За влаковете, за нещастните хора и за социалната загриженост на държавата. Всъщност - има ли въобще такава загриженост?!

Всяка седмица в Петък и в Неделя най-редовно пътувам с влак. Този Петък (16.10.2009 година) не направи изключение. Пътят беше три-часов. От 19.20 часа - нататъка. Както винаги! През есента, както и в този случай, се стъмва много скоро след потеглянето на влака.

.

На една от спирките се качи човек с вид на бездомник. Седна. На няколко пъти той попита седящите около него пътници, за къде е влака и има ли парно в него. Влакът е от "новите" ("преведено" на наш език - втора употреба) "Сименси" и разполага с климатик. Пролича си, че освен че е бездомник и клошар, човекът страда и от психическо заболяване. Няма нужда да се уточнява, че беше без билет, както и без пари.

.

Скоро след като бездомникът се качи във влака, към него се приближи контрольор. Неизбежно, мизерникът беше попитан за билет. Както вече беше споменато по-горе - нямаше такъв! Не можеше и да заплати билет във влака (дори не глоба, а най-обикновен билет - контрольорът се опита да направи някакъв компромис, все пак). Очаквано, човекът беше приканен да слезе на следващата спирка (тя беше по-оживена и на нея спираха всякакви влакове - както пътнически, така и бързи). Вместо спокойно да слезе от влака, нещастният човек запищя налудничаво и едва разбираемо, че ще замръзне на студа извън влака (цялата седмица, част от която е и разглеждания Петък, беше осезаемо студена).

.

Болният бездомник не слезе на оживената спирка. Опита се да остане във влака. Двама контрольори бяха нужни (единият от двамата трябва да беше началникът на влака), за да успеят да смъкнат клошаря на следващата спирка. Тази спирка вече беше неоживена. Там бързи влакове не спираха. Беше тъмно и студено.

.

Сцената с изгонването на бездомника от влака беше грозна и много неприятна. Човекът до последно, до тръгването на влака, пищеше, че ще замръзне отвън и се опитваше да влезе отново в мотрисата. Контрольорите обаче нямаха богат избор. Впоследствие те разказаха, че болния клошар бил по-ранен техен познайник. Пътувал по влаковете из цялата страна (така този човек се справял с липсата на покрив над главата си) и се случвало да създава проблеми на пътниците. Наскоро се опитал да вземе якето на пътник в друг влак (очевидно, това е един от начините да се справи човек без пари и без друга помощ със студа).

.

След като влакът потегли отново без бездомника, неколцина от пътниците се възмутиха от грозната сцена и от безжалостното отношение на кондукторите към човека. Именно тогава, в опит да защитят действията си, кондукторите разказаха за предишните изяви на същия нещастник, включително за опита му да отнеме яке на пътник.

.

В тези случаи възмущението от безжалостните изяви е съвсем основателно. За държава, която претендира да е цивилизована и демократична, наличието на хора в подобно състояние, както и на подобни сцени, меко казано, не говори никак добре. Във всяка, дори средно развита западна демокрация, подобни неща не могат да се наблюдават. В подобни държави за бездомниците има общежития, а за хора с психически проблеми като в гореописания случай се полагат непрестанни грижи. Последното не означава, че подобни хора трябва да бъдат затворени в заведения с ограничителен режим и с каторжни условия. Последното означава само, че в общежитията за подобни хора се осъществяват и непрекъснати специализирани грижи.

.

Лесно може да се забележи, че вината в горния случай не е на контрольорите. Те не само са си вършели работата, ами са се постарали да опазят и спокойствието на пътниците. Вина, обаче, има! И тя е на държавното управление. Именно заради практически несвършената работа на държавата в областта на така наречената социална политика, у нас, в псевдо-цивилизованата и псевдо-демократична България, ставаме ежедневни свидетели на грозни сцени и на нещастни хора като гореописаните.

.

В България, а и не само в България, частта от обществото, която се опитва да не се води изцяло от егоистични, насочени ЕДИНСТВЕНО към собственото си добруване импулси, много често и твърде лесно попада в един друг капан. Това е капанът на фалшивото състрадание и на малодушното бездействие. Ярък пример за тази обществена особеност представляват обвиненията, които пътниците във влака насочиха към неговите контрольори.

.

Много често ние, хората и особено българите, не можем да се отървем от един прислужнически манталитет, който е толкова дълбоко вкоренен във всички нас, че изглежда, все едно се предава по наследство. При нас този прислужнически манталитет в по-далечното минало е бил дори робски такъв (доказват го петте века турско робство и четиридесетте години стриктен комунистически слугинаж).

