Вече изглежда да е формирано някакво съгласие между работодатели, профсъюзи и правителство относно удължаване на срока за окончателно изчистване на натрупаните през годините отпуски. На една от срещите си с репортерите Борисов заяви: "Каквото е било - било! Толкоз!"
.
Толкоз-толкоз, ама не е толкоз! На първо място, според Борисов едва ли не всички служители (независимо в държавния или в частния сектор) са натрупали толкова много неизползвани отпуски, просто защото не са работили пълноценно (подразбирай - не е имало достатъчно работа и те само са си клатили краката, дори са отсъствали от работните си места). Естествено, главно в държавния сектор, такива служители има. Това обаче не са всички служители в страната, за да бъдат поставени всички под този общ знаменател!
.
От подобен род изказване човек би придобил впечатлението, че за първата фигура в държавата ни света се изчерпва с неговите полит-административни сблъсъци! Премиерът ни е забравил (или умишлено се прави, че не разбира), че като Министър-председател има отношение не само към работата на държавните служители в подчинените му администрации, но че трябва да мисли и за работещите в частния сектор, огромна част от които буквално водят война за оцеляване и жертват прекомерно много от правата си, за да успеят въобще да запазят своето и на семействата си препитание. Всичко това най-вече важи за по-слабо населените места, където почти не се намира работа.
.
В изказванията си Борисов игнорира и други интересни детайли, свързани с отпуските на работещите в частния сектор. В частния сектор има хора и то МНОЖЕСТВО ХОРА, които не са могли да си ползват отпуските не за друго, а защото няма кой да ги пусне да го направят. Настояват ли за отпуската си, работодателят им просто ще ги уволни (много ясно, формално ще направи това с друго основание). И много лесно ще ги замени с някой друг. У нас работещите в частния сектор са почти безправни. Така е заради факта, че след уволнение и след някой и друг месец на пари от борсата (нерядко и това го няма) работникът практически остава на улицата. Никой не би посмял да си рискува коричките хляб (българските заплати), за да настоява за правото си на отпуска. Мнозина са с деца и не биха посмели да оставят децата си гладни "само" заради едните си права (по принцип, държавната власт съществува, уж за да не допуска точно такива деформации, ама...).
.
Можем също да добавим, че когато, в частния сектор, някой не е могъл да ползва отпуската си под заплаха от уволнение, накрая, при смяна на местоработата си, този човек най-често губи "натрупвания" по сегашната система отпуск. Никой нито му позволява да използва неизползваните си дни преди да напусне, нито пък му ги изплащат. А, както е добре известно на всички, при постъпване на нова работа натрупаният отпуск от старото място не важи. Лично познавам хора, които са били ощетени по описания начин. На мен също се е случвало 1-2 пъти.
.
Добре известно е на всички, че в частния сектор профсъюзи няма. Там хората могат да разчитат единствен на "добрата" воля на работодателите си и на държавата, която пък почти винаги отсъства от тези проблеми. А теоретично се води, че уж имаме социално ведомство, в чийто ресор попадат тези въпроси. И което социално ведомство, ако действително беше такова, щеше да обезсмисли нуждата от съществуването на профсъюзи. У нас "социалното" министерство е квазисоциално. В действителност то си е второ, но прикрито икономическо такова. Парите на това министерство не отиват за подпомагане на нуждаещите се, както би трябвало да бъде, ами ОТНОВО са подарявани по разни псевдосоциални схеми на фирмите (дейност, която е по-скоро икономическа и още по-точно - грабителска, само не и социална).
.
Как ще се разрешат всички тези проблеми и кога? Вярно е, че това е първото българско управление (особено след така наречените "демократични промени"), което в толкова голяма степен се опитва да се съобразява с почти всички засегнати страни. И то, не само по отношение на антикризисни (срещу бюджетната криза след предишното управление) мерки, по отношение на отпуски и на здравни обезщетения за работниците (последното е жива кражба на парите, които се вземат от всички ни уж за нашето здраве, а всъщност несимволична част от тях се подаряват на фирмите просто ей така, за нищо). Всичко това обаче е все още крайно недостатъчно. Може и трябва доста повече.
