ДА ПРОДЪЛЖИМ ПО ПЪТЯ НА НАЦИОНАЛНОТО САМОУБИЙСТВО!

Управляващите от ГЕРБ и най-вече икономическото недоразумение Симеон Дянков все по-усилено лансират намеренията си в бъдеще да намаляват данъците. Намалят ли се данъците, държавата ни категорично затъва в цикъла на източване и на ощетяване на мнозинството в полза на чуждестранни икономики и на родни и чужди малобройни богаташки и политически кръгове. Както е и досега! Крайният резултат от едно намаляване на данъците ще бъде единствено този, че в края на краищата бюджетът ще се "обезкърви" допълнително и пак няма да разполага с нужните средства, за да развие пълноценна и устойчива на кризи икономика. Няма да има и кой друг, различен от държавното управление, да го направи.

.

При следващата икономическа криза (нова такава неизбежно ще има рано или късно) или дори още по-рано, икономиката ни отново тревожно ще затъне и отново ще трябва да се приватизира (тогава сигурно ще се приватизират училища и болници, защото в някой момент само това ще остане за приватизиране). Доходите и правата на работниците (на масовия човек) за пореден път ще бъдат драстично свити и орязани. Още повече, отколкото днес!

.

Намаляването на данъците е една популистка мярка, която ще доведе до временни, макар и съмнителни икономически позитиви. Тази мярка действително може да изиграе известна роля за леко, едва доловимо ускоряване на икономическия растеж (за още по-силен икономически ефект данъците трябва да бъдат намалени почти до нулеви, а България да се превърне в данъчен "рай" и в офшорна зона). И някакво символично увеличение на чуждестранните инвестиции в някой момент може да има, макар за здрави, сериозни инвестиции в материални производства за износ и дума да не би могло да става (поне - не би могло да има мащабни износоориентирани инвестиции без друг тип, най-целенасочени държавни икономически стимули с подобна цел).

.

Заедно с всичко гореописано обаче, едно намаляване на данъците ще способства продължаването на мащабното източване на българската икономика в полза на чуждодържавни икономики (чрез силно-отрицателното външнотърговско салдо). Едновременно, подобна стъпка ще влоши допълнително и сега твърде лошото обслужване от държавата на обществените и` функции. Последното отново ще доведе до призиви за приватизации, уж за да се оправят нещата. Зависимостта ни от чужди, външни икономически и политически сили и от чужди, външни инвеститори ще се задълбочи още повече и може да стане необратима. Ще трябва да забравим за всякаква реална национална автономия. Точно като по времето на СССР, пък и днес включително. Ще трябва да забравим за всякакъв личен контрол дори над собствените ни съдби. Та ние даже днес не сме в състояние да спрем безогледните планове на управляващите, да ни лишат окончателно от възможност да се пенсионираме в нормална възраст (50-55 години)!

.

На практика, икономическа стратегия, която разчита на намаляване на всеобщите данъци вместо на целенасочено намаляване само на данъците, свързани с нехарактерни за икономиката ни производства - подобни твърде щедри икономически планове, "стратегия", лишена от всякаква стратегическа насоченост, биха могли да бъдат определени като почти сигурно национално предателство. Животът на обикновения, масовия човек никога отново няма да достигне, камо ли пък да надхвърли спокойствието и равнището на осигуреност от времето на комунистическото минало. Дори ако доходите се увеличаха в пъти в сравнение със сега (нещо, което със сигурност няма да стане). Криза след криза, правата и привилегиите на мнозинството хора ще бъдат рязани все повече и повече. Дава ни се по малко при икономическите разцвети и ни се взема много повече през последващите кризи. До тогава, докато мнозинството в държавата не се превърне в откровени роби. Но роби, които да се считат за свободни хора и за граждани с права! По-коварна измама от тази - здраве му кажи!

.

Както сегашната, така и следващата икономическа криза (както споменах, рано или късно нова криза е неизбежна) отново ще донесе смърт на мнозина. И през следващата криза, както през сегашната, мнозина ще се самоубият от безизходица, а други ще паднат жертва на озверели от глад престъпници. Смъртоносната, кръвожадна олигархия, която отдавна е оковала страната, политиците ни, заедно с импотентния и безпринципен български "бизнес", ще засилят още повече узаконените си привилегии и възможностите за безнаказан произвол. Работещият, масов човек у нас пък няма да има право дори да боледува нормално (политици и бизнес постоянно се чудят, как да ни лишат от заплата, докато боледуваме). Няма да имаме право на отпуска (не ползваме ли цялата си отпуска през дадена година - губим половината от нея просто ей така!). Нито пък ще имаме право на социална сигурност, докато сме без работа (данъци обаче ще плащаме винаги, докато работим, че и като безработни са ни искани пари - за здравни осигуровки, да кажем!).

