26.4.17

За сведение на господин Борисов - НЕ!!! Не е това румънският модел!!!

Сега разбирам, защо нищо в Българи не върви нормално и както трябва! Просто - изразителите на властта у нас са ... леко некомпетентни, нека така да го наречем...
.
Господин Борисов говорил някакви небивалици по медиите, за налагане на румънския модел у нас! Нека му помогна бързо да се освободи от това заблуждение и да не нарича реален румънски модел опитите за фалшификация на модела на комшиите у нас (реално, случващото се у нас е добре познатия БЪЛГАРСКИ МОДЕЛ, който фалшифицира всичко и всъщност няма нищо реално налице).
.
Реално прилагане в България на румънския модел може да има само тогава, когато бъдат изпълнени ВСИЧКИ следващи споменато точки:
.
1) Промяна на съдебната власт точно по препоръките на ЕС и по румънския модел.
2) Замяна на Цацаров с главен прокурор, който не се слави с всевъзможни зависимости.
3) Едва след категоричната реализация на предходните две точки - стартиране на мащабна антикорупционна и антипрестъпна кампания, която НАИСТИНА да не подминава НИКОЙ (включително Борисов и Пеевски).
4) Стартиране на преследване на униформените групи у нас, които се занимават с чудовищни полутайни и тайни злоупотреби посредством напреднали разузнавателни технологии като следене на човешките мисли, влияние над човешкото съзнание, взаимодействие с нечовешки фактори във вреда на обществото и други подобни (има много работа по тази сфера, която представлява огромна подводна част на айсберг, включително и в България).
.
Едва след прилагането на всички гореизброени точки бихме могли да говорим за действителна реализация на румънския модел в България. До тогава всичко ще е чисто и просто поредната реализация на БЪЛГАРСКИЯ МОДЕЛ - нова фалшификация и пушилка за прикриване на мафията и олигархията, която е превзела страната и не иска и не иска да я пусне (има си хас да беше друго яче!).

КОГАТО БОГ СЪТВОРИЛ МАЛОУМИЕТО - НА БЪЛГАРИЯ ДАЛ МНОГО ЩЕДРО ОТ НЕГО!

Спешно трябва да прекръстим нашата държава на АБСУРДИСТАН! В момент, в който нормалните държави а-ха да преминат към въвеждането на безусловен базов доход заради най-скорошната перспектива почти всичко, различно от спорт, култура, научни изследвания и инженерни изобретения да започне да се произвежда изцяло от роботи. В момент, в който българската минимална заплата (заедно с всички останали доходи) е най-ниската в целия Европейски съюз и всичко, което може, бяга от държавата. В момент, в който всички признават, че естествения прираст на българското население от дълги години е безусловно отрицателен и тази държава умира. При всичкото това, още има празни чутури, които се чудят, как да блокират нормализирането на заплащането на труда у нас!
.
Не е тайна за никого, че огромното мнозинство български работодатели са хронични цинции, които страшно мразят да плащат заплати. Даже ако може - да им се плаща, за да се работи при тях! Те са неспособни да развиват успешни бизнеси, ако не изцедят до последна капка работниците си! Точно излезе анализа на Еуростат за социалните тенденции и индикаторите за бедност през 2016 година. Този анализ съвсем ясно показва, защо нормалните хора бягат от тази държава в чужбина и от толкова години вече смъртността осезаемо надхвърля раждаемостта, а българското население изчезва. 2,5 милиона българи или близо 35 % от населението на държавата преживяват в тежки материални лишения (не могат да си позволят няколко основни неща, които според европейските критерии са задължителни за нормален битов живот - да могат да плащат безпроблемно битовите си сметки /ток, вода, данъци/, да могат да посрещат неочаквани разходи, да поддържат дома си топъл, да имат достъп до телевизор, кола, телефон, да се хранят редовно, да могат да си позволят поне една седмица почивка далече от дома). В целия ЕС процентът на живеещите в тежки материални лишения е едва 7,8 % (България е рекордьорът с нейните 35 %) и спадал. У нас, разбира се, тенденцията е точно противоположната на нормалната Европа, а и сега рекордният процент вместо да спада - нараствал.
.
Още по-фрапантното свидетелство, че мнозинството така наречени български "предприемачи" са най-обикновени лешояди, накацали около разлагащ се труп (този на държавата) са резултатите на собствения ни Национален статистически институт (чиито критерии са по-ниски от европейските - България не е нормална държава, за да се оценява по критериите на нормалната Европа и ѝ трябват специални занижени критерии, за да изглежда трагичното положение малко по-малко зле). Според въпросните резултати цели 30 % ОТ РАБОТЕЩИТЕ българи (на възраст между 18 и 64 години) пребивават в тежки материални лишения! Да работиш и да живееш като безработен, при това цели 30 % от населението в трудоспособна възраст - това могат да постигнат, без да се стигне до гражданска война, само българските политици (ако българските работодатели са лешоядите, то политиците у нас са микробите, които водят до разлагането и вмирисването на трупа).
.
Докато тази държава е достигнала дъното на пропастта и усилено дълбае, да слиза още по-надолу, синдикалните и бизнес-организациите за пореден път не могат да се разберат, по какъв стабилен критерий да се определя минималната работна заплата! На всеки е ясно, че критерият може да бъде само един - кошница от сборни разходи за продукти, условия и услуги, които да представляват прага на бедност, под който лешоядите, пардон - работодателите, да не могат да слизат, колкото и да им се ще. Само че, очаквано, обсъжданите критерии въобще не са тези, а някакви фалшификации, свързани със средната работна заплата, производителност на труда, инфлация и всякакви други простотии, които нямат нищо общо със смисъла на минималната работна заплата - ДА ВЪЗПИРА заплащане на труда под определени граници, под които съществуването е застрашено и хората са стимулирани да се занимават с престъпност и с въоръжаване, вместо да работят.
.
Защо работодателите толкова са си харесали всичко друго, само не и кошница от задължителни за нормален живот продукти, условия и услуги? Защото, въпреки последното в ЕС място на България по минимална работна заплата, въпреки дългогодишния отрицателен прираст на населението, въпреки хроничното бягане на всеки, способен на това в чужбина, последните няколко години минималната заплата била нарастнала с 35 %, а средната заплата, където няма регулации - едва с 20 %. Казано по друг начин, ако зависи от работодателите - заплатите почти няма да растат и дори може да тръгнат наобратно (ако не беше регулацията на минималната заплата - вероятно нямаше да има и този 20-процентов ръст на средната такава)! Точно от тук идва и мерака за обвързване на минималната заплата със средната, с производителността (българските работодатели са пословични с нежеланието си да инвестират във високопроизводителни машини и така да качат производителността и БВП на глава от населението) и въобще - с всичко друго, различно от стойността на една задължителна за нормален живот кошница.
.
Ама, какво има да се чудим и маем на всичкото това безумие, при условие, че у нас се осъществяват безпрепятствено и от десетилетия дори извращения като полутайна употреба на разузнавателни технологии за следене на човешките мисли?! Боже! Не искам да съм българин!

23.4.17

МЕКАТА МАФИЯ НА БЪЛГАРИЯ

Мафията у нас - политиците, олигарсите и техните медии - е много ефективна, независимо от различието си от тежките диктаторски режими, които превземат някои държави като съседната Турция, психопатските управления в Южна Корея, Филипините, Иран, дори Саудитска Арабия (в последната - не до степента на предхождащите я три примера), империалистичните режими в Русия, Китай и дори САЩ (САЩ също се различава в значителна степен от Китай и Русия). И макар нашата мафия, представлявана от Борисов, Цацаров, Пеевски, Доган и куп периферни техни продължения, да е един вид "по-мека" мафия в сравнение с деспотичните диктаторски режими, особена разлика в резултатите от управленията на всички тези мафии няма. При всички изброени случаи резултатите са ЛОШИ! МНОГО ЛОШИ! Например, достатъчно е да видим само престъпната форма на употреба на напреднали полутайни разузнавателни технологии у нас (технологичното следене на човешки мисли в България, за което вече написах най-подробно), за да си дадем сметка, че и у нас мафията върлува безпрепятствено, макар и по различен начин в сравнение с останалите случаи.
.
Ето и най-пресен пример - изразената защита от страна на Борисов на главния прокурор Цацаров, за който главен прокурор е публична "тайна", че освен с преследване на заплахите за поста му и с обслужване на "стратегическите" олигарси (на първо място Пеевски) - на практика с нищо друго не се занимава. И макар Европейския съюз ясно да показва, че очаква дълбока промяна в съдебната система на България, особено в областта на прокуратурата - Борисов пък ясно показва, че е част от българската мафия и че ще брани последната с цената на изхвърлянето на България от центъра на вземане на европейските решения и изтласкването ѝ в изостаналата периферия на ЕС. Казано накратко - българската мафия планира да изхвърли България от ЕС! А овцете (народо-населението) само блеят и отново и отново преизбират въпросната мафия (която е почти всички актуални парламентарни участници - ГЕРБ, БСП, "Патриоти", ДПС, Марешки).
.
И накрая, да уточня нещо важно, защото споменавам конкретни имена на конкретни хора, които по принцип се славят като много чувствителни, освен лъжливи и извратливи. Много обичат да съдят за щяло и нещяло, дори когато в действителност са виновни по отправяните към тях обвинения и квалификации (по-точно - особено са агресивни, когато са виновни). Като споменавам, че България е мафиотска държава, превзета от мафията, в повечето случаи нямам предвид нарушения на закона. В повечето случаи тези хора си нагласяват законите така, че да могат да крадат узаконено. Всичките квалификации и отношение, които съм представил тук, представляват лична моя оценка и мнение въз основа на публично-представяна информация (с изключение на тази за незаконното технологично следене на човешките мисли в страната, както и за тайната употреба на технологии за влияние над съзнанието у нас - ултра/инфразвукови и/или електромагнитни, няколко "чинии", разположени на високи сгради в София, за които не съм писал, както не съм писал и за тайно следене чрез автомобилните номера). Няма за какво да бъда съден от когото и да било.

22.4.17

За какво мълчи толкова възмутената от разкритето на Васил Иванов Анна Цолова?

