Има една сентенция, която гласи: "Нищо ново не е научено и нищо старо не е забравено." За съжаление настоящото, борисовото управление може да се окаже поредното, относно което горната сентенция би могла да се приложи.
.
Първите няколко управления след така наречените "демократични промени", та до виденовото включително, главно разрушаваха. Някои от тях считаха, че разрушават само омразния, деградирал комунистически строй от миналото, но в действителност разрушиха много повече. В действителност беше разрушена почти цялата държавност. Разумният преход, демонстриран от държави като Словения, за нас беше чиста утопия.
.
Следващите виденовото управление, та до настоящото, борисовото включително, започнаха действително по нещо да оправят, но ако оправяха едно-две неща, всичко останало оставяха на самотек, а в някои случаи дори умишлено продължаваха да рушат. Костовото управление например работеше сериозно по стабилизирането на финансовата система на държавата, успя да сключи споразумение с Международния Валутен Фонд (става дума за толкова известния валутен съвет или още валутен борд), започна да излъчва ясна про-европейска и про-атлантическа реторика (откъм дела, за разлика от само говоренето, нещата бяха значително по-сложни и съвсем не чак толкова успешни).
.
Управлението на Симеон Сакскобургготски продължи про-европейското и про-атлантическо публично говорене на предходния, костовия кабинет. Това, в съчетание с някои крехки действия по изпълняване на чуждите изисквания доведе до успешното присъединяване на България към НАТО и ЕС при управлението на НДСВ-ДПС. Присъединяване, за което е общопризнато, че държавата ни не беше готова (особено тази оценка се налага спрямо присъединяването ни към ЕС). Друг е въпросът, че ако тогава не бяхме приети в НАТО и особено в ЕС, тези присъединявания можеше никога да не станат факт.
.
Освен про-европейската и про-атлантическата реторика на костовия кабинет, кабинетът на Сакскобургготски продължи и усилията за поддържане на по-голяма или по-малка, но все пак реална финансова стабилност на страната. Тези усилия послужиха на НДСВ и ДПС като оправдание да не си помръднат и малкия пръст относно социалната политика - и при симеоновия, и при станишевия, и при сегашния борисов кабинет социалната политика представлява тотален провал, дори се влошава допълнително, както същата представляваше пълен провал и се влошаваше и при управленията преди Сакскобургготски. Усилията за запазване на бюджетната дисциплина дори послужиха и все още служат като оправдание да не се развива реално българската икономика! Оправданието "няма пари" е до болка познато и непрекъснато въртяно от много години. За сметка на това пари за корупция, за партийните касички, за управленски заплати и бонуси и за други подобни "невероятно важни" мероприятия винаги се намират, при това в изобилие!
.
Едно нещо, което кабинетът НДСВ-ДПС направи и което костовото управление (или което и да било друго предходно) не беше направило, беше бавното, внимателно увеличаване на заплатите в публичния сектор над равнището на инфлацията - ръст, крайно недостатъчен предвид смешните заплати в България (най-ниските в цяла Европа и на целия Балкански полуостров), но все пак беше нещо. Ей така! Колкото да позамаже малко очите! В общи линии, това бяха трите неща, във връзка с които беше свършена някаква, различна от нищото работа при кабинета "Сакскобургготски" (управлението на НДСВ-ДПС): запазване на про-европейската и про-атлантическата реторика, което донесе присъединяването на България към НАТО и ЕС, запазване на финансовата стабилност и на финансовата дисциплина на страната и символично, но все пак реално увеличаване над равнището на инфлацията на престъпно ниските пенсии и заплати.
.
Кабинетът на Сергей Станишев (поддържан от Коалиция за България, което ще рече БСП, от НДСВ и от ДПС) успя да унищожи голяма част от крехките резултати, постигнати от предходните кабинети. Станишевото управление като нищо можеше да доведе до изхвърлянето на България от ЕС заради корупционните си и безумни изпълнения. Това управление прочу българската корупция по цял свят. Стигна се до най-унизителното спиране на жизнено-важни за страната ни европейски средства и до заплахата да бъде поискано от България да върне вече предоставените и` през годините пари. Макар да не правеше нищо ново (корупционните практики, демонстрирани при управлението на БСП-НДСВ-ДПС не се различават особено от ставащото при предходните кабинети - тези на Костов и на Сакскобургготски), Станишев не успя да разбере, че нещата вече са се променили и че това, което е търпяла преди, Европа няма да продължи да търпи и при неговото управление.
