Обикновено една обективна оценка за състоянието на произволна държава включва оценяването както на провалите, така и на успехите на ръководството на държавата и на нейното общество като цяло. Оценката на състоянието на България като държава, обаче е малко по-особена. Нашата държава със сигурност не може да се определи като типична държава с типичен баланс между успехи и провали. В сравнение с болшинството развити държави от останалия свят, при нашата държава проблемите и провалите много осезаемо превъзхождат добрата организация и успехите. По тази причина в обективната оценка за състоянието на държавата ни неизбежно и драстично трябва да преобладават описанията на провалите, на проблемите и евентуалните начини за тяхното преодоляване.
.
Най-първостепенните проблеми на България, както ги разглеждам аз, в почти всички (да не кажем - всички) случаи са взаимосвързани помежду си и състоянието и изменението на един от изброените надолу проблеми моментално оказва въздействие (било ползотворно, било вредоносно) върху един или повече от останалите проблеми. Най-важните проблеми според мен са следните:
.
1) Липса на всякакъв авторитет на България (дори сочене на държавата ни като пример за тежки проблеми и провали) в глобален мащаб. На всеки трезвомислещ човек е ясно, че отдавна всички процеси без изключение са глобални. Още в първия момент, когато се е установило, че Земята представлява сфера (глобус), по-предвидливите са осъзнали, че визиите за всичко ще се глобализират. От осъзнаването на сферичността на Земята насам не съществува локална (национална) и дори персонална (лична) особеност в живота ни, които да не са повлияни от глобалното политическо състояние на планетата. Опасна илюзия е да се счита, че без да разполага с практически никакво глобално влияние, държавата ни би могла да защитава който и да било от интересите си като самостоятелна нация, камо ли пък да разчита на реална военно-политическа сигурност. Заради най-водещият приоритет на глобалната политика България е принудена най-спешно да си изгради максимално възможното глобално влияние, което не само непрекъснато да поддържа, но и да разширява непрекъснато. Това би трябвало да бъде най-водещият политически приоритет на което и да било управление на държавата ни.
.
2) Крайна военно-стратегическа уязвимост и слабост на въоръжените сили на държавата ни. Достатъчно е да сравним състоянието (и най-вече - нивото на техническа обезпеченост) на българските въоръжени сили дори само с въоръжените сили на Турция или Гърция (два непосредствени наши съседа), за да си дадем ясна сметка, за какво драстично изоставане иде реч. Въобще няма смисъл да се повдига въпросът за изоставането ни във военно отношение при сравнение с държави като САЩ, Русия, Китай, Великобритания, Франция и други. Изоставанията ни във военно отношение са толкова многостранни и толкова значителни, освен това коригирането им прекалено тясно зависи от състоянието на други характеристики на държавата ни (най-вече става дума за икономическото състояние на България), че в близко бъдеще няма особен смисъл управлението ни да акцентира върху ускорено развитие на въоръжените ни сили. Най-уместно ми се струва акцентирането върху миролюбива, прагматична външна политика, осланяне на членството ни в НАТО (нямаме богат избор в това отношение) и реализиране единствено на минимума, който се налага държавата ни да осъществи в областта на въоръжените ни сили.
.
3) Крайна слабост и недоразвитост на икономиката ни. Каквото и друго да пожелаем да развием в последствие, тези наши желания неизбежно минават през предшестващо развитие на нашата икономика. Възможно най-бързото развитие на българската икономика неизбежно трябва да бъде водещ приоритет за всички управления на държавата. При това, понеже за подобно развитие ще бъдат необходими минимум няколко десетилетия - икономическото ни развитие обезателно трябва да бъде ориентирано възможно най-правилно стратегически. Преди всичко, трябва най-внимателно да бъдат прогнозирани тенденциите на ключовите икономики по света и да се изберат такива форми на стимулиране на стратегическите икономически дейности (сложните, наукоемки, капиталоемки производства), че стимулираните бъдещи дейности да са съвсем актуални и конкурентоспособни, дори все още напредничави след пет, след десет и дори след повече години. Перспективни области на изследване за бъдещо усвояване в икономиката са автоматизацията и роботизацията навсякъде, където това е възможно. А подобни стъпки неизбежно вървят ръка за ръка с нуждата от много ефективна система за социално подпомагане на безработните (пък и въобще на нуждаещите се от помощ като инвалиди, нуждаещи се от скъпи, особено животоспасяващи операции, от скъпи, особено животоспасяващи лекарства и така нататък). Много ползотворно за нас би било много тясно и дългосрочно сътрудничество в областта на автоматизацията и роботизацията с Япония.
