергични и непопулярни реформи, а защото неговите представители не могат да си държат езика зад зъбите. А арогантното им публично поведение се разгръща на фона на застрашителна управленска некомпетентност.

.
Автор на текста: Явор Дачков

Самоубийството на ГЕРБ!

Спокойно можем да заявим, че ток-що ГЕРБ се самоубиха! Упорството на борисовите хора с фалшивия импийчмънт на Първанов (акт, лишен както от правно, така и от морално съдържание и действие, откровено намирисващо на авторитаризъм) вместо да избоде очите на държавния глава, на практика ще му изпише вежди. Освен, че за пореден път ставаме за резил пред цял свят с циркаджийските си изпълнения ала Силвио Берлускони, ходът на ГЕРБ с искането на първановия имунитет заради съвсем обичайни и демократични практики - практики, неизвестни единствено на демонстративно-неграмотния Дянков и на герберите на Борисов - е обречен на неуспех още в своя най-първи зачатък.
.
С глупавите си мераци за импийчмънт чрез инсинуации, от ГЕРБ дадоха възможност на Първанов да се отърве от смущаващите въпроси относно мълчаливата му, пък понякога и активна подкрепа за видимо безпринципното и дискредитирано управление на КБ(БСП)-НДСВ-ДПС. Отърваха Първанов и от необходимостта да разяснява естеството на своите финансови и лични взаимоотношения със съмнителни бизнесмени от сорта на Манол Велев.
.
С глупостта си ГЕРБ дадоха възможност на президента вместо да обяснява бездействието си по времето на управлението на Станишев, Сакскобургготски и Доган и/или пък естеството на личните си взаимоотношения с Велев и с други дискредитирани "бизнесмени" - да зададе на ГЕРБ, СДС и ДСБ поредица от въпроси, свързани с най-действителни проблеми и слабости в управлението на Борисов и на "десните". Защото колкото и недобросъвестен да е Първанов в други отношения, то засегнатите дефекти в сегашното управление, както и най-явно скалъпените и кухи "основания" за искането на импийчмънта му представляват безусловна реалност, която обективен човек не би посмял да отрече и прикрие.
.
Ясно е, че импийчмънт на Първанов не може и няма да има. Поне не с актуалните фалшиви основания, които се опитват да пробутат от сегашното управляващо мнозинство. Ако герберските мераци за отстраняването на държавния глава чрез откровени фалшификации успеят да преминат с триста мъки през парламента, то след това Конституционният съд със сигурност ще приземи и поосвести малко самозабравилите се борисови хора. Да се надяваме, че ще ги и поотрезви и ще ги накара най-накрая да започнат да работят НАИСТИНА за всички в тази държава. Защото явно гафът с Румяна Желева не е успял да постигне това.
.
А определено има защо да се молим Станишев и свитата му да не идват отново на власт. Защото управлението на КБ(БСП)-НДСБ-ДПС се прочу по цял свят с мързела си, с корупцията, с фалшификациите си и, не на последно място, с успешното настройване на европейските финансови източници срещу снабдяването на нашата държава с жизнено-важни за нея финансови средства. И определено има защо да се опасяваме от завръщането на Стонишев във властта. Не на последно място - за завръщането на проваления бивш премиер по върховете на държавата (или пък за инсталирането на някое негово протеже, което си е на практика все едно и също) работят много усилено не някой друг, ами Борисов, неговата формация ГЕРБ, СДС и ДСБ на Костов. При толкова много усилия на най-високо ниво Станишев да бъде върнат на власт - току-виж, това наистина се случило в някакъв не много далечен бъдещ момент!

Захвърлената ръкавица! На боклука!

Бойко Борисов хвърлял ръкавицата! Явно - по самия себе си! Пак е решил да прави изкуствено дишане на БСП (сякаш до сега беше малко!). Че ако загуби "червените", после няма да има кой да обвинява за провалите.

.

Всичко това - хубаво! Борисов си знае най-добре, какви точно ги върши. Каквото си надробиш сам - това и ще сърбаш. Въпросът е, кога от ГЕРБ ще започнат да работят в действителност?!

Ще си върви ли Първанов предсрочно?

Ще си върви ли Първанов предсрочно от властта? Със сигурност, НЕ!

.

С глупости като псевдо-секретни и несъответстващи/сгрешени стенограми управляващите от ГЕРБ и компания няма как да отстранят Първанов. Има много причини сегашният държавен глава да напусне предсрочно поста си, но избраният от ГЕРБ подход е един от най-кухите и неефективни, които можеха да бъдат измислени като PR-инструмент. Този подход със сигурност няма да доведе до успех. Дори ми се струва, че от ГЕРБ са наясно с липсата на сериозна основа за радикалния им подход и се пробват да използват тази случка единствено като театро и като публичен маскарад. Защото, когато нещата се провалят (нещо, което още от сега се вижда, че ще се случи), единствено "герберите" с партньорите им ще се окажат изненадани от неблагоприятния завършек. Тогава от ГЕРБ отново ще обвинят съдебната система в България. Този път обаче няма да им е виновна тя!

.

Вече започва да ми става съвсем ясно, защо почти няма осъдени значими криминални фигури. Просто, защото всичко е аматьорщина и кухи PR-кампании.

Импийчмънт?! Да, ама за всичките във властта! Без изключение!

Какво става?! Големите "демократи" от ГЕРБ, ДСБ и СДС, същите, дето охотно приемат безконтролното следене и слухтене в Интернет, сега, когато беше публикуван разговор между публични фигури (Първанов и Дянков) - изведнъж ревнаха срещу това!!! Значи, действията и дори личният живот на едни (неовластените, естествено) могат да се следят тайно и да се знаят, а взаимоотношенията между институции (разговорът между Първанов и Дянков) не могат да се знаят от обществото, въпреки че публикуването на тези управленски взаимоотношения представлява най-нормален демократичен процес! И то при условие, че публичните фигури трябва да демонстрират морал дори и в личния си живот, което означава, че се налага публичната персона да разполага със значително по-ограничено право на личен живот в сравнение с масовия човек. Що за "демократични" визии се опитват да ни пробутват тези безумци във властта?! Няма ли кой да измете от там тези фалшиви демократи?!