.
Освен да орезили страната ни по цял свят, кабинетът на Станишев успя да постави под риск и финансовата ни стабилност. Огромните управленски харчилъци, особено по време на изборите и всичките тези харчилъци - по най-съмнителни схеми, пресушиха финансовите резерви на страната. На всичкото отгоре, пилеенето на воля на държавни средства за всевъзможни идиотии беше правено по време на криза! Единствено фактът, че всичко това се случва в България, а не в някоя по-сериозна държава позволява всички тези най-демонстративни управленски злоупотреби да останат безнаказани. Нещо повече! Хора, които най-вероятно вече трябваше да излежават присъди в затвора, в момента пребивават в парламента като уж "народни представители" и дори продължават да ръководят партии!
.
Голяма заслуга за четиригодишната продължителност на злоупотребите на БСП-НДСВ-ДПС се пада на НДСВ. Ясно е, че БСП сама не би отрязала клона, на който седи. Същото не биха направили и от ДПС (една от най-добре възползвалите се от престоя си във властта партии). ДПС не биха могли да направят това дори и да искаха. Просто, Доган и партията му не разполагаха с достатъчния брой депутатски места, с които да могат да преустановят дейността на станишевия кабинет. Единствено НДСВ беше в състояние, поне за дълъг период от време, да свърши тази работа. Още повече, че симеоновите хора чак се представяха за носители на нов морал! Заявленията на думи обаче са едно, а делата - съвсем друго. "Носителите на нов морал" от НДСВ не предприеха моралния ход да преустановят престоя във властта на БСП и ДПС още при първите признаци на корупция. НДСВ не направиха това и по-късно, когато корупционните творби на това управление станаха толкова видими, дори демонстративни, че чак ЕС ни наказа със спиране на евро-фондовете. Не направиха това, въпреки че все още бяха в състояние да преустановят проваленото и продължаващото да проваля и страната ни станишево управление. Съвсем закономерно и най-правилно на последните избори НДСВ отпадна от парламента. Това беше наказание за фалшивия морал и за мекотелието (безволието) на жълтите.
.
Излишно е да се уточнява, че управлението на Станишев беше всичко друго, само не и социално-ориентирано. А сигурно малцина си спомнят обещанията на БСП и на лидера и`, особено излъчените малко преди парламентарните избори през 2005 година. Малцина си спомнят ясно заявяваната безусловна ангажираност на БСП към социалната сигурност на обществото. Малцина си спомнят ангажиментите на Станишев и на левицата до края на управлението им да реализират осем-процентов годишен растеж на българската икономика. Още по-слабо се помни ясно и многократно заявявания от червените, макар и невписан специално в програмата им ангажимент с идването им на власт да премахнат несправедливата (по собствените им думи) точкова система при пенсионирането. Не е необходимо специално да се уточнява, че от вземането на властта от левицата (заедно с НДСВ и ДПС), та чак до самия край на станишевото управление за премахването на "несправедливата точкова система при пенсионирането" повече не стана и дума. Никой и не попита управляващите през цялото време на управлението им, кога ще си изпълнят ангажимента за премахването на тази система. Амнезията често обхваща всичко и всички, но от това печелят само малцина.
.
Въобще, още откакто БКП беше преименувана на БСП, тази партия никога не е предприемала реални социално-ориентирани ходове. Най-многото, което беше правено, докато левицата се излежаваше във властта беше да се бранят социалните особености от комунистическото минало, а когато една след друга тези особености бяха отстранявани от "дясната" опозиция - БСП незабавно се примиряваше с новата ситуация и не правеше опити да върне старото положение. Кулминацията на тази практика настъпи с последното управление на БСП, станишевото, което на практика си беше изцяло "дясно" управление. Практически десния характер на станишевата власт беше толкова осезаем, че "лявата" на най-повърхностно ниво реторика на червения лидер въобще не успяваше да прикрие реалността. Заради "деснеенето" на "левицата" "десните" реторики на СДС и ДСБ трудно можеха да заблудят и да се представят като реална алтернатива на станишевата власт.