.
В какво се изразява днес прислужническият ни манталитет? На първо място, изразява се в малодушното ни мълчание и във вечното ни търпение спрямо нежеланието на управниците ни да работят в интерес на всички. За никого не е тайна, че и днес нашите управленци работят главно за собствените си финансови интереси, за хората с финансови възможности (както за родните, така и за чуждите богаташи) и за чуждодържавните власти, докато в полза на "обикновените" хора (представляващи мнозинство във всички държави по света без изключение) се работи само по принуда и във възможно най-малка степен. Стига се до там, че в инатлъка си да не свършат и нещо за обикновения човек, управляващите са готови да се разделят дори с властта си. Ярки примери за последното са всички управляващи от така наречените "демократични промени" насам, включително сегашния Министър-председател Борисов.
.
За да се смятаме за значими и за да се залъгваме, че уж нещо правим, че не стоим просто така, ние изразяваме някакво недоволство, но това недоволство нито е такова, каквото би трябвало да бъде, нито пък е насочено в посоката, към която трябва да се насочи. Точно обратното! И случилото се с бездомника, с пътниците във влака и с контрольорите ясно демонстрира този факт.
.
Ясно е, че контрольорите във влака въобще не са хората, които са способни да разрешат проблемите с бездомниците, с безработните и с хората с болести в държавата. Това би могла да свърши ефективно единствено държавната власт. Дори ако контрольорите в този влак бяха игнорирали задълженията си и на собствен риск (те носят отговорност за пътниците) бяха оставили бездомника във влака, това не би разрешило абсолютно нищо. Защото този случай нито би бил нито първият, нито пък последният. Пътниците пък от своя страна, бидейки неспособни да предприемат ефективна обществена самоинициатива и да подействат там, от където тези проблеми биха могли да бъдат разрешени (може да ги разреши реално единствено държавната власт), компенсират безсилието си и прислужническото си самосъзнание, като насочват упреците си към контрольорите. Тоест, пътниците във влака насочват упреците си към тези, които наистина не са в състояние нищо да направят за разрешаването на проблема. Но за сметка на това пък са под ръка! Удобна възможност да се демонстрират фалшиво състрадание и фалшива активност, чието реално предназначение е единствено да поуспокоят собствената гузна съвест.
.
На всичкото отгоре, ако точно в същия момент във влака се беше появил някой от овластените люде в държавата, някой от тези, които единствени са в състояние да разрешат ефективно разглежданите проблеми (да речем, ако във влака се беше появил преди Станишев, а сега Борисов) - всички пътници щяха да се втурнат да се здрависват с властниците, да им се гънат, да ги венцехвалят и най-много да подхвърлят плахо въпросче, кога ще се разреши нещо в държавата по проблеми, които лично ги засягат. Тогава никой нямаше да се сети за проблемите с бездомника. Още по-малко някой би попитал властниците, кога най-накрая ще си мръднат пръста в подкрепа и на тези най-нещастни хорица. Никой не би попитал тогава властниците и защо непрекъснато, избори след избори обещават, че уж ще работят за всички без изключения, пък винаги след изборите не става точно така!
.
И после се чудим, защо на никой от управляващите не му пука за проблемите на нас, на така наречените "обикновени хора". Ами, много е просто! Защото и на нас не ни пука за проблемите на другите. Нещо повече! Не ни пука дори за собствените ни проблеми (щом ги търпим, значи не ни пречат чак толкова)! Дай ни само да си успокояваме съвестта с фалшивото ни състрадание и с още по-фалшивата ни активност. Активност, насочена единствено спрямо тези, които са ни под ръка и преди всичко - от които нищо не зависи!
.
Текстът не е завършен. Ще се постарая да го завърша възможно най-скоро.

Стари мафиотски практики на нов глас или - и тия са като ония!

Характерно за организираните престъпни групи (популярно наричани "мафии") е това, че се опитват (и често успяват с помощта на насилието) да извличат облаги и доходи за себе си посредством безпринципни и почти винаги незаконни практики. Например, успели сте да си развиете успешен дребен бизнес, но не сте в състояние да ангажирате ефективна лична охрана на икономическата си дейност. Държавата не осъществява ефективно противодействие на организираната престъпност. В един хубав момент пристигат двама-трима внушителни "търговци", които ви предлагат да ви охраняват или пък да ви застраховат срещу евентуални проблеми. Ако отхвърлите предложението им - съвсем скоро, почти чудодейно, въпреки продължителното спокойствие до момента, започват до ви връхлитат разнообразни проблеми. Тези проблеми са много неприятни. Свързани са с несимволични разходи и дори с опасност за живота ви (вашия и на вашите близки). Проблемите спират едва, когато се принудите все пак да приемете офертата на внушителните "търговци" (офертата, между другото, вече е поскъпнала осезаемо в сравнение с началното предложение).