.
Досегашните управления (не само непосредствено предшестващото) сътвориха преднамерено и оставиха след себе си толкова много гадни бакии, че само робския манталитет на българина все още не е докарал нещата до гражданска война. Не друг, ами точно Борисов е човекът, който трябва да разреши ВСИЧКИТЕ проблеми. В крайна сметка, той доброволно е приел да стане Министър-председател и да затъне в управленската тиня на предшествениците му. За голямо съжаление, на моменти и генерала се опитва да създава нова тиня, вместо да изчиства старата. И това може да му струва много. Може той сам и собственоръчно да ореже по-голям дял от общественото доверие, с което се ползва в момента, при сравнение с това, което би загубил единствено заради независещи от него обстоятелства.
24.4.10
Сторонниците на олигархията в България.
Последните седмица-две (12.04.2010-18.04.2010) осезаемо засилиха активността си две от партиите, които демонстративно защитават олигархичните принципи в управлението (принципите на пълно идентифициране на политическите интереси с интересите на бизнес-структурите и изместването на баланса между всички интереси в страната в полза единствено на интересите на работодателските кръгове у нас). В България олигархичните принципи в управлението се защитават най-демонстративно от ДСБ на Иван Костов и от СДС на чехъла на Костов - Мартин Димитров.
.
Основно прикритие за налагането на олигархичните интереси се явяват призивите на ДСБ и СДС за така наречените "непопулярни" реформи. Точно сега не възнамерявам детайлно да се спирам на същността на "непопулярните" реформи такива, каквито ги представят от двете "десни" партии. Тази същност е предостатъчно-често прокламирана отвсякъде в публичната сфера. Прокламират я не само така наречените "десни" от ДСБ и СДС, ами и фалшивите "центристи" и "либерали" от някогашното НДСВ и от ДПС (това много лесно може да се потвърди от публичните изяви на жълти "специалисти" като бившия министър Николай Василев и на разни представители на догановата партия). Скромно признават "важността" на олигархичните принципи сегашните управляващи от ГЕРБ. Олигархичните принципи се прилагаха и от управлението на Станишев, макар той да не признаваше публично това и да наричаше управлението си "ляво". Политическите действия за поддържане на олигархията толкова дълбоко и безкритично са се загнездили в публичното ни пространство, че всички (хайде, почти всички, защото поне аз не го правя!) ги наричат "мерки за съживяване на икономиката" и "реални, непопулярни антикризисни мерки"!
.
Истината, естествено е доста по-различна. Действително непопулярните реформи в България всъщност са, най-парадоксално, "популярните" реформи! Всички хулят "популярните" реформи и хвалят "непопулярните" такива. От така наречените "демократични промени" през 1989 година-насам в българската политика се прилагат все непопулярни реформи. Е! Освен в случаите, когато трябва да се открадне обществено имущество в полза на малцина. Тогава пък нужните за ограбването "популярни" мерки са постоянно преекспонирани едва ли не като божествени необходимости. Резултатът от всичко това можем де видим днес. Днес отново се твърди, че ни трябвали "непопулярни" реформи! И естествено, тези "реформи" няма да доведат до нищо друго, освен до нови призиви за "непопулярни реформи", до поредни лишения за работещите и до поредните орязвания на работническите права в полза единствено и само на работодателите. Бавно и методично. Затворен кръг. Кръг, който няма да престане да се самовъзпроизвежда по един и същи начин, докато мнозинството от нас не станат пълни роби, от които повече няма какво да се отнеме. Това е новата, осъвременена система за тайно налагане на робовладелския строй от миналото под малко по-различна форма и задължително под различни наименования.
.