.

От въвеждането през 1980 година на официалните статистики по тази тема-та до днес включително, външнотърговското салдо на България е стабилно-отрицателно. С тази разлика, че до 2002 година стойността на измерителя е била едноцифрена (-0.6 до -8.4 %), докато от 2003 година-насам вече е двуцифрена (-10.8 до -28.0 %). Единствено през 1991 година (Димитър Попов с неговото: "За Бога, братя - не купувайте!) и в периода 1996-1998 година включително (виденовата криза и първите две, много тежки за всички ни, години от управлението на Иван Костов) сме имали положително външнотърговско салдо. Причината за това е свиването на потреблението и невъзможността с тогавашните заплати да се купуват голямо количество вносни стоки (такива от сорта на автомобили, дори и втора употреба, по-скъпи и по-качествени дрехи и други подобни). Този най-сериозен проблем ще се запази и в бъдеще, защото управляващите в лицето на Борисов, Дянков и Трайков не планират реални мерки за справяне със силно-отрицателното външнотърговско салдо (отрицателното външнотърговско салдо е проблем, равностоен на намаляването на брутния вътрешен продукт, наричан още БВП).

.

При актуалната икономическа политика, тази от костов тип, свързана единствено с фискални мерки от рода на намаляване на данъци и на оттегляне на държавата отвсякъде, откъдето бихме могли да се сетим (да ни се вземат данъци, без да се върши нищо за нас самите - това беше целта не само на костовото, но и на симеоновото, и на станишевото управление), единственият начин за намаляване на отрицателното външнотърговско салдо е намаляването на БВП (ниски заплати, слабо потребление). Намаляването на БВП е абсурдна мярка, когато се прилага целенасочено, дори ако целта е занижаване на отрицателно външнотърговско салдо. С други думи, актуалната икономическа политика (политиката Костов-Сакскобургготски-Станишев-Борисов) представлява национално икономическо самоубийство и дори предателство. Тя води до изгубването на всякаква икономическа, а като следствие и на политическата независимост на страната ни и до обричането на всички ни на вечна просия. Просия на еврофондове и просия на чужди инвестиции (последните ще дойдат по-осезаемо чак след като чуждите, по-мощни от нашата икономики се съвземат изцяло от кризата). Всяка държава с елементарен инстинкт за самосъхранение би избягвала прилагането на подобна политика, освен в най-краен случай (при нас този най-краен случай бяха 1997 и 1998 година, когато мерки като сегашните бяха наистина неизбежни).

Дянков и Трайков - фаталните грешки на Борисов

ПОРЕДНО УПРАВЛЕНИЕ - ПОРЕДЕН ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОВАЛ

.

Всички много ценим прогнозите, които се сбъдват. Това е правилно и обяснимо. И понеже и аз ценя точните прогнози - ще направя една прогноза, която със сигурност ще се сбъдне: Настоящото, борисовото управление ще бъде поредното управление, чиято икономическа политика ще завърши със СИГУРЕН ПРОВАЛ.

.

Няма нужда надълго и нашироко да се обяснява, че държавата ни най-спешно, буквално НА ЖИВОТ И СМЪРТ се нуждае от възможно най-резкия икономически растеж, който би могъл да се постигне в настоящите условия. Това ще рече - минимум 8 % реален годишен растеж на българския брутен вътрешен продукт (БВП или всички стоки и услуги, произведени в границите на държавата ни в продължение на една година). Китайската икономика, която е много по-развита от българската (характеризира се с трилиони долари БВП годишно) и поради това е много по-трудно да реализира рязък растеж за разлика от нашата - същата китайска икономика за 2009 година е реализирала годишен ръст на реалния си БВП от 8.7 процента. Тоест - цифрата от осем процента годишен растеж е съвсем постижима, особено за слаба икономика като нашата.

.

Осем процента годишен ръст на БВП може и да са постижими по принцип, но съвсем явно са фантастична цел за българските управници. Още Иван Костов, Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев демонстрираха, че за тях 4-6 % годишен ръст на БВП са "голям успех", докато нужните ни 8-10 % са чиста утопия. И как няма да бъдат утопия, след като всички тези управления разчитаха един вид на това - работата сама да се свърши. Без управляващите да се напрягат реално, че и доста пари да позволят да се източат от бюджета чрез неизброим брой корупционни схеми. Разчитаха да развиват икономиката ни чрез фискални, вместо чрез реални икономически мерки. Разчитаха на пилеещи бюджетни и на безсмислено рехави данъчни политики, на буквална абдикация на държавата от помощи за нуждаещите се, от здравеопазване, от образование и други подобни. Вместо да запретнат ръкави, както се казва и да стартират, първоначално и само с държавни инвестиции, ако се налага, нови производства на стоки и услуги в стратегически за нашата икономика области.

