Относно плановете за увеличаване на ДДС: Не може да има спор, че едно увеличаване на ДДС директно би увеличило цените на облаганите с този данък стоки и услуги със същите, а най-често и с повече от допълнителните към досегашния размер на данъка проценти. Също, не може да се спори, че макар вече да се забелязват първи признаци на излизане от икономическата криза у нас (вярно, след болшинството останали европейски държави, но това се дължи преди всичко на структурата на българската икономика, формирана през десетилетията след 1989 година, както и на обезкървения, опразнен до дъно бюджет), едно увеличение на ДДС, последвано и от увеличение на цените и от още по-затруднено потребление вследствие на по-високите цени, може осезаемо да забави излизането ни от кризата. Всичко това е така.
.
Много вероятно е да се окаже също, че увеличението на постъпленията в хазната след увеличаването на данъка ще бъде по-малко от простата сметка, която процентът на увеличение на ДДС би предложил като повърхностно очакване. Последното може да се очаква като следствие от допълнително "посивяване" на икономиката ни (особено в частта на изплащане на ДДС), както и на известно, много вероятно свиване на потреблението, за което вече беше споменато по-горе. Все пак, някакво, макар и трудно прогнозируемо увеличение в постъпленията след нарастването на данъка би имало със сигурност.
.
Преди да започнем да хулим (донякъде основателно) поредното поскъпване на и сега твърде скъпите за българските заплати стоки и услуги, най-уместно би било да хвърлим поглед и на алтернативата. А алтернативата на увеличението на ДДС е само една - масова сеч на работещи в държавния сектор и допълнителни попълнения във вече доста набъбналата армия от безработни в нашата страна. Още семейства, изпратени в обятията на мизерията и на безпаричието.
.
Обикновено, всички по-охотно, нерядко равнодушно, а при по-изострени ситуации и с възмущение към нерешителността на засегнатите приемаме да се иска други, различни от нас самите или от нашите най-близки да правят жертви и дори да изпадат в ситуации, които застрашават тяхното и на техните семейства оцеляване. Още по-склонни сме да искаме от останалите тежки жертви, когато допускаме, че ще ни се наложи и ние да направим някакви жертви с благоденствието си. Съгласни сме другите да пострадат вместо нас дори в случаите, когато техните жертви биха били много по-големи, отколкото нашите, ако бихме им помогнали. Едва, когато ние самите или наши най-близки сме сред тези, които се изисква да пострадат повече, започваме да хленчим, да питаме къде е държавата и защо сме оставени на произвола и никой не желае да ни помогне.
.
Ако съществува възможност увеличението на ДДС да се избегне с досегашните мерки и с актуалния темп на приходи в хазната - наистина би било страшно добре да стане така. Увеличаването на ДДС би могло осезаемо да забави и така доста бавния и закъснял темп на възстановяване на икономиката ни. Но ако се налага по-радикално икономическо действие за сигурно преодоляване на бюджетната криза, в която се намираме, заедно с икономическата такава (бюджетната и икономическа криза са различни, макар почти винаги да се проявяват съвместно) - аз съм съгласен това да бъде чрез увеличаването на ДДС и с цената на загуба заради повишаването на цените на част от "благоденствието" ми (ако така би могъл да се нарече животът в България). По-добре да загубя известна част от доходите си заедно с всички останали в страната, вместо още хора и техните семейства да изгубят всичко, а с крайния си егоизъм аз също да допринеса за подобно излишно попълване на безработицата. Всичко опира до хуманността на всички ни като общество. А и как бихме могли да очакваме загрижена за нас администрация, ако при първия проблем хвърляме хората от тази администрация "на вълците"?
.
Относно призивите за съкращения на администрацията: С какви мотиви призовават някои политически кръгове за административни съкращения? От функционални съображения ли го правят или само заради финансови такива - днес да се уволняват едни хора, а утре пак да се назначават на тяхно място други такива? Ако аргументите са само финансови - вариантът с преодоляването на по-ниските от очакваното бюджетни постъпления посредством увеличаване на ДДС е за предпочитане. Защото, по думите им, и Костов, и министрите на Сакскобургготски, и Станишев са съкращавали-съкращавали-съкращавали, пък все отново и отново се говори за поредните административни съкращения!
.
Изглежда, всички предишни управления са следвали не моделът на реално, функционално съкращаване на администрацията, ами един друг модел. Следвали са моделът на "съкращаване-назначаване"! Модел, при който хора на държавна служба без притеснение са били затривани, за да бъдат назначени след повече или по-малко време други хора на тяхно място, докато първите просто са били забравяни.