Вече споменах какъв човек, в лицето на Анна Цолова (името ѝ било с две "н"-та), е тръгнал да плюе по Васил Иванов. Преди броени дни разследващият журналист Васил Иванов напусна Нова телевизия заради цензурата, която налага бившата му вече шефка Дарина Сарелска. Точно както е характерно за нашата утрепана държава България, вместо Сарелска моментално да бъде уволнена - тя щяла била да съди Васил Иванов. Благодарение на масово липсващите ценности и принципи у нас и благодарение на още по-липсващата Прокуратура, българската съдебна система се употребява от разклоненията на мафията за нейните вендети, вместо въпросната мафия да бъде ограничена в някакви по-разумни граници, ако не друго.
.
Поддържането на корупцията, включително чрез медийно бездействие и извъртания, безспорно представлява едно от многото пипала на мафията. Ето, защо Пеевски и структурите зад него пилеят толкова пари, за да превземат българското медийно пространство. Същевременно се вижда, че посипването на сол от журналистите върху собствените им глави при разразилия се през 2008-ма скандал между Валентин Златев и Георги Коритаров и уволняването на последния от Нова телевизия - всички тези журналистически клетви за промяна и отговорност от там-нататък са били чисто и просто поредния прах в очите на наивниците за замитане на поредното свидетелство за недобросъвестността и упадъка на голяма част от българската журналистика.
.
Само че, каже ли веднъж човек "А", трябва после да продължи и с "Б", и с "В", та чак до "Я". Понеже аз не искам да приличам на фалшивата журналистика у нас - няма да се огранича само до "А" и ще покажа всичко, което ми е известно за полутайното технологично следене на човешките мисли в България. Във връзка с това, много "принципната" и много "отговорна" възмущаваща се Цолова е водеща на сутрешния блок на bTV още от 2005-та година. Още от тогава тя е съвсем наясно с онова, за което ще стане дума по-надолу и с изцяло незаконното му и безпринципно естество - ставало е буквално пред очите ѝ (и продължава да става и в момента, бидейки тя и сега водеща на сутрешния блок на Нова телевизия). На всичкото отгоре, Цолова е била наясно с тези неща още преди встъпването си в длъжност като водеща на "Тази сутрин" по bTV през 2005-та, защото преди това е представяла новини на bTV.
.
Няма някой, който да работи във и със големите български електронни медии (няколкото големи телевизии и радиа) и да не знае за това нещо. Знаят не само преките наблюдатели на злоупотребата, подобно на Анна Цолова, екранните ѝ партньори като Виктор Николаев и Николай Бареков от по-рано (да, същият Бареков, получил жаргонното определение "дудука" и известен като инструмент на всеки, който може да си позволи купуването му - Цветан Василев, Пеевски и Господ знае кой още), гостите, екипите в студиата. Знаят много повече хора, включително дългогодишните външни партньори на медиите, подобно на "Господари на ефира", "Шоуто на Слави Трифонов" и всички други - бидейки в тези среди, всички те си споделят широки подробности помежду си, дори ако технологията не е разположена в студиата на външните продукции.
.
При цялото това извращение, възмутената "професионалистка" Цолова е мълчала през всичките тези над 12 години, минимум през които наблюдава директно престъплението. Продължава да мълчи и днес. Мълчат и всички останали. Поне хората като Васил Иванов, Слави Трифонов, Асен Йорданов (основателя на сайта "Биволь"), Христо Иванов (напусналия поста Министър на правосъдието заради нежеланието на политиците да правят реална съдебна реформа), Радан Кънев (бивш лидер на ДСБ, чиито икономически виждания НЕ споделям) имат някакво присъствие на духа, да разкрият и отхвърлят някои от другите купища сериозни мизерии в държавата. Останалите - тотално вонящо блато (същото, което за последно Васил Иванов и Слави Трифонов поразровиха и пак завоня на нечистотии).
.
Технологичното следене на човешки мисли не се осъществява изцяло тайно. Поне в България то се прави полутайно - кажи-речи, вече една четвърт от държавата знае повече или по-малко за това нещо. Останалите три/четвърти обаче не зная нищо. Хората в България са преобладаващо дребни душици (често тези персонажи са наричани още гниди, мишоци, плъхове и по други подобни начини) - винаги си намират някакви поводи и оправдания да не постъпват принципно и дори не в интерес на собственото си оцеляване и за това на собствените им деца. Сега няма да споменавам за привързаността на по-голямата част от българското население, да бъде мамено по елементарни начини и да се подчинява стриктно на силова принуда (казано по друг начин - повечето българи лесно биха търпели и дори биха одобрявали управление на диктатор, дори ако такъв управлява много лошо). И в останалите националности мнозинствата не са много по-добре, но някои от тях не са чак толкова зле, колкото сме ние, българите.
.
Именно по току-що изброените причини, когато някой все пак разбере за беззаконията, извършвани с технологиите за следене на мислите в България - той моментално се панира, да не вземе лично да пострада (все едно всичко това не се прави и срещу него!) и започва също да мълчи на свой ред, като обсъжда предпазливо темата само с такива, за които безспорно знае, че също са наясно с правеното. Понеже аз не съм от тези МНОГО на брой пъзльовци (гниди, мишоци, плъхове) - ето какво научих преди време:
.
.
Технологии за следене на мислите, употребяване в България 
.
Преди доста години, през сравнително далечната 2008 година, дочух за едни много странни твърдения, свързани със злоупотреби с технологии за следене на човешките мисли в България. Тогава твърденията ми се сториха малко невероятни, но нещо ме накара да ги запиша и така да ги съхраня. За всеки случай! Да не би пък, след време, да вземат да се окажат истина!
.

