Има два начина да реализираш един сложен и скъп проект, какъвто е АЕЦ "Белене". Единият начин е начинът на сигурната реализация. Този начин беше избран от БСП-НДСВ-ДПС при поредното стартиране по работата за изграждането на втората ни ядрена централа. При този, сигурният начин, държавата решава сама да реализира това, което и` е необходимо и понеже не разчита особено на някой друг - поема нужните ангажименти, а заедно с това предоставя и нужните гаранции. Това е начинът, който демонстрира, че централата със сигурност ще стане факт.
.
Такъв беше подходът на БСП и той се характеризираше с два големи минуса. Единият минус е свързан с това, че споразумението с Русия дойде твърде бързо и почти без никакви усилия цената на централата да се оптимизира, доколкото това би било възможно. Може и да не е било възможно, но след като не са били положени достатъчно усилия подобна ценова оптимизация да стане факт - няма как да сме сигурни, че въобще не е можело да получим повече или по-малко по-ниска цена. Второто, което този подход не оцени, беше предстоящото настъпване на кризата (тогава, във връзка с изборите, БСП харчеше безразборно и за да може да легитимира тези харчове се преструваше, че у нас няма криза и че бюджетът през 2009 година ще бъде на излишък, вместо с дефицит).
.
След идването на власт на ГЕРБ, по обясними и съвсем обективни причини (недостиг на нужните пари, както и основателно съмнение относно "усилията" на БСП-НДСВ-ДПС да постигнат възможно най-ниската цена за централата) проектът АЕЦ "Белене" беше замразен. Резервите на новата власт относно "Белене" изгониха чуждия инвеститор, който тогава се беше навил да участва в проекта (това е голям и сложен проект, такъв, който е по силите главно на държавна, а не на чатни институции и без гаранции малцина частни дружества биха се ангажирали да инвестират в подобно начинание).
.
С идването си на власт ГЕРБ избра друг подход относно проекта АЕЦ "Белене". Докато БСП-НДСВ-ДПС бяха заложили на сигурният подход, на сигурният начин втората ядрена централа у нас да стане факт, след замразяването на работата по "Белене" ГЕРБ се насочи към по-несигурния подход. Това е подходът, свързан с усилия за предоговаряне на цената за изграждане на АЕЦ-а и с търсенето на инвеститор, който да се съгласи да участва в изграждането на "Белене" без досегашните гаранции и с поемането на по-голям риск от негова страна. Този подход наричам несигурен, защото той търси някой друг, различен от държавата да свърши работата и не гарантира изграждането на централата в кратки срокове. При определени обстоятелства този подход, сам по себе си, би могъл да доведе до проваляне на проекта.
.
Новият, несигурният подход относно проекта АЕЦ "Белене", предпочетен от ГЕРБ, има своите основания, особено в условията на актуалната криза и предвид тежкото финансово състояние на страната ни. Дотук - хубаво! Лошото е, че ГЕРБ планират да бият отбой (да се откажат от проекта АЕЦ "Белене") още с възникването на първи евентуален проблем - евентуално ненамиране на чуждестранен инвеститор, който да се ангажира при новите условия. Такова бързо предаване още на фона на първото подухване на буреносен вятър, във връзка с втората ни ядрена централа съвсем не е уместно. Личните ми съображения за подобно твърдение ще станат ясни по-надолу.
.
Съвсем наскоро, докато в оборот бяха пуснати твърдения, че България се отказва от изграждането на АЕЦ "Белене", както се отказва от проекта "Бургас-Александруполис", Борисов зададе въпрос - на кого сме щели да изнасяме тока от новата централа. Въпросът му е съвсем излишен, защото отговорът е ясен: На никого!
.