.
4) Реална липса на социално подпомагане за безработни и нуждаещи се, почти пълно изоставяне на изброените на произвола. Всички виждаме практически трагичното и безправно състояние на работещите в България. За никого не е тайна безогледното и унизително отношение от страна на почти всички работодатели у нас към собствените им работници, благодарение на които работници работодателите осъществяват икономическите си дейности. Още от зората на промените-насам родните работодатели са свикнали да печелят не само от икономическата си активност, но и от практическото изтезаване и от непрекъснатото финансово ощетяване на работниците си (няма нужда да споменавам често срещаната практика да се държат работници без трудови договори, какво да говорим пък за почти масовата практика работниците да не бъдат осигурявани на реалната заплата, която им се дава повече или по-малко изрядно). Дори, мнозина родни работодатели са свикнали да печелят от най-разнообразни нарушения на закона. Ясно се вижда практическата липса на пазар на труда у нас, дори когато липсва икономическа криза извън границите на държавата ни. Работодателите в почти всички случаи разглеждат служителите си като лесно-заменими парцали, които могат да бъдат изхвърлени и подменени по всяко време, а много често и без реално основание. Реално се наблюдава единствено засилено предлагане на свободна работна ръка, поставена на ръба на оцеляването, докато част от тази свободна работна ръка не се пренасочи към сферата на престъпността (а случи ли се това веднъж, най-често връщане назад няма). Причината за всичко това коренува в практическата липса на социално подпомагане за безработните (след няколко месеца на средства от трудовата борса, безработните са оставяни на практика на произвола). Всичко това се подкрепя най-съзнателно от всички български власти без изключение след промените насам и е резултат на криворазбрания преход (тип преход, който държави като Словения, примерно, успяха да избегнат и сега са сочени за пример в цяла Европа).
.
5) Почти пълна липса на ефективна система за здравеопазване - такава система, която да е ориентирана към пълноценно наблюдение, лекуване и поддържане в отлично здравословно състояние на всички граждани на държавата без изключение. Не е тайна за никого, че от много време насам в българското здравеопазване се говори само за "реформи", които да реформират единствено финансовите операции в системата на здравеопазването. За реформиране с цел подобряване и ефективизиране същността на здравеопазването (тоест, в посока на целенасочен стремеж към облекчено, икономично и най-ефективно наблюдение, възстановяване и поддържане здравето на цялото общество без изключения) и дума не може да става - за подобни цели дори не се мисли, камо ли пък да се прави нещо реално. Най-демонстративно, след повече или по-малко професионални грижи, болни са оставяни на произвола (особено този подход важи, когато болните не разполагат с финансови възможности да се погрижат сами за здравето си, дори и да са имали шанса да са осигурявани редовно и без прекъсвания). Липсата по болниците на живото-спасяваща и безусловно здравеопазваща апаратура (например кувьози, напреднала рентгенова, електроенцефалогравска, електрокардиогравска и друга апаратура) се е превърнала в повсеместна практика. Реално, самото здраве на хората в държавата (поне на тези, които не разполагат със значителни финансови възможности) е оставено на произвола, дори ако въпросните хора полагат максимални усилия да поддържат здравословното си състояние изрядно. Стандартното оправдание за нежеланието здравната ни система да работи действително за подобряване здравословното състояние на цялото общество е свързано, съвсем типично, с липсата на финансови средства (макар понякога да иде реч единствено за нерационално опериране с получените средства, включително посредством разнообразни корупционни практики). По принцип, някои от проблемите - както със здравословното състояние на отделни индивиди, така и някои проблеми, свързани с липсата на подходяща техника и условия в повечето лечебни заведения в България - биват преодолявани посредством дарения. Този метод не представлява непозната практика и в най-развитите в икономическо отношение държави. Проблемът е, че у нас ролята на даренията в здравеопазването е видимо прекомерна и е свързана и с проблеми, които могат и трябва да се решават главно със средства от държавния бюджет. И това не е всичко! Съществуват множество проблеми в здравеопазването ни, които държавата не ги преодолява, макар да трябва да го направи и същевременно - липсват и средства от дарения за разрешаването на споменатите проблеми. У нас подобни неразрешени и едновременно - неразрешавани проблеми не са един и два.