Е! Наскоро ми попадна друг текст, от 2012 година и съставен от съвсем друг човек, който текст представлява описание на преживяванията на жертва на незаконната употреба на технологии за следене на човешки мисли, в лицето на самия автор. Веднага се сетих за записаното от мен през 2008 година! При сравнението на двата текста те се допълваха един-друг невероятно точно!
.
Едновременно с намирането на жертва на престъпната употреба на технологии за следене на човешките мисли в България, срещнах няколко много сериозни статии, които съобщаваха, че учени във всякакви университети и лаборатории по света работят по технологии за разчитане на човешките мисли и на всичкото отгоре са много близо до успех. Тези съобщения ме подтикнаха да публикувам тук откритото от мен за технологиите за мониторинг на мислите в България. Ето го първия, моя текст от 2008 година:
.
29.05.2008 13:13 - Много странна работа!!!
.
От години насам дочувам аз едни нещица... Все повече познати и непознати ми разправят едни много странни работи! Работи, които ми звучат меко казано нелепо, но ... с годините твърде много хора взеха да ми разправят едно и също и вече започвам да се замислям насериозно относно твърденията им.
.
До момента не съм имал особено задълбочено съприкосновение с медии, с Парламент, с разните министерства на изпълнителната власт или с други подобни... Освен от периферни впечатления, докато гледам телевизия и от разказваното ми до момента - не разполагам с личен и непосредствен поглед за ставащото в студиата на медиите, в Парламента, в министерствата и т.н.. Всичко, което ще споделя по-долу се базира на опосредствана, но трупана и постоянно повтаряща се в продължение на години информация. За какво по-точно иде реч?
.
Били ли сте наскоро в студио на някоя от водещите медии в България? Да кажем, в "Стани богат" или в "Сделка или не" на "Нова телевизия", в сутрешните блокове на "Канал 1", "БиТиВи" и "Нова телевизия", в "Шоуто на Слави Трифонов" по "БиТиВи", в софийските студиа на "БНР", "Дарик радио" и други... Ако случайно сте били наскоро там ( и дори да не е било съвсем наскоро), трябва да сте видели нещо много интересно!
.
Например, ако сте гостували в сутрешния блок на "БиТиВи" (същият, който се води от Николай Бареков), отстрани, на нисък подиум, извън обхвата на камерите, би трябвало да сте видели любопитна технология. По-точно - устройство с монитор и говорител! Това устройство непрекъснато дудне разни работи, показват се образи и думи на монитора... Почти винаги, да не кажем винаги, бърборенето на устройството пречи на водещи и гости да си вършат нормално работата и да се изявяват спокойно. Въпреки всичко, устройството продължава да си стои около тях и да си бърбори неговите си неща! И всичко това - в продължение на години!
.
До тук не се забелязва нищо особено странно! Хубаво, но все още не сте чули продължението на историята! Например, не знаете, какво ми разправят от отдавна, че е предназначението на устройството. Устройството представлявало (дръжте се да не паднете, какво се твърди! ) ... ... ... технология за проследяване на човешките мисли!!! !!! !!!
.
Първата реакция е съвсем естествена! Глупости! Тотални глупости! Въобще не си струва да се занимаваме сериозно с подобни комични щуротии! На първо четене - само така! Да, но с годините това твърдение взе все по-често да се повтаря, при това - точно във вече описания абсурден вид! Технология за следене на човешките мисли! Абсурд, който с времето започна да придобива все по-реалистична окраска! Толкова често взе да се повтаря, че си позволих да кръстя хипотетичната технология (която все още не съм виждал лично) "Средства за разчитане на мислите" или съкратено - СРМ.
.
Не стига всичко това, ами малко по малко взеха да падат и разни допълнителни детайлчета! Например, оказа се, че екранът на устройството имал сложно, полифункционално предназначение! Докато говорителят представял изразените мисли с говорен характер на мониторирания обект, екранът бил предназначен за мислите с нелингвистичен характер (да кажем - свързаните със зрението). Едновременно, екранът представял и мисли с лингвистична форма, но твърде слаби, за да бъдат изразени посредством говорителя. Тези мисли били представяни чрез текст на екрана, заедно със съответния образ.
.
Още по-любопитен е изборът на мониторирания по гореописания начин обект. Това не е човек (или хора) от студиата на медиите. Нито пък е някой представител на властта. Има си хас, да беше някой от последната категория! Щеше да се вдигне олелия до възбога! "Световен срам", "безбожен позор", "диктатура над мислите", "мисловен тероризъм", "разпад на демокрацията" и още куп подобни дълбоки-дълбоки изрази на възмущение... Достатъчно е да си припомним опита на вътрешния министър от НДСВ Георги Петканов да подслушва телефонът на депутата от ДСБ генерал Атанас Атанасов. Още веднага, след като този опит стана известен в парламентарната Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред, информацията беше направена публично достояние (въпреки риска от съдебно преследване за разгласяване на държавни тайни! ) и се разрази грандиозен скандал. А това е къде "по-дребно" провинение в сравнение с потенциално тайно следене на човешките мисли! Но защо тайно?!
.
Усилено се говори, че следенето на мислите на мониторирания обект се извършва без негово знание и, логично, без неговото позволение! Тоест, извършва се като престъпление, осъществявано в нарушение и на хартата за човешките права на ООН, и на собствената ни Конституция, и на демократичните ни закони (по-конкретно - на НК и на НПК). И всичко това ставало в продължение на години!
.
Съгласно твърденията, полуприкритата технология за следене на човешките мисли в студиата на медиите и на още няколко повече или по-малко публични места (включително и в Парламента - символ и уж пазител на българската "демокрация"! ) се използвала срещу нищо неподозиращ, най-обикновен човек! Не срещу опасен престъпник или срещу фанатичен противник на демокрацията, а срещу най-обикновен човек като мен и Вас! И за да бъдем по-точни - съгласно последните твърдения, жертвата на описаното престъпление разбрала в един момент за правеното и ... започнала да създава дребни проблеми и неудобства за властите у нас!
.
03.06.2008 08:22 - Странните твърдения не спират до тук!
.
Изненадващите твърдения относно СРМ ("Средства за разчитане на мислите"), които достигнаха до мен, продължават! Например, твърди се, че в България авангардната технология се употребява главно по два начина: таен и полуоткрит. Тайно са мониторирани мислите на множество лица у нас - представители на различни слоеве от обществото. Изглежда, това е водещото направление на престъплението. Предполагам, че крайната цел е осъществяването на таен и непрекъснат мисловен мониторинг на цялото общество (естествено, като изключим "богоподобните", дори "божествени" най-високопоставени контрольори на това престъпление, чиито мисли ще бъдат забранени за следене, тоест - за мониториране).
.
Полуоткритата форма на употреба на СРМ вече беше описана в "Много странна работа!!!". Поне за мен тази форма буди недоумение. Логично би било, след като става дума за толкова авангарден вид престъпление, то (престъплението) да бъде осъществявано в пълна тайна. У нас, в България, нещата не стоят по този начин! Изглежда, безнаказаността в родната ни държава се е установила толкова дълбоко, че всеки може да си прави каквито си поиска престъпления без никакви последствия (нещо повече - може да си върши престъпленията с помощта на управляващите у нас! )!
.
Така или иначе, ако се доверя на твърденията (а нямам основание да не вярвам - познатите, които ги излъчват, не са ме лъгали до сега и няма защо тепърва да започват да го правят) - полуоткритата употреба на СРМ може да се прави само с една цел. Целта може да бъде единствено ... ЕКСПЕРИМЕНТ! Ако се разгледат по-внимателно детайлите на твърдяното (и ако предположението ми, че става дума за експеримент е правилно) - най-вероятно се експериментира основно с властовите фактори в държавата и с медийните кръгове. В много по-малка степен експериментът засяга и така наречените "обикновени хора". Засяга ги до толкова, доколкото последните вземат участие във властови и в медийни процеси, в които присъстват и СРМ. "Обикновени хора", обаче сравнително рядко участват в споменатите процеси, затова не може да се приеме, че точно тази обществена група представлява непосредствения обект на експеримента (макар същата група със сигурност да е крайният и основен обект на употребата на СРМ във водещата тайна форма на това престъпление).
.
Много любопитен момент представляват вероятните по-детайлни параметри на хипотетичния експеримент със СРМ. Какво по-конкретно би могло да се проверява с подобен експеримент?! На първо място - може да се проверява, как първоначално неподготвените тествани лица (тези във властта и в медиите) биха възприели една толкова авангардна, дори смущаваща технология, каквато е апаратурата за мониториране (следене) на човешките мисли. До тук добре, но едва ли един толкова сложен експеримент и същевременно - толкова дръзко престъпление, може да се осъществява (при това, в продължение на години) само с една-единствена цел! Най-вероятно експериментът е многопластов и включва проследяването на повече от една характеристика на тестваните лица. Характеристики, които биха могли да бъдат известни с точност само на поръчителите и на най-високопоставените извършители на престъплението.
.
Въпреки всичко, може да се открои още един съществен елемент, който би могъл да представлява проследявана характеристика с особено важни последствия в зависимост от резултатите. Не е изключено една от тестваните характеристики да е свързана именно с проверка на възможността за безнаказано осъществяване у нас на неприкривано и мащабно престъпление. Тук управляващи и Прокуратура получават шест по шестобалната система! В България могат да се извършват безнаказано произволни престъпления и въпреки всичко - да продължава да се твърди, че уж сме демократична и правова държава!!! Много интересно обаче, до кога ли ще издържи този фишек за псевдо-демокрация у нас?! Като тук няма никакво значение, колко са или не са демократични останалите "демокрации" по света: има държавен суверенитет и всяка държава отговаря само за себе си. (Да не говорим, че дори и да не са идеални демокрации, множество държави пак ни отвяват далече по този показател! )
.
И все пак! Нека видим, защо употребата на СРМ се квалифицира като престъпление.
.
10.06.2008 08:28 - Да разгледаме юридическата страна на въпроса.
.
И така! Защо употребата на СРМ (средства за разчитане на мислите) по начина, по който се употребяват в България, представлява престъпление?
.
Тук ще пропуснем неморалността на начина, по който тази технология се употребява у нас. Отдавна (може би, дори от край време) понятието "морал" или бива неприкрито осмивано, или се злоупотребява най-грозно с него! Болшинството от тези, които осмиват морала (повечето от тях публично биха се престрували на големи моралисти), се аргументират с реалността, която е брутална, непочтена, егоистична, лицемерна, двулична, алчна и въобще - всичко друго, само не и морална. Според същите хора в една извратена среда няма смисъл да се опитваш да проявяваш реален морал, защото няма да оцелееш! Естествено, вярно е, че в днешно време, пък и когато и да било преди, е много трудно да напипваш особеностити на реалния морал и е още по-трудно да следваш неотклонно тези особености. Да не понасяш лични загуби и неудобства, докато следваш стриктно моралните си принципи, на практика е невъзможно. Но, чак пък да не полагаш никакви усилия в тази насока! На мен последното ми изглежда като прекомерна разпуснатост!
.
Що се отнася до фалшифицирането на морала и до злоупотребите с него - това е специален патент на политиците (като българските политици специално не правят изключение от този "принцип"). Наистина, винаги дълбоко съм се впечатлявал от уменията на политиците да наричат черното бяло и да представят това за морал! Често могат да се забележат парадокси, при които най-отвратителни и антихуманни дела са представяни от политиците като правилни, неизбежни и морални. Въобще - темата за морала е толкова необятна и сложна, че е по-добре да я игнорираме тук и да се съсредоточим върху по-ясни и недвусмислени въпроси.
.
Други особености на употребата на СРМ, които също ще пропуснем, са свързани с погазването на части от хартата за човешките права на ООН и на такива от собствената ни, българска Конституция. Ще ги пропуснем, защото тези особености реално не включват наказание, различно от "най-обикновен" морален упрек. Пък в случая със СРМ и упрекът липсва! Вместо това, ще се съсредоточим единствено над законовите текстове, които (по принцип) предвиждат по-реални наказания за това престъпление. А именно - Наказателният кодекс (НК) и Наказателно-процесуалният кодекс (НПК).
.
Вероятно на мнозина от нас е известно, че за да може да се нарече дадена човешка активност "престъпление", то тази активност задължително трябва да бъде спомената като престъпление в НК. Освен това, престъпленията се разграничават повече или по-малко по още един важен фактор. Този важен фактор пък се описва в НПК. Става дума за онези престъпления  в НК, които задължават Прокуратурата да се самосезира. Във всички останали случаи Прокуратурата разполага с правото (и почти винаги се възползва от това си право) да не си мърда пръста по всяко престъпление, относно което не е била специално уведомена (сезирана) от засегнатите лица. До тук добре! Но каква връзка има всичко това със следенето на човешките мисли и защо начинът, по който се употребяват СРМ в България представлява откровено престъпление? Всеки, на когото му е интересен отговорът на този въпрос, може да го разбере, ако не се е отегчил от доста тежките писания до тук и ако продължи да чете и по-нататък!
.
Отново ще пропуснем текстовете от НК, които изискват специалното сезиране на Прокуратурата. Като знаем, колко са се разработили Прокуратура и управници дори, когато законът им налага самосезиране (а именно: разработили са се точно николко! ) - по-добре да не си губим времето с тези положения в НК! Да се съсредоточим единствено над положенията, които налагат самосезиране на Прокуратурата. А има ли такива положения в НК, които да се отнасят до злоупотребите с технологиите за следене на човешките мисли в България и едновременно - които да налагат самосезиране на Прокуратурата? Отговорът е: Безусловно ИМА!!!
.
В НК има един Чл. 339а, съгласно който дори само притежаването на специални разузнавателни средства е наказуемо. Самото определение "специални разузнавателни средства" (поне така, както е квалифицирано в НК ) може да се тълкува доста разтегливо! Много често, като "специални разузнавателни средства" са квалифицирани най-банални журналистически пособия! Изглежда, целия замисъл на разглеждания текст от НК се състои в това - да се институционализира инструмент за преследване на журналисти и да се поограничат журналистическите разследвания. Поне до момента, предимно (да не кажем - само) журналисти попадат под ударите на този текст!
.
В случая с употребата на СРМ в България по-важното е, че Чл. 339а от НК ЗАДЪЛЖИТЕЛНО изисква самосезиране на Прокуратурата (съгласно НПК ). А самите СРМ, дори и без да се прилага по-широкото тълкуване на понятието "специални разузнавателни средства", са си ни повече, ни по-малко - СРС (тоест - специални разузнавателни средства и то без кавичките)! Някой да е забелязал Прокуратурата да се е самосезирала! При това, въпреки факта, че в България СРМ се употребяват почти открито и в нарушение и на най-елементарните човешки права! И това е така вече от години! А когато става въпрос за преследване на журналисти - държавната машина се активизира просто немедленно!
.
21.06.2008 13:44 - Ами въпросът с произхода на СРМ?
.
(СРМ - Средства за разчитане на мислите.)
.
Ясно е, че когато бъде създадена нова, авангардна технология с потенциал за злоупотреби, тя няма да се приложи в полза на общото благо. СРМ, примерно, няма да се приложат в областта на здравеопазването, на цивилния живот, ако щете - дори не за разкриване и за залавяне на престъпници. Технологията няма да се приложи дори в областта на отбраната, пък било то и в засекретена форма. Не! Новата апаратура задължително ще се употреби за злоупотреби и за престъпления! Поне в България! И не срещу престъпници или в краен случай - срещу чужденци, а срещу собствени, нищо неподозиращи граждани.
.
До тук нещата са донякъде ясни! Когато липсва държавност - безчинствата върлуват масово и безнаказано. Но в този момент по-интересни са въпросите: Откъде произхождат СРМ? Кой ги е създал и кой злоупотребява с тях днес?
.
Както до момента - и тук твърденията са много любопитни! Например твърди се, че технологията за следене на човешките мисли, която се употребява в България е била създадена в ... СССР! Това станало около или малко след разпадането на комунизма и на Съюза. В някой момент след създаването на апаратурата и веднага след падането на Горбачов от власт (Декември 1991 година), част от руските учени и/или униформените и цивилни контрольори около създаването на руските СРМ преминали на Запад. По-специално - в САЩ. По този начин американците се сдобили с руските СРМ.
.
В интерес на истината, съществуват твърдения, според които САЩ вече разполагали с технологии за следене на човешките мисли, преди да се сдобият с руските достижения в тази област. Вярно е, че тези твърдения изглеждат по-спекулативни и несигурни в сравнение със СРМ в България. Все пак, СРМ у нас се ползват едва ли не публично и демонстративно, докато за американската активност около проследяването на човешките мисли засега само се говори. Независимо от това, поради липсата на нещо по-добро за момента не е уместно твърденията за възникването на американските СРМ да бъдат пропуснати. Пък и, както се вижда по България - всичко е възможно! Току виж и сведенията за американските СРМ се оказали действителност и верни! А каква по-точно е историята на въпросната американска технология?
.
Твърди се, че през 50-те години на 20-ти век в САЩ били проведени няколко експеримента с хора с по-изявени екстрасензорни способности. Експериментите били свързани с осъществяването на телепатични контакти на различни разстояния. Естествено, започнало се с телепатични послания между двама души. Новото при тези експерименти било, че се използвали чувствителни електронни датчици. Полагани били усилия да се запишат слабите импулси енергия (най-вероятно електромагнитна), които можело да се излъчват от източника на телепатичното послание към неговия приемник.
.
В хода на експериментите на някой от учените му хрумнало, че вместо към приемник-човек, сензитивът (екстрасенсът) може да излъчи телепатичното послание директно към електронния датчик. Устройството не успяло да регистрира цяло послание, но все пак иглата на самописеца отбелязала слаб енергиен импулс. Решили да опитат с Морзова азбука. Чрез Морза опитите да се регистрира пълноценно послание дали някакъв резултат.
.
Около 1965 година сигналът бил стабилизиран и методологията се развила до степен, да бъде взето решение за практическата употреба на постигнатото. Била създадена ултратайна разузнавателна група, която да използва постигнатото въздействие от човек над машина като система за предаване на разузнавателни сведения. Един от най-големите компютри по това време - същият модел "Хюлет-Пакард", с който работело и американското правителство - бил програмиран да приема телепатични съобщения от множество агенти в страната и в чужбина.
.
Твърди се, че командването на ултратайното телепатично разузнаване било разположено в Силиконовата долина, в Калифорния. Имало отделения по целия свят. За да могат да се разтоварват агентите след тежките задачи, били изградени множество акупунктурни центрове.
.
След години американската телепатична технология била усъвършенствана и еволюирала до апаратура за тайно следене на човешките мисли, подобна на руските СРМ, които се използват в България. Но за разлика от случая с България, където авангардната разузнавателна технология се използва за демонстративни престъпления, при САЩ се предполага, че през 1989 година или малко след това СРМ се употребяват тайно за още по-доброто опазване на разни престъпни дейности на американските власти.
.
05.07.2008 23:23 - Кои още?
.
До преди 2-3 години се твърдеше, че руските СРМ (Средства за разчитане на мислите) се употребяват в поне шест държави. Те са САЩ, Русия, Великобритания, Белгия, Испания и ... България! Вече стана дума за това, че когато иде реч за бързото въвеждане на най-авангардни съвременни технологии в престъпността - то в този случай ние не отстъпваме и се нареждаме сред глобалните лидери. Вярно е, че само в това отношение не изоставаме от водещите държави. Иначе, като икономика, международно влияние и престиж продължаваме да сме си сред последните дупки на кавала. Но все пак и лидерството в областта на престъпността си е нещо, нали? Дори показваме на Запада, че и той има какво да научи от нас! А именно - как се фалшифицира демокрацията!
.
За Русия - ясно! Технологията си е разработена там и си е съвсем логично там и да си се употребява. За САЩ, Великобритания, Белгия и Испания - също ясно! При преминаването на част от руските учени и/или униформените и цивилни контрольори около създаването на руските СРМ на Запад, униформените престъпни кръгове, които и днес контролират престъпната употреба на СРМ на Запад имали най-тесни връзки помежду си главно в САЩ, Великобритания, Белгия и Испания. Затова от Западния свят споменатите четири държави първи стартирали престъпните злоупотреби с руските СРМ. Много по-интересен е въпросът - какво търси мижавичката България сред тази височайша компания?!
.
Аз не зная, как България е успяла да се забърка в злоупотребите с технологиите за следенето на човешките мисли. Мога единствено да предполагам! Съществуват две най-вероятни предположения. Според първото, България фигурира сред първите манипулатори с руските СРМ, защото е съучаствала при разработването им от СССР по комунистическо време. Това изглежда доста реалистичен вариант! Да не забравяме, че до самото разпадане на СССР нашата държава беше един от най-верните комунистически сателити.
.
Съгласно второто предположение, с времето руската технология за следене на човешките мисли започнала да се разпространява все повече и повече извън Русия. Първо достигнала до САЩ, а след това и до Великобритания и до други европейски държави, та чак и до България! Съгласно тази логика разпространението на руските СРМ продължава и днес, като обхваща все повече и повече държави. Навсякъде това се върши от престъпни (най-често униформени) кръгове, които кръгове (във всичките държави, където вече се е наложило това престъпление) смятат технологията за голямо предимство и се опитват да формират тайна, паралелна на официалната власт. Власт, посредством която в бъдеще да манипулират тайно и управлявани, и управляващи.
.
В случая с Русия и Запада има една немаловажна особеност. Макар и в двата случая употребата на СРМ да протича като престъпление. И макар и в двата случая това престъпление да не се осъществява непосредствено от самите официални власти, а от техни приближени кръгове, като последните действат в ущърб и на официалните власти, въпреки че са протежирани от същите - между руските и западните престъпни кръгове, които оперират с руските СРМ няма пряка връзка и взаимозависимост. Още по малко пък има някакви форми на подчиненост между тях. Обща е само крайната им цел (формиране на паралелна, тайна власт над управлявани и над официални власти). Иначе, двете структури (руската и западната) действат самостоятелно, отделно една от друга и дори си съперничат!
.

