13.7.09

Личните ми виждания за водещите проблеми пред България!

Обикновено една обективна оценка за състоянието на произволна държава включва оценяването както на провалите, така и на успехите на ръководството на държавата и на нейното общество като цяло. Оценката на състоянието на България като държава, обаче е малко по-особена. Нашата държава със сигурност не може да се определи като типична държава с типичен баланс между успехи и провали. В сравнение с болшинството развити държави от останалия свят, при нашата държава проблемите и провалите много осезаемо превъзхождат добрата организация и успехите. По тази причина в обективната оценка за състоянието на държавата ни неизбежно и драстично трябва да преобладават описанията на провалите, на проблемите и евентуалните начини за тяхното преодоляване.
.
Най-първостепенните проблеми на България, както ги разглеждам аз, в почти всички (да не кажем - всички) случаи са взаимосвързани помежду си и състоянието и изменението на един от изброените надолу проблеми моментално оказва въздействие (било ползотворно, било вредоносно) върху един или повече от останалите проблеми. Най-важните проблеми според мен са следните:
.
1) Липса на всякакъв авторитет на България (дори сочене на държавата ни като пример за тежки проблеми и провали) в глобален мащаб. На всеки трезвомислещ човек е ясно, че отдавна всички процеси без изключение са глобални. Още в първия момент, когато се е установило, че Земята представлява сфера (глобус), по-предвидливите са осъзнали, че визиите за всичко ще се глобализират. От осъзнаването на сферичността на Земята насам не съществува локална (национална) и дори персонална (лична) особеност в живота ни, които да не са повлияни от глобалното политическо състояние на планетата. Опасна илюзия е да се счита, че без да разполага с практически никакво глобално влияние, държавата ни би могла да защитава който и да било от интересите си като самостоятелна нация, камо ли пък да разчита на реална военно-политическа сигурност. Заради най-водещият приоритет на глобалната политика България е принудена най-спешно да си изгради максимално възможното глобално влияние, което не само непрекъснато да поддържа, но и да разширява непрекъснато. Това би трябвало да бъде най-водещият политически приоритет на което и да било управление на държавата ни.
.
2) Крайна военно-стратегическа уязвимост и слабост на въоръжените сили на държавата ни. Достатъчно е да сравним състоянието (и най-вече - нивото на техническа обезпеченост) на българските въоръжени сили дори само с въоръжените сили на Турция или Гърция (два непосредствени наши съседа), за да си дадем ясна сметка, за какво драстично изоставане иде реч. Въобще няма смисъл да се повдига въпросът за изоставането ни във военно отношение при сравнение с държави като САЩ, Русия, Китай, Великобритания, Франция и други. Изоставанията ни във военно отношение са толкова многостранни и толкова значителни, освен това коригирането им прекалено тясно зависи от състоянието на други характеристики на държавата ни (най-вече става дума за икономическото състояние на България), че в близко бъдеще няма особен смисъл управлението ни да акцентира върху ускорено развитие на въоръжените ни сили. Най-уместно ми се струва акцентирането върху миролюбива, прагматична външна политика, осланяне на членството ни в НАТО (нямаме богат избор в това отношение) и реализиране единствено на минимума, който се налага държавата ни да осъществи в областта на въоръжените ни сили.
.
3) Крайна слабост и недоразвитост на икономиката ни. Каквото и друго да пожелаем да развием в последствие, тези наши желания неизбежно минават през предшестващо развитие на нашата икономика. Възможно най-бързото развитие на българската икономика неизбежно трябва да бъде водещ приоритет за всички управления на държавата. При това, понеже за подобно развитие ще бъдат необходими минимум няколко десетилетия - икономическото ни развитие обезателно трябва да бъде ориентирано възможно най-правилно стратегически. Преди всичко, трябва най-внимателно да бъдат прогнозирани тенденциите на ключовите икономики по света и да се изберат такива форми на стимулиране на стратегическите икономически дейности (сложните, наукоемки, капиталоемки производства), че стимулираните бъдещи дейности да са съвсем актуални и конкурентоспособни, дори все още напредничави след пет, след десет и дори след повече години. Перспективни области на изследване за бъдещо усвояване в икономиката са автоматизацията и роботизацията навсякъде, където това е възможно. А подобни стъпки неизбежно вървят ръка за ръка с нуждата от много ефективна система за социално подпомагане на безработните (пък и въобще на нуждаещите се от помощ като инвалиди, нуждаещи се от скъпи, особено животоспасяващи операции, от скъпи, особено животоспасяващи лекарства и така нататък). Много ползотворно за нас би било много тясно и дългосрочно сътрудничество в областта на автоматизацията и роботизацията с Япония.