.

Докато типичната организирана престъпност (мафията) разграбва посредством безпринципни и почти винаги незаконни практики, съществува в нашата (и не само в нашата) държава и една друга, по-особена форма. Тази форма разграбва посредством безпринципни и почти винаги ... узаконени практики. Тук се имат предвид "дупките" в законодателството и изменянето на законите във форма, която узаконява грабежите и други непочтени, дори престъпни дела. Тази по-различна от типичната престъпност би могла да се нарече ДЪРЖАВНА ПРЕСТЪПНОСТ, макар реално да не иде реч за официално дефинирана престъпност. Защото разграбването при ДП (държавната престъпност) най-често не нарушава законите (узаконено е). За да не бъда голословен, веднага ще побързам да представя и един-два примера за най-ярки и недвусмислени изяви на държавната престъпност. Примери, които всеки може да забележи лесно и без най-малка капка на съмнение, защото всичко протича най-открито и демонстративно.

.

Пример едно: Най-законна липса на социално подпомагане за безработните. Макар болшинството от нас до такава степен да са привикнали с тази фрапантна липса на справедливост и на прагматизъм, че считат отсъствието на реално социално подпомагане на безработните за нещо съвсем естествено ("който не работи - не трябва да яде"), в действителност нещата не са чак толкова прости. Липсата на реално социално подпомагане за безработните не само принуждава хора, неспособни да започнат работа (или пък упорито избягвани от работодателите), да преживяват практически като животни, да ровят по отпадъците или в по-добрия случай - да просят. Този варварски управленски акт също склонява към преход от легалната към криминалната сфера. С други думи - официалната власт на държавата ни най-неприкрито и легализирано стимулира и генерира дребна криминална престъпност. А както добре знаем - крачката от дребната престъпност към организираната такава е съвсем малка.
.
Освен до генерирането на дребна криминална престъпност и до набавянето на нови попълнения за организираната такава, най-безжалостният и смъртоносен, най-умишлен и съвсем съзнателен отказ на управляващите да изградят реална система за социално подпомагане на действително нуждаещите се води и до самоубийства. Самоубийства на хора, които са буквално разпънати на стената на глада и на безизходицата. Самоубийства, които най-спокойно биха могли да се приемат и за убийства. Убийства не с хладно или с огнестрелно оръжие. Не! Убийства с "кадифени ръкавици". Убийства чрез закони! Убийства, които ще тегнат на съвестта на онези във властта. На Министър-Председатели, на Министри, на Президенти, на псевдо-народните представители. На минали, на настоящи, а сигурно и на бъдещите. Разбира се, убийствата чрез закона ще тегнат на съвестта на всички споменати само в случай, че въпросните въобще имат съвест!
.
Ако някой се съмнява в правотата ми - нека се замислим малко. Да си представим, че сме от хората, които законът определя като работоспособни. Но произхождаме от мизерстващо семейство (нека да е ромско например), където образованието не се цени, защото се счита, че прехраната трябва да се изкарва от най-ранна възраст (да речем - чрез просия, чрез ровене в отпадъците, чрез събиране на метали и на други вторични суровини, чрез джебчийство). Бидейки още от самото начало на живота си в подобна среда, с подобни традиции и представи У ВСИЧКИ около нас, ние НЕ МОЖЕМ, НЯМА КАК да мислим много по-различно от това, което сме наблюдавали и което са ни втълпявали родители и околни през целия ни съзнателен живот. То е все едно, някой чужденец с коренно различни представи и начин на живот от нашите да иска от нас, българите, изведнъж, за година и дори за по-малко, да се откажем от целия си роден манталитет и виждания, от начина си на живот, който начин на живот си е бил такъв в продължение на много-много поколения. Да се откажем от всичко това и да заживеем по неговия начин. По неговите представи и по неговите виждания. Подобно нещо няма как да се случи, нали? Поне - няма как да се случи лесно и бързо! Поколения са трябвали да се формират едни обичаи и народност или етнос и поколения трябват тези обичаи, народност или етнос да се променят.
.