Всичко написано до момента не променя факта, че за продължаващата толкова време вече престъпна употреба на СРМ у нас безусловна отговорност носят официалните ни власти. При това, не става дума за каква да е отговорност, а за НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ! Наказателна отговорност за престъпно бездействие. И фактът, че престъплението произхожда от други държави не може да се използва като оправдание за иначе толкова "отговорните" ни (както сами се представят) управници. Както според международното право, така и според собствената ни Конституция и закони, приети точно от същите родни и "преотговорни" (по думите им) управници, всяка власт отговаря само и единствено за сигурността и изстъпленията на територията на собствената си държава. Какво се прави и/или не се прави в другите държави не засяга нашите, а единствено чуждите власти и общества. Нашите власти носят отговорност единствено за сигурността и за престъпленията в нашата държава и я носят тази отговорност единствено и само пред нашето общество. Всичко друго е национално предателство и също би трябвало да се преследва от закона!
.
Въпрос на читател (28.10.2013 10:02): И ако свържем една конспирация с друга известна... Логично е щом тази дейност се провежда в толкова страни (поне е засечена там)а вероятно и в още много други то процеса е глобален и се контролира и използва от някого.Този някой който стои в сянка може да бъде само световното правителство тоест групата свръхбогати обединени в тази структура.Тяхната цел е ограничаване ролята и влиянието на местните правителства до нивото на някаква тотално подчинена местна изпълнителна власт.Този процес в Европа се осъществява в рамките на Мадридския договор-тоест наложената без референдуми Европейска конституция под ново име.Властта се дава на безлични чиновници които не е трудно да бъдат командвани пък от Световното правителство.Що се отнася до технологичните възможности да се влияе не само на психиката но и на действията на човек то със сигурност може да се твърди ,че и част от вълната на самоубийства у нас е предизвикана пряко по този начин.Безспорно тежките условия в страната и продължаващата криза на ,практика от началото на промените ,доведе много хора до края на психическите им сили.Независимо от тези косвено предизвикани случаи съществуват и други пряко причинени посредством апаратура за психическо въздействие.По този начин могат и да се предизвикват и конкретни политически решения като подписване на важни документи и тн.Остава да си направим извода ,че ни управляват хора които не сме избрали и които не се афишират но на практика все по-нагло и пълно контролират живота ни.За тях дори държавата ни е без значение защото управляват света.
.
Отговор на автора (28.10.2013 18:22): Със сигурност ставащото се прави в повече от споменатите пет държави (в Китай, да речем, най-вероятно също се прави, дори ако не е по абсолютно същия начин и със сигурност е независимо от контрола над споменатата в текста петица). Специално престъпната форма в България се контролира от структури в САЩ, макар да става дума за технология, разработена в Русия (в Русия си има местна престъпна групировка, занимаваща се с това и тя е независима от САЩ, като може би контролира подобни престъпления в някои от бившите съветски републики, но не контролира ставащото в България). Основният контрол (и в САЩ, и в България, макар у нас - на подчинение на САЩ) се осъществява от малки групи от униформени лица. В САЩ сред членовете на ръководещата униформена група (състояща се от между три и пет човека) се спрягат и лица с чин военноморски адмирал. Със сигурност участват и ръководители и/или собственици на гигантски корпорации (освен от държавните черни бюджети, част от парите за тази дейност най-вероятно идват от частни корпорации и/или са препирани през тях, а и част или цялото оборудване може да се произвежда в такива), но те са под контрола на униформените и дори, най-вероятно, не са информирани за всичко. Участват и евреи, но не разбрах, дали иде реч за разработчици на технологията, за финансови групировки със собственици-евреи и/или за представители на държавата Израел.
. 
Технологии за следене на мислите, употребявани в България - жертвата
.
В продължение на предходния текст, "Технологии за следене на мислите, употребявани в България", ето и написаното от жертва на престъпната злоупотреба с тези технологии, което описание открих съвсем наскоро и което именно потвърди верността на разказаното ми на мен и разкрито в "Технологии за следене на мислите, употребявани в България". След като е написал тези свои откровения през 2012 година, авторът, Кирил, изглежда е изоставил блога си. Не е поставил никакви координати за връзка и на този етап е неоткриваем за провеждане на разговор с него. Ето, по-надолу, написаното от Кирил относно престъплението срещу него:

Гладна стачка

Против следенето, манипулацията на мисли, социалното изключване. Против обидите, подигравките, клеветите, клюките. Против постоянния надзор, надничането в личния и интимен живот на някого. Против четенето на мисли без знание и съгласие на някого. Ако можеш да чуеш мислите на някого, а той не знае е редно да му кажеш. Ако видиш клюки за него, интриги, реалити шоута следящи живота му, редно е да му кажеш, дори да са само подозрения. Ако видиш места в интернет, в които се клюкари и говори за даден човек без знанието и съгласието му, редно е да му кажеш.  Ако подозираш подобни неща, и не го споделиш това е социално изключване.
За това започвам гладна стачка в знак на протест и тя ще продължи най-малкото докато хората започнат да говорят открито. Ако завърши фатално, хората които са могли да говорят и не са го направили, струва ми се са убийци.
Който се чувства подтиснат, нека се обединява с другите. Не бива да мълчим.
Който е против системата се обявява за луд. Бедността се смята за престъпление. Безработицата се смята за престъпление. Истината е незаконна. Тези от горе контролират медиите, индустриите създаващи музика, филми генерират злоба. Хората са подтиснати, но вместо да се обединят се обръщат един срещу друг и така хората с власт запазват контрола си. До кога?

За гладната стачка

За сега е прекратена, макар протеста да продължава.