.

Ако обществеността не трябва да знае какво говорят политиците - аз много държа да се спрат всякакви публични изяви и оповестявания, произхождащи от Борисов, от Цачева, от Костов, от Мартин Димитров, а пък най-вече държа да престанат всякакви публични изяви на Дянков. Последният колкото пъти се е изказал - толкова пъти е предизвикал гафове. След като изявите на публични фигури, за които в демократична среда обществото би трябвало да знае буквално всичко, могат да бъдат тайни - значи трябва да се засекретят до едно всички изяви на всеки овластен. Така овластените пак ще продължат да ни ограбват с данъците, но поне ще престанем да им слушаме лъжите.

.

Няма нищо нередно в стенографирането и в последвалото публикуване (било със, било без знанието на някоя от страните) на разговора между Дянков и Първанов. Не се е обсъждало нищо секретно, а и Първанов, и Дянков са публични фигури, които много често се случва да бъдат записвани и цитирани без тяхно знание. В противен случай, от ГЕРБ и партньорите им трябва да започнат да преследват всеки журналист, който е записал изказване на държавник без негово знание, дори ако това изказване е направено на публично място и пред широка аудитория. И ако ще започват подобни гонения - най-добре би било да върнем и комунизма. Че и тогава обезвластените нямаха никакви права (освен на хартия, както е и днес), но поне се живееше къде по-спокойно и уредено.
.

Ако ще има импийчмънт, той трябва да е за всичките във властта. И за фалшивия Президент, и за фалшивата изпълнителна власт, и за фалшивия парламент, и за фалшивата съдебна власт...
.

За финал, понеже от ГЕРБ са декларирали, че стенографирането и оповестяването на дянковата раздумка с президента нарушавало конституционните права на Дянков, фиксирани в член 32 алинея 2 от Конституцията на Република Българишя ("Никой не може да бъде следен, фотографиран, филмиран, записван или подлаган на други подобни действия без негово знание или въпреки неговото изрично несъгласие освен в предвидените от закона случаи."), мен лично много ме вълнува въпросът, нарушава ли се същия член 32 алинея 2 от незаконното (според член 339а от НК) следене на човешките мисли в България (нещо, за което се носят упорити слухове от години)? Ами от тайното следене посредством автомобилните номера и личните документи?

ОМРЪЗНА МИ!

Вестник "Труд", Петък, 14 Май 2010 година, страница 4, заглавие на материала: "Самоуби се баща, дарил органите на сина си". В материала става дума за Георги Барашки, на 55 години, от пловдивското село Войводиново. През Декември 2009 година 29-годишният син на Георги, Видол Барашки, се нагълтал с хапчета за диабет в опит да се самоубие заради липса на работа. Тоест, Видол се опитал да се самоубие заради невъзможност да преживява и едновременно с това - заради все още живото му достойнство. Заради нежеланието си, въпреки липсата на всякаква възможност за препитание, този човек да се насочи към кражби, към грабежи и към престъпност, за да оцелее все пак по някакъв начин.
.
Вместо да почине след опита за самоубийство, Видол изпаднал в клинична смърт - макар и мъртъв, повечето органи на тялото му продължавали да функционират. Бащата, Георги, дал съгласие за донорство на сърцето, черния дроб и бъбреците на сина си с което на практика спасил четири човешки живота.
.
Днес (15.05.2010 година) този човек, Георги Барашки, същият, който спасил четири човешки живота с даряването на органите на сина си - днес той също е мъртъв! И е починал съвсем не от естествена смърт. Не! И Георги Барашки се самоубил! Обесил се. Отново заради невъзможност да преживее (според съселяните на Георги Барашки, той си отишъл от бедност - нямал пари дори за хляб).
.
От така наречените "демократични" промени насам се изредиха всякакви видове държатели на властта. То не бяха Андрей Лукановци, Петър Младеновци, Димитър Поповци, Филип Димитровци, Любен Беровци, Ренети Инджови, Жан Виденовци, Желю Желевци, Стефан Софиянковци, Петър Стояновци. Не бяха Костов, Сакскобургготски, Първанов ("социалния" президент), Станишев. Не е днес Борисов... Всички те се имат за демократи, за отговорни хора, за загрижени за всички в тази страна... Може дори да се имат и за хуманисти!
.
Непрекъснато се въртят някакви бюджетни пари уж за социални политики. Раздават се разни пари от данъкоплатците на някакви фирми с повод и без повод. Изявяват се публично относно така наречените "социални политики" у нас всякакви "демократи", "социалисти", "либерали", "центристи" и произволни други видове ... убийци! Източват се парите на данъкоплатците за узаконени грабежи, прикрити уж като "социални програми". Виждаме резултатът! Хората страдат, боледуват, мрат от средновековни болести (примерно - от кучешки тении), самоубиват се от глад и немотия (тровят се, бесят се, хвърлят се под влакове...).
.
Липсата и на най-елементарна загриженост от страна на държавата за оцеляването на най-бедните и на най-закъсалите генерира престъпността - криминалната престъпност, както и попълненията, "ниските ешелони" на организираната престъпност. Цялата тази смърт и страдание тежат на съвестта на всичките изброени по-горе "отговорни" и "демократични" "държавници". Отговорността за тези издевателства, както и за състоянието на страната ни като цяло е преди всичко тяхна. На всички тях - на минали, на настоящи, а много вероятно и на бъдещите властници!
.
ОМРЪЗНА МИ! СТИГА ТОЛКОВА!
.
Време е за промяна! Време е за истинска реформа! За хуманна реформа! Реформа, която да оценява интересите на цялото общество без изключения! Реформа, диаметрално противоположна на досегашните олигархични схеми за ограбване на работещи в полза на управляващи и на "работодатели" (много често "работодателите" са и приближени до управляващите в съответния момент, а нерядко самите управляващи са и "работодатели" по съвместителство).
.
"Работодатели" е в кавички, защото всъщност иде реч за самозабравени феодали. В България действителните работодатели, тези, които мислят за цялостната структура на бизнеса си като обществено-значима дейност, които мислят и за интересите на работниците си, освен за своите собствени интереси - подобни работодатели в нашата страна почти липсват. У нас има главно самозабравени далавераджии и подтисници, които са загрижени единствено за свръхпечалбите си. При това - свръхпечалби, които много често произтичат от производства на стоки и услуги, които производства са неадекватни на пазара, които са неконкурентоспособни, но за сметка на това са и подкрепяни с бюджетни средства. Или пък производства, подкрепяни от принудително потребяване (да речем - "услугите" на топлофикационните дружества в страната, плановете за принудително ремонтиране на сгради, които се нуждаят от козметично освежаване и от по-ефективна изолационна покривка и други).
.
Цялата тази ситуация е възможна само заради това, че страната се управлява от безпринципни и безсъвестни политици. Политици - поклонници на олигархичните форми на управление. И изходът от всичко това може да бъде само един! Нарича се - тотална промяна! Незабавна замяна на която и да било част от политическата сфера в България, която част се самозабрави или дори само се отклони несимволично от изпълнимите желания на обществото (по-точно - от желанията на мнозинството от обществото). Как би могла да се постигне подобна цел?
.
Единият от начините за "дисциплиниране" на политиците са масовите, безкомпромисни протести. Протестите, които са съпътствани от почти пълно блокиране на държавата (блокиране на транспорт, на пристанища, на други важни икономически дейности...). Този метод пак би могъл да остане неефективен, дори ако протестиращите са в пълното си право. Все пак, управляващите лично не губят почти нищо от блокирането на държавата. Ще се замислят повече, ако лично техните живот и здраве бъдат застрашени по някакъв начин, но това е антихуманна мярка, която трябва да се избягва на всяка цена. Не можеш да искаш от някого да не действа несправедливо и ощетяващо, докато ти постъпваш спрямо него по подобен, ако не и по същия начин. Освен всичко това, блокиране на държавните дейности неизбежно води и до икономически загуби, които пак натоварват след това протестиращите.
.
Другият начин за "дисциплиниране" и "приземяване" на политическата класа (не само на тази в България) е далече по-рационален, по-икономичен и най-важното - далече по-демократичен. Този втори начин коренува в дълбока политическа реформа, която да предостави на гражданите на дадена страна нормативни, законови средства за по-стриктно следване от управляващите на обществените желания и интереси. Много ясно, подобно засилване на обществения контрол над действията на публичните институции трябва да върви ръка за ръка с още по-стриктно закрепване и съобразяване на всички без изключение с личните и малцинствени граждански права и свободи. Защото нищо не пречи, по-голямата част от обществото да вземе решение останалата, по-малката част да станат безправни роби. Или пък, общественото мнозинство да реши, че по-голяма или по-малка част от населението е излишна и няма право на съществуване. Че трябва да се изтреби! Геноцид!
.