Ако, за добро или за лошо, аз съм роден и цялото ми детство е преминало в семейство на просяци, на клошари, на необразовани, на джебчии - НЯМА НАЧИН (освен при много внимателна и отлично структурирана намеса "отвън", най-вече от страна на държавата) аз да мисля и да живея много по-различно. Изключения може да има и има, но тези изключения ВИНАГИ потвърждават правилото. Дълбока промяна - както на традиции, така и в начин на живот - може да настъпи единствено при осъществяването на всеобхватна, едновременно подпомагаща, образоваща, подтикваща без да застрашава живота, най-внимателно обмислена и много продължителна интеграционна политика. Политика, която да не отрича правото на съществуване и да не разчита ЕДИНСТВЕНО на насилието. Пък било то и институционално насилие - да оставяш някого изцяло на произвола, само защото не можеш да го накараш бързо да направи това, което искаш от него. И не просто да го оставяш на произвола, ами да го поставяш в условия, в които няма как да преживее, ако не изпълни точно това, което ти искаш или ако не се хване за оръжието като алтернатива.

.

За интегрирането на различните и най-вече на тези, които са се научили да преживяват по начини, които мнозинството не одобрява, може да свърши някаква работа само политика, която да изисква, но която и да ДАВА. Защото алтернативата на подобна политика са етническите конфликти, следвани от разцепване или пък от откровена диктатура.

.

Още един пример за ДЪРЖАВНА ПРЕСТЪПНОСТ. Пример за съставяне на законите с цел - ограбване. Това е ситуацията около топлофикационните дружества в България. Обикновено, когато някой ползва чужда собственост, този някой плаща на собственика, за да ползва собствеността му. Да кажем - плаща наем.

.

В България, топлофикационните дружества ползват собствеността на хора, които не потребяват услугите им. Ползват тази собственост, но без да плащат наем. Обратното! Собствениците на жилищата, през които преминават тръби на топлофикациите, но които собственици не ползват нито отоплението, нито топлата вода на дружествата (има и такива хора), плащат на топлофикациите "привилегията", последните да използват имота на същите тези собственици, за да обслужват останалите си клиенти и да печелят от тях! Наглост! Но наглост, за която самите топлофикации нямат непосредствена вина. Тази грабителска система е закрепена със закон. И са я направили такава управляващите. ДЪРЖАВНА ПРЕСТЪПНОСТ!

.

Издевателствата над хората чрез топлофикационните "услуги" не приключват с гореописаното. Управляващите много искат да приватизират топлофикациите. По този начин действителната отговорност за управленските грабителски практики чрез парно и топла вода би могла да бъде укривана малко по-лесно. Когато има частен собственик, който да издевателства над клиентите си, вместо това да прави непосредствено държавата, както е сега - в ситуацията с частния собственик държавата много по-лесно би могла да се оправдае пред неосведомените и да си "измие ръцете" с частника. Колцина биха се досетили, че ако съществува някаква недобросъвестна, деформирана икономическа практика - съществуването на тази практика е възможно преди всичко чрез преднамерено бездействие на държавната власт?

.

Още преди приватизирането на топлофикационните дружества, управляващите са измислили непазарната (и още по-недемократична) практика, от топлофикационни услуги да бъдат лишавани не единствено недобросъвестните платци, ами да бъдат лишавани и цели сгради. Да бъде преустановявана услугата и за некоректни, и за коректни потребители наедно! По думите на "демократичните" ни управляващи, така щели да се "дисциплинират" некоректните потребители на топлофикационните услуги!

.

Значи, ако някой старец, чиято пенсия не стига и за храна, камо ли за ток, за лекарства и за други жизненоважни консумативи, не може да си позволи да погасява сметките на топлофикациите за парно и за топла вода, а едновременно с това не може и да се откаже най-коректно, лесно и евтино от въпросните парно и топла вода, поради което сметките му са станали неизплатими - значи тогава този старец е виновен! И заради една трета или повече такива пенсионери в някой блок, останалите коректни платци на топлофикационните услуги също ще бъдат оставени без парно и без топла вода?! Няма възможност за бърз, безпрепятствен и окончателен отказ от услугата, няма помощи за възрастни хора, които не могат да се справят със сметките... Няма нищо друго, освен безжалостен и безогледен грабеж!

.