.

Борисовото управление съвсем не се различава като икономически подход от неговите предшественици. Резонно - резултатите също няма да се различават. Осемте процента реален годишен ръст на БВП ще си останат утопия и фантастична за България цифра. Защо?

.

Икономическите планове на борисовото управление се изчерпват с три водещи мерки:

.

1) Замразяване на данъците с намерението при първа възможност те дори да бъдат намалени (без съответно съпътстващо увеличаване на акцизи, на такси и на други подобни, такава стъпка ще лиши хазната от важни приходи и допълнително ще затрудни и сега твърде лошото обслужване от държавата на обществените и` функции).

.

2) Преследване на корупцията (хубава и правилна цел, но крайно недостатъчна сама по себе си да развива икономика - предназначението на подобна цел се ограничава единствено до по-ефективното пълнене на хазната с финансови средства).

.

3) По-ефективно усвояване на еврофондовете (с други думи - просия от Европа, при това просия на парите, които се източват от държавата ни чрез трайно отрицателното външнотърговско салдо).

.

Това е цялата "икономическа стратегия" на борисовото управление през целия му мандат (по думите на Симеон Дянков пред "Панорама" на БНТ на 21.05.2010 година). Стратегия, която не се различава по нищо от стратегиите на предшествениците на Борисов във властта. Няма да се различават и резултатите!

.

Всичките три икономически мерки, очертани от борисовата икономическа стратегия по-горе, разчитат само на едно - на просия за външни, чуждестранни инвестиции (част от тях са и еврофондовете). И акцентират само върху едно - да се отнемат постъпления в бюджета и да се харижат, ей така, без никаква стратегическа цел и насока, на частния сектор. Лесно можем да се досетим, каква част от тези пари ще достигнат до обикновения човек. Точно НИКОЛКО! А ръстовете на икономиката отново няма да надхвърлят досегашните. Абсолютно същите бяха и стратегиите на Костов, на Сакскобургготски и на Станишев. Стратегии, които отдавна са доказали своята неефективност. Управляващите уж се сменят, но нищо не се променя!

.

Причините всички изброени управленски мерки и стратегии да не доведат до особен реален годишен ръст на БВП са следните. На първо място, откровена глупост е да се разчита на външни инвестиции в момент като сегашния - скоро след края на криза. (Дори ако бяха усвоявани на сто процента, средствата по еврофондовете пак биха били недостатъчни за съществен икономически растеж. За сериозен растеж са нужни много повече инвестиции или поне такива, които да са ориентирани към износна продукция.) Икономическите субекти по света, включително тези в най-развитите икономики, също както въпросните икономики ще се възстановяват от кризата. Последна тяхна стъпка би било, да пилеят точно сега жизненоважни свои финансови ресурси за нови и то външни спрямо собственото им местоположение инвестиции. При това - инвестиции в съмнителни дестинации като българската икономика.

.

Намерението най-безцелно да се харижат бюджетни постъпления в частния сектор също няма да доведе до особен икономически растеж. Той, частният ни сектор, ако беше чак толкова ефективен, конкурентоспособен и предприемчив - икономиката ни отдавна да беше надхвърлила 8 % реален годишен растеж! От доста време насам - още след управлението на Костов и особено след това на Сакскобургготски - частният сектор в България надхвърля държавния. Заплатите у нас са едни от най-ниските, дори най-ниските в Европа и на Балканския полуостров (задминават ни по средна работна заплата дори държави с по-нисък БВП от нашия като Албания и Македония), правата на работниците у нас са потъпкани, българските потребители са без особен избор и често са принуждавани да потребяват конкретни стоки и услуги. Ако в България съществуваха предприемчиви бизнесмени - нямаше как това да не доведе до рязък ръст на брутния ни вътрешен продукт.

.

Проблемът е, че българският бизнес е научен от управляващите, някой друг (главно - комунистическото управление от миналото) да създаде нещо, след което това нещо да бъде дадено на безценица на бизнеса ни. Да бъде дадено не за да бъде развито, а за да бъде доизточено от "бизнесмените" ни, след което дейността да приключи. Или в по-добрия случай - да крета едва-едва!

.

Икономическите планове на българските управления от така наречените "демократични промени"-насам са крещящо сгрешени. Дори би могло да се каже, че са преднамерено предателски и с неутолим грабителски апетит. Ако можеше, всичко щеше да се разпродаде (по възможност - на чужденци), а работниците щяха да бъдат превърнати в откровени роби още сега (не че сега е много по-различно, но...)!

.

Симеон Дянков и Трайчо Трайков. Това са двете ключови грешки на Борисов в областта на икономиката. Грешките, заради които българската икономика няма никакви шансове да се развие така, както би могла се развива като твърде слаба, каквато е в момента. Дянков и Трайков са двамата в кабинета, заради чиито зле обмислени икономически схеми годишният ръст на БВП от поне 8 % отново ще си остане мираж. Сигурен мираж и категорично в сферата на фантастиката. Но фантастика - само за България! Честито!