.
Ако има нужда от реално, функционално съкращаване на администрацията, ако дадени административни функции са вече ненужни оттук-нататък, но предходните (преди Борисов) управления не са отстранили излишния персонал през времето на своето управление - това действително би трябвало да се направи. Обаче не точно сега, когато уволнените хора заедно със семействата им не само ще останат без работа, ами и не биха успели лесно да намерят нова такава. Най-доброто време да се направи едно подобно прочистване на администрацията от наистина излишния персонал ще настъпи чак след една-две години. Когато по-трезво би могло да се прецени, кои административни функции са наистина излишни, а пък уволненият персонал по-лесно би успял да си намери нова работа. Подобен въпрос да се изясни с профсъюзите още от сега, за да не наизскачат неприятни изненади и излишни пречки точно в най-неподходящите моменти.
.
Накрая, на няколко пъти се повдигна въпросът за съкращения на състава на МВР. По разни оценки съставът на министерството бил прераздут и затова не стигали парите (то, къде ли стигат!). Може и да има нещо вярно относно ограничеността на средствата в МВР заради значителния щат на министерството. Първото обаче, което би трябвало да се запитаме, когато започваме да обмисляме оптимизация на ресурсите (включително на персонала) в дадена структура е - дали и след какъв мащаб на съкращенията структурата би продължила да работи също толкова ефективно и дори по-добре в сравнение със състоянието си преди оптимизацията. Не бяха много отдавна времената, когато всички се оплаквахме от липсата на достатъчно полицейско присъствие и от едва ли не демонстративни грабежи посред бял ден, дори и в оживени места като градинки и паркове на големи населени места. Даже съпругът на лидер на партия в предишен парламент (съпругът на Анастасия Мозер) пострада от подобен грабеж посред бял ден в парк на София!
.
Въпреки наличието на корупция сред състава на МВР, с подходящи мерки тази корупция може се ограничи в известна степен. Липсата на достатъчно полицаи обаче не може да се "оптимизира" по друг начин, освен чрез назначения? Дали повече или по-малко мащабни съкращения в системата на МВР няма отново да върнат онази най-нагла и безконтролна, онази най-демонстративна улична престъпност, за която сякаш сме позабравили от известно време насам? И дали, когато тази престъпност се завърне отново в стария си размер, няма пак да започнем да питаме къде е МВР, защо полицаите ги няма, защо МВР пак не си върши работата както трябва, не беше ли работа точно на МВР да не допуска толкова демонстративни престъпни изяви и така ли трябва да бъдат нещата в една цивилизована държава? Това са въпроси, на които би следвало да се отговори предварително, преди да започнем да планиране каквото и да било орязване на персонал на МВР.
.
Относно отпуските: По същия начин, както не може да се контролира ефективно даването на фалшиви болнични и затова работниците са ощетявани с 20 процента от дневната си надница за периода на боледуването, а пък днес се планира да бъдат ощетявани (само те!) и повече, пак така не могат да бъдат ограничавани ефективно и злоупотребите на работодателите във връзка с полагаемите отпуски на работниците им. Става дума за нежеланието на някои работодатели в частния сектор да пускат работниците си в отпуска, като за целите си използват заплахи за уволняване на работниците им под фалшив претекст (никой работодател няма да признае открито, че уволнява работника заради желанието на последния да ползва полагащата му се отпуска). И докато, за да се избягва до някъде все пак работническа некоректност, работниците са ощетявани с болничните, то в ситуацията с некоректните работодатели са ощетявани ... отново работниците, вместо работодателите! Решило се било, в случай, че работникът не използва цялата си отпуска в дадена година, на следващата година да бъдат "изчистени" (примерно, чрез изплащане) само десет от неизползваните до двадесет дни! Другите дни на работника просто горят!
.
Ясно е, че които работодатели до сега са обичали да не дават отпуските на работниците си, тези работодатели ще продължат да правят абсолютно същото и в бъдеще. Няма реален механизъм, който да ги възпира да злоупотребяват така. Няма дори реално социално подпомагане при безработица, та работникът да не се притеснява от загубата на подобна работа и така по-ефективно да следи за спазването на правата си. Да не говорим, че почти всички от работодателите, които не обичат да дават отпуските на работниците си, също така не обичат и да "чистят" натрупаните дни (избягват да компенсират работниците си дори само с един от тези дни, какво остава пък за десет или за всички). Така, при напускане огромен брой работници в частния сектор просто губят натрупаните неизползвани отпуски. Нищо от заплануваното до сега не може да спре този работодателски маниер и в бъдеще. Не за друго, ами защото правата на работника у нас са практически незащитени.