И? Какво трябва да направят некоректните старци и останалите коректни платци в блока? Старците да си продадат имота, за да се издължат на топлофикациите ли? Живущите в лишената от услуги сграда да се избият помежду си ли? Коректните платци да плащат сметките и на некоректните ли? Или цялата сграда вкупом да се откаже от всякакви топлофикационни услуги и повече да не се занимава с тази държавна мафия?

.

За всичко това си има отдавна създадени дефиниции: ПРИНУДИТЕЛНО ПОТРЕБЛЕНИЕ! ОГРАБВАНЕ! МАФИЯ! ДЪРЖАВНА ПРЕСТЪПНОСТ! Що се отнася до управляващите, нека преди да започнат да тормозят с недемократични, да не кажем с откровено престъпни практики потребителите на едни или други услуги (практики, които управляващите наричат "дисциплиниране") - нека първо да вземат да си оправят собствените бакии! На първо място - да осигурят безпрепятствен отказ от топлофикационни услуги на всеки, желаещ това. Не може да ми се държи сметка за неплатено парно и топла вода при условие, че не ми е предоставена възможност най-коректно да се откажа от услугата в първия момент, в който не съм в състояние да изплащам сметките, които постъпват! Дори и да не съм некоректен платец, ако аз искам да се отоплявам по начин, различен от парно и ако искам да ползвам бойлер на електроенергия за затопляне на водата в чешмата си - ТРЯБВА да разполагам с възможност бързо, лесно и удобно да преустановя топлофикационната услуга. Освен това, приключването на договорните ми взаимоотношения с доставчиците на топлофикационната услуга трябва да води и до преустановяването на каквито и да било нови сметки. Няма такси "мощност", няма каквито и да било други фалшиви измишльотини за източване на потребителите. Единственият ми финансов ангажимент след преустановяването на всички топлофикационни услуги без изключение трябва да бъде изплащането на задълженията ми до преустановяването на услугата, ако въобще имам такива задължения.

.

На второ място - не може хора да бъдат просто така оставяни на произвола. Не само в случая с топлофикационните услуги, ами в областта на социалната политика като цяло. Данъците не се вземат само, за да могат управляващите да си ги раздават на себе си и на който друг им харесва на тях самите. Социалната ангажираност на държавата към нуждаещите се е неотделима функция, ако иде реч за цивилизовано общество и катастрофалната липса на всякаква реална социална политика в България е меко казано осъдителна. Да не говорим, че това води страната към непознати дъна на морален и реален упадък.

.

Понеже на този етап няма никакви изгледи държавата да си изпълни ангажиментите към нуждаещите се - аз, съвсем не отскоро, заявих желанието си да бъда освободен, най-законно, от плащането на ВСЯКАКВИ данъци и осигуровки. И понеже не виждам управляващите да се съобразяват с желанието ми - явно ще ми се наложи да стана по-радикален (макар и без да нарушавам закона) в действията си. Който иска, може да ме подкрепи с подходящ коментар под материала "НЕБЕ БЕЗ ИЗЛИШНИ ДАНЪЦИ И ОСИГУРОВКИ".

.

(Този текст е завършен окончателно на 30.09.2010 година.)

Личните ми виждания за водещите проблеми пред България!

Обикновено една обективна оценка за състоянието на произволна държава включва оценяването както на провалите, така и на успехите на ръководството на държавата и на нейното общество като цяло. Оценката на състоянието на България като държава, обаче е малко по-особена. Нашата държава със сигурност не може да се определи като типична държава с типичен баланс между успехи и провали. В сравнение с болшинството развити държави от останалия свят, при нашата държава проблемите и провалите много осезаемо превъзхождат добрата организация и успехите. По тази причина в обективната оценка за състоянието на държавата ни неизбежно и драстично трябва да преобладават описанията на провалите, на проблемите и евентуалните начини за тяхното преодоляване.

.

Най-първостепенните проблеми на България, както ги разглеждам аз, в почти всички (да не кажем - всички) случаи са взаимосвързани помежду си и състоянието и изменението на един от изброените надолу проблеми моментално оказва въздействие (било ползотворно, било вредоносно) върху един или повече от останалите проблеми. Най-важните проблеми според мен са следните:

.