.
4) Реална липса на социално подпомагане за безработни и нуждаещи се, почти пълно изоставяне на изброените на произвола. Всички виждаме практически трагичното и безправно състояние на работещите в България. За никого не е тайна безогледното и унизително отношение от страна на почти всички работодатели у нас към собствените им работници, благодарение на които работници работодателите осъществяват икономическите си дейности. Още от зората на промените-насам родните работодатели са свикнали да печелят не само от икономическата си активност, но и от практическото изтезаване и от непрекъснатото финансово ощетяване на работниците си (няма нужда да споменавам често срещаната практика да се държат работници без трудови договори, какво да говорим пък за почти масовата практика работниците да не бъдат осигурявани на реалната заплата, която им се дава повече или по-малко изрядно). Дори, мнозина родни работодатели са свикнали да печелят от най-разнообразни нарушения на закона. Ясно се вижда практическата липса на пазар на труда у нас, дори когато липсва икономическа криза извън границите на държавата ни. Работодателите в почти всички случаи разглеждат служителите си като лесно-заменими парцали, които могат да бъдат изхвърлени и подменени по всяко време, а много често и без реално основание. Реално се наблюдава единствено засилено предлагане на свободна работна ръка, поставена на ръба на оцеляването, докато част от тази свободна работна ръка не се пренасочи към сферата на престъпността (а случи ли се това веднъж, най-често връщане назад няма). Причината за всичко това коренува в практическата липса на социално подпомагане за безработните (след няколко месеца на средства от трудовата борса, безработните са оставяни на практика на произвола). Всичко това се подкрепя най-съзнателно от всички български власти без изключение след промените насам и е резултат на криворазбрания преход (тип преход, който държави като Словения, примерно, успяха да избегнат и сега са сочени за пример в цяла Европа).
.
5) Почти пълна липса на ефективна система за здравеопазване - такава система, която да е ориентирана към пълноценно наблюдение, лекуване и поддържане в отлично здравословно състояние на всички граждани на държавата без изключение. Не е тайна за никого, че от много време насам в българското здравеопазване се говори само за "реформи", които да реформират единствено финансовите операции в системата на здравеопазването. За реформиране с цел подобряване и ефективизиране същността на здравеопазването (тоест, в посока на целенасочен стремеж към облекчено, икономично и най-ефективно наблюдение, възстановяване и поддържане здравето на цялото общество без изключения) и дума не може да става - за подобни цели дори не се мисли, камо ли пък да се прави нещо реално. Най-демонстративно, след повече или по-малко професионални грижи, болни са оставяни на произвола (особено този подход важи, когато болните не разполагат с финансови възможности да се погрижат сами за здравето си, дори и да са имали шанса да са осигурявани редовно и без прекъсвания). Липсата по болниците на живото-спасяваща и безусловно здравеопазваща апаратура (например кувьози, напреднала рентгенова, електроенцефалогравска, електрокардиогравска и друга апаратура) се е превърнала в повсеместна практика. Реално, самото здраве на хората в държавата (поне на тези, които не разполагат със значителни финансови възможности) е оставено на произвола, дори ако въпросните хора полагат максимални усилия да поддържат здравословното си състояние изрядно. Стандартното оправдание за нежеланието здравната ни система да работи действително за подобряване здравословното състояние на цялото общество е свързано, съвсем типично, с липсата на финансови средства (макар понякога да иде реч единствено за нерационално опериране с получените средства, включително посредством разнообразни корупционни практики). По принцип, някои от проблемите - както със здравословното състояние на отделни индивиди, така и някои