Либерализация или затривация...

СГРЕШИХ! ИЗВИНЯВАМ СЕ!

.
Наскоро писах за нуждата от изграждането на АЕЦ "Белене" ("Относно АЕЦ "Белене""). Подведен от сляпото отрицание срещу проекта от страна на "десния" политически спектър у нас, а за известно време и от страна на управляващата "ГЕРБ" (след това на Борисов и хората му сякаш им дойде ума в главите, ама кой знае...), аз допуснах недоглеждане, което всеки поне малко мислещ човек би определил като откровена глупост. Вината си е изцяло моя. Извинявам се!
.
България е изправена пред не особено далечната перспектива да загуби електроенергийната си независимост и най-късно след 2021 година да се принуди да внася ток за задоволяване на несимволична част от вътрешните си електроенергийни нужди. Основанията за този извод не се изчерпват само с предстоящото приключване на живота на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ "Козлодуй" през 2018 и 2021 година, както писах по-рано (в "Относно АЕЦ "Белене""). Нещата са малко по-сложни, а ситуацията - много по-неприятна. (Естествено, до сега не се намери политик със значително публично присъствие, който да застане пред медиите и да обясни на хората коректно, точно и с достатъчно детайли, пред какви проблеми е изправена българската електроенергетика и какви са актуалните планове за разрешаването на тези проблеми.)
.
Още през 2016 година, заради влизащите тогава допълнителни европейски еко-изисквания в областта на електроенергетиката, България може да се принуди да затвори ТЕЦ-овете "Марица Изток". При това положение, 2-те хиляди мегавата инсталирана мощност на АЕЦ "Белене" (в случай, че управляващите не са провалили този проект) няма да са достатъчни за компенсиране на 3-те хиляди MW на ТЕЦ-овете, които ще загубим. Ще останат около 1000 MW допълнително, на които да трябва да търсим алтернатива (спряганите ВЕИ, "оптимизации", а всъщност ограничения на електропотреблението, спиране на износа...).
.
От всичко по-горе следва, че ако АЕЦ "Белене" ще компенсира евентуално затваряне на ТЕЦ-овете "Марица Изток", то въпросът с компенсирането на 2-те хиляди мегавата от приключващите през 2018 и 2021 година 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ "Козлодуй" остава висящ (нерешен). И заедно с този въпрос възниква още един въпрос: На будали ли ни правят управляващите и псевдо-десните псевдо-опозиции, като твърдят, че АЕЦ "Белене" не ни трябвал, защото сме щели да се чудим на кого да продаваме тока от бъдещата централа?! Или пък Борисов, Костов и Мартин Димитров разбират от електроенергетика толкова, колкото мравка разбира от самолетостроене (след като и аз съм в състояние да осъзная гореописаното, а те не могат...)?! А може да иде реч и за съвсем съзнателно предателство на икономическите и на националните ни интереси! (Последното въобще не ми се ще да го повярвам, ама като гледам какво става...)
.
Аз много се надявам медии ли, някой друг ли, да намерят пролука между останалите теми и да попитат управляващите едно-две неща. А именно: Какво точно ще се случи с ТЕЦ-овете "Марица Изток" след 2016 година? Ще се затварят ли? Ще се модифицират ли да отговарят на новите европейски еко-изисквания? 5000 MW инсталирани мощности в областта на електроенергетиката ли ще загубим до 2021 година или "само" 2000 MW? Откъде точно се планира да дойдат алтернативите на тези 5000 или 2000 MW? Много се надявам управляващите (и анти-"Белене"-маниаците от "дясно") да имат точни и ясни отговори на тези въпроси. Но отговори, които да не казват "под сурдинка", че политическа ни класа е решила да разбие електроенергетиката ни и като следствие от това - в бъдеще да се налага да плащаме още по-тлъсти сметки за ток. (Естествено, за европейски заплати и дума не би могло да става. Сакън! Нали ако ни се даваха по-добри заплати - нямаше да може да ни ограбват чак толкова и хора с по един-два магазина на кръст или нещо подобно да карат нови Мерцедеси "S-класи" или БМВ-та "седмици"!).
.
