13.3.10

Безупречен анализ на скандала със стенограмата.

Първанов направи Дянков смешен. Колкото и управляващите от ГЕРБ и почитателите на финансовия министър да искат да го изкарат невинна жертва на десарски заговор, истината е, че Дянков падна в капана на собствената си глупост, а Георги Първанов просто се възползва от нея. Не съм привърженик на президента, но мисля, че той спечели от тази акция, която – и това трябва да се признае – не беше инциирана от него. Друг е въпросът, че Дянков се оказа много лесна жертва и Първанов на практика не влезе в истинска схватка, а победата му се случи постфактум, след публикуването на прословутата стенограма и реакциите от страна на ГЕРБ.
.
Тоест Първанов се реши на публична смелост едва след като бе сигурен в успеха си и с един удар под кръста, имам предвид мероприятието по записването на разговора му с Дянков и публикуването му без негово знание, спечели донякъде служебна победа.
.
Ако си послужим с любимата му ловна метафорика, той постъпи с Дянков така, както се говори,

че и ловува – в традицията на Пенчо Кубадински и Тодор Живков. Двама гавази държат жертвата или са я натикали в място, от което не може да избяга, а височайшият ловец стреля със 100-процентова вероятност за успех. Тази метафора щеше да бъде напълно вярна, ако Дянков беше 100-процентова жертва, но както вече казах, той не е, и в известен смисъл постъпката на Първанов може да бъде разбрана.
.
Първо, Дянков дразни държавния глава от доста време по доста арогантен начин и второ, пусна слух в едно от най-гледаните предавания по една от най-гледаните телевизии, че Първанов е милиардер. Нарочно казвам пусна, а не потвърди, както формално е коректно, защото тежестта на думите, произнесени от финансов министър, е многократно по-голяма от тази на вестниците. И когато финансовият министър на една страна отговори на въпроса: "Не сте ли казали, че президентът е млад милиардер?", с думите: "Не съм казал, че е млад", това институционализира клюката в официална истина. Да, президентът е милиардер, и то в една от най-бедните и корумпирани европейски страни – това е подтекстът на цялото интервю, което Дянков даде в "Шоуто на Иван и Андрей". Отделен е въпросът какво прави сериозен политик в това предаване, но и това до голяма степен е част от общия проблем.
.
Нямаше как Първанов да не реагира на подобна акция и когато днес т.нар. десни скочиха срещу него, ще трябва да си спомнят реакцията на Иван Костов, когато беше премиер, на думите на тогавашния лидер на опозицията и редови депутат Георги Първанов, който от трибуната на Народното събрание нарече Костов "кръстник на мафията" или нещо от този сорт. Тогава премиерът реагира много остро и се закани да съди Първанов. Кой знае защо по-късно Иван Костов забрави за тази закана, а разсеяността или късата памет въобще не са слабите му страни.
.
Първанов беше длъжен да реагира, друг е въпросът, че Бойко Борисов и Симеон Дянков му предоставиха златната възможност реакцията му да отекне с много по-голяма сила. Нека не забравяме, че срещата бе поискана от самия финансов министър и както става ясно от стенограмата, за нея е ходатайствал лично премиерът. Дянков сам се навира между шамарите, при това напълно неподготвен, което в някакъв смисъл е недопустимо за ранга и институцията, която олицетворява. От целия разговор става ясно, че той е отишъл с единственото намерение да се прави на ударен и да замазва положението без ни най-малкото желание да се отметне от намека си, камо ли да се извинява.
.
Симеон Дянков е отишъл на среща с президента без ясна цел и подготвено изявление, а на всичкото отгоре се показва и неспособен да реагира на място. Все пак трябва да си много зле, за да позволиш на Георги Първанов да те направи за смях и в продължение на 40 минути да не успееш да му кажеш на място нито една дума в защита на собственото си достойнство. Изглежда, че самият Георги Първанов е бил доста афектиран от поведението на Дянков, защото на няколко места се открива и буквално плаче за ответен удар, от който обаче финансовият министър така и не се възползва.
.
И понеже "десните" политици и медии тези дни не спряха да говорят за десарското двуличие на Първанов, аз бих поставил акцента върху лицемерието на финансовия министър, който, между другото, също си служи с прийоми от Държавна сигурност. Какво означава да пуснеш слух или намек от ефира на една от най-гледаните телевизии, а после да се отричаш от това, да гледаш този, за когото си го пуснал, в очите и да го правиш на глупак, който не е схванал тънката ти игра? Дянков е финансов министър и ако има данни за незаконно забогатяване на президента, е длъжен да ги извади. Така както Костов и сините бяха длъжни да извадят агентурното му минало, а не да го скрият и днес да го наричат ченге и да морализаторстват.
.