проблеми, свързани с липсата на подходяща техника и условия в повечето лечебни заведения в България - биват преодолявани посредством дарения. Този метод не представлява непозната практика и в най-развитите в икономическо отношение държави. Проблемът е, че у нас ролята на даренията в здравеопазването е видимо прекомерна и е свързана и с проблеми, които могат и трябва да се решават главно със средства от държавния бюджет. И това не е всичко! Съществуват множество проблеми в здравеопазването ни, които държавата не ги преодолява, макар да трябва да го направи и същевременно - липсват и средства от дарения за разрешаването на споменатите проблеми. У нас подобни неразрешени и едновременно - неразрешавани проблеми не са един и два.
.
6) Откровено деструктивна и боравеща с видимо изостанали знания и методики образователна система. Система, която оставя определени слоеве от обществото и/или региони от държавата практически необразовани. Едновременно с това днешните училища вместо да привличат децата към себе си и да подбуждат интереса и желанието им да научават възможно най-много за предметите на обучението, са се превърнали в близко подобие на концлагери. Училищата ни са се превърнали в места, в които почти всяко, да не кажем всяко дете гледа да престоява възможно най-малко и във всички случаи - насила! Децата предпочитат да прекарват времето си, заети с всякакви други занимания (включително с денонощно киснене по заведения и дискотеки), вместо да се чудят как по-дълго да останат в училището. Ако, например, най-малките деца учеха посредством атрактивни, много добре разработени компютърни игри, в които предлагането на знания за малчуганите да е вплетено в хода на протичането на съответната игра (примерно - при научаването и след правилното отговаряне на някои въпроси да се получава право да се постреля 5-10 минути в зрелищна игрова среда) - положението с предпочитанията на децата, които предпочитания сега са насочени извън училище, можеше да се преобърне. Още един фрапантен проблем в областта на българското образование представлява изучаването на знания, които изостават на практика с десетилетия от равнището на официалната световна наука в същите области. Казано с други думи - в България най-често се учат остарели глупости. И тези антични научни сведения са учени от учебници, които могат да бъдат разбрани ясно само от техните автори и от водещи специалисти в съответната област. Това е така не защото учебниците ни съдържат кой знае колко напреднала и пълноценна информация, а точно обратното - в тях липсват важни фрагменти, които да свържат във видима логична цялост отделните разучавани пасажи. Стигнало се е до там, че от едни популярни (пък било то и научно-популярни) книги като тези на Брайън Грийн ("Елегантната вселена", изд. "Изток-Запад", София, 2004; "Тъканта на Космоса", изд. "Изток-Запад", София, 2005) може да се получи много по-обстойна, систематизирана и ясна информация за съответни области от физиката, за разлика дори от български университетски учебници по Физика, описващи същите физически области.
.
7) Видим упадък на науката в държавата. За никого не е тайна, че България не се е отбелязала със свой учен на българска територия, който да е направил теоретично или практическо откритие от световно значение. Нашата държава не може да се похвали с име на българин, чието откритие неоспоримо да прочуе него и страната ни по цял свят. За това, че нямаме и един Нобелов лауреат в която и да било от удостояваните с тази награда области - въобще няма смисъл да повдигам на въпрос! А реализирането на безспорни научни достижения от световно значение, които да произхождат от българската наука не представлява въпрос единствено на личен и национален престиж. Значителна част от световните научни достижения бързо се интегрират в живота и в икономиката, особено - в промишлеността на най-напредналите държави по света. Частни лаборатории, учебни заведения (университети), научни академии, военни изследователски звена - всички изброени (и не само те) непрекъснато бълват нови и нови, включително икономически-приложими научни придобивки. Що се отнася до българската наука - на всички ни е известно, че в тази област се влагат средства само колкото да се каже, че уж се прави нещо си. Цялото усилие на българската научна общност е концентрирано върху това - да препишем чуждите научни придобивки. И дори и това преписване у нас не се върши точно като хората! Има ли въобще смисъл да говорим за българска наука?!!!