През 2018 година приключва животът на 5-ти блок на АЕЦ "Козлодуй", а през 2021 година - и на 6-ти блок. Двата блока общо представляват около 2000 MW инсталирана мощност. Заедно с това, към 2016 година могат да отпаднат още около 3000 MW инсталирана мощност. Става дума за ТЕЦ-овете "Марица-Изток". След 2016 година влизат нови, още по-безкомпромисни европейски еко-изисквания в областта на електроенергетиката, които нови изисквания освен нивата на отделян въглероден диоксид, вече ще включват и равнищата на серни окиси, на азотни окиси и други. Само изкарването от експлоатация до 2021 година на двата последни функциониращи днес 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ "Козлодуй" ще лиши страната ни от електроенергия, равняваща се на над 30 % от цялото годишно ел-потребление у нас. Както много ясно се вижда, след 2021 година съществува много голяма вероятност България да престане да изнася ток, защото тя самата ще се нуждае от ток за задоволяване на вътрешните си нужди. Тоест - АЕЦ "Белене" е без алтернатива, освен ако не искаме след 2021 година изведнъж да се превърнем от износители във вносители на ток.
.
Синята коалиция (ДСБ и СДС) твърди, а управляващите сякаш се съгласяват с това, че спирането до 2021 година на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ "Козлодуй" не представлявало проблем, защото дотогава сме щели да оптимизираме крайното потребление на ел-енергия (според някои сметки - поне с до 30 %). Тоест - предприятия и частни лица ще вложат средства в изолации на помещенията си за по-ефективно запазване на температурата в тях, както и ще закупят по-икономични електроуреди и други съоръжения, които да консумират по-малко електрическа енергия. Няма нужда да уточнявам, че особено ако това се прави принудително (каквато практика обичат да налагат отвреме-навреме управляващите), някои от гражданите няма да разполагат с никаква възможност да постигнат подобни изисквания, а мнозина други пък ще се опитат да постигнат изискуемото, но за сметка на това ще се лишават от средства за нормален живот (то и така масовата, преобладаваща заплата в България не стига и за социална помощ!). Следващият от аргументите срещу АЕЦ "Белене" гласи, че заедно с увеличаването ефективността на електропотреблението в България, до 2021 година щели да бъдат изградени допълнителни електропроизвеждащи мощности (предимно ВЕИ или възобновяеми енергийни източници). И накрая, естествено, вече няма да изнасяме електроенергия за никой друг. Всичко това щяло да компенсира загубата на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ "Козлодуй".
.
Тези сметки сякаш изглеждат добре, но както още по-добре знаем - на нашите управляващи сметките (особено по-дългосрочните) винаги са им куцали. Така и в този случай! Защото нашите "приятели" във властта не са взели под внимание няколко допълнителни фактора (или пък ако са ги взели - значи откровено и най-целенасочено се стремят да предадат националните ни интереси в областта на електроенергетиката).
.
Първият пропуснат фактор е икономическото развитие на страната ни до 2021 година и съпътстващото това развитие повишаване на консумацията на енергийни и други суровини, включително и на електроенергия като един от най-неизбежните консумативи. Вече цитираните аргументи за ненужността на АЕЦ "Белене" (доста зле защитени така, както са представяни пред обществеността) сякаш правят оценките си въз основа на статична, вместо на развиваща се, разрастваща се с времето икономика. Тринадесетте години между 2010 и 2012 година включително са много време! Ако приемем, че средният икономически растеж през споменатия тринадесетгодишен период се изразява в 3 % (по-малка от тази цифра не би оправдала вторите най-ниски данъци в Европа, каквито се хвали Дянков, че са нашите), това означава, че между 2010 и 2021 година включително брутния ни вътрешен продукт (БВП или всички стоки и услуги, произведени в границите на страната ни в продължение на година) ще нарастне общо с около 43 % в сравнение с неговата стойност през актуалната 2010 година. Веднага се налага въпросът - откъде по-точно ще дойде токът, който тези нови в сравнение с днес икономически дейности ще консумират? Или не се планира никакъв икономически растеж, никакво икономическо развитие през целия този период?!
.