Понеже и Костов с неговата ДСБ, и костовия чехъл Мартин Димитров с неговата СДС, и всички останали толкова говорят за необходимостта от реформи - аз ще им покажа едно нещо, което, като властимащи, много лесно биха могли да реформират. (Сега ще им покажа само едно нещо, а в бъдеще - и повече неща...) Моето предложение за реформа, за разлика от всички досегашни без изключение, няма да бъде "непопулярно". То няма да бъде и "популярно"! То ще бъде единствено СПРАВЕДЛИВО.
.
Много се дискутира в момента, кой-какъв дял от болничните на работещите да плаща. Колко да плащал НОИ, колко да плащали работодателите и от колко да бъде лишен самият работник заради позорното провинение, че си е позволил да боледува! Разиграват се няколко безумни схеми, общото между които е, че налагат НОИ да отделя и подарява на работодателите в България средства от здравните вноски на всички ни без всякакво обективно и правово основание. Нека забележим! Този подарък за българските работодатели се прави от средствата, които се удържат на всички ни уж за безплатно (или поне за по-евтино) лечение, когато се разболеем и за разните там клинични пътеки. Част от взетите от всички ни здравни осигуровки се отклоняват от официалното предназначение, за което уж се вземат (реално, са ограбвани чрез закона) и просто се подаряват на работодателите! Просто така! Без никакво реално основание! Просто, за "честито"! В същото време, управляващите непрекъснато реват, че парите за здраве не стигали, малка била събираемостта, безработните, които няма как да плащат осигуровки (освен, ако не крадат), не си били платили дължимото с лихвите, докато са били без работа (и докато са били изоставени от държавата изцяло на произвола)...
.
Аз се чудя, всички тези хора, които са начело на държавата и на политиката, луди ли са или мен се опитват да направят на луд?! Като не им стигат парите за здравето на хората - просто престават да ограбват средствата от здравните осигуровки и да ги подаряват на бизнеса! Единствената справедлива, коректна и отговорна към всички система за заплащане на болничните е тази, при която всичките болнични, от първия-до последния ден, се заплащат от работодателите, а пък през същия период, от първия-до последния ден, боледуващите работници не получават пълното си възнаграждение (но и да не получават под 75 % от него).
.
Защо предложението ми е възможно най-справедливото? На първо място - аз, като работещ, не искам докато боледувам, работодателят да ми изплаща 1,5 или поне 1,25 пъти по-голяма дневна надница. Примерно, по-голяма заради това, че се налага да търпя разни неудобства в хода на болестта, както и заради допълнителните финансови утежнения за мен, докато боледувам. Да не говорим, че ако боледувам от грип - може да съм го хванал на работното си място и затова да е нормално работодателя да ми плаща по-голяма надница през време на боледуването. Не! Не искам подобно нещо! Защото то би било равносилно на сегашната ситуация, в която държавата взема част от парите за здравето ни и ги подарява на работодателите ей така. За нищо!
.
Държавата обаче също не трябва да участва по никакъв начин в изплащането на болничните. Докато някой от работниците им боледува, работодателите разпределят функциите му между останалите присъстващи работници. Това не е свързано с някакви допълнителни разходи за работодателите, защото последните нито назначават (да кажем, чрез бюрото по труда) нов човек на мястото на отсъстващия, нито пък увеличават заплащането на персонала, който персонал временно е поел части от задълженията и от работата на боледуващия им колега. Ако даден работодател не разполага с ресурс да замени временно-отсъстващ свой работник (независимо по болест или заради отпуска) - значи този работодател не е изградил стабилно икономическата си дейност.
.
Макар да не е неправилно, не би било добре работникът да получава пълното си възнаграждение докато боледува, камо ли пък да получава повече пари, въпреки наличието на завишени негови лични разходи в хода на болестта и лечението. Това е така, защото злоупотребите с фалшиви болнични са изключително трудни за разкриване. Затова, за да не са изкушени работещите да "боледуват" фалшиво - при отсъствие от работа по болест да се изплащат само 75 % от обичайното работно възнаграждение.