8 коментара:

  1. Поздрави за материала!
    Проблемите са такива каквито ги описвате!
    Решения има!

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря! И аз смятам, че има решение. При това не едно. И всяко - в множество варианти. Това е и причината да съм толкова ядосан на управляващите, че въобще не желаят да работят над описаните проблеми. Но! На такива като мен никой не обръща внимание.

    Не само управляващите, ами и медиите не се интересуват от качеството на мисленето, а единствено от статута на автора на текст, който им се предлага. Някога, в един от водещите вестници у нас ми казаха, че съм написал много добре материала, който им предлагах да публикуват, но че никой не се интересувал какво смятам, защото съм бил никой! И нищо не беше публикувано, естествено. Добре, че съществува Интернет!

    ОтговорИзтриване
  3. Анонимен7/6/11 02:44

    браво на този коитогое писал но товаси се знае постарал сее но няма никои да убърне вниание но неми помогна нз като правите не6то такова за политиката го правете по научно распространетего вав феиса и ще има по голямо значение и повече ще го видят но спорет мен като неви харесва нещо толкова много нещта зашто преизбирате герп

    ОтговорИзтриване
  4. Анонимен19/8/14 04:44

    С настоящето, ще направя кратка разбивка на написаното от Вас. Моля имайте предвид, че това е личното ми мнение и не е обвързващо за никого. Ще коментирам точка по точка :

    1-ва и 2-ра: Проблемите, които набелязвате в точки 1 и 2, според мен, не са проблеми, а неща които са си в реда на нещата. Доколкото отбранителните сили на страната могат да се ползват от известна модернизация и рационализация, това не важи за липсата на авторитет при взимане на външно-политически решения, такъв просто не ни трябва. Освен, че както споменахте, с други думи, ние сме селска държава ( в смисъл малка и с основни отрасли земеделие и отраслите от секторът на услугите ), ние нямаме и възможността да влиаеме върху глобалните процеси, освен и то не винаги, ако имахме изключителен дипломатичен корпус, който обаче също не би могъл да направи от нищо нещо, тоест не може, без да има необходимите лостове, да оказва глобално влиание. Също така искам да Ви обърна внимание върху фактът, че фактът, че Земята е сферична е известен, доказано, от поне около 2500 години, липсата на технологии обаче е попречил на осъществяването на глобализационни процеси по онова време. Поради всичко това първостепена грижа, на кое да е управление, следва да е вътрешната политика ( още повече, че сме част от ЕС ), чрез която да бъде изградена солидна икономическа база, която евентуално, в някакъв бъдеш момент, би могла да бъде използвана като лостче от дипломатите.

    3-та до 7-ма: Описаното в точки 3 до 7 не са изначалени проблеми сами по себе си, а следствия от два основни проблема, които стоят в основата на повечето проблеми в българското общество, а именно корупция и липса на прозрачност. Всеки от описаните от Вас проблеми може да се разгледа като продукт на проблемите корупция и липса на прозрачност:

    3-та: Описаното от Вас в точка 3, прилича на упражнение на специалист "връзки с обществеността" да каже колкото се може повече, предавайки възможно най-малка информация. В цялата т. 3 не набелязвате нито един конкретен проблем, освен макро изводът в първото Ви изречение и сте пестелив от към конкретни решения, но въпреки това, предложените решения звучат разумно, доколкото не изместват евентуални политики за развитието на земеделският сектор, който традиционно е бил основен за България ( от турско време на сам ) и следва и сега да бъде развиван като такъв, тъй като за развитието му се изискват много по-малко усилия от колкото за развитие на роботика ( липса на квалифицирани кадри ). Тук, обаче, се намесва липсата на прозрачност ( ЛП ) и корупцията ( К. ). Заради ЛП е изключително неясно, как точно се разпределят средства по земеделските програми от ЕС. Поради тая причина, често поетите задължения, от страна на "земеделците", не се спазват и като резултат изплатените средства се връщат от българският държавен бюджет на ЕС ( такава е договореността м/у Р.Б. и ЕС ). А поради К. въпросният "земеделец" не бива преследван за да изплати тая липса, а и тъй като, така или иначе, отдавна е профукал парите по барове и мадами, няма и такава възможност.

    край на първа част

    ОтговорИзтриване
  5. Анонимен19/8/14 04:47

    втора част

    4-та: Описаният от Вас произвол се дължи особено на К. в държавните служби за контрол. Когато работещ подаде жалба работодателят си прави простата сметка, кое е по-печелившо, да плати наказателно постановление за 10 хил. лв или да го обжалва в продължение на години ИЛИ да пъхне 5 стотин лв. в джоба на проверяващия и да гледа бизнеса си. В тая връзка единствените виновни са държавните служител и респективно, тяхните работодатели, сиреч гражданите, които не контролират работата им, а и не се интересуват, каква аджеба е тя ( тоест липсва граждански контрол ). Такива възможности ни бяха сервирани на тепсия от ЕС с приемането на закона за достъп до обществена информация, който, с две думи, задължава почти всички държавни служители ( без Министерски съвет и някои други висши ръководни служби ) да дават подробен отчет за всяко свое действие ( включително колко пари харчат за тоалетна хартия ), НО само при поискване от страна на граждани ( с изключение на някои категории информация, която се публикува без поискване )