1) Липса на всякакъв авторитет на България (дори сочене на държавата ни като пример за тежки проблеми и провали) в глобален мащаб. На всеки трезвомислещ човек е ясно, че отдавна всички процеси без изключение са глобални. Още в първия момент, когато се е установило, че Земята представлява сфера (глобус), по-предвидливите са осъзнали, че визиите за всичко ще се глобализират. От осъзнаването на сферичността на Земята насам не съществува локална (национална) и дори персонална (лична) особеност в живота ни, които да не са повлияни от глобалното политическо състояние на планетата. Опасна илюзия е да се счита, че без да разполага с практически никакво глобално влияние, държавата ни би могла да защитава който и да било от интересите си като самостоятелна нация, камо ли пък да разчита на реална военно-политическа сигурност. Заради най-водещият приоритет на глобалната политика България е принудена най-спешно да си изгради максимално възможното глобално влияние, което не само непрекъснато да поддържа, но и да разширява непрекъснато. Това би трябвало да бъде най-водещият политически приоритет на което и да било управление на държавата ни.

.

2) Крайна военно-стратегическа уязвимост и слабост на въоръжените сили на държавата ни. Достатъчно е да сравним състоянието (и най-вече - нивото на техническа обезпеченост) на българските въоръжени сили дори само с въоръжените сили на Турция или Гърция (два непосредствени наши съседа), за да си дадем ясна сметка, за какво драстично изоставане иде реч. Въобще няма смисъл да се повдига въпросът за изоставането ни във военно отношение при сравнение с държави като САЩ, Русия, Китай, Великобритания, Франция и други. Изоставанията ни във военно отношение са толкова многостранни и толкова значителни, освен това коригирането им прекалено тясно зависи от състоянието на други характеристики на държавата ни (най-вече става дума за икономическото състояние на България), че в близко бъдеще няма особен смисъл управлението ни да акцентира върху ускорено развитие на въоръжените ни сили. Най-уместно ми се струва акцентирането върху миролюбива, прагматична външна политика, осланяне на членството ни в НАТО (нямаме богат избор в това отношение) и реализиране единствено на минимума, който се налага държавата ни да осъществи в областта на въоръжените ни сили.

.

3) Крайна слабост и недоразвитост на икономиката ни. Каквото и друго да пожелаем да развием в последствие, тези наши желания неизбежно минават през предшестващо развитие на нашата икономика. Възможно най-бързото развитие на българската икономика неизбежно трябва да бъде водещ приоритет за всички управления на държавата. При това, понеже за подобно развитие ще бъдат необходими минимум няколко десетилетия - икономическото ни развитие обезателно трябва да бъде ориентирано възможно най-правилно стратегически. Преди всичко, трябва най-внимателно да бъдат прогнозирани тенденциите на ключовите икономики по света и да се изберат такива форми на стимулиране на стратегическите икономически дейности (сложните, наукоемки, капиталоемки производства), че стимулираните бъдещи дейности да са съвсем актуални и конкурентоспособни, дори все още напредничави след пет, след десет и дори след повече години. Перспективни области на изследване за бъдещо усвояване в икономиката са автоматизацията и роботизацията навсякъде, където това е възможно. А подобни стъпки неизбежно вървят ръка за ръка с нуждата от много ефективна система за социално подпомагане на безработните (пък и въобще на нуждаещите се от помощ като инвалиди, нуждаещи се от скъпи, особено животоспасяващи операции, от скъпи, особено животоспасяващи лекарства и така нататък). Много ползотворно за нас би било много тясно и дългосрочно сътрудничество в областта на автоматизацията и роботизацията с Япония.

.

4) Реална липса на социално подпомагане за безработни и нуждаещи се, почти пълно изоставяне на изброените на произвола. Всички виждаме практически трагичното и безправно състояние на работещите в България. За никого не е тайна безогледното и унизително отношение от страна на почти всички работодатели у нас към собствените им работници, благодарение на които работници работодателите осъществяват икономическите си дейности. Още от зората на промените-насам родните работодатели са свикнали да печелят не само от икономическата си активност, но и от практическото изтезаване и от непрекъснатото финансово ощетяване на работниците си (няма нужда да споменавам често срещаната практика да се държат работници без трудови договори, какво да говорим пък за почти масовата практика работниците да не бъдат осигурявани на реалната заплата, която им се дава повече или по-малко изрядно). Дори, мнозина родни работодатели са свикнали да печелят от най-разнообразни нарушения на закона. Ясно се вижда практическата липса на пазар на труда у нас, дори когато липсва икономическа криза извън границите на държавата ни. Работодателите в почти всички случаи разглеждат служителите си като лесно-заменими парцали, които могат да бъдат изхвърлени и подменени по всяко време, а много често и без реално основание. Реално се наблюдава единствено засилено предлагане на свободна работна ръка, поставена на ръба на оцеляването, докато част от тази свободна работна ръка не се пренасочи към сферата на престъпността (а случи ли се това веднъж, най-често връщане назад няма). Причината за всичко това коренува в практическата липса на социално подпомагане за безработните (след няколко месеца на средства от трудовата борса, безработните са оставяни на практика на произвола). Всичко това се подкрепя най-съзнателно от всички български власти без изключение след промените насам и е резултат на криворазбрания преход (тип преход, който държави като Словения, примерно, успяха да избегнат и сега са сочени за пример в цяла Европа).