.
Ето това е истинска реформа. Не хитроумните методики за ограбване на всички в полза само на малцина. При това методики, на които никой, не само запознатите с факта, че става дума за узаконен грабеж, не вярва. И това е реформа - нито "популярна", нито "непопулярна", а само СПРАВЕДЛИВА. Всичко останало и особено - сегашната ситуация е най-явно ограбване чрез закона на публичните средства за здраве в полза на работодателите. Налично е най-явно формиране на политико-работодателска олигархия. Но, сега са на ход защитниците на олигархичните принципи в политиката ни. Време е за мощен публичен рев, колко на зле уж отивала икономиката ни, ако незабавно не се приложат решителни "непопулярни реформи"!
.
Основно прикритие за налагането на олигархичните интереси се явяват призивите на ДСБ и СДС за така наречените "непопулярни" реформи. Точно сега не възнамерявам детайлно да се спирам на същността на "непопулярните" реформи такива, каквито ги представят от двете "десни" партии. Тази същност е предостатъчно-често прокламирана отвсякъде в публичната сфера. Прокламират я не само така наречените "десни" от ДСБ и СДС, ами и фалшивите "центристи" и "либерали" от някогашното НДСВ и от ДПС (това много лесно може да се потвърди от публичните изяви на жълти "специалисти" като бившия министър Николай Василев и на разни представители на догановата партия). Скромно признават "важността" на олигархичните принципи сегашните управляващи от ГЕРБ. Олигархичните принципи се прилагаха и от управлението на Станишев, макар той да не признаваше публично това и да наричаше управлението си "ляво". Политическите действия за поддържане на олигархията толкова дълбоко и безкритично са се загнездили в публичното ни пространство, че всички (хайде, почти всички, защото поне аз не го правя!) ги наричат "мерки за съживяване на икономиката" и "реални, непопулярни антикризисни мерки"!
.
Истината, естествено е доста по-различна. Действително непопулярните реформи в България всъщност са, най-парадоксално, "популярните" реформи! Всички хулят "популярните" реформи и хвалят "непопулярните" такива. От така наречените "демократични промени" през 1989 година-насам в българската политика се прилагат все непопулярни реформи. Е! Освен в случаите, когато трябва да се открадне обществено имущество в полза на малцина. Тогава пък нужните за ограбването "популярни" мерки са постоянно преекспонирани едва ли не като божествени необходимости. Резултатът от всичко това можем де видим днес. Днес отново се твърди, че ни трябвали "непопулярни" реформи! И естествено, тези "реформи" няма да доведат до нищо друго, освен до нови призиви за "непопулярни реформи", до поредни лишения за работещите и до поредните орязвания на работническите права в полза единствено и само на работодателите. Бавно и методично. Затворен кръг. Кръг, който няма да престане да се самовъзпроизвежда по един и същи начин, докато мнозинството от нас не станат пълни роби, от които повече няма какво да се отнеме. Това е новата, осъвременена система за тайно налагане на робовладелския строй от миналото под малко по-различна форма и задължително под различни наименования.
.
Понеже и Костов с неговата ДСБ, и костовия чехъл Мартин Димитров с неговата СДС, и всички останали толкова говорят за необходимостта от реформи - аз ще им покажа едно нещо, което, като властимащи, много лесно биха могли да реформират. (Сега ще им покажа само едно нещо, а в бъдеще - и повече неща...) Моето предложение за реформа, за разлика от всички досегашни без изключение, няма да бъде "непопулярно". То няма да бъде и "популярно"! То ще бъде единствено СПРАВЕДЛИВО.
.