    5-та: Няма да задълбавам в разглеждането на проблемите през призмата на ЛП и К, само ще спомена, че проблемите са толкова хронични, че вече има множество граждански организации, които дублират функциите на държавни структури в сектора ( виж, примерно, хемодиализа ), поради пълната некомпетентност на държавните служители в въпросните структури, която некомпетентност се развива и плоди, пак поради липсата на воля за граждански контрол от страна на гражданите.

    6-та: Тук, откорвено не сте прав. Проблемите в образованието се дължат от една страна на липсата на студенти, които да желаят да учат, тъй като така или иначе разчитат на връзките си за да се вредят на работа ( даже и в частният сектор ), а не на дипломата си, която се явява за парлама ( най-пресни лични впечатления като студент ). Действително се наблюдава известно изоставане на преподавания материал от модерните научни тенденции ( особено в бурно развиващите се сфери, най-вече информатиката ), но трябва да имате предвид, че в научно напредналите страни, а и в накои научни кръгове в Р. България, на висшето образование със степени "бакалавър" и донякъде "магистър" се гледа, както ние гледаме на началното образование от 1-ви до 4-ти клас в ОУ. Със степен "бакалавър" или "магистър", човек става квалифициран работник, а не научен сътрудник. Той, както завършилите строителен техникум, може да упражнява някаква професия. Примерно завършилите икономика отиват да обработват заявките на гражданите в банките, вместо да бъркат бетон, като и за двете работи не се изискват някакви особени умения( освен че за банков служител е нужно да може да чете и пише) но за първата се изиска образователен ценз и нищо повече.

    край на втора част

    ОтговорИзтриване
  6. Анонимен19/8/14 04:48

    трета част

    Относно споменатата липса на мотивация, ще цитирам изказването на майката на мой бивш съученик, във връзка с очудването от тъпотията на децата, на които преподава. Това и бил нов клас и все се чудила защо нищо не разбират тея деца и защо са толкова тъпи, като стигнала дотам да обвинява педагогическите си умения. След първата родителска среща се прибрала вкъщи и казала на моят съученик: " Разбрах защо са толкова тъпи - запознах се с родителите им! " Казано с други думи, хората не могат, без изключителни усилия и грамадни лишения от по-приятни занимания, а и пък амбиция, да надскочат генетично заложените им горни граници на възмонжости, но обаче, както и намеквате, нищо не се и прави за доближаване на тези горни граници у децата в училищата.
    Друга причина за проблемите във ВУЗ е методът на финансирането им ( субсидия за всеки студент ), който кара ВУЗ-я да разкриват желани специалности, а не нужни, от една страна и да се борят за това студентите да не се отказват от следването си и в крайните случаи, откровено да си им пишат тройки, без да имат каквито и било знания ( особено в специалностите с незапълнени места ), от друга. За това не могат и да бъдат обвинени, защото и професорите трябва да ядат, а студентите са основна част от доходите им ( научната дейност, по дефиниция, другата основна част ).
    А по отношение на твърдението Ви относно липса на пълноценна информация в днешните учебници и наличието на такава в кники като "Елегантната вселена", то Аз свалих въпросната книга на англ. език от интернет и я прехвърлих набързо. Това е книга, която не предостява аболютно никакви "специални знания", каквито са нужни за работа в дадено научно направление и е изключително насочена към редовите гражданите с цел информирането им за накои изводи и следствия от научните разработки, тоест в нея няма никакви математически формули, които всъщност са в основата на теорията на Алберт Айнщайн. Самата теория на Алберт Айнщайн, в чист вид, е неразбираема за почти цялото човешко население, точно поради липсата на специални знания, нужни за разбирането и. Поради това, колкото и остаряло да е началното образование във ВУЗ, то е много по-необходимо и полезно, тъй като в техническите специалности ( бакалавър и магистър ) се изучават методите за достигане и доказване на накакво научно откритие, а не самите открития. Казано с други думи, преподаваният материал трудно може да остарее, тъй като така или иначе става на дума за изучаване на особен вид език, нужен за научната дейност ( математическият, като не малка част от знанията са на поне 2000 хил. години, виж, примерно, криптография и начини за откриване на прости числа ), тъй като има различни математически методи, които сами по себе си са верни. Въпросът винаги е бил единственно в правилното им приложение и верността на изводите ( хипотеза -> теория -> закон ). Също така ще Ви обърна внимание върху фактът, че при липса на 4, 5 или повече години от образованието по математика в средният курс, никой не може да разбере нищичко от преподаването в коя да е техническа специалност ( с изключение на информатиката, където можеш да станеш посредствен, но успешен ,в личен план, информатик, без да задълбаваш в математическите основи на информатиката, тъй като така или иначе в днешни дни се програмира изключително на "високо" ниво ). Отново ще спомена, че във "бакалавър" и "магистър", както и в средните училища се преподават основите, а не последните "писъци" на науката.