.
Социалната ориентираност на БСП винаги е била и най-вероятно винаги и ще си остане една най-обикновена фалшива поза за масова консумация. Една от поредните политически измами, с които си служат всички партии без изключение, за да манипулират в свой интерес избирателите, най-вече по време на избори. Основната причина БСП да спечели относително превъзходство на изборите през 2005 година не беше особеното доверие в почтеността на публичните заявления на "социалистите". Недоверието към БСП, а и към българската политика като цяло, разочарованието от тях недвусмислено се потвърждават от огромния брой негласуващи на повечето от последните избори. Преднината на БСП през 2005 година се дължеше основно на поредното разочарование и на поредния наказателен вот срещу Сакскобургготски заради измамните обещания, заради посредственото управление и заради фалшивия "нов морал" на НДСВ, който въобще не успяхме да видим (но пък за сметка на това отново успяхме да видим неговата противоположност). През 2005 година БСП беше основната, мамеща като всички останали, но все пак реална възможност НДСВ да бъде наказано (тогава Бойко Борисов все още се домогваше едва към креслото на софийски кмет).
.
От скромните предимства на предшествениците от НДСВ-ДПС - изразена про-европейска и про-атлантическа реторика, поддържане на финансова дисциплина и на финансова стабилност, недостатъчно, но все пак реално увеличаване на заплати и на пенсии, - кабинетът на Станишев (КБ(=БСП)-НДСВ-ДПС) запази само минималното, но все пак налично увеличаване на заплатите и на пенсиите. Дали това беше направено под въздействието на НДСВ или по-скоро станишевото управление си беше направило хитрата сметка, че като отпуска по мъничко на всички - по-лесно ще ограбва и разсипва бюджета, - това няма особено значение. Важен е фактът, че от малкото достойнства на предшествениците си Станишев и Ко запазиха единствено бавното, почти символично увеличаване над равнището на инфлацията на смешните пенсии и заплати в България.
.
И сега идва ред на Борисов с неговата ГЕРБ. Оценяването на тази формация е по-сложно и относително заради фактът, че управлението на ГЕРБ все още не е приключило. Поради това подобна оценка не би могла да бъде окончателна. Винаги съществува теоретичната възможност борисовото управление да се "вземе в ръце" и наистина да започне да работи в полза на ЦЯЛОТО общество. Не само в полза на Европейския съюз и на "бизнеса", както е засега. Подобна възможност на мен ми се струва прекалено теоретична, дори фантастична, но все пак засега тя не може изцяло да бъде изключена (управлението на ГЕРБ все още не е приключило, а и отвреме-навреме "герберите" се повслушват в някои от желанията на обществото).
.
Ако БСП получиха най-голяма преднина на изборите през 2005 година чрез обирането на част от наказателния вот срещу управлението на НДСВ-ДПС (онази част, която не изразява разочарованието си чрез отказ от гласуване за когото и да било), то същото нещо важи в още по-голяма степен за идването на власт на Борисов. През 2009 година генералът успя да привлече голям дял от поредния наказателен вот, този път насочен срещу управлението на КБ(БСП)-НДСВ-ДПС. Борисов и ГЕРБ успешно симулираха различие от всички останали политически играчи, при това демонстрираха това привидно различие на фона на нелошото, но все пак далече от очакванията управление на София.
.