Много се дискутира в момента, кой-какъв дял от болничните на работещите да плаща. Колко да плащал НОИ, колко да плащали работодателите и от колко да бъде лишен самият работник заради позорното провинение, че си е позволил да боледува! Разиграват се няколко безумни схеми, общото между които е, че налагат НОИ да отделя и подарява на работодателите в България средства от здравните вноски на всички ни без всякакво обективно и правово основание. Нека забележим! Този подарък за българските работодатели се прави от средствата, които се удържат на всички ни уж за безплатно (или поне за по-евтино) лечение, когато се разболеем и за разните там клинични пътеки. Част от взетите от всички ни здравни осигуровки се отклоняват от официалното предназначение, за което уж се вземат (реално, са ограбвани чрез закона) и просто се подаряват на работодателите! Просто така! Без никакво реално основание! Просто, за "честито"! В същото време, управляващите непрекъснато реват, че парите за здраве не стигали, малка била събираемостта, безработните, които няма как да плащат осигуровки (освен, ако не крадат), не си били платили дължимото с лихвите, докато са били без работа (и докато са били изоставени от държавата изцяло на произвола)...
.
Аз се чудя, всички тези хора, които са начело на държавата и на политиката, луди ли са или мен се опитват да направят на луд?! Като не им стигат парите за здравето на хората - просто престават да ограбват средствата от здравните осигуровки и да ги подаряват на бизнеса! Единствената справедлива, коректна и отговорна към всички система за заплащане на болничните е тази, при която всичките болнични, от първия-до последния ден, се заплащат от работодателите, а пък през същия период, от първия-до последния ден, боледуващите работници не получават пълното си възнаграждение (но и да не получават под 75 % от него).
.
Защо предложението ми е възможно най-справедливото? На първо място - аз, като работещ, не искам докато боледувам, работодателят да ми изплаща 1,5 или поне 1,25 пъти по-голяма дневна надница. Примерно, по-голяма заради това, че се налага да търпя разни неудобства в хода на болестта, както и заради допълнителните финансови утежнения за мен, докато боледувам. Да не говорим, че ако боледувам от грип - може да съм го хванал на работното си място и затова да е нормално работодателя да ми плаща по-голяма надница през време на боледуването. Не! Не искам подобно нещо! Защото то би било равносилно на сегашната ситуация, в която държавата взема част от парите за здравето ни и ги подарява на работодателите ей така. За нищо!
.
Държавата обаче също не трябва да участва по никакъв начин в изплащането на болничните. Докато някой от работниците им боледува, работодателите разпределят функциите му между останалите присъстващи работници. Това не е свързано с някакви допълнителни разходи за работодателите, защото последните нито назначават (да кажем, чрез бюрото по труда) нов човек на мястото на отсъстващия, нито пък увеличават заплащането на персонала, който персонал временно е поел части от задълженията и от работата на боледуващия им колега. Ако даден работодател не разполага с ресурс да замени временно-отсъстващ свой работник (независимо по болест или заради отпуска) - значи този работодател не е изградил стабилно икономическата си дейност.
.
Макар да не е неправилно, не би било добре работникът да получава пълното си възнаграждение докато боледува, камо ли пък да получава повече пари, въпреки наличието на завишени негови лични разходи в хода на болестта и лечението. Това е така, защото злоупотребите с фалшиви болнични са изключително трудни за разкриване. Затова, за да не са изкушени работещите да "боледуват" фалшиво - при отсъствие от работа по болест да се изплащат само 75 % от обичайното работно възнаграждение.
.
Ето това е истинска реформа. Не хитроумните методики за ограбване на всички в полза само на малцина. При това методики, на които никой, не само запознатите с факта, че става дума за узаконен грабеж, не вярва. И това е реформа - нито "популярна", нито "непопулярна", а само СПРАВЕДЛИВА. Всичко останало и особено - сегашната ситуация е най-явно ограбване чрез закона на публичните средства за здраве в полза на работодателите. Налично е най-явно формиране на политико-работодателска олигархия. Но, сега са на ход защитниците на олигархичните принципи в политиката ни. Време е за мощен публичен рев, колко на зле уж отивала икономиката ни, ако незабавно не се приложат решителни "непопулярни реформи"!
Абонамент за:
Публикации (Atom)