Промяната на обществено-политическите отношения, предоставянето на повече възможности у обществото за контрол над действията и бездействията на политическата му класа, неизбежно преминава през конституционни промени. Няма как да се мине без промяна на основния закон на страната. Част от промените на Конституцията на Република България биха могли да имат следния вид:

.

Член 4. Алинея 3. На никое човешко същество и по никакви причини не могат да се налагат смъртна присъда и смъртно наказание.

.

Член 4. Алинея 4. Република България гарантира неприкосновеността и свободата на човешките мисли, на човешките чувства и на човешкия дух.

.

Член 4. Алинея 5. Република България участва в изграждането и развитието на Европейския съюз.

.

Член 10. Алинея 1. Изборите, националните и местните референдуми се произвеждат въз основа на общо, равно и пряко избирателно право с тайно гласуване.

.

Член 10. Алинея 2. Изборите в България са мажоритарни.

.

Член 31. Алинея 7. Предумишлени убийства, престъпления против мира и човечеството се наказват с доживотно наказание без право на замяна и без възможност за условна присъда. Тяхното наказателно преследване и изпълнението на наказанието не се погасяват по давност.

.

Член 63. Алинея 1. Народното събрание се състои от 240 народни представители.

.

Член 63. Алинея 2. Един избирателен район може да излъчва само по един народен представител.

.

Член 65. Алинея 2. За народен представител от произволен избирателен район могат да кандидатстват български граждани от цялата страна.

.

Член 65. Алинея 3. Кандидатите за народни представители, които заемат държавна служба, прекъсват изпълнението и`, след регистрацията си.

.

Член 67. Алинея 2. Народните представители от произволен район представляват не само жителите на съответния им район, от който са излъчени, а всички български граждани без изключение.

.

Член 67. Алинея 3. Народните представители действат въз основа на Конституцията и законите в съответствие със своята съвест и убеждения.

.

Член 69. Алинея 1. Народните представители не носят наказателна отговорност за изказаните от тях мнения и за гласуването си в Народното събрание.

.

Член 69. Алинея 2. Народните представители не могат да бъдат задържани и срещу тях не може да бъде възбуждано наказателно преследване за публично оповестяване на класифицирана информация, освен с разрешение на Народното събрание, а когато то не заседава - на председателя на Народното събрание.

.

Член 69. Алинея 3. Разрешението, дадено от председателя на Народното събрание се внася за одобрение от народните представители на първото заседание на Народното събрание.

.

Член 69. Алинея 4. Разрешение за възбуждане на наказателно преследване не се изисква при писмено съгласие на народния представител.

.

Отмяна на Член 70 (алинеи 1 и 2).