Резултатите на ГЕРБ щяха да бъдат още по-добри, ако мнозинството от избирателите не се бяха попарили вече от "алтернативата" на всички дотогавашни партии, която очакваха в лицето на Симеон Сакскобургготски. "Алтернатива", която видимо се оказа фалшива. При Борисов тези, които се уловиха на същата въдица вече бяха оредели значително. Голяма част от гласувалите за ГЕРБ подозираха, че и тази формация няма да направи нищо съществено, но твърде много желаеха да изритат БСП, НДСВ и ДПС от властта. Е! Имаше си и някаква надеждица Борисов все пак да не се окаже същата фалшива "алтернатива", каквато се оказа Сакскобургготски. Пък и със заканите си преди и по време на изборите генералът внушаваше нещо твърде хубаво, за да се окаже вярно. Борисов внушаваше безкомпромисно преследване и затвор за най-високопоставени фигури от бившата власт като Станишев, Румен Овчаров, Румен Петков, фалшивата "социална" министърка Масларова и други подобни. Нещо, което още не сме видели и най-вероятно никога и няма да видим реализирано в своята пълнота.
.
Засега би могло да се каже, че нещата с управлението на Борисов стоят по следния начин. На този етап Борисов, също като предшествениците му във властта, не е започнал, нещо повече, дори не е и планирал някакви по-съществени преобразувания в състоянието на българската държава. Това състояние, както много добре виждаме, не е никак розово. Тази държава умира, макар и много бавно и трудно забележимо. Подобно на тяло, обхванато от злокачествен тумор с разсейки (не е необходимо специалното уточнение, че туморът са управляващите, а разсейките - фалшивият български "бизнес", заедно с криминалния свят като интегрирана част от него).
.
Използвайки като претекст глобалната икономическа криза, Борисов и екипът му елиминираха единственото достойнство на кабинета "Станишев" - почти символичното, но все пак налично увеличаване на заплатите и на пенсиите над равнището на инфлацията. Така Борисов недвусмислено показа, че това ще бъде поредното управление, което ще работи почти единствено в полза на "бизнеса" у нас. Изводът за работа в полза основно на българските финансови кръгове, вместо в полза на цялата българска общественост се налага от следните факти. Със замразяването на заплатите и на пенсиите в България Борисов практически взема средства от работещите и ги налива в техните работодатели (всичките те - търговци с фирми, съобразно търговския закон).
.
Независимо от наличието на криза у нас и макар цените на имотите и на някои от вносните стоки (примерно на автомобилите) действително да се позанижиха в някаква степен, то цените на стоките от ежедневна необходимост - онези стоки, които ги потребява цялото общество, а не само фирмите и по-заможните кръгове в страната, - реално поскъпнаха (лично съм свидетел на поскъпването на евтини хранителни продукти, които ползвам ежедневно). Така евтините стоки от ежедневна необходимост, които се потребяват от всички в държавата поскъпнаха, а стоките, които са достъпни единствено за фирмите и за по-заможните кръгове у нас поевтиняха. Поевтиняването на последните стоки (тези, които масовият българин не може да си ги позволи и във време без криза) послужи като повод за Борисов и екипа му да замразят заплати и пенсии и по този начин практически да отнемат ресурс от работещите, след което да го предоставят на работодателите (тоест - на фирмите, на търговците). Всичко гореописано се прави въпреки фактът, че кризата засяга не само работодателите, но и работещите. Защото, ако собственик на пострадало от кризата предприятие губи по-голяма или по-малка част от бизнеса си, то няколко или всички работници в неговото предприятие губят голям дял от заплатите си или дори работата си въобще. Работодатели и работещи в пострадало от кризата предприятие са засегнати от кризисната ситуация в еднаква степен, но управляващите облагодетелстват с икономическата си и финансова политика предимно работодателите.
.