.

5) Почти пълна липса на ефективна система за здравеопазване - такава система, която да е ориентирана към пълноценно наблюдение, лекуване и поддържане в отлично здравословно състояние на всички граждани на държавата без изключение. Не е тайна за никого, че от много време насам в българското здравеопазване се говори само за "реформи", които да реформират единствено финансовите операции в системата на здравеопазването. За реформиране с цел подобряване и ефективизиране същността на здравеопазването (тоест, в посока на целенасочен стремеж към облекчено, икономично и най-ефективно наблюдение, възстановяване и поддържане здравето на цялото общество без изключения) и дума не може да става - за подобни цели дори не се мисли, камо ли пък да се прави нещо реално. Най-демонстративно, след повече или по-малко професионални грижи, болни са оставяни на произвола (особено този подход важи, когато болните не разполагат с финансови възможности да се погрижат сами за здравето си, дори и да са имали шанса да са осигурявани редовно и без прекъсвания). Липсата по болниците на живото-спасяваща и безусловно здравеопазваща апаратура (например кувьози, напреднала рентгенова, електроенцефалогравска, електрокардиогравска и друга апаратура) се е превърнала в повсеместна практика. Реално, самото здраве на хората в държавата (поне на тези, които не разполагат със значителни финансови възможности) е оставено на произвола, дори ако въпросните хора полагат максимални усилия да поддържат здравословното си състояние изрядно. Стандартното оправдание за нежеланието здравната ни система да работи действително за подобряване здравословното състояние на цялото общество е свързано, съвсем типично, с липсата на финансови средства (макар понякога да иде реч единствено за нерационално опериране с получените средства, включително посредством разнообразни корупционни практики). По принцип, някои от проблемите - както със здравословното състояние на отделни индивиди, така и някои проблеми, свързани с липсата на подходяща техника и условия в повечето лечебни заведения в България - биват преодолявани посредством дарения. Този метод не представлява непозната практика и в най-развитите в икономическо отношение държави. Проблемът е, че у нас ролята на даренията в здравеопазването е видимо прекомерна и е свързана и с проблеми, които могат и трябва да се решават главно със средства от държавния бюджет. И това не е всичко! Съществуват множество проблеми в здравеопазването ни, които държавата не ги преодолява, макар да трябва да го направи и същевременно - липсват и средства от дарения за разрешаването на споменатите проблеми. У нас подобни неразрешени и едновременно - неразрешавани проблеми не са един и два.

.

6) Откровено деструктивна и боравеща с видимо изостанали знания и методики образователна система. Система, която оставя определени слоеве от обществото и/или региони от държавата практически необразовани. Едновременно с това днешните училища вместо да привличат децата към себе си и да подбуждат интереса и желанието им да научават възможно най-много за предметите на обучението, са се превърнали в близко подобие на концлагери. Училищата ни са се превърнали в места, в които почти всяко, да не кажем всяко дете гледа да престоява възможно най-малко и във всички случаи - насила! Децата предпочитат да прекарват времето си, заети с всякакви други занимания (включително с денонощно киснене по заведения и дискотеки), вместо да се чудят как по-дълго да останат в училището. Ако, например, най-малките деца учеха посредством атрактивни, много добре разработени компютърни игри, в които предлагането на знания за малчуганите да е вплетено в хода на протичането на съответната игра (примерно - при научаването и след правилното отговаряне на някои въпроси да се получава право да се постреля 5-10 минути в зрелищна игрова среда) - положението с предпочитанията на децата, които предпочитания сега са насочени извън училище, можеше да се преобърне. Още един фрапантен проблем в областта на българското образование представлява изучаването на знания, които изостават на практика с десетилетия от равнището на официалната световна наука в същите области. Казано с други думи - в България най-често се учат остарели глупости. И тези антични научни сведения са учени от учебници, които могат да бъдат разбрани ясно само от техните автори и от водещи специалисти в съответната област. Това е така не защото учебниците ни съдържат кой знае колко напреднала и пълноценна информация, а точно обратното - в тях липсват важни фрагменти, които да свържат във видима логична цялост отделните разучавани пасажи. Стигнало се е до там, че от едни популярни (пък било то и научно-популярни) книги като тези на Брайън Грийн ("Елегантната вселена", изд. "Изток-Запад", София, 2004; "Тъканта на Космоса", изд. "Изток-Запад", София, 2005) може да се получи много по-обстойна, систематизирана и ясна информация за съответни области от физиката, за разлика дори от български университетски учебници по Физика, описващи същите физически области.