Още едно управленско недоразумение! Поредното, ала не и последното (но, кого ли вече учудва това?)! Напоследък все по-усилено започнаха да се спрягат някакви мераци за либерализиране на електроенергетиката ни. Министърът Росен Плевнелиев, председателката на парламентарната Комисия по бюджет и финанси Менда Стоянова, всякакви други... Всичките усилено почнаха да спрягат "нуждата" от премахване на регулацията на електроенергийния ни пазар и желанието той изцяло да бъде либерализиран (държавата за пореден път иска да се оттегли от обществените интереси и да захрани по-тлъсто малобройни частни такива). Какво ще последва от това?
.
С евентуален отказ на България от регулиране на вътрешния електроенергиен пазар, отказ от регламентирането на ограничена, но сигурна печалба и освобождаване на цените в посока на евентуални свръх-печалби и свръх-загуби, родната икономика губи поредното си (едно от малкото останали след така наречените "демократични промени") конкурентно предимство пред икономиките на останалия свят. С пълното освобождаване на цените на електроенергията ни и с тяхното евентуално изравняване с цените на международния електроенергиен пазар, българските производители губят възможността да произвеждат продукция с електроенергия на цена, по-ниска от цената на електроенергията за чуждестранните им конкуренти. За загубите на обикновения, на масовия потребител на електроенергия у нас (българските домакинства) въобще няма да споменавам, защото и днес на никой продължава да не му пука за нуждите и интересите на тези хора (и за днешните управляващи, както за всички предишни, важни са единствено интересите на "бизнеса". Само чудно какво ще се случи, ако някой предложи единствено бизнеса да плаща данъци на държавата!).
.
Загубата на евтината електроенергия за българските производства идва на фона на наличието на повече от една други държави по света, чиито икономики се ползват от енергийната (и то не само от електроенергийна) регулация. Чрез ценовата регулация на енергийните си ресурси, въпросните държави предлагат на бизнеса в техните граници по-ниски от международните цени на енергоносителите (изкопаемите горива) и на електроенергията. Нещо, което води до несъмнени ценови предимства на стоките, произведени в границите на подобни държави в сравнение с производства, които се разполагат в държави с либерализиран енергиен пазар.
.
Учудващо е това фанатично и уж безкористно отдаването на управляващите за момента (и за не повече от три години напред...), заедно с техните "десни" ту партньори-ту не, на абсолютизирането на слепите, хаотични, ненаправлявани от никого пазарни течения. И то при условие, че отдавна е известно, че така наречената "невидима ръка" на пазара реално не функционира съвършено (реално, пазарната нестабилност и желанието за сигурност водят частните и държавни икономически агенти до постоянни усилия за създаване на монополи и като следствие - до манипулиране на цените в изгода на монополиста). Целият този бавен, планомерен и внимателен разгром на българската държава се повтаря отново и отново - управление след управление! Прави се отново и отново, пак и пак, въпреки отдавна изяснената нужда не от пишман-либерализатори във властта, а от държавници с конкретни КОНСТРУКТИВНИ цели и с ясна, детайлна визия как да постигнат тези КОНСТРУКТИВНИ цели.
.
Нека някой западен бизнесмен (не българските пародии на такива, защото родните "бизнесмени" и родните управленци са с еднакъв манталитет) да поуправлява личния си бизнес така, както нашите управляващи управляват държавата, пък да видим, дали накрая няма да стигне до банкрут! Защото кой нормален бизнесмен би игнорирал бизнеса си и да го остави на самотек и без контрол (това, което искат да направят управляващите с икономиката, за която уж отговарят)?!
.
Актуалните управленски действия няма да доведат до нищо друго, освен до поредното, макар и много бавно и внимателно, съсипване на българската държава. И особено в конкретния случай - до съсипването на българската електроенергетика, която засега предлага относително конкурентни цени на електроенергията ни. И докато родните "либерализатори" бавно затриват икономиката на държавата, останалия свят (и преди всичко Китай, където има чак свръх-контрол) се възползва най-умело от фаталните грешки и от самоубийствените практики на всеки, който си позволи глупостта да ги допусне.