Медии, следене, фашизъм

Днес медиите започнаха нещо много опасно и жестоко. В условията на тотално следене на комуникациите и интернет, на четене на мисли, компаниите започнаха да надзирават своите служители. За да бъде легитимиран този надзор медиите създадоха реалити шоута, в които изцяло шпионират живота на определени хора, месят се в живота им, опитват се да разбият мечтите им да ги смачкат, което цели от една страна да забавлява хората, но може би най-вече да ги стресне, да ги дисциплинира, да им каже – ако вие не играете по нашите правила това ще се случи и на вас, на вашите близки и т.н., тоест цели се налагане на дисциплина и примирение с положението, в което са поставени.
Подобни техники са използвани от фашизма – използване на насилие и дисциплина, репресии и жестокост, медийни манипулации за тази двустранна цел – забавление и дисциплина (за някои повече от едното, за други от другото). Разбира се важни са и икономическите причини – голямото задлъжняване на медиите и развлекателната индустрия заради кризата, което ги прави способни на всичко.
Все пак структурата на днешната власт, често наподобява тази на фашизма – има много силно преплитане на бизнес и държава. Много политици са бивши бизнесмени и съответно бизнесмените стават политици. Например ако погледнем BTV нейния собственик Роналд Лаудер, освен че е бизнесмен е работил и като дипломат за САЩ и Израел, а също така е лобирал в полза на Израел в конфликта с Палестина свързан с терор, убийства, колонизация, масово нарушаване на човешки права включително спрямо деца, тоест случай, който наглед малко парадоксално напомня за фашизма и терора срещу евреите, но всъщност не е толкова различен – просто малкия елит политици и бизнесмени извършват репресии срещу обикновени хора, маргинализирани по някакъв признак – нещо, което никой нормален човек не иска, но и никой не го пита. И ето такъв тип хора, които са си изцапали ръцете с кръв стоят зад нашите медии бълващи гадните си сериали и предавания, (също извършващи репресия срещу маргинализирани хора) които навярно могат да задоволят нуждата от насилие на някои хора, но не и да им даде мъдростта или просто човещината, просто щастието отвеждащо отвъд насилието, които са потъпкани и сме лишени от тях.
Днес се говори за дългове. Да погледнем, какво се случва в Гърция – след като политиците и банкерите докараха страната до огромна дългова криза и взеха за себе си парите, решенията какво да се случва в страната вече се взимат от европейския съюз не от народа. Сегашният министър председател е бивш банкер и беше определен от МВФ и Европейската централна банка, а не е избран с гласуване (подобно нещо се случи и в Италия). Тоест щом не се избира с гласуване, а отвън значи става дума за открита диктатура на банкерите. И нещо повече – един от новите министри Макис Воридис, като млад е ръководил фашистка студентска група, която е извършвала нападения срещу други студенти! Картината, която представят медиите за кризата в Гърция е, че едва ли не хората там са мързеливи и за това държавата има дългове, когато всъщност отговорни са банките и политиците, които действат против интересите на обикновения човек. Защо медиите не говорят за Исландия например, където също имаше огромни дългове, но вместо да ги плащат обикновените хора, на референдум се реши те да не се плащат от народа, а банкерите бяха осъдени. Защо не се говори, че за проблемите може да се търси отговорност от тези отгоре, които са в основата им, а не от обикновените хора. Защо вместо това навсякъде се бълват безумните реалити шоута? Защо се говори, че безработните са такива, защото са мързеливи, вместо да се признае, че сегашната система води до ужасни кризи, унищожаващи живота на милиони хора и ако няма работа за всички защо просто не се намали работното време, така че да има за всички? Защо всичко е устроено така, че малцината богати да печелят все повече, а останалите да страдат?
И всичко това са техники на властта наложила се със сила – медиите, развлекателната индустрия и нейните забавления, неонацистките огранизации, следенето на корпорациите, индустрията психология казваща, кой е нормален и кой луд.
Ами какво да кажем за четенето на мисли, за което не се говори открито? Тоест маргинализацията на хората, които не го владеят, не е ли същото, като фашисткото отхвърляне на различните, на тези, които не са от силната бяла раса, които не са нормални, на евреите, циганите, хомосексуалните, чужденците, критичните към системата, тези, които не приемат наложените със сила правила. (Мое уточнение: Кирил не е успял да се досети, че следенето на мислите му се осъществява технологично и погрешно е предположил, че множество представители на обществото ни владеят телепатични способности. Правилно е разкрил, че се злоупотребява с личността му чрез излагане на личния му живот публично, без съгласието му и тайно от него, но неуспехът му да се досети, че това става посредством технология за следене на мислите му, го е запратил към изграждането на недействителна конспиративна концепция, вместо към разкриване на действителната форма на престъплението срещу него.) И докога хората ще тъпят тази репресия? Това пълно следене, интриги, клюки, триумфа на най-ниското у човека?
Или днес истината е нелегална и не може да бъде казана? Ами тогава просто да отменим тези закони и тази власт, които стоят за цялото това безумие. (това може да стане, просто когато хората излязат на улицата и започнат да обсъждат свободно и без йерархия как биха искали да живеят и да вземат заедно решенията и тогава промяната няма да може да се спре)
P.S.
Щом се заговори за фашизъм редно е да се спомене събитието Луков марш, което се провежда днес – демонстрация на наши и чужди фашистки и неонацистки организации, както и международната конференция, която са провели вчера с любопитна тема – „Положението в Европа и белия свят, с акцент върху национализма като единственото спасително решение за европейската цивилизация и бялата раса като цяло“.
Не може да не се говори и за обучението по стрелба, което са провели германски неонацисти в България преди две години! За това че много хора от такива организации са давали информация на тайните служби на Германия и са получавали заплащане за това и за това държавата ги защитава, въпреки убийствата на имигранти, в които те участват. (А не ми се иска да си представям, с каква точно информация могат да са полезни тези организации на тайната полиция и как се сдобиват с нея).
И ето властта подкрепя този свой инструмент за потискане на свободата, а медиите предлага за забавление пак насилие, пак маргинализация, отхвърляне, репресия, следене, представят това за нормално, за естествено. Е кажете сега, съгласни ли сте? Можете ли да търпите това нещо? Аз лично все още не го вярвам, но май има хора, които гледат телевизия и слушат радио. Не го разбирам. Не е ли време за съпротива? Не е ли време да отхвърлим принципа на насилието, на властта и потисничеството, което е наложено над целия ни живот?