.
А кой би трябвало да защитава работническите права? Според социалния министър Тотю Младенов, въпросните права трябвало да бъдат защитавани не от неговото министерство, ами и от профсъюзите ("Панорама" по БНТ, 30.04.2010 година)! Това е много любопитно гледище! Защото подобно отношение към правата на работниците точно от страна на човека, който би трябвало да защитава тези права е, меко казано, странно и повдига редица въпроси. Например, ако работата на "социалното" министерство трябва да се върши и от синдикати (каквито в частния сектор няма, за разлика от твърденията на Младенов в "Панорама") - защо и държавните средства за социални дейности да не се дават и на синдикатите?! В действителност псевдо-социалното "социално" министерство просто би могло да се закрие, а функциите му и средствата на държавата, които се отделят за осъществяването на тези функции спокойно биха могли да се прехвърлят на синдикатите. Ето една оптимизация на администрацията!
.
Отдавна никой в нашата страна не е свикнал да си върши работата, ами всеки гледа да я прехвърли на някой друг. При това, най-често работата се прехвърля (и обвиненията за несвършването и` се отправят) към тези, които не разполагат с практическа възможност да свършат качествено въпросната работа. Така е и със "социалните" дейности на държавата (реално, такива липсват). Макар при една реално-функционираща система за социална ангажираност на държавата практически да няма никаква нужда от съществуването на профсъюзи (всичките функции на последните спокойно биха могли да бъдат осъществявани от държавната система), всички така наречени "социални" министри до момента, включително и настоящия, никак не се свенят да вменяват задълженията си на синдикати и на други САМОФИНАНСИРАЩИ се (или пък финансиращи държавата) структури.
.
Със сигурност, на мен като данъкоплатец въобще не ми е изгодно да плащам два пъти за едно и също нещо. Веднъж, чрез част от данъците си да плащам за социалните дейности на съответното държавно министерство, а втори път, чрез съответния членски внос, да плащам за абсолютно същото нещо и на синдикати! Практическа пречка всички социални ангажименти да се осъществяват ЕДИНСТВЕНО от социалното ведомство няма. В противен случай, профсъюзите също би било уместно да получават държавни пари, след като осъществяват част от държавните функции. Оправданията на социалните министри със синдикатите са живо нахалство!
.
След всичко написано до тук ясно се вижда, че на следващата година работодателите трябва да са задължени да изплащат ЦЕЛИЯ неизползван от работника отпуск от предходната година. Както работодателите изискват стриктност от работниците се, а банките - от длъжниците си, така и работниците имат право на същата стриктност по отношение на правата им от страна на работодателите и на държавата.
.
А пък ако не е необходимо работодателите да бъдат "дисциплинирани" чрез изискване за стриктност към компенсирането на неизползваните от работниците отпуски, значи не е необходимо и работниците да бъдат "дисциплинирани" чрез лишаване от част от дневната им надница при боледуване, заради потенциална възможност за фалшиви болнични, нали? При това положение, най-уместно е на боледуващите да си се плаща пълната надница. След като работодателите могат да не бъдат лишавани от нищо, въпреки потенциала за злоупотреби, по същия начин заради потенциала за злоупотреби не би трябвало да бъдат лишавани и работниците. В крайна сметка, само работодателите ли имат реални права в тази държава?!
.
Относно "болничните": Единственият вариант, при който никой не губи във връзка с "болничните" (част от парите ни за здраве, които държавата сега подарява по неизвестни причини на работодателите) е този вариант, при който между 75 и 100 процента от заплатата на работещия по време на боледуване се изплаща от работодателя, както би трябвало да бъде, а средствата от сегашните "болнични" или се разпределят за здравето ни, отново както би трябвало да бъде, или, ако държавата чак толкова държи да дава пари на някого - да се дават на тези, на които би било почтено да се дават. Тоест - на боледуващите!
.
По-точно, пари от здравните ни вноски би трябвало да се дават на болния като допълнение към заплатата по време на боледуването му. Допълнение, с което да посрещаме повишените разходи, когато сме болни. Самата заплата традиционно да си се изплаща от работодателите. Само при такава схема "болничните" наистина биха могли да се нарекат болнични. В момента единственото, което се случва е, че държавата ограбва парите за здраве, които взема от всички ни и ги подарява само на работодателите. Самите работодатели нямат никаква нужда от тези пари. Освен ако не са измислили схема за фалшиво източване на държавата чрез фалшиво боледуване на работниците им.