Относно АЕЦ "Белене"

Има два начина да реализираш един сложен и скъп проект, какъвто е АЕЦ "Белене". Единият начин е начинът на сигурната реализация. Този начин беше избран от БСП-НДСВ-ДПС при поредното стартиране по работата за изграждането на втората ни ядрена централа. При този, сигурният начин, държавата решава сама да реализира това, което и` е необходимо и понеже не разчита особено на някой друг - поема нужните ангажименти, а заедно с това предоставя и нужните гаранции. Това е начинът, който демонстрира, че централата със сигурност ще стане факт.
.
Такъв беше подходът на БСП и той се характеризираше с два големи минуса. Единият минус е свързан с това, че споразумението с Русия дойде твърде бързо и почти без никакви усилия цената на централата да се оптимизира, доколкото това би било възможно. Може и да не е било възможно, но след като не са били положени достатъчно усилия подобна ценова оптимизация да стане факт - няма как да сме сигурни, че въобще не е можело да получим повече или по-малко по-ниска цена. Второто, което този подход не оцени, беше предстоящото настъпване на кризата (тогава, във връзка с изборите, БСП харчеше безразборно и за да може да легитимира тези харчове се преструваше, че у нас няма криза и че бюджетът през 2009 година ще бъде на излишък, вместо с дефицит).
.
След идването на власт на ГЕРБ, по обясними и съвсем обективни причини (недостиг на нужните пари, както и основателно съмнение относно "усилията" на БСП-НДСВ-ДПС да постигнат възможно най-ниската цена за централата) проектът АЕЦ "Белене" беше замразен. Резервите на новата власт относно "Белене" изгониха чуждия инвеститор, който тогава се беше навил да участва в проекта (това е голям и сложен проект, такъв, който е по силите главно на държавна, а не на чатни институции и без гаранции малцина частни дружества биха се ангажирали да инвестират в подобно начинание).
.
С идването си на власт ГЕРБ избра друг подход относно проекта АЕЦ "Белене". Докато БСП-НДСВ-ДПС бяха заложили на сигурният подход, на сигурният начин втората ядрена централа у нас да стане факт, след замразяването на работата по "Белене" ГЕРБ се насочи към по-несигурния подход. Това е подходът, свързан с усилия за предоговаряне на цената за изграждане на АЕЦ-а и с търсенето на инвеститор, който да се съгласи да участва в изграждането на "Белене" без досегашните гаранции и с поемането на по-голям риск от негова страна. Този подход наричам несигурен, защото той търси някой друг, различен от държавата да свърши работата и не гарантира изграждането на централата в кратки срокове. При определени обстоятелства този подход, сам по себе си, би могъл да доведе до проваляне на проекта.
.
Новият, несигурният подход относно проекта АЕЦ "Белене", предпочетен от ГЕРБ, има своите основания, особено в условията на актуалната криза и предвид тежкото финансово състояние на страната ни. Дотук - хубаво! Лошото е, че ГЕРБ планират да бият отбой (да се откажат от проекта АЕЦ "Белене") още с възникването на първи евентуален проблем - евентуално ненамиране на чуждестранен инвеститор, който да се ангажира при новите условия. Такова бързо предаване още на фона на първото подухване на буреносен вятър, във връзка с втората ни ядрена централа съвсем не е уместно. Личните ми съображения за подобно твърдение ще станат ясни по-надолу.
.
Съвсем наскоро, докато в оборот бяха пуснати твърдения, че България се отказва от изграждането на АЕЦ "Белене", както се отказва от проекта "Бургас-Александруполис", Борисов зададе въпрос - на кого сме щели да изнасяме тока от новата централа. Въпросът му е съвсем излишен, защото отговорът е ясен: На никого!
.
През 2018 година приключва животът на 5-ти блок на АЕЦ "Козлодуй", а през 2021 година - и на 6-ти блок. Двата блока общо представляват около 2000 MW инсталирана мощност. Заедно с това, към 2016 година могат да отпаднат още около 3000 MW инсталирана мощност. Става дума за ТЕЦ-овете "Марица-Изток". След 2016 година влизат нови, още по-безкомпромисни европейски еко-изисквания в областта на електроенергетиката, които нови изисквания освен нивата на отделян въглероден диоксид, вече ще включват и равнищата на серни окиси, на азотни окиси и други. Само изкарването от експлоатация до 2021 година на двата последни функциониращи днес 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ "Козлодуй" ще лиши страната ни от електроенергия, равняваща се на над 30 % от цялото годишно ел-потребление у нас. Както много ясно се вижда, след 2021 година съществува много голяма вероятност България да престане да изнася ток, защото тя самата ще се нуждае от ток за задоволяване на вътрешните си нужди. Тоест - АЕЦ "Белене" е без алтернатива, освен ако не искаме след 2021 година изведнъж да се превърнем от износители във вносители на ток.
.
Синята коалиция (ДСБ и СДС) твърди, а управляващите сякаш се съгласяват с това, че спирането до 2021 година на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ "Козлодуй" не представлявало проблем, защото дотогава сме щели да оптимизираме крайното потребление на ел-енергия (според някои сметки - поне с до 30 %). Тоест - предприятия и частни лица ще вложат средства в изолации на помещенията си за по-ефективно запазване на температурата в тях, както и ще закупят по-икономични електроуреди и други съоръжения, които да консумират по-малко електрическа енергия. Няма нужда да уточнявам, че особено ако това се прави принудително (каквато практика обичат да налагат отвреме-навреме управляващите), някои от гражданите няма да разполагат с никаква възможност да постигнат подобни изисквания, а мнозина други пък ще се опитат да постигнат изискуемото, но за сметка на това ще се лишават от средства за нормален живот (то и така масовата, преобладаваща заплата в България не стига и за социална помощ!). Следващият от аргументите срещу АЕЦ "Белене" гласи, че заедно с увеличаването ефективността на електропотреблението в България, до 2021 година щели да бъдат изградени допълнителни електропроизвеждащи мощности (предимно ВЕИ или възобновяеми енергийни източници). И накрая, естествено, вече няма да изнасяме електроенергия за никой друг. Всичко това щяло да компенсира загубата на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ "Козлодуй".
