Първанов направи Дянков смешен. Колкото и управляващите от ГЕРБ и почитателите на финансовия министър да искат да го изкарат невинна жертва на десарски заговор, истината е, че Дянков падна в капана на собствената си глупост, а Георги Първанов просто се възползва от нея. Не съм привърженик на президента, но мисля, че той спечели от тази акция, която – и това трябва да се признае – не беше инциирана от него. Друг е въпросът, че Дянков се оказа много лесна жертва и Първанов на практика не влезе в истинска схватка, а победата му се случи постфактум, след публикуването на прословутата стенограма и реакциите от страна на ГЕРБ.
.Тоест Първанов се реши на публична смелост едва след като бе сигурен в успеха си и с един удар под кръста, имам предвид мероприятието по записването на разговора му с Дянков и публикуването му без негово знание, спечели донякъде служебна победа.
.Ако си послужим с любимата му ловна метафорика, той постъпи с Дянков така, както се говори, ...
Прочитане на целия коментар че и ловува – в традицията на Пенчо Кубадински и Тодор Живков. Двама гавази държат жертвата или са я натикали в място, от което не може да избяга, а височайшият ловец стреля със 100-процентова вероятност за успех. Тази метафора щеше да бъде напълно вярна, ако Дянков беше 100-процентова жертва, но както вече казах, той не е, и в известен смисъл постъпката на Първанов може да бъде разбрана.
.Прочитане на целия коментар че и ловува – в традицията на Пенчо Кубадински и Тодор Живков. Двама гавази държат жертвата или са я натикали в място, от което не може да избяга, а височайшият ловец стреля със 100-процентова вероятност за успех. Тази метафора щеше да бъде напълно вярна, ако Дянков беше 100-процентова жертва, но както вече казах, той не е, и в известен смисъл постъпката на Първанов може да бъде разбрана.
Първо, Дянков дразни държавния глава от доста време по доста арогантен начин и второ, пусна слух в едно от най-гледаните предавания по една от най-гледаните телевизии, че Първанов е милиардер. Нарочно казвам пусна, а не потвърди, както формално е коректно, защото тежестта на думите, произнесени от финансов министър, е многократно по-голяма от тази на вестниците. И когато финансовият министър на една страна отговори на въпроса: "Не сте ли казали, че президентът е млад милиардер?", с думите: "Не съм казал, че е млад", това институционализира клюката в официална истина. Да, президентът е милиардер, и то в една от най-бедните и корумпирани европейски страни – това е подтекстът на цялото интервю, което Дянков даде в "Шоуто на Иван и Андрей". Отделен е въпросът какво прави сериозен политик в това предаване, но и това до голяма степен е част от общия проблем.
.Нямаше как Първанов да не реагира на подобна акция и когато днес т.нар. десни скочиха срещу него, ще трябва да си спомнят реакцията на Иван Костов, когато беше премиер, на думите на тогавашния лидер на опозицията и редови депутат Георги Първанов, който от трибуната на Народното събрание нарече Костов "кръстник на мафията" или нещо от този сорт. Тогава премиерът реагира много остро и се закани да съди Първанов. Кой знае защо по-късно Иван Костов забрави за тази закана, а разсеяността или късата памет въобще не са слабите му страни.
.Първанов беше длъжен да реагира, друг е въпросът, че Бойко Борисов и Симеон Дянков му предоставиха златната възможност реакцията му да отекне с много по-голяма сила. Нека не забравяме, че срещата бе поискана от самия финансов министър и както става ясно от стенограмата, за нея е ходатайствал лично премиерът. Дянков сам се навира между шамарите, при това напълно неподготвен, което в някакъв смисъл е недопустимо за ранга и институцията, която олицетворява. От целия разговор става ясно, че той е отишъл с единственото намерение да се прави на ударен и да замазва положението без ни най-малкото желание да се отметне от намека си, камо ли да се извинява.
.Симеон Дянков е отишъл на среща с президента без ясна цел и подготвено изявление, а на всичкото отгоре се показва и неспособен да реагира на място. Все пак трябва да си много зле, за да позволиш на Георги Първанов да те направи за смях и в продължение на 40 минути да не успееш да му кажеш на място нито една дума в защита на собственото си достойнство. Изглежда, че самият Георги Първанов е бил доста афектиран от поведението на Дянков, защото на няколко места се открива и буквално плаче за ответен удар, от който обаче финансовият министър така и не се възползва.
.И понеже "десните" политици и медии тези дни не спряха да говорят за десарското двуличие на Първанов, аз бих поставил акцента върху лицемерието на финансовия министър, който, между другото, също си служи с прийоми от Държавна сигурност. Какво означава да пуснеш слух или намек от ефира на една от най-гледаните телевизии, а после да се отричаш от това, да гледаш този, за когото си го пуснал, в очите и да го правиш на глупак, който не е схванал тънката ти игра? Дянков е финансов министър и ако има данни за незаконно забогатяване на президента, е длъжен да ги извади. Така както Костов и сините бяха длъжни да извадят агентурното му минало, а не да го скрият и днес да го наричат ченге и да морализаторстват.