Вторият пропуснат фактор е световната тенденция през последните години (тя сигурно ще се засили в бъдеще) да се заменят изкопаемите горива с електроенергия. Това се прави не само с екологични цели, но и предвид изчерпаемостта на горивата (особено на нефта). Ако, както твърдят противниците на АЕЦ "Белене", токът от тази централа не ни е нужен и само бихме се чудили на кого да го продаваме - каква алтернатива на изкопаемите горива планират тези хора, след като това очевидно няма да е електроенергията?! Защото е добре известно на всички ни, че в момента сме силно зависими от руските нефт и газ. Или плановете за бъдещето ни са, освен от вносните изкопаеми горива, да станем зависими и от вносна електроенергия?!
.
Третият пропуснат момент е вероятността оптимизацията (с до 30%) на българското електропотребление, ако такава въобще бъде постигната, да не доведе автоматично до пропорционално (също до 30-процентно) занижаване на реалната консумация на ток в страната. Дори и след най-ефективна оптимизация реалната консумация на ток у нас я намалее с десетина процента, я не. Дори би могла да нарастне в сравнение с електропотреблението през пиковата за икономиката ни 2008 година. И това може да се случи не само заради растежа на икономиката ни до 2021 година, ами и заради потенциално запазване (дори нарастване съобразно световните тенденции на електрифициране на света за сметка на изкопаемите горива) на реалното потребление на електроенергия в българските домакинства. Особено пък предвид едно потенциално нарастване на доходите на тези домакинства с времето.
.
Явно, логиката на противниците на АЕЦ "Белене" гласи: "Ние на всяка цена да видим сметката на проекта АЕЦ "Белене", пък после ще му мислим за последствията и какво да правим..." Тази логика е видимо деструктивна, особено на фона на широко-известните факти, че ядрената електроенергия е най-евтината, отговаряща на актуалните (а най-вероятно и на далечните бъдещи) европейски еко-изисквания в областта на електроенергетиката. Засега не е известен ВЕИ, нито ТЕЦ, които да постигнат същата ниска цена като непосредствени консумативи в хода на функционирането, каквато ниска цена предлага ядрената енергия. Единственият недостатък представлява сложната конструкция и съпътстващата тази сложност тежка инвестиция, които обуславят известни усложнения относно бързото изплащане на проекта. Това обаче пак не опровергава ползите, като вземем под внимание около 30-годишната експлоатация на ядрените съоръжения, съчетана с относително ниски на този фон съпътстващи разходи през целия експлоатационен период.
.
Предполагам ясно се вижда, защо е необходимо да се положат БУКВАЛНО ВСИЧКИ усилия АЕЦ "Белене" да стане факт. Независимо дали би се наложило да мине известно време, докато се доуточнят с руската страна подробностите във връзка с кризата и с тежкото финансово състояние на страната ни като следствие от тази криза. Иначе, отказът от проекта под предлог, че токът от него не ни трябвал би следвало да означава, че заедно с неговото преустановавяне трябва да се преустанови и абсолютно всякакво държавно финансиране за изграждането на ВЕИ, чиято електроенергия е още по-скъпа от ядрената такава и съответно - още по-ненужна и икономически неизгодна!
.
Нещо повече! След като, евентуално някога, АЕЦ "Белене" бъде окончателно завършена, би било много уместно да стартира нов подобен много сложен и скъп проект. Да кажем - проект, свързан с изграждането чисто нов, изцяло автоматизиран (вече има такива) завод за електромобили. При подобен проект, естествено, не би могло да се мине без поканата на някой опитен чуждестранен инвеститор (например - някой успешен японски, немски или друг автомобилостроител). Освен това, докато АЕЦ "Белене" все още се строи, нашата държава би могла да финансира, макар и скромно, собствени (или съвместни с други държави) изследвания, свързани с нови, екологично-чисти и изключващи употребата на изкопаеми горива начини за задвижване в областта на транспорта. Ползите от изследвания в подобни насоки, както ми се струва, са несъмнени. А финансирането за подобни изследвания би трябвало да дойде от държавата, защото аз поне в момента не виждам нито един български предприемач (или група от предприемачи в България), който да е прежалил покупката на поредния личен, скъп чуждестранен автомобил (или друга скъпа транспортна техника) и да е отделил повече или по-малко от личните си средства, за да финансира подобни изследвания. Нали?