.
Тези сметки сякаш изглеждат добре, но както още по-добре знаем - на нашите управляващи сметките (особено по-дългосрочните) винаги са им куцали. Така и в този случай! Защото нашите "приятели" във властта не са взели под внимание няколко допълнителни фактора (или пък ако са ги взели - значи откровено и най-целенасочено се стремят да предадат националните ни интереси в областта на електроенергетиката).
.
Първият пропуснат фактор е икономическото развитие на страната ни до 2021 година и съпътстващото това развитие повишаване на консумацията на енергийни и други суровини, включително и на електроенергия като един от най-неизбежните консумативи. Вече цитираните аргументи за ненужността на АЕЦ "Белене" (доста зле защитени така, както са представяни пред обществеността) сякаш правят оценките си въз основа на статична, вместо на развиваща се, разрастваща се с времето икономика. Тринадесетте години между 2010 и 2012 година включително са много време! Ако приемем, че средният икономически растеж през споменатия тринадесетгодишен период се изразява в 3 % (по-малка от тази цифра не би оправдала вторите най-ниски данъци в Европа, каквито се хвали Дянков, че са нашите), това означава, че между 2010 и 2021 година включително брутния ни вътрешен продукт (БВП или всички стоки и услуги, произведени в границите на страната ни в продължение на година) ще нарастне общо с около 43 % в сравнение с неговата стойност през актуалната 2010 година. Веднага се налага въпросът - откъде по-точно ще дойде токът, който тези нови в сравнение с днес икономически дейности ще консумират? Или не се планира никакъв икономически растеж, никакво икономическо развитие през целия този период?!
.
Вторият пропуснат фактор е световната тенденция през последните години (тя сигурно ще се засили в бъдеще) да се заменят изкопаемите горива с електроенергия. Това се прави не само с екологични цели, но и предвид изчерпаемостта на горивата (особено на нефта). Ако, както твърдят противниците на АЕЦ "Белене", токът от тази централа не ни е нужен и само бихме се чудили на кого да го продаваме - каква алтернатива на изкопаемите горива планират тези хора, след като това очевидно няма да е електроенергията?! Защото е добре известно на всички ни, че в момента сме силно зависими от руските нефт и газ. Или плановете за бъдещето ни са, освен от вносните изкопаеми горива, да станем зависими и от вносна електроенергия?!
.
Третият пропуснат момент е вероятността оптимизацията (с до 30%) на българското електропотребление, ако такава въобще бъде постигната, да не доведе автоматично до пропорционално (също до 30-процентно) занижаване на реалната консумация на ток в страната. Дори и след най-ефективна оптимизация реалната консумация на ток у нас я намалее с десетина процента, я не. Дори би могла да нарастне в сравнение с електропотреблението през пиковата за икономиката ни 2008 година. И това може да се случи не само заради растежа на икономиката ни до 2021 година, ами и заради потенциално запазване (дори нарастване съобразно световните тенденции на електрифициране на света за сметка на изкопаемите горива) на реалното потребление на електроенергия в българските домакинства. Особено пък предвид едно потенциално нарастване на доходите на тези домакинства с времето.
.
Явно, логиката на противниците на АЕЦ "Белене" гласи: "Ние на всяка цена да видим сметката на проекта АЕЦ "Белене", пък после ще му мислим за последствията и какво да правим..." Тази логика е видимо деструктивна, особено на фона на широко-известните факти, че ядрената електроенергия е най-евтината, отговаряща на актуалните (а най-вероятно и на далечните бъдещи) европейски еко-изисквания в областта на електроенергетиката. Засега не е известен ВЕИ, нито ТЕЦ, които да постигнат същата ниска цена като непосредствени консумативи в хода на функционирането, каквато ниска цена предлага ядрената енергия. Единственият недостатък представлява сложната конструкция и съпътстващата тази сложност тежка инвестиция, които обуславят известни усложнения относно бързото изплащане на проекта. Това обаче пак не опровергава ползите, като вземем под внимание около 30-годишната експлоатация на ядрените съоръжения, съчетана с относително ниски на този фон съпътстващи разходи през целия експлоатационен период.
.
Предполагам ясно се вижда, защо е необходимо да се положат БУКВАЛНО ВСИЧКИ усилия АЕЦ "Белене" да стане факт. Независимо дали би се наложило да мине известно време, докато се доуточнят с руската страна подробностите във връзка с кризата и с тежкото финансово състояние на страната ни като следствие от тази криза. Иначе, отказът от проекта под предлог, че токът от него не ни трябвал би следвало да означава, че заедно с неговото преустановавяне трябва да се преустанови и абсолютно всякакво държавно финансиране за изграждането на ВЕИ, чиято електроенергия е още по-скъпа от ядрената такава и съответно - още по-ненужна и икономически неизгодна!
.
Нещо повече! След като, евентуално някога, АЕЦ "Белене" бъде окончателно завършена, би било много уместно да стартира нов подобен много сложен и скъп проект. Да кажем - проект, свързан с изграждането чисто нов, изцяло автоматизиран (вече има такива) завод за електромобили. При подобен проект, естествено, не би могло да се мине без поканата на някой опитен чуждестранен инвеститор (например - някой успешен японски, немски или друг автомобилостроител). Освен това, докато АЕЦ "Белене" все още се строи, нашата държава би могла да финансира, макар и скромно, собствени (или съвместни с други държави) изследвания, свързани с нови, екологично-чисти и изключващи употребата на изкопаеми горива начини за задвижване в областта на транспорта. Ползите от изследвания в подобни насоки, както ми се струва, са несъмнени. А финансирането за подобни изследвания би трябвало да дойде от държавата, защото аз поне в момента не виждам нито един български предприемач (или група от предприемачи в България), който да е прежалил покупката на поредния личен, скъп чуждестранен автомобил (или друга скъпа транспортна техника) и да е отделил повече или по-малко от личните си средства, за да финансира подобни изследвания. Нали?