.

7) Видим упадък на науката в държавата. За никого не е тайна, че България не се е отбелязала със свой учен на българска територия, който да е направил теоретично или практическо откритие от световно значение. Нашата държава не може да се похвали с име на българин, чието откритие неоспоримо да прочуе него и страната ни по цял свят. За това, че нямаме и един Нобелов лауреат в която и да било от удостояваните с тази награда области - въобще няма смисъл да повдигам на въпрос! А реализирането на безспорни научни достижения от световно значение, които да произхождат от българската наука не представлява въпрос единствено на личен и национален престиж. Значителна част от световните научни достижения бързо се интегрират в живота и в икономиката, особено - в промишлеността на най-напредналите държави по света. Частни лаборатории, учебни заведения (университети), научни академии, военни изследователски звена - всички изброени (и не само те) непрекъснато бълват нови и нови, включително икономически-приложими научни придобивки. Що се отнася до българската наука - на всички ни е известно, че в тази област се влагат средства само колкото да се каже, че уж се прави нещо си. Цялото усилие на българската научна общност е концентрирано върху това - да препишем чуждите научни придобивки. И дори и това преписване у нас не се върши точно като хората! Има ли въобще смисъл да говорим за българска наука?!!!

Защо започвам всичко това, което ще последва нататък?

След тези парламентарни избори (Юли 2009 година) за пореден път се уверих, че няма да настъпи драстична промяна в състоянието на държавата ни в обозримо бъдеще. Някаква промяна все пак ще има - потенциалният нов Министър-председател Борисов е в някаква степен по-различен от всички държатели на официалната власт в България преди него. Но със сигурност тази промяна няма да бъде твърде съществена и още по-малко пък ще бъде нужната за драстично развитие на държавата във всички отношения. Причините да смятам така ще изложа тук с времето.

.

През годините се уверих, че ако искаме една работа да се свърши както трябва според собствените ни виждания - трябва самите ние да свършим тази работа. Не да разчитаме работата да бъде свършена от някой друг и когато това не стане - да сипем хули навсякъде и по всичко, да проклинаме Бога и съдбата за нерадостното ни съществуване, към което действията и бездействията на другите ни тласкат. Лично успях да се уверя в необходимостта сами да си свършим работата, когато наблюдавах поведението на българските медии по време на изборите. Това поведение беше съвсем обичайно - типичното, както при всички предходни избори.

.

И на настоящите избори на практика всички български медии постъпиха характерно, а именно - едва ли не всички до една се "разпределиха" по предпочитания и по внимателно (пък понякога и демонстративно) обслужване към един или друг играч от сцената на претендентите за властта. Имаше и медии, които заложиха на онази, криво-разбраната "обективност", при която на публиката са спестявани лесни за журналистическо разкриване дефекти на всички претенденти за властта без изключение (безкритичността със сигурност не е обективизъм).

.

Благодарение на всичко по-горе разбрах едно: ако искам обективна оценка на ставащото в България - не трябва да търся някой друг да ми я предложи. Такъв няма да има, защото в сферата на масовата публичност - власт и медии - битуват единствено различните интереси (главно финансови) и съперничествата, свързани с тези интереси. Ако искам обективна оценка на ставащото в България - ще трябва да си изградя сам тази оценка. Слава Богу - съществува Интернет!

.

Усилията ми да си изградя собствена представа за политическата реалност в никакъв случай не означават, че въобще ще изхвърля медиите от полезрението си и че ще действам съвсем сам. Това просто е невъзможно! Аз не разполагам с финансовите възможности и с журналистическия потенциал на медиите. Усилията ми означават само едно - при оценяването на постъпващите към мен сведения от медиите аз ще разчитам единствено на себе си. Това ще рече, че този блог ще бъде място, където ще се правят опити за съставяне на наистина обективни политически (и не само политически) анализи. А както много добре знаем - конструктивните предложения и действия най-често се зараждат след качествен анализ.