Цялата тази работа е фалшива и това, което възмущава най-много в нея, е двойният стандарт. Бяха срещу БКП, а се държат като комунисти. И понеже отворихме приказка за двойните стандарти, ще припомним, че именно правителството на ГЕРБ публикува стенограми от заседанията на Министерския съвет на Станишев и ги употреби за политически цели, без да пита Станишев или членовете на кабинета му дали са съгласни. По принцип би било добре властта да е еднакво и последователно прозрачна и хората да знаят как се е стигало до едно или друго решение, ако дадени разговори не подлежат на специална класификация заради националната сигурност.
.
Ясно е, че Първанов е публикувал стенограмата си не от любов към прозрачното управление, а за да покаже на всички що за човек управлява финансите на държавата. Постъпката му обаче далеч не е извън стандартите на начина, по който се прави българската политика, а за да се стигне до този скандал, в дъното все пак е поведението на Дянков и преди, и по време на разговора от стенограмата.
.
Може би ще се повторя, но бих подчертал, че нещата до голяма степен бяха в ръцете на самия Дянков, и ако той не бе проявил толкова голяма липса на характер и не бе подходил толкова глупаво към тази измолена от него визита, днес нямаше да говорим за това. В някакъв смисъл финансовият министър беше наказан заради самонадеяното си и нагло самохвалство, както и за непремерените си изявления по въпроси, надхвърлящи далеч неговата компетентност и ресор. В интерес на истината, лоша услуга му оказаха неговите съпартийци, които с непремерената си реакция накараха още няколко хиляди души да прочетат въпросната стенограма, която щеше да мине по сайтовете и да изчезне, без никой да й обърне внимание.
.
И тук е втората победа на Първанов. Неговият полупасивен жест на публикуване на разговора в сайта на Президентството без допълнителен коментар получи многократно усилване от истеричните реакции на премиера, членове на правителството и ръководството на ГЕРБ. Ако не знаех колко дълбоко е проникнала глупостта в българското общество, в това число и в българските политици, щях да си помисля, че това е добре режисиран сценарий, разигран между Борисов и Първанов с оглед политическото бъдеще и на двамата. ГЕРБ легитимира Първанов като основна опозиционна сила, а президентът успя елегантно да обяви своя политически проект, и то през устата на опонентите си. Опоненти, разбира се, само в жанра политически театър. По убеждение и манталитет ГЕРБ, Борисов и по-голямата част от техните избиратели са по-близки до Първанов и бившата БКП, отколкото до проевропейски настроената модерна част от българското общество, което от доста време е без политическо представителство.
.
Съжалявам, че ще употребя тези понятия, които в България отдавна са лишени от смисъл, но опозицията Първанов–Борисов не е опозиция ляво–дясно, а опозиция ляво–ляво. Десница на политическата сцена в България няма, като най-голям принос за нейното изчезване носят нейните лидери. Костов докара нещата дотам собственият му електорат да стои безучастен и да наблюдава как членове на бившата комунистическа партия, служители на ДС и труженици от застрахователния бизнес се самоопределят за леви и десни и се готвят да управляват на смени България в близко и по-далечно бъдеще. Въпросът е в това, че управлението им е бутафорно, както и политическото им самоопределение.
.
А тази седмица Дянков трябваше да бъде под обстрела на медиите не заради глупавото си поведение при президента, а заради безумията, които продължава да твори в данъчната политика и осигуряването. И докато Цецка Цачева и Цветан Цветанов се занимават със стенограми, аудиозаписи и налудничави идеи за импийчмънт, стотици хиляди са сериозно застрашени от фалит заради абсурдната политика на "най-добрия" финансов министър в Югоизточна Европа.
.
И тук пак стигаме до неадекватната реакция, продиктувана от честолюбие и глупост. Бойко Борисов можеше да се възползва от чудесната възможност, която му отвори Георги Първанов, и да се освободи от Дянков, който с всеки изминал ден придобива характера на напаст. Вместо това премиерът си отвори още един фронт, при това междуинституционален, който не може да му донесе нищо освен допълнителни главоболия.
.
За рекордно кратко време това управление успя да се скара с рекорден брой институции, гилдии и хора. Борисов настрои срещу себе си почти цялата съдебна власт, лекарското съсловие, пенсионери и майки, дребни и средни предприемачи и немалка част от по-големия бизнес, еколози и неправителствени организации. И не защото това управление се е заело с енергични и непопулярни реформи, а защото неговите представители не могат да си държат езика зад зъбите. А арогантното им публично поведение се разгръща на фона на застрашителна управленска некомпетентност.
.
Автор на текста: Явор Дачков