ЧАКАТ НИ ТЕЖКИ ВРЕМЕНА

При такива, каквито са новините в момента, спокойно може да се заяви, че ни очаква песимистично бъдеще. На първо място, макар финансовият министър Дянков да прогнозира ръст от 1 % за 2010 година, това очакване едва ли ще се сбъдне (да не познава обаче, на Дянков не му е за първи път). Причината подобна оценка да ми се струва малко вероятна не коренува в продължаващото свиване на българската икономика през първите три месеца на 2010 година. При запазване на всички останали показатели (главно данъци и цени) икономиката ни би могла да обърне тенденцията си и все пак да успее да отбележи в края на годината растеж с положителна стойност (дори ако тази положителна стойност е под един процент).

.

С оглед на това, което предстои да се случи обаче (преди всичко - покачването на цените на газта и на електроенергията, които неизбежно ще покачат и почти всички останали цени, покачването на лихвите по кредитите, както и изоставащите темпове на ръст на работните заплати, което изоставане допълнително затруднява потребяването, като това пък ограничава стимулите за производство и търговия), вероятността прогнозата от положителен икономически растеж през 2010 година да стане факт рязко се стопява. Обратното! Все по-вероятно се очертава свиването на икономиката ни да се запази и през тази година. (В тази връзка, едно минимално покачване на данъците съвсем не би било неуместно, особено предвид състоянието на бюджета в момента и най-вече, предвид нуждите на социалната политика, на здравеопазването, на образованието и други - все дейности, които от много време насам страдат от хроничен недостиг на финансиране.)

.

На фона на всичко това, особено на фона на предстоящото поскъпване на носещи, фундаментални суровини като ток и газ, желанието на българските работодатели да оставят работниците си без заплати (въпреки, че най-вероятно всички тези работодатели ще увеличат повече или по-малко цените на предлаганите от тях стоки и услуги) със сигурност не граничи със здравия разум. Подобно практическо самоубийство на българския бизнес (изоставането на заплатите ще свие още повече потреблението и БВП, а това означава и свиване на печалбите за бизнеса) не трябва да бъде допускано толкова лековато от държавната власт. Както и да се препират бизнес и синдикати - държавната власт е субектът, който носи реалната, законова отговорност пред данъкоплатци и пред избиратели за икономическото (и друго) състояние на страната. И когато доказалия се с безогледния си апетит български бизнес полага всички усилия да удължи още повече кризата с опитите си да лиши работниците си от заплати, съобразени с предстоящата инфлация - държавната власт би следвало да се намеси безкомпромисно и по никакви поводи да не допуска това.

.

Аргументът на работодателите срещу увеличаването на минималната заплата се върти около някакви техни изисквания за увеличена производителност на труда. Първо, да забележим, че не иде реч за инвестиции от страна на работодателите в роботизация, в автоматизация и в механизация (единственият реален начин за увеличаване на производителността), а говорим за абсурдната работодателска теза, че един човек може да върши работата на двама, на трима, четирима, петима... И второ, говорим за изисквания не за средна или за някаква друга по-висока заплата, а говорим за минималната такава, която минимална заплата в момента най-явно слиза под прага на бедността! (Всъщност, българската "минимална заплата" реално не стига и за социални помощи.)

.

Ако българските работодатели толкова милеят за увеличаване на производителността на труда, но не желаят да инвестират в нужните за целта технологии (или пък в тяхната разработка, ако все още не съществуват такива технологии в дадени икономически сектори) - да предложат на работниците си значителен бонус над минималната работна заплата, който бонус работниците да получават само в случай, че са повишили производителността си и работодателите им са доволни. Най-нищожните средства за оцеляване обаче, минималната работна заплата, да стават заложник на разни неизпълними работодателски изисквания - това никоя отговорна власт не би следвало да допуска. Нещо повече! Дори не би следвало, едно управленско намерение за вдигане на МИНИМАЛНАТА работна заплата да се подлага на каквато и да било дискусия. Който работодател не е в състояние да осигури на работниците си минимума за оцеляването им - значи бизнесът му не върви и да фалира! Ако ще сме пазарна икономика - нека реално да сме такава, а не на нерентабилни частни (пък и на държавни дружества от типа на топлофикациите) да се прави изкуствено дишане за сметка на физическото оцеляване на мнозинството у нас.
.