.

Член 81. Алинея 1. Народното събрание открива заседанията си и може да заседава и приема своите актове, когато присъстват повече от половината народни представители.

.

Член 84. Точка 18. прекратява предсрочно собствените си пълномощия.

.

Член 89. Алинея 4. Не по-малко от една четвърт от общия брой на народните представители може да предложи на Народното събрание да гласува предсрочно прекратяване на собствените си пълномощия. Пълномощията на Народното събрание се прекратяват предсрочно, когато за това са гласували повече от половината от всички народни представители.

.

Член 89. Алинея 5. Не по-малко от една стотна от максималния брой избиратели според избирателните списъци от последните по време национални избори могат да предизвикат произвеждане на референдум за предсрочно прекратяване пълномощията на Народното събрание. Пълномощията на Народното събрание се прекратяват предсрочно, когато за това са гласували повече от половината от гласоподавателите на произведения за целта референдум. Резултатите от референдума са валидни, ако в него са участвали не по-малко от половината от максималния брой избиратели според избирателните списъци от последните по време национални избори.

.

Член 97. Алинея 1. Точка 5. утвърдителен глас от повече от половината гласоподаватели на произведен за целта референдум за предсрочно прекратяване пълномощията на президента и вицепрезидента.

.

Член 97. Алинея 5. В случаите на т. 5 произвеждане на референдум за предсрочно прекратяване пълномощията на президента и вицепрезидента могат да предизвикат не по-малко от една стотна от максималния брой избиратели според избирателните списъци от последните по време национални избори. Резултатите от референдума са валидни, ако в него са участвали не по-малко от половината от максималния брой избиратели.

.

Горното не са всички промени на основния закон, които би могло и би трябвало да се направят. Трябва да се направят някои корекции и относно избора и функционирането на съдебната система в България. Например, главният прокурор би могъл да си остане в съдебната власт, но да се избира от всички граждани в страната. Нещо като избора на държавен глава в момента. Да се избира от всички граждани на страната с право на глас и съставът на Висшия съдебен съвет.

.

Няма нужда специално да се уточнява, че с право да кандидатстват за постовете на главен прокурор и на членове на Висшия съдебен съвет би трябвало да разполагат единствено хора с необходимите качества, познания и опит. Както е и сега. Също, първенството на закона и стриктното съобразяване с него не подлежи на никакво съмнение и компромиси. Пред това да загубят обществената подкрепа за по-дълго оставане на съответния пост, главни прокурори и съдии би трябвало да предпочитат съобразяването със закона на всяка цена. Защото никой не е застрахован срещу преследване за закононарушение. Дори и избраните на съответен пост с пълно мнозинство. Просто тези, които преди това са викали "осанна", след възбуждане на някакво наказателно преследване срещу овластен ще викат "разпни го".

.

Пълна гаранция, че току-що предложената от мен система ще функционира в полза на цялото общество най-безупречно, няма. Винаги една система, колкото и съвършена да е тя, би могла да бъде извратена и деформирана чрез повече или по-малко изкривени процеси в дълбочина. Така или иначе обаче, това е един по-добър вариант в сравнение с актуалното състояние на нещата. По-добър поне от нормативна, а и от външнополитическа гледна точка (управленска система като предлаганата би направила България държавата с най-демократично управление в света).

Относно конфликта между Първанов и Дянков...

Срещнали се магарето и мулето на един кръстопът и започнали да реват! Да се види, кое от двете реве като по-натурално магаре.

.

Колкото по-голяма патаклама има между висши управници - толкова по-добре за демокрацията. Само когато висшите власти не са в идилия, само тогава изскачат по една или друга от кирливите ризи (скелетите в гардероба, труповете в хамбара) и на двете страни.

.

Стенограма от срещата на президента на Република България Георги Първанов и Симеон Дянков – вицепремиер и министър на финансите 05-03-2010 10:00 |

.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Да, слушам Ви.

.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Добър ден, благодаря за срещата, за оказаното време. Аз след известен размисъл реших, че ще е полезно и благодаря, че откликнахте на молбата ми да се срещнем и да изчистим това, според мен, недоразумение, което се получи след появата ми в “Шоуто на Иван и Андрей”. Понеже, според мен, наистина това е недоразумение. Донесъл съм и стенограма от цялото шоу. Предполагам, че Вие вече сте я виждал, за да покаже, че не е имало някаква зла умисъл, въобще не е имало нещо от моя страна, което да предполага лош обрат на нещата. Исках да кажа две неща: Първо, че цитатът, който ми беше подаден, определено не е мой цитат. Дотогава никога не бях чувал този цитат. Не съм казвал нищо от този род, когато и да било. И второ, че, според мен поне, е имало някаква, може би непълна информация, от Вашия екип точно какво съм казал по време на шоуто. Именно аз се опитвах да кажа, че това не е мой цитат. Два пъти съм го казал това. Не е точно това, което се казва, не си спомням да съм го казвал, и просто да изляза от темата. Понеже шоуто беше забавно шоу, може би не съм успял да изляза по най-добрия начин, поне може би според коментарите на Вашия екип, но това ми беше идеята. Идеята ми беше да е явно, че това не е мой цитат, не съм казвал нищо от този род и да искам да изляза от него. Така че се надявам, че това е наистина вече като сте видели, може би, пълния текст, може би и от Ваша страна се надявам да има разбиране, че това е недоразумение. И в интерес, понеже сме и в криза, то във всяко време не е хубаво да има недоразумения между институциите, но особено в криза, където имаме такива големи теми като приходи, като ERM- 2, за което Ви благодаря, между другото, че миналата седмица помогнахте много в разговорите Ви в Европа. За мен това са главните теми и този тип недоразумения просто ме отделят от и моята цел, и целта на правителството, и, разбира се, Вашите цели. Това исках да кажа.

