Вчера (07.08.2010), докато се излъчваха репортажи с хвалбите на Дянков (поредните!) за излизането на България от европейската криза (поредното!), някои от коментарите на медиите отбелязаха, че вицепремиера и финансов министър бил усмихнат. На негово място аз не само щях да бъда усмихнат. На негово място щях да благодаря на големия късмет да ми се разминава толкова леко.
.
Дали вече излизаме от кризата - още не зная. Аз съм на принципа "око да види-ръка да пипне"! Докато не видя по данните на НСИ (Националния статистически институт) за цялата 2010 година, че България е с положителен реален годишен ръст на БВП - няма да повярвам, че сме излезли от кризата. (Още по-малко пък бих повярвал на Дянков, за каквото и да било.) Това, обаче е по-маловажния въпрос.
.
Нека да приемем, че Дянков е познал и че за 2010 година ръстът на БВП (брутния вътрешен продукт) ще бъде с положителна стойност. Има тук един много по-важен въпрос, за който почти никой или никой друг, освен мен, не говори и това е въпросът за ЦЕНАТА на дянковия (и още по-точно - на борисовия) "изход" от кризата. На първо място, тази цена е свързана със смърт. Човешка смърт!
.
Не знам какво смятат Дянков и останалите във властта (особено Борисов) за моралния си облик. Може би се считат за библейски чудотворци, които могат да възкресяват мъртвите (не ми е ясно при това положение, какво чакат и не започват да съживява всички онези, които загубиха живота си не само по време на икономическата криза, но и през цялата българска криза, която не ни е пускала от "демократичните промени"-насам, пък и отпреди тях). Или пък се считат за някакви странични, недостижими за отрицателните резултати от политиката си, наблюдатели. Сигурно са на мнение, че като странични (но добре заплащащи се от данъците на всички ни) наблюдатели трябва да обират единствено лаврите от успехите (успехи борисовият кабинет безспорно има). Да, но според всяка и особено според по-задълбочената, неелементарната логика, смъртта на хората, които поради безработицата, съчетана с ПРАКТИЧЕСКАТА ЛИПСА НА ДЪРЖАВНО ПОДПОМАГАНЕ ЗА НУЖДАЕЩИТЕ СЕ, загубиха своя живот (много често чрез мъчителни самоубийства) - според задълбочената логика тази смърт би трябвало да лежи на съвестта главно на управляващите. А какво е съвест без последствия? Не е ли куха, отсъстваща съвест?
.
Уместно е да се уточни, че не само Дянков е отговорен за смъртоносните резултати - най-вече за тези през времето след идването на ГЕРБ на власт. Най-отговорен е Министър-председателя Борисов. Той е главата на кабинета и най-оправомощената властова фигура в страната. На второ място след Борисов, най-отговорен е социалния министър Тотю Младенов - онова "украшение" на кабинета, което всячески се опитва да ни наложи ходене на работа с бастуни и с патерици. И най-вероятно ще успеят, защото българския народ сме робски народ и ако не сме изтезавани - не се чувстваме пълноценни. Няма да можеме да се оплакваме и да се самосъжаляваме в собствените си очи, какви потъпкани "жертви" сме на управленския, световен и прочее заговор срещу нас. Всъщност, жертви сме единствено на собствената си глупост и безволие.
.
Що се отнася до "украшението" Младенов - аз бих предпочел Борисов да го смени с някоя засукана манекенка. Резултатите ще са същите (може би дори и по-добри), но поне ще ни ги представя от екрана нещо по-приятно за окото (те, управляващите, и без това се грижат само са интересите на "Европа", та спокойно може да се каже, че са обикновени васали и говорители на европейската номенклатура).
.
След Борисов и Младенов, като отговорност идват всички останали министри (воглаве с присмиващия се на българското малоумие Дянков). Всички решения на изпълнителната власт се одобряват от кабинета, което значи, че отговорността за ставащото не подминава никой министър без изключение.
.
Накрая, но не на последно място, отговорността не подминава и всички онези хрантутници в парламента, които нормативно се водят "народни представители", но всъщност са най-обикновени бутони за гласуване (или педали, но не по отношение на сексуалната им ориентация, разбира се, а само в преносен смисъл) на изпълнителната власт.
.
Нуждата от промяна е очевАдна. И то, нужда от генерална промяна. Такава, която за първи път да основе реална демокрация в тази страна. Демокрация, при която желанията на обществото да се чуват и още по-важното - да се изпълняват. Единственият най-труден за намиране на отговор въпрос е - кой предлага подобно нещо. Засега, сякаш - НИКОЙ! Но до следващите избори (ако Костов не ги направи предсрочни) има още известно време. Може пък някой мераклия за власт да се престраши и все пак да ни предложи възможност за въвеждането на истинска демокрация у нас...