.
6) Откровено деструктивна и боравеща с видимо изостанали знания и методики образователна система. Система, която оставя определени слоеве от обществото и/или региони от държавата практически необразовани. Едновременно с това днешните училища вместо да привличат децата към себе си и да подбуждат интереса и желанието им да научават възможно най-много за предметите на обучението, са се превърнали в близко подобие на концлагери. Училищата ни са се превърнали в места, в които почти всяко, да не кажем всяко дете гледа да престоява възможно най-малко и във всички случаи - насила! Децата предпочитат да прекарват времето си, заети с всякакви други занимания (включително с денонощно киснене по заведения и дискотеки), вместо да се чудят как по-дълго да останат в училището. Ако, например, най-малките деца учеха посредством атрактивни, много добре разработени компютърни игри, в които предлагането на знания за малчуганите да е вплетено в хода на протичането на съответната игра (примерно - при научаването и след правилното отговаряне на някои въпроси да се получава право да се постреля 5-10 минути в зрелищна игрова среда) - положението с предпочитанията на децата, които предпочитания сега са насочени извън училище, можеше да се преобърне. Още един фрапантен проблем в областта на българското образование представлява изучаването на знания, които изостават на практика с десетилетия от равнището на официалната световна наука в същите области. Казано с други думи - в България най-често се учат остарели глупости. И тези антични научни сведения са учени от учебници, които могат да бъдат разбрани ясно само от техните автори и от водещи специалисти в съответната област. Това е така не защото учебниците ни съдържат кой знае колко напреднала и пълноценна информация, а точно обратното - в тях липсват важни фрагменти, които да свържат във видима логична цялост отделните разучавани пасажи. Стигнало се е до там, че от едни популярни (пък било то и научно-популярни) книги като тези на Брайън Грийн ("Елегантната вселена", изд. "Изток-Запад", София, 2004; "Тъканта на Космоса", изд. "Изток-Запад", София, 2005) може да се получи много по-обстойна, систематизирана и ясна информация за съответни области от физиката, за разлика дори от български университетски учебници по Физика, описващи същите физически области.
.
7) Видим упадък на науката в държавата. За никого не е тайна, че България не се е отбелязала със свой учен на българска територия, който да е направил теоретично или практическо откритие от световно значение. Нашата държава не може да се похвали с име на българин, чието откритие неоспоримо да прочуе него и страната ни по цял свят. За това, че нямаме и един Нобелов лауреат в която и да било от удостояваните с тази награда области - въобще няма смисъл да повдигам на въпрос! А реализирането на безспорни научни достижения от световно значение, които да произхождат от българската наука не представлява въпрос единствено на личен и национален престиж. Значителна част от световните научни достижения бързо се интегрират в живота и в икономиката, особено - в промишлеността на най-напредналите държави по света. Частни лаборатории, учебни заведения (университети), научни академии, военни изследователски звена - всички изброени (и не само те) непрекъснато бълват нови и нови, включително икономически-приложими научни придобивки. Що се отнася до българската наука - на всички ни е известно, че в тази област се влагат средства само колкото да се каже, че уж се прави нещо си. Цялото усилие на българската научна общност е концентрирано върху това - да препишем чуждите научни придобивки. И дори и това преписване у нас не се върши точно като хората! Има ли въобще смисъл да говорим за българска наука?!!!