.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Благодаря. Първо, предлагам да изясним един по-стар въпрос, тъй като не сме се виждали. Вие, г-н министър, излъгахте по отношение на изтеглените пари на президентската администрация и там също влязохме в един 10-дневен спор в медиите и бяхме предмет на доста сериозни инсинуации и коментари. Имахме един спор, връщам нещата назад, за който историята ще покаже кой е бил прав, но определено Вие и тогава си позволихте доста груби оценки и думи по отношение на моя екип.

.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Извинете, става въпрос за бюджета?

.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: За доклада първо. (б.р. – икономическия доклад за Президента) А сега въпросът ми е, защо излъгахте за изтеглените пари от президентската сметка.

.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Не, аз не съм излъгал за това. Тогава пътувах, както знаете. Въпросите излязоха като бях в страната, в Пловдив. Аз питах екипа си. Екипът това отговори. Аз не смятам, че съм излъгал, нито пък че екипът...

.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Вие казахте, записано е в медиите, че не са изтеглени парите, просто не са постъпили. Имаме електронната разпечатка, която ясно показва кога какво е постъпило и какво е изтеглено.

.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Аз разчитам на екипите си. Екипите ми това казват.

.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Само че, Вие тогава казахте, че президентът е подведен, а не че Вие сте подведен. Аз, първо, помня много добре, и второ, преди тази среща отново съм направил справка с публикациите. Тоест, наслагват се, г-н министър, серия от факти, които показват, че Вие имате определено отношение към институцията.

.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Което не е така.

.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Вие и в този последен случай провокирате конфликт между институциите. Аз съм гледал внимателно този материал. Не приемам категорично постановката, че някой от екипа ме е подвел. Чел съм не само стенограмата, но съм гледал и предаването и съм наясно с този род предаване. Аз нямам съмнение, че това е една подготвена атака. Тъкмо заради това аз категорично държа, настоявам, Вие, като лице, ангажирано като министър, да изясните този случай пред българското общество. Защото, г-н министър, аз, тук говоря само в лично качество, после ще говоря институционално - може да е малко емоционално, но аз имам едно име, което е завещано от моите родители, което искам да оставя на моите деца неопетнено. С тези инсинуации се хвърля много неприятна, тежка сянка върху името на фамилията ми.

.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Това го разбирам.

.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Ами като го разбирате, защо влизате в този сценарий, макар че аз нямам съмнение, че Вие сте част от него, защо влизате по такъв начин и вкарвате институциите в този проблем?

.

СИМЕОН ДЯНКОВ: А Вие защо смятате, че аз съм част от този сценарий? Той по никакъв начин не ми помага.

.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Защото става ясно от онова, което съм видял, г-н министър. Защо Вие коментирате президента в контекста на проверката на сметки, милиардери и т.н.? Коментирате единствено името на президента.

.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Опитвам се, виждате, в целия разговор там да се измъкна. Казахте, че сте виждали самия разговор. Там се надявам, че става ясно, че това е изненада за мен. Аз казвам: не, това не е нещо, което съм казал, не е точно, за други неща сме си [говорили]. Аз пък не приемам, че Вие смятате, че това е някаква атака срещу Вас, където и аз участвам. Аз нямам никакъв интерес да участвам в такива атаки, защото Вие сте много по-силна фигура от мен, много по-уважавана фигура от мен. Покрай кризата аз така или иначе на толкова теми, на които трябва да се спрем, по никакъв начин това не може да се приеме, че аз съм част от това. Вие виждате, че на мен ми пречи в момента много това, вместо да се занимавам с работата си, аз прекарвам дълго време, подронвам авторитета на Министерство на финансите... Не, просто моля, разберете, че това не е нещо, където аз съм участвал. Бях изненадан явно от този цитат. Не е мой цитат, никога не съм казвал нещо от този род. Той по никакъв начин не ми помага. Много ми вреди, вреди ми много повече, отколкото на Вас. И аз съм тук за името си. Както знаете, аз съм бил извън България дълго време, семейството ми е извън България. Аз дойдох, за да помогна на България и понеже във финансови кризи аз съм работил по много държави в света и тази тема я разбирам много. Всяка друга тема на мен ми е от минус. Така че моля...

.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Сериозно ли говорите, че на Вас Ви вреди това повече, отколкото на мен?

.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Аз признавам, че не мога... (б.р. – прекъсва мисълта си) в момента ми вреди. Да, смятам, че в момента ми вреди много повече, защото аз, вместо да се фокусирам върху това, за което съм дошъл и което мога - именно финансите, това е голяма изненада за мен. И както виждате, вече от няколко дни, вместо да се занимавам с финанси, просто моля, разберете, това не е нещо, което на мен нито ми трябва, нито аз се опитвам..., не съм част от това.

.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Какво показа Вашата проверка за сметките на милионерите и милиардерите в България?

.

СИМЕОН ДЯНКОВ: В смисъл?

.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Това беше темата на Вашия разговор там.

.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Тя, проверката, не е на милионерите и милиардерите в България, тя е на хората, които имат над 50 хил. лв. за 2009 г., не са се документирали, не са се регистрирали по ДДС. Тази проверка върви, някъде около 1000 души вече са се регистрирали, които не бяха, но това е проверката. Няма проверка за милионери и милиардери, има проверка за регистрация по ДДС, но тя е за около 5 хил. души - 4 950 хил. души. Това ще ни отнеме поне още 2 месеца да минем през нея. Но Вие имате много по-голям опит от мен в този тип и въобще във всички видове медии. Аз до влизането си в България съм бил, макар че съм работил за голяма институция, и разбира се, съм участвал в медии и съм бил в ролята си на експерт, тук съм в смисъл финансов експерт. Тук съм в ролята си и на финансов експерт, и на част от правителството, така че нямам опита, който Вие имате и други хора имат в България. И моето честно отношение от гледна точка на това е, аз бях много изненадан, не беше мой цитат, никога не може да е било мой цитат. Аз се опитвах по най-бързия начин да се измъкна от това. Те ме връщаха към темата. Както виждате тук, три пъти ме връщаха в темата, а аз се опитвах да се измъкна. Може би не беше по най-елегантния начин, но аз се опитвах да се измъкна.