Масово следене – gang stalking

Ще разкажа за нещо, което се случва на мен и на много хора по света. Сякаш това е публична тайна, която повечето хора знаят, но я крият от хората, които не знаят за нея. Животът на много хора се следи постоянно и ако не знаете за това, вероятно сте от тях. Става дума за следене на отделен индивид от много хора, например познатите му, семейството, колегите и шефа, хората в квартала, медиите и разбира се от властта. Човек може тайно да е следен, години наред, без да знае, докато познатите му са наясно с това! Нарича се с много имена – gang stalking, organized stalking, targeted individual, gaslighting. (Мое уточнение: Кирил погрешно е сметнал, че хора около него го следят и записват, след което публикуват информацията в Интернет, за да се забавляват за негова сметка масите. В действителност - следени са, технологично, единствено мислите на Кирил, а околните му, включително неговите "близки", които действително крият от него осведомеността си по въпроса, са информирани по различни пътища за части от мислите му и от личния му живот.)
Първо ще разкажа, какво се случи с мен. Още преди години, без да разбирам защо, се случваше хората на улицата да ме гледат странно, да казват по нещо, което изглежда се е отнасяше към мен, хора да ме обиждат повече или по-малко зад гърба ми, деца да ми се присмиват и т.н. След това започнаха да ми се подиграват непознати хора в градския транспорт, да обсъждат неща от живота ми, дори веднъж ме назоваха по име, говореха например, какво съм казал, когато съм се напил някой път и т.н. Тогава започнах да си давам сметка, че ме следят, вероятно на страница в социалните мрежи в интернет, която не е публична, където са публикували, снимки и клипове с мен, когато ми се смеят, но също и електронната ми поща, разговорите в скайп, интернет трафика ми, и някои неща, които съм писал на компютъра си, като стихове, текстове и т.н. (Мое уточнение: Вече беше споменато, че заради неуспеха на Кирил да се досети, че срещу него се употребява, по престъпна схема, технология за следене на мислите, той е изградил погрешна, недействителна конспиративна концепция. В действителност Интернет няма много общо със ставащото, а просто, както явно се вижда, мнозина си разказват помежду си за получените по едни или по други пътища сведения, свързани с мислите и с личния живот на Кирил.) Аз разбирах за това от подигравките на разни хора и от „театри“, които някои разиграваха. И все пак години наред не осъзнавах мащабите на това, което се случва. В последствие се оказа, че почти всичките ми познати са знаели за всичко това, чели са или са чували нещата за мен (мое уточнение: получили са достъп по различни пътища, най-често чрез преразказване помежду си, до сведения от следенето на мислите на Кирил по технологичен път), но не са ми казвали – напротив, много хора от тях ми казваха, че съм луд, че трябва да пия хапчета, да ходя на психиатър, включително и семейството ми и хора, които смятах за най-близки приятели. Оказва се, че години наред те са играели театър пред мен, така наречената техника gaslighting , при която манипулираш и изкривяваш чувството на реалност на човека, казваш му, че е луд и често, както при мен, той започва да вярва на това, че си измисля някои неща, че е станал параноичен. Оказа се, че хората, които съм смятал за близки, умишлено са ме вкарвали в унизителни ситуации, манипулирали са ме, карали са ме да се чувствам виновен, подтиквали са ме да пия алкохол, за да правя глупости и да им разказвам лични неща, които след това да качват в интернет. (Мое уточнение: Вече споменах по-горе, че Интернет тук има малко общо. Всъщност - става дума за незаконната употреба на технологията за следене на мислите, която вече описах в предния ми материал: "Технологии за следене на мислите, употребявани в България". Но действително мнозина с достъп до излъченото от технологията относно мислите на Кирил и относно личния му живот са му се подигравали и са се гаврили с него, наразбирайки, че най-вероятно и техните мисли са следени, макар и не по този публичен, а "само" по прикрит начин. Малцина са тези, чиито мисли не се следят и тези малцина са по върховете на контрола над това престъпление.) Някои хора, които смятах за приятели, вероятно дори това работят – да измислят смешки с мен за медиите и да се срещат с другите ми познати, със семейството ми и да им казват, как да се държат с мен и какво да ми говорят. (Мое уточнение: Няма никой, на който да се плаща за следене и за целенасочено манипулиране на Кирил. Следенето се осъществява посредством технологията за мониториране на мислите му. Но действително мнозина с достъп до сведения за мислите и за личния живот на Кирил, които мнозина си въобразяват, че техните мисли не се следят, се забавляват с неговите преживявания и с личния му живот, подиграват му се и наистина между всички около него, запознати със следенето на мислите му, протича договаряне, как да се държат пред него.) Прилагат върху мен техники в стил експериментите на Павлов свързани със стимули и наказания използвани върху куче. Говорят ми сякаш аз съм куче.
Любопитен момент беше, когато работих в офис за голяма корпорация – изглежда от първия работен ден, колегите ми знаеха за мен и имаха достъп до информацията в интернет. (Мое уточнение: Пак да уточня - информация за Кирил в Интернет няма. Следят се технологично и незаконно, тайно от него, мислите му, а множество от останалите се информират за мислите и действията му чрез преразказване помежду си.) Колегите започнаха да използват срещу мен така наречения mobbing – клюки и интриги, подигравки зад гърба ми, относно моменти от живота ми, „театри“, различни унизителни коментари, касаещи личния ми живот, която техника изглежда е широко разпространена. Дадох си сметка, че те знаят, какво съм правил през уикенда, къде съм излизал, какво съм писал в интернет, какви сайтове съм разглеждал. Разбира се, когато ги питах те отричаха да знаят нещо. (Мое уточнение: Лъжели са! Били са информирани за престъплението срещу Кирил и за разни подробности около мислите и действията му.) Според мен, тази интригантска атмосфера се използваше съзнателно от ръководството, с различни причини и предполагам, че е нещо обичайно за бизнеса изобщо, въпреки, че е грубо нарушение човешките права. (Мое уточнение: Тук Кирил греши! Ръководството на компанията, в която е работил тогава, няма общо с контрола над престъплението срещу него, макар и ръководството, и колегите му да са получавали сведения за разни подробности около мислите и действията на Кирил. Операцията по незаконното следене на мислите на Кирил посредством технологията за разчитане на мислите му се контролира на много по-високо държавно, а даже и на международно ниво.) Можете да прочетете за това в интернет, ако потърсите за думата mobbing и служи за контрол над служителите, а е и метод за „уволнение“. По този начин, служителите се „дисциплинират“, знаят, че винаги могат да бъдат „уволнени“, отказват се да изискват по-добри условия за труд, живота им извън работа също се поставя под контрол – ако се борят за социални права или критикуват системата, стават лесна мишена, което нарушава правото ни на свободно слово.
След, като напуснах работата, започнах ходя на психиатър и да пия хапчета против параноя, въпреки, че обяснявах на хората, че не си измислям и че не исках да ги пия. Родителите ми, които знаеха за следенето (без да ми казват нищо) (мое уточнение: наистина са знаели и са си мълчали, макар да са му родители!) инициираха това и заедно с психиатъра ме заплашваха, че ще отида в лудница, ако не пия хапчетата. Сега предполагам, че психиатъра много добре е знаел за ситуацията, напълно отричаше възможността да ме следят, въпреки, че е нещо масово, не ме предупреди за рискове за странични ефекти от хапчетата, като риск за импотентност, нарушаване на паметта и концентрацията. Сега си давам сметка, че е прилагал върху мен техники за психологическа манипулация, опитвайки се да ме убеди, че съм луд. Даде ми хапчета, които така „пържат“ мозъка, че си готов да кажеш каквото и да е, че си си въобразявал и т.н., само и само да спреш да ги пиеш и да продължиш лечението, както ти кажат, с други хапчета. (което ми напомня на изтръгване на „самопризнания“, чрез изтезания).
Изобщо, когато, човек почне да говори за тези неща, рискува да бъде обявен за параноик и да бъде репресиран от психиатрията, като крайните случаи са затваряне в лудница, която представлява нещо като затвор с изтезания, а вероятно рискува също така той и хората около него да бъдат следени и да си създадат други неприятности. Изглежда психиатричните институции не са лечебни заведения, а по-скоро инструмент на властта за премахване и затваряне на неудобните.
Това, което разбрах в последствие е, че някои телевизионни предавания и сериали използват мотиви от живота на хора, като мен, които се следят, за да правят реалити шоута, с които не само да забавляват хората и да легитимират шпионирането пред тях, но и да им внушат, че нищо не могат да направят, защото ако се противопоставят рискуват и те да си навлекат проблеми. Тези предавания не само ни следят – те оформят живота ни, създават сценарий, въвличат ни в ситуации, за да видят, какво ще направим.
Хората край мен, включително на улицата, в градския транспорт, в магазина започнаха да разиграват „театри“, да посочват индиректно, че е трябвало да свърша едно или друго нещо, а не съм го направил, да ми дават „съвети“, да говорят сякаш съм дете, сякаш съм в училище и трябва да науча някакви неща или че съм в затвор, че съм осъден за някакви неща, които съм направил или говорил (или мислил). Да ми поставят „задачи“ и да следят, как се справям с тях. Животът ми изцяло се превърна в „театър“ и реалити шоу, вероятно режисирано от медийните корпорации. Когато говориш за това ти казват, че си луд.
Освен това имам силни подозрения, че някои хора са развили способност да четат мисли, може би чрез някакви медитации, например йога и мислите ми се записват в интернет, а освен това директно се използват за шеги в телевизионните предавания в реално време. Освен това в последно време изглежда доста хора са развили у себе си тази способност, но и това е публична тайна, за която почти не се говори. (Мое уточнение: Тук отново се проявява споменатата по-горе погрешна логика на Кирил, базирана на неуспеха му да се досети, че не множество хора са развили телепатични способности, а персонално срещу него се използва полу-тайна технология за следене на мислите му. Останалите просто си пре-предават в разговори помежду си сведения, получени чрез технологията за следене мислите на Кирил.) Изглежда в известна степен е възможно и да се манипулират мислите по телепатичен път и властта вероятно отдавана познава тези техники и съзнателно ги крие и отрича, а също и произвежда конспирационни теории, езотерична индустрия, поддържа секти и т.н., които говорят за тях по начин, който да накара хората да се съмняват в тях.
Доколкото разбирам това следене и превръщане на живота на определени хора в „театър“, в който хората около тях участват като актьори е техника, която се налага в обществото от бизнеса и от държавите по цял свят. Използва се срещу активисти, малцинства, „безделници“, хора, които критикуват системата, безработни, имигранти и т.н., за да държат населението под контрол. И ако навремето такова следене са извършвали предимно тайните служби и техните многобройни доносници, както и екстремистки организации, като Ку Клус Клан (доколкото разбирам те са го разпространили в модерните общества), неонацистки групировки, мафията, психопати, секти и сатанистки организации то днес медиите и реалити шоутата, го превърнаха в основно забавление за мнозина, въпреки че става дума за грубо нарушение на човешките права. (всъщност така се развива толеранс към нарушаването на правата, така че хората да приемат и да не се бунтуват, когато властта постоянно нарушава техните собствени права – когато ги държи в постоянна принуда и им представя изкривена картина на реалността).
Манипулацията и лъжите, изкривяването на реалността, нарушават свободата на индивида. Отнемането на свободата е престъпление. Не може да вземеш свободно решение, когато всички около теб те заблуждават, по начина зададен им от медийните корпорации, когато целия ти живот е превърнат в театър и когато тайно ти вменяват мисли, чрез телепатия, което нарушава правото на свободна мисъл. А техниката gaslighting, когато твърдят, че си измисляш всичко и пак манипулират усещането ти за реалност, убеждават те, че си луд, правят се, че не разбират, отказват да говорят искрено и прилагат най–различни техники за психическа манипулация върху теб, всичко това са форма на психическо мъчение и изтезание, прилагане на жестоко, нечовешко и унизително отношение, което според декларациите за човешките права, които повечето държави приемат са абсолютно забранени, но много хора ги прилагат в „театрите“, в които участват, в разговорите със следения човек, когато се правят , че не разбират, за какво става дума и т.н.
Сред техниките споменати по-горе са постоянното вменяване на вина, че ти си виновен за нещата, които ти се случват, че нараняваш хората, като им казваш, че те следят. Рационализация – оправдание на действията им с това, че ти си вършил лоши неща, което разбира се, дори да е вярно, не може да оправдае нарушаването на правата ти!! Минимизация – твърдение, че това, което се случва не е толкова сериозно, че те имат по-големи проблеми, обяснени тип „горките ние“. Както и други техники използвани от престъпниците, да накарат жертвата да вярва, че насилието върху нея е оправдано или че тя е виновна за него. Отричане, престорена невинност, престорено объркване и твърдението, че не разбират за какво се говори. Насилникът се представя за жертва и изкарва жертвата насилник. Изключително ценен списък с техники може да се намери тук: http://en.wikipedia.org/wiki/Psychological_manipulation . Според мен е задължително той да се изучава в училище, защото сега си давам сметка, че тормоза между децата там, особено срещу отделни индивиди – аутсайдери, се извършва до голяма степен, чрез такива техники, разглеждат се и мотивациите.
Нарушават се и други права – правото на достойнство, това на кореспонденция, личен живот, свободна съвест. Провежда се „разследване“, „процес“, „наказание“ извън закона, което пак грубо нарушава правата на човека. И наистина с това следене, човек се озовава в нещо като затвор, оказва се изолиран, познатите му научават за следенето и ако общуват с него е, за да правят реалити шоута и театри. Години наред живота ти се руши и знаеш, че нещо не е наред, но не разбираш какво, не виждаш интригите, клюките, задкулисните игри. За близките ти хора става опасно да общуват с теб, самите тях също ги вкарват във филмите, но те не говорят с теб за това. Правото на свободно слово се потиска чрез страх. Също има много сериозна дискриминация – на хората, които са следени, които не могат да „четат мисли“, като другите (мое уточнение: вече многократно поясних, че и другите или поне огромното мнозинство от тях също не могат да четат мисли. Тук дискриминацията е спрямо жертвите на следенето, които нямат достъп до сведенията от технологиите за следенето на собствените им мисли.) и т.н. Поставяне на „граница“, между даден индивид и останалите хора, насаждане на клюки, клевети, лъжи или просто пълно шпиониране 24/7. Опит за подчиняване на живота, с намеци и „театри“ да те накарат да свършиш определени неща, като индиректно ги обвързват с други неща, които се случват и други интриги. И разбира се, нарушава се правото на сигурност, особено, когато в следенето участват крайнодесни организации, които извършват физическо насилие. Има случаи на gang stalking срещу жени, които биват многократно изнасилвани, срещу всички малцинства и активисти, които живеят в постоянна заплаха, много деца биват следени има случаи на следене дори срещу бебета!
Става дума за насилие, което може напълно да съсипе живота на човека, да го изолира, да го доведе до самоубийство или още по-лошо да превърне, самия него в убиец! За съжаление е изключително трудно да се докаже особено, когато жертвата е изолирана, а властта може да манипулира живота й и да държи другите под контрол – ако някой не мълчи може да бъде уволнен или поне да живее с този страх. Страхът парализира възможността за отпор, но може да дойде време, когато той ще е съвсем невъзможен. Дали си струва да чакаме това да се случи?
Доколкото разбирам такива форми на следене са наистина масови по света и не са нещо ново. Подкрепят се и се финансират, както от държавата и тайните служби по цял свят, така и от корпорациите, въпреки, че е абсолютно незаконно и се осъществява тайно. Става дума за държавен и корпоративен терор, който се стреми да подчини и контролира живота на хората, да премахва неудобните, и да показва на останалите, какво ще стане с тях ако се бунтуват, да ги настройва едни срещу други. Той представя това следене за нещо смешно и забавно и убеждава хората сами да приемат примката около врата си.
Информация в интернет:
В интернет има много информация по въпроса, но тя лесно може да се блокира, манипулира и произвежда от властта, така че, каквото и да прочетете, ще бъде това, което са допуснали да прочетете. Поне за моята интернет връзка много от сайтовете по въпроса са блокирани, включително статии в Indymedia. За това пък в сайтовете, които се отварят могат да се прочетат всякакви неща от това, че зад следенето стоят извънземни, които управляват земята, до това че хората критикуващи властта стоят зад него. Като цяло, изглежда неудобната информация се филтрира, а тази, която е удобна за властта и вероятно е произведена именно с тази цел излиза по-напред.
Иначе на мен ми харесва тази статия:
http://citizensoulpower.com/2009/08/06/612/
Има материали в wikipedia и в нета за gang stalking, gaslighting, targeted individuals, borderline personality disorder, psychological manipulation, mobbing. А също и за тайните акции на ФБР и ЦРУ – cointelpro, MKULTRA.
А ето и данни за масово следене публикувани в Wikileaks:
http://wikileaks.org/the-spyfiles.html
Ако искате да добиете представа за “театрите”, които се разиграват, намерих описания на някои от тях, които са прилагани спрямо мен тук:
http://freeyourbrain.tripod.com/