Самоубийството на ГЕРБ!

Спокойно можем да заявим, че ток-що ГЕРБ се самоубиха! Упорството на борисовите хора с фалшивия импийчмънт на Първанов (акт, лишен както от правно, така и от морално съдържание и действие, откровено намирисващо на авторитаризъм) вместо да избоде очите на държавния глава, на практика ще му изпише вежди. Освен, че за пореден път ставаме за резил пред цял свят с циркаджийските си изпълнения ала Силвио Берлускони, ходът на ГЕРБ с искането на първановия имунитет заради съвсем обичайни и демократични практики - практики, неизвестни единствено на демонстративно-неграмотния Дянков и на герберите на Борисов - е обречен на неуспех още в своя най-първи зачатък.
.
С глупавите си мераци за импийчмънт чрез инсинуации, от ГЕРБ дадоха възможност на Първанов да се отърве от смущаващите въпроси относно мълчаливата му, пък понякога и активна подкрепа за видимо безпринципното и дискредитирано управление на КБ(БСП)-НДСВ-ДПС. Отърваха Първанов и от необходимостта да разяснява естеството на своите финансови и лични взаимоотношения със съмнителни бизнесмени от сорта на Манол Велев.
.
С глупостта си ГЕРБ дадоха възможност на президента вместо да обяснява бездействието си по времето на управлението на Станишев, Сакскобургготски и Доган и/или пък естеството на личните си взаимоотношения с Велев и с други дискредитирани "бизнесмени" - да зададе на ГЕРБ, СДС и ДСБ поредица от въпроси, свързани с най-действителни проблеми и слабости в управлението на Борисов и на "десните". Защото колкото и недобросъвестен да е Първанов в други отношения, то засегнатите дефекти в сегашното управление, както и най-явно скалъпените и кухи "основания" за искането на импийчмънта му представляват безусловна реалност, която обективен човек не би посмял да отрече и прикрие.
.
Ясно е, че импийчмънт на Първанов не може и няма да има. Поне не с актуалните фалшиви основания, които се опитват да пробутат от сегашното управляващо мнозинство. Ако герберските мераци за отстраняването на държавния глава чрез откровени фалшификации успеят да преминат с триста мъки през парламента, то след това Конституционният съд със сигурност ще приземи и поосвести малко самозабравилите се борисови хора. Да се надяваме, че ще ги и поотрезви и ще ги накара най-накрая да започнат да работят НАИСТИНА за всички в тази държава. Защото явно гафът с Румяна Желева не е успял да постигне това.
.
А определено има защо да се молим Станишев и свитата му да не идват отново на власт. Защото управлението на КБ(БСП)-НДСБ-ДПС се прочу по цял свят с мързела си, с корупцията, с фалшификациите си и, не на последно място, с успешното настройване на европейските финансови източници срещу снабдяването на нашата държава с жизнено-важни за нея финансови средства. И определено има защо да се опасяваме от завръщането на Стонишев във властта. Не на последно място - за завръщането на проваления бивш премиер по върховете на държавата (или пък за инсталирането на някое негово протеже, което си е на практика все едно и също) работят много усилено не някой друг, ами Борисов, неговата формация ГЕРБ, СДС и ДСБ на Костов. При толкова много усилия на най-високо ниво Станишев да бъде върнат на власт - току-виж, това наистина се случило в някакъв не много далечен бъдещ момент!