.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Защо трябва да се измъквате, г-н Дянков?

.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Защото те ме питаха: какво мислите по този цитат? Аз казах: Този цитат не е мой.

.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Въпросът не е в цитата, въпросът е в истината по същество.

.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Но аз истината няма начин да я знам, понеже просто не е моя тема. Нали, какво мога да кажа, тъй като ми четат някакъв цитат? Истината аз я казвам веднага. Това не е нещо, което аз съм казал. Това е истината.

.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: И в същото време какво отговаряте на въпроса за “младия милионер”?

.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Че не е млад, просто е шоу и аз се опитвам да се измъкна по някакъв начин, защото те на три пъти ме връщат към него. Пак казвам, може би това не е, но това не е злонамереност и аз се надявам, че поне на това ще ми повярвате. Това е начин да се измъкна от неочакван и тежък за мен въпрос, защото аз явно съзнавам, че това е тежък въпрос за мен. И аз казвам истината: не е мой цитат. Два пъти го казвам: Не е точно това, не е мой цитат, не си спомням, не сме говорили за такова нещо. Това поне се надявам, че ще ми повярвате. Просто нямам никакъв интерес...

.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Не Ви вярвам.

.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Добре.

.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Не Ви вярвам, първо, защото знам как стават тези неща, дори и в конкретния случай, но по-важното е друго - Вие сте министър на финансите.

.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Така е.

.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Когато има зададен такъв въпрос за институции, независимо дали става дума за президент, премиер или някой друг, Вие имате много по-верен от професионална гледна точка отговор - да или не, и би трябвало да имате тази позиция. Отговорът, който сте дали, практически хвърля съмнения.

.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Аз трябва да съм честен.

.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Нещо повече, този отговор хвърля петно върху моето име.

.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Аз не смятам така. Вие казвате, че трябва да съм честен. Те ми дават цитат, аз казвам: Това не е мой цитат. Това е истината. Вие може би се съмнявате, че това е бил мой цитат. Аз не разбирам точно къде е съмнението?

.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Да Ви вадя ли сега стенограмата?

.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Ето я стенограмата.

.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Вие продължавате да бягате от коментар по финала на този отговор.

.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Аз финалът го разбирам, но Вие пък не ми казвате дали смятате, че това е мой цитат, защото от там почна. Те питаха, ето го тук коментара: „Вашият цитат, Вие продължавате ли да ...” Аз казвам: това не е мой цитат, нямам никакво отношение към този цитат, което е така. В смисъл, Вие ми казахте, че трябва да има честен отговор.

.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Вие защо дойдохте тук, г-н Дянков?

.

СИМЕОН ДЯНКОВ: За да се помъча и да Ви помоля да изчистим това недоразумение, защото то удря...

.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Как, като ме убедите, че цитатът не е Ваш?

.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Като намерим истината. Цитатът определено не е мой.

.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: За това ли дойдохте?

.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Не. Ако тръгнем от..., понеже Вие казахте, че не ми вярвате и аз се опитвам да разбера за какво не ми вярвате, защото, ако ми повярвате, че цитатът не е мой, ако успеем, макар че, това явно ще е трудно да ми повярвате, че аз не съм бил част от някаква схема, аз бях изненадан напълно от този коментар.

.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: И сега какво следва от това? Сега вече не сте изненадани, има едноседмичен дебат. Какво следва?

.

СИМЕОН ДЯНКОВ: В смисъл за мен какво следва?

.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: За изчистването на този проблем.

.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Това е, че аз се надявам от този разговор, за мен лично аз какво си научавам от това, че по този тип шоута аз не трябва да се появявам. Това е от личностна гледна точка, макар че това не помага за конкретната тема. Но виждам, че нямам достатъчно опит да участвам в такива...

.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Аз Ви прекъсвам с извинение, но това е последното нещо, което аз мога да претендирам към Вас. Вие участвайте в каквото си искате шоу. Тук става дума за нещо друго.

.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Не, това е просто за мен..., да, разбирам, че става въпрос за нещо друго и благодаря пак за отделеното време.

.

НИКОЛА КОЛЕВ: Тук става въпрос за две различни неща. Ако приемем, че цитатът не е Ваш, защото ние се постарахме да поровим в интернет веднага след всичко това и в няколко сайта има приписано Ваше изявление, което не очакваме да открием кога точно е казано по този въпрос, така че приемаме, че цитатът не е Ваш. Втората част остава впечатлението, че независимо, че цитатът не е Ваш, Вие имате съмнение и може би и да не е Ваш цитатът, президентът е милиардер, стар или млад, няма значение. Така че това са две различни неща. Вие на място не се разграничихте.

.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Ето това трябва да бъде опровергано.

.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Да, да, разбира се. Това го разбирам.

.

НИКОЛА КОЛЕВ: Това са две различни неща.

.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Според мен има три различни неща, ако си говорим. Второто от които е цитатът. Просто цитатът не е мой, аз не мога да кажа такова нещо. Първото нещо, което сега излезе от Вас, е, че по някакъв начин това е било с мое участие, в смисъл, че това е било премислена тактика.

.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Концентрирайте се върху това как опровергавате внушението, че аз не съм млад, но съм милиардер.

.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Не, Вие ако казвате, че аз още от началото един вид съм отишъл в това шоу с идеята, че ще кажа такива неща и не ми вярвате за това, вече за третото - то според мен няма смисъл да се коментира, защото Вие вече сте предубеден, че аз там съм отишъл с идеята да кажа нещо от този род. Така че, ако има поне някакво съмнение във Вас, че това не е така и това за мен е пълна изненада този въпрос, което е, и че цитатът не е мой, вече третият коментар - да, съзнавам, че може би това не беше най-добрият начин да изляза от положението, макар че аз се стараех да изляза от положението, и предполагам, тук можем да говорим какъв е допълнителния начин това да стане ясно. Понеже аз нямам...