Още един предстоящ проблем! Свиването на бюджетите на здравеопазване, на образование и на всичко останало неизбежно ще влоши качеството на функциониране на всички "орязани" откъм финанси дейности. Каквито и "реформи" за икономии да се правят - нищо не може да компенсира ограничаването на средствата. Въобще, реформа, която не се съпровожда с достатъчно финансово и материално обезпечение със сигурност няма как да доведе до повишаване на качеството на "реформираните" дейности. Под "реформа" и актуалните управляващи (както всичките им предшественици) имат предвид единствено "рязане" на пари за обществените дейности с надеждата, това да не влоши твърде много функционирането на тези дейности (по-голямо или по-малко влошаване на функционирането при финансови ограничения неизбежно ще има). Пък когато общественото недоволство от допълнително влошеното функциониране се засили - ще започнат планове за раздържавяване и за разпродаване на всичко. Хитра система за разбиване на държавата и за поетапен отказ от всички държавни обществени функции (само от събирането на данъци управляващите никога няма да се откажат, макар постоянно да се чудят, как да намаляват тези данъци в полза на фирмите си).

.

Мисля много ясно се вижда, че в скоро време не ни очаква нищо добро. Да, ама нищо добро не изглежда да ни очаква и в по-далечно бъдеще. Например, стана известно, че България публично се отказва от проекта "Бургас-Александруполис", а прикрито се отказва и от строежа на АЕЦ "Белене". Първото - добре! Действително, екологичната заплаха от проекта "Бургас-Александруполис" за българското крайбрежие е несимволична и непренебрежима. Един петролен разлив в българско крайбрежие, дори ако този разлив е предизвикан от "малък" танкер, не само ще се окаже катастрофален за екологичната обстановка на крайбрежието ни, но преодоляването на последствията от подобен инцидент може да се окаже и твърде голяма финансова тежест за рехавия ни бюджет. Не може да се спори, че икономическата загуба за България от отказа на проекта е сериозна. На всичкото отгоре, този отказ води след себе си и до геостратегически загуби, като последните отново ще се преобразуват в допълнителни икономически затруднения. Въпреки това, природата е по-важна!

.

Прикритият отказ на българските власти от строежа на АЕЦ "Белене" обаче е нещо по-различно. На първо място, този отказ е умишлен. Преднамерен! При условие, че новата власт още с идването си, сама пресече финансирането на проекта, обясненията за "липса" на инвеститор и на средства представляват най-обикновена маскировка за пред публичността. Отказът от строежа на АЕЦ "Белене" много вероятно ще се отрази пагубно на българската електроенергетика и на нейната конкурентоспособност за години напред. Вредата от провалянето от ГЕРБ на ядрената енергетика у нас ще продължава да се чувства и по време, когато управлението на ГЕРБ вече ще бъде част от политическото ни минало.

.

Няма нужда специално да се уточнява, че колкото скъпо и сложно да е изграждането на един АЕЦ, енергията от атомните електроцентрали още дълго време ще си остане най-евтината като рутинни консумативи и разходи. Отгоре на всичко тази енергия не отделя и парникови газове, което означава, че безусловно отговаря на европейските еко-изисквания. Електроенергията от АЕЦ е икономически най-добре обоснована на този етап.

.

От шестте реактора на АЕЦ "Козлодуй" днес функционират само два. Това са пети и шести блок на централата. Двата блока са от типа ВВЕР-1000 и проектантите им дават по около 35 години живот на всеки (30 горивни кампании по около 1.17 години всяка). Съобразно тези сведения може да се види, че животът на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ "Козлодуй" приключва около 2022-2026 година (5-ти блок е пуснат през 1987 година, а 6-ти - през 1991 година). Понеже в момента двата последни работещи блока осигуряват несимволична част от електроенергията на България, то до приключването на живота им трябва да се намери алтернативен електроенергиен източник за над 30 % от цялото електропотребление на страната ни. Строителството на АЕЦ "Белене" би продължило поне 5-10 години. Изграждането на ВЕИ (възобновяеми енергийни източници като ветрогенератори и други подобни), различни от АЕЦ не само би било сложно и продължително, ами и енергията, която предоставят тези различни от АЕЦ съоръжения е значително по-скъпа от ядрената енергия. Засега икономическата логика твърдо говори в полза на ядрените електроцентрали, което ще рече - в полза на АЕЦ "Белене".

.

В случай, че държавата проточи изграждането на втората ядрена централа у нас и особено, ако с времето саботира проекта и се откаже от него - последствията за електроенергетиката ни ще бъдат тежки. Много тежки! Възможни са няколко сценария. При първия от тях държавата по някакво чудо да успее да намери заместител на 30-те процента електроенергия от двата ядрени блока, но при всички положения тази електроенергия ще бъде по-скъпа и по-неконкурентоспособна от ядрената. При втория сценарий България от износител ще се превърне във вносител на електроенергия (разбира се, това ще стане само в случай, че разполагаме със средства, с които да закупуваме тази електроенергия). В третия случай или цените на електроенергията ще станат съвсем непосилни за по-голямата част от населението (не, че и сега не е нещо подобно!), или въобще няма да има ток и ще трябва да преминем на режими (или пък ще реорганизираме домакинствата си към масова употреба на свещи и на готварски и отоплителни средства на дърва и/или на въглища).

.