    край на трета част

    ОтговорИзтриване
  7. Анонимен19/8/14 04:50

    четвърта, последна част

    7-ма: По принцип сте прав, но има някои подробности, които трябва да бъдат взети под внимание. Както вече споменах, ние сме малка държава и нямаме възможностите на други. Действително, че в България, рядко е имало политически условия за пълноценно развитие на учените, но пък е налична и по-горе споменатата обективна причина, че българските учени, които заминават в чужбина, попадат в много по-добре финансирана и развита среда благоприятстваща фундаментални научни открития ( Джон Атанасов не се бори т.к. си е почти американец ).
    Нещо, което не споменавате като проблем, но се наблюдава в научните среди, особено в БАН, е кариеризмът, но въпреки него има хора ( малцинство ), които гледат работата си и правят научни открития. Поради мащабите на Р. България не е рентабилно насочването на големи усилия в посока фундаментални изследвания, и поради това по-голямата част от откритията са плод на иновационни научни изледвания. Примерно, в автобусът София-Варна се запозна с научен работник в БАН, който се занимава с проблемите на материалознанието. Същият е бил зает по проект в сътрудничество с научни работници от Ф.Р. Германия, възложен от голям автомобилен концерн ( името му ми обягва в моментът ), с цел конструирането на дребен детайл, който трябва да отговаря на определни условия ( гъвкавост, здравина, устойчивост ), и който е щял да реши някакви проблеми на въпросният концерн. Такъв детайл досега не е бил произвеждан и затова производството му би било научно откритие, но не нещо принципно ново ( не фундаментално, а иновационно ), тъй като щеше да се базира на всички натрупани знания по темата и не е нещо револиционно. В крайна сметка инжинерите на концерна намират проектанско решение, което обезмисля съществуването на този детайл, но не преди българският и германски екип да работят две години по проекта. Естествено целият труд на научните работници бива заплатен, като все едно са създали исканият детайл. По този пример са една голяма част от проектите в БАН, но правим уговорката, че става на дума за желаещите да се занимават с истиска научна дейност.
    Разбирам гневът Ви относно привидната липса на научна дейност, особено в БАН, а и даже поддържам тезата, че наистина има Големи проблеми в българската наука, но не са точно тези, които споменавате. Също така ще Ви спомена, че съгласно споменатия по-горе Закон за достъп до обществена информация (ЗДО), можете да искате отчети от БАН по някои направления на дейноста им ( тъй като не отговарят напълно на изискванията описани в ЗДО, че да можете да им искате пълен отчет ), но съм убеден, че и без да опирате до ЗДО, ще са готови да отговорят на питания във връзка с работата им стига да сте дипломатичен.

    С ужавение
    А.М.

    Послепис. Интересно е да се спомене, че намерих Вашата публикация, написвайки, в търсачката "google", "обективни проблеми в България" ( без кавичките ),като вашият блог излезе на 22-ра позиция и с изключение на първият, който даже разглежда въпросът глобално, а не за България, е първият, който поставя за разглеждане някакви реални проблеми на Р. България .

    ОтговорИзтриване
  8. Анонимен19/8/14 05:08

    Втори послепис. Забравих да спомена по 6-та точка относно теорията на Алберт Айнщайн, спомената в книгата "Елегантната вселена",че е по-стара от нашата сумарна възраст. Засега се смята за вярна, не не е нищо ново!

    ОтговорИзтриване