.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Вие сигурно имате идея, щом сте дошъл при мен, как ще опровергаем това внушение?

.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Аз имам желанието да опровергаем това внушение и въобще това недоразумение да го изчистим, просто понеже ми пречи и на мен, и то много. И се надявам, че Вие ще ми дадете някои предложения и съвети, по-скоро, не предложения. Но аз искам да изчистим и темата, която Вие загатнахте, че Вие смятате или поне имате някакво съмнение, че това е станало нарочно с мое участие. Ако това е така...

.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Отговорете ми, как ще опровергаете информацията и внушението преди всичко, което направихте в предаването? Оттам-нататък започва разговорът. Всичко друго са подробности. Дали сте го направили съзнателно или не, аз тук няма да гадая. За мен е ясно, че трябва да се направи изявление, трябва да се даде някакъв публичен знак, че Вие съжалявате за това, което се е получило.

.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Аз се опитвам да разбера Вашето мнение за какво точно се е получило. Вие казвате, доколкото разбирам, че това се е получило нарочно. Аз не мога да се извиня за нещо и да съжалявам, което не е така. Тогава пък няма да бъда честен.

.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Само си губим времето, г-н Дянков.

.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Не, аз дойдох тук с открити намерения и честно.

.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Открити намерения за какво, да ми четете стенограмата?

.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Не, Вие имате стенограмата. Просто да кажа, че това наистина е недоразумение и че аз бях поставен в ситуация, от която по стенограмата е явно, че аз се опитвам да се измъкна. Да, може би не се измъкнах по най-добрия начин. Готов съм това да го...

.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Как се извинихте на един журналист, когото по същия начин така характеризирахте в движение?

.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Да, помня, но тогава имаше..., тогава казах нещо, за което наистина съжалявах. Тук не смятам, че съм казал нещо, за което да съжалявам, просто понеже нито цитатът, нито самото ми участие в шоуто беше от мен. И аз съм готов след разговор, защото разбирам, че това е тежко и за Вашата институция, това го съзнавам, да намерим с Ваша помощ, аз да намеря начин това да го кажа на обществото, но виждам, че Вие се съмнявате въобще за...

.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Вижте, каква помощ от мен искате? Вие не сте искали помощ от мен, когато отивахте в шоуто. Това е Ваш проблем, проблем на Вашата морална позиция.

.

СИМЕОН ДЯНКОВ: И тя е честна, открита и аз я поддържам.

.

КИРИЛ АНАНИЕВ: Г-н Президент, докато министър Дянков мисли върху това как ще излезе от ситуацията, аз да Ви подсетя за още един случай, който се случи в края на миналата година след превода, за който Вие посочихте. Знаете, че в Народното събрание се постави едно допълнително искане за допълнително намаляване бюджета на Администрацията на президента с 1 млн. лв., като бяха използвани аргументи, които бяха много тежки за нас - за ефективността на институцията, за това какво прави президентът, за това какво правят неговите съветници и неговата администрация. Мисля, че това също беше един много некоректен акт спрямо нашата администрация и не трябва да го пропускаме и него. Става въпрос за гласуването на бюджета за 2010 г. на Администрацията на президента, където, ако бяха намалени тези 1 млн. лв., тогава той щеше да стане някъде около 50% от бюджета за 2009 г. - прецедент, който го няма никъде. Разбирам кризата, но това не беше свързано с кризата, а пак с някакво отношение, според мен.

.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Което дойде от парламентарна група, не от Министерство на финансите.

.

КИРИЛ АНАНИЕВ: Вие го подкрепихте от трибуната на НС.

.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Като част от парламентарна група и като финансов министър. И то не беше 50%, а допълнителният милион, който не стана, и видяхте, че в крайна сметка правителството не подкрепи.

.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Не стана въпреки Вас, г-н Дянков, а не защото Вие имахте такава позиция. Добре, слушайте ме внимателно, г-н министър. Вие поискахте тази среща.

.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Да, и съм Ви много благодарен.

.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Нещо повече, аз бях против да се провежда. И, ако не се беше обадил с молба да стане контактът, министър-председателят, аз нямаше да Ви приема. И нито за миг аз не съм мислил, че Вие ще имате по-различна позиция от сегашната. Аз от Вас извинение не искам. Аз искам истината. Искам я не само за себе си. Оттук-нататък аз искам всичко да бъде на скенер за президент и премиер, за министри, за бивши президенти и премиери. И аз ще направя всичко, което е по силите на институцията, за да потърся такава пълна прозрачност за годините на преход. Кой какви сметки има в България и чужбина, кой какви имоти има, не само кой какви сметки има в банките, но и кой какви банки има, кой какви предприятия има. Всичко това аз ще се опитам да го направя достояние на обществото. Това беше всъщност и част от моята идея за икономическите досиета. Всички знаем, че няма досиета. За съжаление, никой не е събирал тази информация, не я е систематизирал. Но, макар и с голямо закъснение, ние ще трябва да направим публична цялата тази информация. И понеже аз няма от какво да се притеснявам, нямам и един лев повече от онова, което е обявено в тази декларация в Сметната палата, аз тази битка ще си я водя с всички правила и по всички изисквания на закона. Нещо повече, аз съм предложил, но този път ще го направя още по-настойчиво - предложение да се увеличат правомощията на Сметната палата. Защото Сметната палата в момента само може да констатира и да направи сравнение между една или друга декларация. Правомощията на Сметната палата трябва да бъдат увеличени с възможност да направи проверка, пълен контрол, партийните финанси и имуществено състояние, свързано с лидери - институционални и партийни. Вие трябва да се извините на много хора и на много социални общности, не на мен. Да се извините на бизнеса, защото Вие го докарахте до такова положение.