Ясно е едно! Отказът от СВОЕВРЕМЕННОТО построяване на АЕЦ "Белене" ще доведе до тежки последствия за електроенергетиката и съответно - за икономиката ни, а проектът е реализируем и Е по силите на държавата ни при внимателно планиране. Проблемите, ако въобще има такива, не са породени от някакви външни фактори (като невъзможност да се намерят финанси и/или като липса на чужди инвеститори). Проблемите около построяването на АЕЦ "Белене" произхождат единствено от българското управление (по-специално - от управлението на ГЕРБ).

.

Положението с АЕЦ "Белене" е като това със здравеопазването, с образованието и с всички други обществени функции на държавата. Държавата иска да намалява данъци, осигурителни такси и други, да налива без никакви условия, просто така, за "честито", пари в неефективния български "бизнес", а в същото време се оплаква, че нямала пари нито за качествено и достъпно здравеопазване, нито за качествено и достъпно образование, нито за каквото и да било друго, което в момента представлява неин ангажимент към обществеността. По същия начин, ГЕРБ разби, вместо само да реформира "БЕХ" ("Българския енергиен холдинг") - дружеството, което беше предвидено да посрещне разходите по изграждането на АЕЦ "Белене", пък и по останалите енергийни проекти. След това, след като герберите елиминираха финансирането за АЕЦ "Белене" (и по такъв начин изгониха чуждестранния инвеститор, който се беше навил да участва в проекта) - започнаха да се оплакват, че няма пари за АЕЦ-а, а и чужд инвеститор не може да се намери (учудва ли се някой на това, след като вече е видял, какво се случи с досегашния инвеститор?!)!

.

Действията на ГЕРБ в областта на електроенергетиката представляват откровен, умишлен саботаж, който, пак повтарям, ще навреди не само на бранша, ами и на цялата ни икономика, при това - за повече от едно поколение напред. Каквито и успехи да реализират борисовите хора в борбата с престъпността и корупцията - голяма работа, след като паралелно с това ще съсипят икономиката и държавата и по такъв начин ще ни направят още по-зависими и от сега от всякакви външни (чуждодържавни) икономически, политически, пък и от криминални кръгове (ако няма достатъчно пари за преследването на престъпността - никакви усилия не биха дали удовлетворяващ резултат).

.

Какъв е изходът от ситуацията с АЕЦ "Белене"? Ако своевременно не се появи чуждестранен инвеститор - с проекта отново трябва да се заеме държавата. (Това развитие би имало съществено предимство. Ядрената енергетика е чувствителна област, а както добре знаем, дори държавната собственост се контролира трудно срещу злоупотреби. Какво пък да кажем за частната такава! По тези и по други причини, най-добре би било ядрената енергетика у нас да си остане 100 % държавна собственост.) Да се изчака икономиката ни стабилно да се оттласне от кризисната ситуация в момента и българската държава да мобилизира всичките си ресурси, за да изгради АЕЦ "Белене". Ако е нужно - под нова, значително по-ефективна форма да се възстанови и "БЕХ". Трябва да се положат ВСИЧКИ усилия АЕЦ "Белене" да стане факт в разумни срокове. В противен случай ни чака или скъп и неконкурентоспособен ток, или внос на електроенергия, или режим на тока, или свещи и печки на въглища и/или на дърва.

.

Трябват не оправдания и мрънкане! Трябват реални усилия и видими, конкретни и своевременни резултати. Ако управляващите не променят най-бързо плановете и подхода си (особено що се отнася до АЕЦ "Белене", но и в областта на социалната политика, на здравеопазването, на образованието...) - най-добрият изход са протестите и безкомпромисните усилия за предсрочно отстраняване от власт на това управление. Въпреки фактът, че в момента няма годна алтернатива, която да замени ГЕРБ във властта! Борисов и хората му трябва да бъдат отстранени от властта най-малкото за да знаят, че затриващи икономически и други стратегии се плащат и то се плащат не само по време на избори. (Естествено, в България нито може да има масови и ефективни обществени протести като във Франция, Гърция и другаде, нито пък може нещо да се оправи. Нашата държава е обречена на бавна, внимателно планирана и сигурна смърт. Или при повече късмет - на вечно кретане по опашките!)

ОПАСНИТЕ ПЛАНОВЕ НА ДЯНКОВ - 1

Как се преодолява икономическа криза, без да се стига до бюджетна такава? Това става чрез голям, добре запълнен посредством бюджетни излишъци през "добрите" години фискален резерв. При криза, вместо да се правят дефицити, които после да изискват "рязане" (преди всичко на работнически права и на обществени функции на държавата) - вместо това в продължение на година, две, дори на три, ако се налага, да се ползват средства от подходящо натрупан през "добрите" години фискален резерв. Тези средства да се ползват по начин, при който фискалният резерв да не достига до критично-ниски нива, а бюджетът да си остава балансиран (тоест - да няма никакъв или, в краен случай, да се допуска много малък бюджетен дефицит, който след това много бързо, за не повече от година-две, да бъде компенсиран изцяло).

.