За истината

Така се случи в живота ми, че в един момент трябваше да подложа всичко, което си мисля под съмнение. Реших, че в нищо не мога да бъда сигурен, освен може би в няколко неща, които ми се струват несъмнени истини. Тогава, както си седях в парка, реших да си запиша тези от тях, за които успях да се сетя, което впоследствие ме доведе и до въпроса – от къде знам, че те са истини, какво изобщо означава нещо да е истина?
Сетих се за няколко неща, в които съм сигурен, че са истина. Тази за която ще говоря тук е, че всеки човек има права и те не бива да се нарушават при никакви случаи, като си отбелязах и някои от тях, които ми хрумнаха на момента. Една друга е, че тези права постоянно биват нарушавани, поне при мен, а всъщност може би и при всички хора.
И така, ето че възникват въпросите, откъде съм сигурен, че това е истина – че всички хора имат права – и как изобщо съм стигнал до нея? Тук ще помисля върху първия въпрос. За това нека разгледаме следния пример – може ли човек да бъде унижаван? Или по-точно има ли всеки човек права, които забраняват той да бъде унижаван, без да са допустими никакви оправдания за това и без да е възможно тези права да му бъдат отнети по някакъв начин? Ако да, дали правата се определят от властта или конкретна група хора, сред която живее човек и която определя и гарантира тези права или всеки човек решава сам, какви права имат хората или може би такива неща са зададени от някакъв абсолют, бог или нещо такова?
От една страна изглежда всеки човек си има своя истина по тези въпроси. От друга наистина хората, като общност ги оформят или както е днес властта „гарантира“ някакви права. Не са ли тогава правата нещо, като договор между хората, според който те са устроили общността си. Според мен не е така. Дори и всички хора на света да решат, че човека няма права, че можеш да се гавриш с него, да го подлагаш на изтезания, на унижения, че подобни неща биха могли да бъдат оправдани по някакъв начин, аз пак ще смятам, че това не е вярно, че хората имат права и че това е истина. Дори и най-големият учен да каже, че това не е вярно, че е изследвал някакви неврони в мозъка и не е намерил там никакви права аз пак ще смятам, че човека има права и че това е истина, независимо, какво твърди науката, както и всеки друг авторитет – политик, работодател, свещеник или който и да е. Тоест аз мога да реша, какво да смятам за истина дори всички останали хора на света да смятат противното. Означава ли това, че всеки човек сам решава кое е истина за себе си?
От една страна изглежда, че е така, но нека да разгледаме и следната ситуация – възможно е аз да загубя тази истина, която съм приел. Например, ако бъда подложен на някакви мъчения, психологически манипулации, хипнози и т.н. и загубя от съзнанието си тази истина, отрека се от нея, аз пак смятам, че тя ще е вярна. Дори никое съзнание на света да не приема, че човек има права и всеки смята, че хората може да бъдат унижавани, дори и моето собствено съзнание да го приеме, аз пак смятам, че това, че всеки има права ще е истина. Тогава от къде ще идва истинността на това, ако никой човек не го приема? Нямам представа.
Но нека помислим и за още нещо. Описаният по-горе случай – използването на манипулация и насилие са стандартни техники, с които насилника да смаже психически жертвата и да я накара самата тя да приеме, че човека няма права и че е нормално той да бъде унижаван. Тя се използва, както от престъпниците, (например изнасилвачи, които казват, че жертвата сама е искала или заслужила насилието) така и от властта, бизнеса и т.н., доколкото в света, в който живеем навярно правата на всеки човек са нарушени (Например развлекателната индустрия се опитва да ни убеди, че е ок някои хора понякога да бъдат унижавани – така това се легитимира, като норма и се приема за нормално). Но въпроса е дали индивидуалното съзнание само избира, кое е истина. Например тази истина за правата съм я избрал сам – никой не ми я е налагал. Има обаче един проблем – човешкото съзнание може да се оформя със заблуда и манипулация, със система от стимули и наказания или пък с физически и психически изтезания, химически вещества и хипноза. Репресивните апарати са развили цяла наука за това, как може да се смаже човешкото съзнание. С една дума то може да се оформя със сила!!! Тогава ако индивидуалното съзнание е критерий за истината, това означава, че всъщност силата е критерий за нея! Освен това, човек може да е принуден да мисли по определен начин, който му е наложен от компанията, в която работи, определен от стремежа към печалба на тази компания. Тогава печалбата определя кое е истина – това, което носи най-големи приходи, то е истина. Подобно е положението и в университетите – те също са йерархична институция и са зависими от финансиране и съзнанието на хората, които учат и преподават там може да бъде принудено да мисли по определен начин, чрез различни механизми и съответно знанието, което произвеждат, истините до които достигат да са резултат от принуда.
Според мен единствено свободното от манипулация и принуда съзнание може да решава, кое е истина и кое не – то може свободно да избере за себе си, какво да приеме за истина. Има някаква вътрешната свобода, която е необходима на човека, за да познава, кое е истина и която може да бъде отнета със сила, тоест ако човек живее в несвободно общество, с обичайния за него репресивен апарат, той е под постоянна заплаха истината да му бъде отнета. И все пак дори ако някое свободно съзнание ми каже, че хората нямат права, аз пак ще мисля че те имат. Тоест изглежда, че и изборът на свободното съзнание не е основния критерий за истината. Но кой е тогава? Мисля, че при философските изследвания, когато стигнем до тази точка, в която се намираме в момента е по-добре да спрем да пишем.
Но искам да кажа още нещо за правата. Изглежда хората, които смятат, че могат да манипулират и да прилагат насилие, за да оформят съзнанието на някого, нарушават правата му, следователно не живеят според истината – те са в заблуда. Те се опитват да отнемат вътрешната свободата на другия и така да му отнемат истината. (външната му свобода вече е отнета, доколкото живеем в несвободнo общество). Така манипулаторите живеят в неистина и се опитват да отнемат истината и на другите, да ги направят, като себе си.
Сякаш истината и свободата са си нужни една на друга. Без някои основни истини не можем да сме свободни, а без свобода можем да бъдем поставени в заблуда. Затова в днешния свят е трудно да се живее с истината.
Но има и още един въпрос. Ако някой приложи насилие върху теб, то изглежда имаш право на самозащита. Ами какво става, когато някой нарушава твоите права? Какво имаш право да направиш срещу него? На тези въпроси ми е трудно да отговоря, но изглежда, че те не са теоретически. Просто исках да споделя това, до което ме доведе живота  – че всеки по рождение има права, защото ми се струва ценно знание и дори човек да няма нищо и да е подложен на постоянен терор и психологически атаки, дори когато не може да вярва и да е сигурен в нищо друго тези истини остават и ти позволяват да живееш в истинската реалност, а не в илюзията налагана със сила. (поне докато репресията не стане достатъчно силна за да разруши всичко в съзнанието ти)

Граници

Замислих се за някои неща в живота ми и реших да ги споделя. И така, вече разказах за странните начини по които се държат много хора с мен. За местата в интернет, където се събира информация за мен без мое знание (мое уточнение: Кирил се е заблудил - няма такива места в Интернет, ами срещу него се употребява, в престъпна форма, технология за следене на мислите му и после сведенията за мислите и действията му се разпространяват сред множество други хора), за това какво правя във всеки един момент, какво съм говорил с хората около мен, какви стихове и текстове съм писал, кореспонденцията ми по интернет и куп неща от личния ми живот. Дори развлекателни предавания по медиите са използвали тази информация. Ще поговоря и за всички хора, които изглежда години наред са знаели поне донякъде за тези неща и са го криели от мен.
Всъщност много хора се държаха така, че да изкривят чувството ми за реалност. Казваха ми че съм луд, че си измислям, че никой не ме следи. Казват ми, че нищо лошо не правят спрямо мен. И също, че нямам право да съм разстроен от тази история – говорят сякаш аз съм виновен за нея. Сякаш аз ги наранявам, като им говоря за нея, докато навярно играят театър. Говорят така сякаш постоянно правя нещо лошо – постоянно ме обвиняват, че правя срещу тях нещата, които реално те правят срещу мен. Поставят ме в ситуации, в които да лъжа за да не давам обяснения, включващи цялата тази история със следенето, и след това ме наричат лъжец, докато постоянно ме лъжат и манипулират. Разиграват “театри” – познавайки всичко, което съм правил или което съм забравил да направя, започват да го коментират, да ме “подсещат”, че не съм направил едно или друго нещо, да ми дават “напътствия”. Играят какви ли не театри – следят ме, а ме наричат полицай, все едно аз ги следя. Наричат ме “куче”, играят театър все едно съм “осъден”, все едно съм в “затвор” или пък говорят все едно съм в “училище” и че трябва да уча някакви неща. И като разгледах, какво пише в мрежата срещнах много определения за подобно поведение но особено ми хареса сравнението му с “граница” (borderline). По принцип гледам скептично на психологията и на типовете характери, които тя формулира, но наименованието граница ми се струва съвсем подходящо. Действително, когато някой се държи с теб по този начин, той поставя граница. Когато ти говори така, когато постоянно обсъжда моменти от личния ти живот или какво очаква да свършиш нещо в къщи, например да сготвиш нещо или да измиеш пода, като е научил за всички тези неща, по някакви тайни за теб начини и след това се прави, че не разбира за какво става дума, така че да те накара да си помислиш, че си луд, той поставя граница. Разговора на практика прекъсва. Цялото ти общуване с този човек е унищожено – то няма как да продължи нормално. Той вече е станал част от актьорския състав на театъра, който се разиграва пред теб, като познава сценария или репликите които са му зададени, познава скритата от теб реалност зад сцената, изкривява представата ти за реалността – вече никога не знаеш, кое от нещата, които чуваш, които ти говорят е истина и което театър, кое се случва наистина и кое не. Между вас е положена бариера. Цялата тази история освен, че често е форма на психологически мъчения и тормоз е груба манипулация и като такава нарушава много правата, които човек има, включително свободата. Държат се с теб все едно си тяхна собственост и мога да разиграват живота ти както си поискат, чрез интриги и всякакви тайни игри, клевети, заплахи и какво ли още не. Никога не знаеш на кои хора можеш да вярваш и кои те използват зад гърба ти, кои си играят с теб. Оказва се че нещата в живота ти се решават скришно от теб, без да знаеш от кого, без ти да участваш. Самият аз не знам какво точно се случва в моя живот зад гърба ми, за всичките скрити от мен сили, които се опитват да го оформят и манипулират и за участието на различните хора, които познавам в това. Знам само, че между мен и повечето от тях вече са поставени граници.
Но има и още нещо. Изглежда доста хора около мен са развили способността да четат мисли. (Мое уточнение: За пореден път да бъде коригирано погрешното предположение на Кирил, което се базира на неуспеха му да се досети, че всъщност срещу него се използва технология за следене на мислите му. След това доста хора около него си пре-предават от уста на уста, какво е смятал и правил Кирил в този и в онзи момент, които сведения са получени чрез технологията за следене на мислите му.) По този начин научават всичко, което си мисля и го коментират, но отричат за всичко това и така пак поставят граница. Оказва се сякаш хората говорят на друг език, който аз не разбирам – този на телепатията, дори изглежда “говорят” на мен неща, които аз не чувам, сърдят ми се, че не съм ги чул, обвиняват ме, казват, че се интересувам само от себе си, опитват се да ме накарат да се чувствам виновен. Оказвам се в ситуация подобна на имигрант, на човек, който не разбира езика и няма, как да го научи. Много малко хора говорят с мен за телепатията и обикновено е пак под формата на някакви театри – граници. Та си мисля, че така се създават граници между мен и тези, които владеят телепатия. (Мое уточнение: Отново да поправим - никой от тези около Кирил не владее никаква телепатия. Просто, Кирил /и всички останали, макар и не под формата, под която това се прави с Кирил/ е жертва на престъпно следене на мислите му чрез технология, а голяма част от околните му, както и множество несвързани по никакъв начин с Кирил хора имат достъп до сведенията от непрекъснатия мониторинг на Кириловите мисли. Това е, чисто и просто, злоупотреба със СРС или специално разузнавателно средство, но в случая по-авангардно и не толкова масово разпространено, което престъпление попада под ударите на член 339а от НК, изисква самосезиране на Прокуратурата съгласно НПК и технологията и злоупотребяващите с нея трябваше да бъдат преследвани от Прокуратурата и от останалите държавни органи, ако бяхме нормална, правова и демократична държава. Също, големи тълпи от обществото ни можеше да се надигнат, да се разбунтуват, да нападнат и окупират местата, където е известно, че има такава апаратура и да изпотрошат последната, ако говорим за достатъчно разсъдливо общество с елеметарен усет за оцеляване и стремеж към свобода.) Те говорят език, който аз не разбирам и се опитват аз да се чувствам виновен, че не го разбирам, не те не ми казват, как са се научили, колко време им е отнело, опитвали ли са някакви техники, като медитация, какви точно и колко, не ми предлагат например да опитам да поговоря с тях така, да ми кажат сега се опитах това да ти кажа или чух ти да ми казваш това по телепатия, а пак играят театри и т.н. Та и аз си мисля, че се оказвам, като имигрант в държава, в която не говоря езика и хората са срещу мен. За всички тези неща аз не научавам индиректно, тоест никой не ми казва, така и така аз знам това за теб или аз мога да ти чета мислите (мое уточнение: отново - никой от тези около Кирил не може да чете мислите му. Просто - Кирил не се е досетил, че мислите му са следени технологично, чрез СРС или специално разузнавателно средство, чрез което се злоупотребява с него в нарушение на закона и по начин, който изискваше самосезиране на Прокуратурата, ако бяхме нормална държава.). Но постоянно играят театри пред мен, плетат интриги, създават различни ситуации, упрекващи ме че не съм свършил нещо и т.н., тоест да се чувствам виновен по някакъв начин и че значи нямам право да ги упреквам, че се държат така, защото примерно съм забравил да свърша нещо. Опитват се дори да ми “направляват” мисленето, чрез телепатия, да вкарват думи в главата ми и т.н. Възможно е всичко това да се налага от властта или от работното място на хората и да не е безопасно да говориш открито за тези неща, поне не за всеки. (в последните няколко дена, някои хора започнаха да говорят с мен за тези неща)
Но има и още едно нещо. Мисля, че се смеят на трудностите, които имам в общуването с момичетата, смеят се, че съм девствен и т.н. та се чувствам, сякаш го представят, че това им дава право да се държат по такъв начин. И се сещам за една институция от близкото минало – “Приютите Магдалена” (Magdalene asylums), която до към 90-те години на 20-ти век още е съществувала в Европа. Става дума за “приют” за “пропаднали” момичета – там са вкарвали насила да работят например момичета, които на 27 години все още не са се оженили. Тоест обществото е прилагало принуда върху личния живот на човека, задава “нормалните” неща и наказва отклоненията от нормата с репресии и затвор, в който се случват всякакви издевателства, психическо и сексуално насилие и т.н. Това е било организирано от властта, но обикновените хора са го подкрепяли или най-малкото толерирали и поради това е продължило толкова дълго. И си мисля, че и на мен ми се случва нещо подобно – хората, решават, че не живея според нормата и че това им дава право да издевателстват върху мен.
Аз си мисля, че още от училище и по-рано, има някои деца, като мен с които другите почват да се подиграват и дори не всички да се подиграват, повечето пак поставят някаква “граница”, поради това, че след като са те тормозили ти вече не си “като тях” и не разбираш техния живот, не говориш техния “език” и след това в различните среди в които попадаш в живота си, пак винаги има нещо което не разбираш, понеже си живял откъснат от другите, пак те поставят някакви “граници” пред теб, и така е достатъчно да ти се случат някакви лоши неща в детството и се оказва, че живота на човек е предрешен да е откъснат от останалите, да среща омраза и насилие, да не разбира “езика” на другите, да среща “граници”, дори да го сложат в такъв измислен “затвор”, да те “съдят” за неща, които не знаеш, какви са защото не знаеш “езика” на който другите говорят и нямаш преводач, тоест доста подобно на ситуацията на имигрантите – навсякъде срещаш граници, особено бежанците, които са сложени в или заплашени от затвор/лагер.
Разбирам, че за някои от нещата силно влияние има политическата и икономическата власт и положението, в което те поставят хората. Но това не може да е оправдание, а границите си стоят.
Сякаш пред много хора се поставят такива граници, понякога преди още да са се родили, ако не са с с “подходящия” цвят на кожата или етнос или са се родили в “неподходящото” семейство(баба ми е следена от десетилетия), ако имат по-различен темперамент, някакви увреждания,  или просто ако бъдат причислени, към някаква група, която бива мразена и отхвърляна.