.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Не, това не е така.

.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Да се извините на тези безработни, които вече са десетки и стотици хиляди само в рамките на тези 7-8 месеца. Да се извините на науката, която разбъркахте и предизвикахте невероятен хаос, от който не знам как ще излязат. Да се извините на хората с увреждания, които държахте в напрежение месеци наред. Да се извините на хората от армията и хората от МВР, защото и тези системи са на ръба на оцеляването с Вашата политика, която..., между другото да се извините, ако щете, и на Вашите колеги министри, защото и на тях сте им вързали ръцете. Сега, разбира се, няма да водим този дебат, ние ще го водим публично оттук-нататък, имахте достатъчно време, не 100 дни, много повече, и този дебат ние ще си го проведем при цялата публичност. Няма да занимаваме хората с лични отношения. Разбира се, аз няма да оставя нито една Ваша персонална реплика без отговор, отново ще кажа, защото такива неща са недопустими. Не може един вицепремиер в държавата да се шегува по такъв начин за сметка на държавния глава, който и да е той. Утре ще се сменим и няма да ни има и нас, и вас, но нямаме право да оставяме такива правила в отношенията между институциите. Това е, което имах да Ви кажа.

.

СИМЕОН ДЯНКОВ: Благодаря.

.

ГЕОРГИ ПЪРВАНОВ: Довиждане.

___
.

В стенограмата на разговора между Първанов и Дянков се споменава за някакво специално отношение на Дянков към президентството. Не зная, дали Дянков има или не такова отношение, но аз определено имам отношение към президентството и по-конкретно - към Първанов. И това отношение е лошо!

.

Добре известно е, че един от спонсорите на Първанов трябва да е Манол Велев (простреляния съпруг на Весела Лечева и близък до Първанов). От книгата на наскоро убития радиоводещ Боби Цанков научаваме, че Велев е изпечен мошеник с дългогодишна репутация и с близко кръжене около организираната престъпност на България.

.
...

Прочитане на целия коментар

Много ме интересува, разграничава ли се държавния ни глава от доскорошния си приближен Велев или му е любима практика да набира средства за кампаниите си от мафията? Знаел ли е Първанов от какъв човек взема пари и какъв човек взема под крилото си в лицето на Велев (репутацията на Велев не е от вчера и днес)? Има ли още като Велев сред спонсорите и съветниците на Първанов и кои точно са те?

.

Много ми е чудно, защо след книгата на Цанков и особено след неговата смърт малко медии (да не кажем - николко) се сетиха да си зададат (и след това да зададат и публично) висящите по-горе въпроси!!!

.

А сега да оставя личното си отношение настрана и да си направя равносметката на стенограмата от разговора между Първанов и Дянков. (В публикуването на стенограмата няма нищо лошо. Разговорът не е бил секретен и няма нарушение на закона, пък и секретен да беше - секретността няма място в едно демократично управление. Ако Дянков се притеснява от нещо, казано пред президента и което не би казал публично по същия начин - значи е лицемер и двуличник.)

.

Първанов иска от Дянков не просто да стои настрана от слуховете за милиардно състояние на президента, ами да се ангажира и с конкретна позиция по въпроса и отгоре на всичко тази позиция да е, че държавният ни глава не разполага с подобни пари. Дянков не само не е длъжен, но и не може да направи подобно нещо по ред причини. На първо място - Дянков не е в състояние да публикува най-детайлно и ясно доходите, разходите и състоянието на Първанов. Тази работа би могъл да направи единствено самия Първанов. Ако президентът беше оповестил публично всички детайли по приходите и разходите си (няма нищо недемократично в това, дори обратното) - малцина щяха да се вържат лесно на инсинуации за милиардни състояния, от колкото и "високо" място да произлизаха тези инсинуации.

.

На второ място - в България е страшно лесно някой да укрие по най-различни начини (включително и в чужбина) действителното си състояние. То, укриването на действителното състояние е възможно навсякъде по света, та у нас ли няма да е! В действителност, никой не може да знае с категорична сигурност, дали този или онзи (включително и президента) не разполага в действителност с по-голямо състояние, отколкото заявява публично. И не само придобиването на това състояние, ами и несподелянето на действителния му размер пред обществеността биха могли да са съвсем законни. Дянков не може да знае точното състояние на Първанов (дори самият Първанов може да не го знае точно, ако не си контролира стриктно финансите) и затова финансовия министър има пълно право да не заема позиция по въпроса, дали представя публично Първанов действителното си състояние или не го представя (било това действие незаконно или пък законно).

.

В същото време, желанието на Първанов да се увеличат правомощията на Сметната палата е наистина много добро! Защото на всички са им омръзнали твърденията на всевъзможни политици, че се возят в скъпи коли на приятели и т.н и т.н. Какви са тия толкова близки приятели, че да предоставят на други за продължителна употреба коли за десетки и дори за стотици хиляди левове?! Да не би да са интимни! Какви услуги толкова са им направени, че въпросните "приятели" да са толкова щедри?!

.

Увеличаването на ефективността на Сметната палата представлява жив тест за решимостта на сегашните управляващи да направят нещата по-прозрачни, по-демократични и по-отговорни. Защото вече има не една и две черни точки и за тях. Включително и относно преследването на престъпността и на корупцията. Например, не се инициират промени, които да направят предумишленото убийство наказуемо с доживотен затвор без право на замяна (изключения да има само при случайност, по невнимание или пък при самозащита). Друга черна точка за сегашното управление представлява нежеланието и на тези да отстранят неоснователно прераздутите депутатски имунитети. Имунитети, които облагодетелстват безнаказаните злоупотреби с положение и власт. Не веднъж и дваж сме наблюдавали подобни случаи. Нищо не пречи сегашните имунитети на депутатите (единствените, все още некоригирани) да бъдат само функционални и така поне нормативно, ако не реално, законите да важат еднакво за всички.