.Цялата тази работа е фалшива и това, което възмущава най-много в нея, е двойният стандарт. Бяха срещу БКП, а се държат като комунисти. И понеже отворихме приказка за двойните стандарти, ще припомним, че именно правителството на ГЕРБ публикува стенограми от заседанията на Министерския съвет на Станишев и ги употреби за политически цели, без да пита Станишев или членовете на кабинета му дали са съгласни. По принцип би било добре властта да е еднакво и последователно прозрачна и хората да знаят как се е стигало до едно или друго решение, ако дадени разговори не подлежат на специална класификация заради националната сигурност.
.Ясно е, че Първанов е публикувал стенограмата си не от любов към прозрачното управление, а за да покаже на всички що за човек управлява финансите на държавата. Постъпката му обаче далеч не е извън стандартите на начина, по който се прави българската политика, а за да се стигне до този скандал, в дъното все пак е поведението на Дянков и преди, и по време на разговора от стенограмата.
.Може би ще се повторя, но бих подчертал, че нещата до голяма степен бяха в ръцете на самия Дянков, и ако той не бе проявил толкова голяма липса на характер и не бе подходил толкова глупаво към тази измолена от него визита, днес нямаше да говорим за това. В някакъв смисъл финансовият министър беше наказан заради самонадеяното си и нагло самохвалство, както и за непремерените си изявления по въпроси, надхвърлящи далеч неговата компетентност и ресор. В интерес на истината, лоша услуга му оказаха неговите съпартийци, които с непремерената си реакция накараха още няколко хиляди души да прочетат въпросната стенограма, която щеше да мине по сайтовете и да изчезне, без никой да й обърне внимание.
.И тук е втората победа на Първанов. Неговият полупасивен жест на публикуване на разговора в сайта на Президентството без допълнителен коментар получи многократно усилване от истеричните реакции на премиера, членове на правителството и ръководството на ГЕРБ. Ако не знаех колко дълбоко е проникнала глупостта в българското общество, в това число и в българските политици, щях да си помисля, че това е добре режисиран сценарий, разигран между Борисов и Първанов с оглед политическото бъдеще и на двамата. ГЕРБ легитимира Първанов като основна опозиционна сила, а президентът успя елегантно да обяви своя политически проект, и то през устата на опонентите си. Опоненти, разбира се, само в жанра политически театър. По убеждение и манталитет ГЕРБ, Борисов и по-голямата част от техните избиратели са по-близки до Първанов и бившата БКП, отколкото до проевропейски настроената модерна част от българското общество, което от доста време е без политическо представителство.
.Съжалявам, че ще употребя тези понятия, които в България отдавна са лишени от смисъл, но опозицията Първанов–Борисов не е опозиция ляво–дясно, а опозиция ляво–ляво. Десница на политическата сцена в България няма, като най-голям принос за нейното изчезване носят нейните лидери. Костов докара нещата дотам собственият му електорат да стои безучастен и да наблюдава как членове на бившата комунистическа партия, служители на ДС и труженици от застрахователния бизнес се самоопределят за леви и десни и се готвят да управляват на смени България в близко и по-далечно бъдеще. Въпросът е в това, че управлението им е бутафорно, както и политическото им самоопределение.
.А тази седмица Дянков трябваше да бъде под обстрела на медиите не заради глупавото си поведение при президента, а заради безумията, които продължава да твори в данъчната политика и осигуряването. И докато Цецка Цачева и Цветан Цветанов се занимават със стенограми, аудиозаписи и налудничави идеи за импийчмънт, стотици хиляди са сериозно застрашени от фалит заради абсурдната политика на "най-добрия" финансов министър в Югоизточна Европа.
.И тук пак стигаме до неадекватната реакция, продиктувана от честолюбие и глупост. Бойко Борисов можеше да се възползва от чудесната възможност, която му отвори Георги Първанов, и да се освободи от Дянков, който с всеки изминал ден придобива характера на напаст. Вместо това премиерът си отвори още един фронт, при това междуинституционален, който не може да му донесе нищо освен допълнителни главоболия.
.За рекордно кратко време това управление успя да се скара с рекорден брой институции, гилдии и хора. Борисов настрои срещу себе си почти цялата съдебна власт, лекарското съсловие, пенсионери и майки, дребни и средни предприемачи и немалка част от по-големия бизнес, еколози и неправителствени организации. И не защото това управление се е заело с енергични и непопулярни реформи, а защото неговите представители не могат да си държат езика зад зъбите. А арогантното им публично поведение се разгръща на фона на застрашителна управленска некомпетентност.
.Автор на текста: Явор Дачков
Няма коментари:
Публикуване на коментар