Истина и насилие. Насилие и права.

Вече говорих за истината и за различните възможността тя да бъде смачкана от съзнанието на човека, чрез насилие. Подобно на някои философи (като Декарт) подложих всичко на съмнение и помислих дали има неща, в който да съм сигурен и в които да не мога да се усъмня. Всъщност не, първо си помислих, на какво е способно насилието. Всичко в човешката душа ли може да се унищожи? Всичко, на което държиш ли може да се смачка с различните форми на репресия и манипулация? Стигнах до извода, че да. Но реших, че това, което би могло да устои най-дълго е истината, някои неща, които ако схванеш ясно и отчетливо и придобиеш знание за техниките на психологическа манипулация, с които могат да те атакуват, те биха могли да устоят дори на сравнително високи степени на насилие, макар че по-високи степени вероятно ще се изгубят. Та кои неща реших, че схванати добре се запазват дори в условия на насилие?
Първото, което ми дойде на ум беше най-непосредственото – терорът, насилието, репресиите, това, с което се сблъсквам всеки ден и което дори да не се прояви директно, знам, че се случва някъде зад гърба ми, без да го виждам. Нещо, което постоянно ме застига в ума ми и го оформя. Нещо, което дори някой от хората стоящи зад него да спре, на негово място ще се появи друг. С една дума репресивния апарат с неговите множество проявления и елементи, цялото многообразие от действащи сили в света и техники за насилие и манипулации, осъществяващи заплахи и терор върху хората и стремящи се да ги подчинят и контролират ми се яви, като първата непосредствена несъмнена истина. Цяла наука за терор развивана векове наред. Физически и химически изтезания, психологически мъчения и хипнози, списъкът е безкраен. Но не по-малко репресивни са “меките” форми на този апарат – системите от стимули  и наказания, които подчиняват човека и оформят поведението и мисленето му. Навярно те са много по-опасни за свободното мислене, отколкото грубото насилие. Способни са да поставят човека в положение подобно на животните във фабриките, в които те нямат никакъв шанс за хубав живот и постоянно притиснати, сложени в клетка и подчинени. Така действа властта. Подчинява и репресира.
Друга несъмнена истина за мен бяха границите, които стоят между мен и повечето хора в живота ми. “Театрите”, интригите, следенето, всичко разиграващо се зад гърба ми, опита за контрол над живота ми, “игрите”, лицемерието. Това, че пред мен се разиграва една реалност, а зад това се крие съвсем друга. Измамата, лъжите, манипулациите. Знанието за това, какво се случва по медиите и в интернет спрямо мен и държането му в тайна. Тези граници също ми се явяват, като несъмнена истина и това, че независимо какво се случва между мен и другите хора, те си стоят и няма да изчезнат от само себе си.
Третото, върху което се спрях беше нещо, което ми е трудно да опиша и аз самия не съм сигурен за какво става дума, но реших, че все пак има място тук. Може би някакви философски идеи или по-скоро не, някаква област в душата на човека или мечти или нещо друго. Просто това, което остава, дори когато всичко е разрушено, а може би се появява от никъде.
След, като си записах тези мисли и се разходих малко, се сетих и за още нещо, което се преплита с тях – правата, които всеки човек има и че не може да има “оправдания” те да се нарушават. Това, че човек не може да бъде изтезаван и унижаван – нещо, което репресивния апарат прави постоянно. Правото на самозащита – ако някой упражнява насилие върху теб или се опитва да те подчини имаш право да се защитаваш.
В известна степен правата на всички хора са нарушени. Например правото на човек сам да решава за себе си и да участва във взимането на решения в общността, в която живее. В представителната демокрация, това право се предоставя на някой друг – на политиците – те решават вместо теб за неща, които те касаят, често, без да разбереш. Това означава, че този тип общество поначало нарушава правата на хората в него, защото правата не могат да се отчуждават, не могат да се предоставят на някой друг, всеки човек винаги си ги има. Тоест, ако приемем, че е недопустимо правата на хората да се нарушават то сегашната форма на общество е недопустима (и реално не е демокрация).
Правото на свобода, на личен живот, на свободна мисъл и съвест. Всичките са нарушени! Ами правото на сигурност и достойнство – днес човек е поставен под постоянната заплаха от репресии, които могат да унищожат всичко в живота му.
Вместо всички тях се защитават “правата” на богатите. “Правото” на собственост – правото ако притежаваш един завод с машини или земя или природни ресурси или патент върху дадена технология или авторско право върху някакво знание да се разпореждаш с тях и да взимаш печалбата, въпреки, че поначало земята и ресурсите са на всички живи същества, а пък машините и технологиите и знанията са резултат от хилядолетно развитие, при което всеки, който ги разработва е ползвал наученото от всички поколения преди него и не може някой да каже аз измислих това или аз измислих онова. Знанието е плод на дейността на цялото човечество през хилядите години и не може да е собственост на отделни хора, а трябва да е достъпно за всички. Машините, сградите, пътищата, всички продукти са плод на труда на всички хора ползващи инструментите и знанията развивани от безброй поколения. Не може някой да каже, това е мое и да лишава другите от него, вместо да има от всичко за всички, при положение, че днешните технологии го позволяват.
Но реално това са “правата”, които се защитават от днешния строй – правото богатите да заграбят всичко на планетата, всичко достигнато и произведено от човечеството и така да налагат своите правила и правото на политиците да отнемат правата на хората да решават сами.
Книги:
Помогнаха ми книгите „
Разсъждение за метода“ на Декарт и “Хляб и свобода” на Кропоткин.

Импланти

Четенето и контрола на мисли за които писах се осъществяват чрез импланити включващи човешки ембриони вкарани в тялото на човека например в зъбите или усвоени през храната, водата или въздуха. Когато има такива импланти човек може да бъде управляван до голяма степен да му бъдат внушавани мисли, става роб на чужди воли особено ако няма осъзнатост за това.
Кой печели от имплантираните ембриони и четенето и контрола на мисли в днешната им форма:
Властта – държавата, бизнесът и мафията. Насаждат страх и дисциплина.
Хората, които играят по техните правила и се издигат в йерархията.
Държавата – пълен контрол над населението, смачкване на опозицията по всякакви начини, психологически и всякакъв друг тормоз, пълно следене и саботиране на личния и всякакъв друг живот.
Бизнесът – пълен контрол над работниците.
Мафията – рекет и контрол над хората!!! застраховки, заплахи и насилие.
Строителните компанни, които ще строят в село Бисер, ако допуснем, че разрушаването на язовира е свързано със тези интриги с имплантите. (Главболгарстрой).
Хората които поръчват импланти на други хора имат предимство над другите, те са елит и много от тях са хората с пари!
Психиатричната индустрия – хапчета за „психически“ разтройства.
Медиите – реалити шоута. Изкуството.
Хората работещи в науката – когато познават тези въпроси имат предимство, също и в университетите – студентите.
Секти контролиращи своите членове.
Ттютюн и алкохол и акцизите от тях.Всякакви лекове електроника, премахваща имплантите, цяла индустрия, която ги премахва.
Фармацевтична индустрия от вредните ефекти от имплнатите и „лекарствата“ за тях. Самата тя лекува симптомите от тях не ги премахва. Измислени болести.
Зъболекари!!! Връзки с мафията, огромна власт. Те могат да манипулират хората да ядат сладки неща и да им се развалят така зъбите или специални храни които водят до кариес или да не си мият зъбите (но може би пастите за зъби не помагат)!!! Има бедни страни в африка където хората не си мият зъбите и нямат кариеси.
НЛП, психо тренинги, духовни учения, всички които преподават тези умения и лекуват от тях с цел печалба.
Производители на дрехи, които помагат срещу имплантите.
Производители на електронни устройства, гсм и т.н. които са свързани с тях или имат позволяват следене във социалните мрежи в интернет живота на хората с импланти, които стават развлечение за мнозина с това как живота им се разиграва един безумен театър и терор.
Тези истории служат и за бизнес хумор и осигуряват някои предимства в личния и професионален живот на хората, които са от подходящата страна и имат подходящите знания и обратно смачкват останалите и най-вече тези, които критикуват властта или са от неподходящо малцинство.