И така - ясно се вижда, че Борисов също работи основно за бизнес-кръговете в България, вместо за цялото общество без изключение. А по време на криза точно отнемането на потребителски ресурс е най-противопоказно. Подобен ход допълнително засилва ограниченията на потреблението, които самата криза вече е породила, а оттам намаляват и стимулите за производство, фирми свиват дейността си или даже фалират заради свиването на потреблението, а това пък от своя страна поражда намаляване на ръста на БВП и дори снижава този ръст до отрицателни стойности. И докато при всички най-развити държави видяхме всякакви форми на стимулиране на потреблението, за да успеят стратегическите фирми по-безболезнено да преодолеят кризата, в България управляващите явно се смятат за по-тарикати от тарикатите - у нас се иска хем кризата да приключи заедно с приключването и` в останалите държави, хем да бъде използвана като прикритие за преливане на финансов ресурс от работещите право в джобовете на работодателите им чрез най-елементарна спекулативна схема. Пък ако не стане така и продължителността на кризата у нас се окаже по-голяма в сравнение с останалите държави - няма нищо страшно! Българската общественост търпи какви ли не други извращения със себе си - и това ще го изтърпи! Че, къде ще иде!
.
И така, единствената положителна черта в предходния, станишевия кабинет - почти символичното, но все пак налично увеличаване на заплатите и на пенсиите над равнището на инфлацията - беше елиминирана от кабинета на Борисов и беше заменена с крехки усилия за ограничаване на корупцията и за преследване на престъпността. Неща, които би трябвало да се осъществяват паралелно, едновременно от един и същи кабинет, са осъществявани последователно от различни кабинети, като са заменяни едно с друго.
.
Не може да се отрече, че сегашното управление на Борисов полага някакви усилия за ограничаване на корупцията, на злоупотребите и на престъпността. Кабинетът на Станишев полагаше усилия единствено да симулира по-достоверно пред ЕС работа срещу корупцията. Работа, каквато в действителност най-преднамерено не се осъществяваше. Усилията на КБ(БСП)-НДСВ-ДПС се ограничаваха единствено със симулациите, като Станишев и Ко се надяваха някак си да измамят и европейските политици, както мамеха (със съмнителен успех, ако вземем предвид резултатите от последните избори) българската общественост.
.
Що се отнася до резултатите срещу корупцията и престъпността, които сегашния, борисовия кабинет демонстрира - те са видимо много скромни. Наистина, противопоставянето на тези властови и обществени деформации не е никак просто. На ГЕРБ се налага да постигат резултати без адекватно оборудване (проблем, който също се явява една от многото отговорности на сегашния кабинет), трябва да изграждат ефективни и при това демократични практики почти отначало, а деформациите обхващат всички равнища на властта, включително последното и доста независимо откъм търсене на отговорност звено в наказателния процес - съдебната власт.
.
За никого не е тайна, че българската прокуратура въобще не може да бъде представена като образцова. Прокурорите разполагат с изключително широки правомощия както в досъдебното, така и в съдебното производство. Под тяхно пълно разпореждане са както органите на МВР (Министърът на вътрешните работи главно подпомага прокуратурата и следи за спазването на общия, рутинния обществен ред), така и следствените органи (следователите са изцяло подчинени на прокурорите). Прокурорите разполагат с неограничени права да се самосезират за абсолютно всяко нещо, за което счетат за необходимо. Да, но всички виждаме, как най-демонстративни престъпления, включително свързани с нарушаване на най-фундаментални човешки права и задължаващи прокуратурата да се самосезира съгласно Наказателно-процесуалния кодекс, са подминавани от прокурорите, все едно въобще не съществуват! Все едно българската прокуратура е от някакъв друг свят, където няма почти никакви престъпления и няма нужда тя да работи. За прокурорските представи, да се занимават с престъпления, срещу които публичността не роптае твърде много е равнозначно на това - да се занимават с "излишна" работа!
.
Прокуратурата не е единственото издишащо звено на съдебната власт. Не по-добре стоят нещата и със самия съд. Съдът е най-последното звено от веригата на наказателния (и/или на оправдателния) процес и това го прави най-отговорната от всички изброени до момента структури. Как стоят нещата с българската съдебна система? Отговорът е ясен не само в България, но и извън нея: Съдебната ни система се проваля!
.
Не трябва обаче да забравяме фактът, че ръководенето на една държава въобще не се изчерпва с преследването на корупцията и на престъпността. Това е работа само на един ресор от управлението на държавата - ресорът на Министерството на вътрешните работи.
.
Текстът не е довършен. Ще се постарая да го завърша при първа възможност.