По-конкретно, в нашия, българския случай това би означавало следното. От натрупания преди кризата осем-милиарден резерв (хубаво щеше да е резервът да е още по-голям), във връзка с кризата да се ползват четири милиарда, а останалите четири милиарда да се оставят за най-тежки нужди като справяне с природни катаклизми от сорта на силни земетресения, мащабни наводнения и други подобни. Така, от четирите милиарда, предназначени за кризата - два или три милиарда да се изразходват в пика на кризата (при нас - 2009 година), а следващите два или един милиарда да се изразходват на следващата (при нас 2010) година. Всичко това - без да се формира никакъв или, в краен случай, да се формира много малък и лесен за преодоляване бюджетен дефицит. Защото всеки голям бюджетен дефицит, особено пък по време на криза, е чисто и просто инструмент за ограбване на обществената собственост (чрез приватизация на функциониращи, печеливши или поне лесни за привеждане в печалба дружества). И винаги такъв голям дефицит води след себе си и до влошаване на нормалното функциониране на държавата.

.

У нас нещата не се развиха според най-подходящия сценарий. Вместо това, тройната коалиция на Станишев до последно отричаше, че има криза, плануваше си бюджетни излишъци по време на кризисната 2009 година (лесно е да се досети човек, че при криза и при свиване на икономиката ще намалеят и постъпленията в хазната) и харчеше предизборно на поразия и без реално обезпечение на сключваните от държавата договори.

.

Финансовият министър на ГЕРБ, Симеон Дянков, също драстично надцени приходите в хазната, въпреки добре известното на всички кризисно състояние у нас при встъпването на ГЕРБ на власт и въпреки съпътстващото това кризисно състояние свиване на брутния вътрешен продукт (БВП или всички стоки и услуги, произведени в границите на страната ни в продължение на една година). На всичко отгоре излязоха на светло и "пропуснати" от тройната коалиция на Станишев необезпечени договори с частния сектор - измама на предишната власт, за която ГЕРБ не носят никаква вина.

.

Измами, груби грешки... Хубаво! Както и да е! Миналото не може да се върне, за да се поправи. Принудени сме да се примирим и да решаваме, какво да правим оттук-нататък. И точно тук идва проблемът със заплахата в плановете на финансовия министър на ГЕРБ - Симеон Дянков.

.

За разлика от необратимите действия на БСП-НДСВ-ДПС, докато бяха на власт, грешката на Дянков с надценените приходи в хазната не е необратима. Още веднага се видя, че дянковите оценки са неточни и това не даде възможност за невнимателни бюджетни харчове. Свитите заради свиването на икономиката постъпления в хазната, заедно със сюрприза на станишевото управление - прекомерните, необезпечени договори и харчовете на предишната власт по време на изборите - наложиха ревизия на бюджет 2010 и залагането в него на дефицит от 4.8 %. Макар действията на предишната, станишевата власт да представляват откровена кражба, условно, за целите на анализа ще ги наречем "експанзионистична" бюджетна политика (политика, при която правителствените разходи се увеличават и/или данъците се намаляват с цел - стимулиране на икономическото развитие и увеличаване или пък по-малко намаляване по време на криза на годишния ръст на БВП).

.

"Експанзионистичната" политика на кабинета БСП-НДСВ-ДПС беше продължена от управлението на ГЕРБ с неговото харчене през 2009 и 2010 година, въпреки първоначалното желание на новата власт да не допуска бюджетен дефицит и да кандидатства за "чакалнята на Еврозоната". Едновременно, макар поради много причини (крещящи слабости в областта на социалната политика, на здравеопазването, на образованието и науката, на сигурността и на отбранителната политика, висок бюджетен дефицит - всичко, заради недостиг на финансови средства) обстоятелствата отдавна да налагат вдигане на данъците и с тях - на постъпленията в хазната, - подобна стъпка не беше предприета в най-подходящото за нея време (пикът на кризата, преди икономиката да е започнала да се съживява, когато нуждата от подобно действие по-лесно и по-безболезнено би била осъзната и приета от всички). От една страна, всичко това се отрази негативно на бюджетния баланс. От друга страна, най-вероятно всички тези харчове и пропуски допринесоха за малко по-бърз изход от кризата в сравнение със ситуация, при която всичко това да не беше се случило.

.

И така, идваме до настоящия момент, в който икономиката вече се е оттласнала от дъното на икономическата криза, БВП вече бележи лек растеж вместо спадове и пред нас се възправя въпросът - какво да направим оттук-нататък? Точно тук идва финансовият министър Симеон Дянков с неговото твърдение, че оттук-нататък данъците трябвало да се намаляват!!! Предприеме ли се подобна стъпка (не само сега, ами в продължение поне на близките десетина-двадесет години) - това ще бъде равнозначно на национално предателство и на умишлено тласкане на държавата в посока на икономическа, политическа и друга зависимост от чуждодържавни сили. Зависимост, която в един момент може да стане необратима. Толкова необратима, колкото необратима беше зависимостта на комунистическа България от СССР, преди Източният блок да се разпадне).

.

Следва продължение...