За ДДС, за "болничните", за отпуските и още нещо...

Относно плановете за увеличаване на ДДС: Не може да има спор, че едно увеличаване на ДДС директно би увеличило цените на облаганите с този данък стоки и услуги със същите, а най-често и с повече от допълнителните към досегашния размер на данъка проценти. Също, не може да се спори, че макар вече да се забелязват първи признаци на излизане от икономическата криза у нас (вярно, след болшинството останали европейски държави, но това се дължи преди всичко на структурата на българската икономика, формирана през десетилетията след 1989 година, както и на обезкървения, опразнен до дъно бюджет), едно увеличение на ДДС, последвано и от увеличение на цените и от още по-затруднено потребление вследствие на по-високите цени, може осезаемо да забави излизането ни от кризата. Всичко това е така.
.
Много вероятно е да се окаже също, че увеличението на постъпленията в хазната след увеличаването на данъка ще бъде по-малко от простата сметка, която процентът на увеличение на ДДС би предложил като повърхностно очакване. Последното може да се очаква като следствие от допълнително "посивяване" на икономиката ни (особено в частта на изплащане на ДДС), както и на известно, много вероятно свиване на потреблението, за което вече беше споменато по-горе. Все пак, някакво, макар и трудно прогнозируемо увеличение в постъпленията след нарастването на данъка би имало със сигурност.
.
Преди да започнем да хулим (донякъде основателно) поредното поскъпване на и сега твърде скъпите за българските заплати стоки и услуги, най-уместно би било да хвърлим поглед и на алтернативата. А алтернативата на увеличението на ДДС е само една - масова сеч на работещи в държавния сектор и допълнителни попълнения във вече доста набъбналата армия от безработни в нашата страна. Още семейства, изпратени в обятията на мизерията и на безпаричието.
.
Обикновено, всички по-охотно, нерядко равнодушно, а при по-изострени ситуации и с възмущение към нерешителността на засегнатите приемаме да се иска други, различни от нас самите или от нашите най-близки да правят жертви и дори да изпадат в ситуации, които застрашават тяхното и на техните семейства оцеляване. Още по-склонни сме да искаме от останалите тежки жертви, когато допускаме, че ще ни се наложи и ние да направим някакви жертви с благоденствието си. Съгласни сме другите да пострадат вместо нас дори в случаите, когато техните жертви биха били много по-големи, отколкото нашите, ако бихме им помогнали. Едва, когато ние самите или наши най-близки сме сред тези, които се изисква да пострадат повече, започваме да хленчим, да питаме къде е държавата и защо сме оставени на произвола и никой не желае да ни помогне.
.
Ако съществува възможност увеличението на ДДС да се избегне с досегашните мерки и с актуалния темп на приходи в хазната - наистина би било страшно добре да стане така. Увеличаването на ДДС би могло осезаемо да забави и така доста бавния и закъснял темп на възстановяване на икономиката ни. Но ако се налага по-радикално икономическо действие за сигурно преодоляване на бюджетната криза, в която се намираме, заедно с икономическата такава (бюджетната и икономическа криза са различни, макар почти винаги да се проявяват съвместно) - аз съм съгласен това да бъде чрез увеличаването на ДДС и с цената на загуба заради повишаването на цените на част от "благоденствието" ми (ако така би могъл да се нарече животът в България). По-добре да загубя известна част от доходите си заедно с всички останали в страната, вместо още хора и техните семейства да изгубят всичко, а с крайния си егоизъм аз също да допринеса за подобно излишно попълване на безработицата. Всичко опира до хуманността на всички ни като общество. А и как бихме могли да очакваме загрижена за нас администрация, ако при първия проблем хвърляме хората от тази администрация "на вълците"?
.
Относно призивите за съкращения на администрацията: С какви мотиви призовават някои политически кръгове за административни съкращения? От функционални съображения ли го правят или само заради финансови такива - днес да се уволняват едни хора, а утре пак да се назначават на тяхно място други такива? Ако аргументите са само финансови - вариантът с преодоляването на по-ниските от очакваното бюджетни постъпления посредством увеличаване на ДДС е за предпочитане. Защото, по думите им, и Костов, и министрите на Сакскобургготски, и Станишев са съкращавали-съкращавали-съкращавали, пък все отново и отново се говори за поредните административни съкращения!
.
Изглежда, всички предишни управления са следвали не моделът на реално, функционално съкращаване на администрацията, ами един друг модел. Следвали са моделът на "съкращаване-назначаване"! Модел, при който хора на държавна служба без притеснение са били затривани, за да бъдат назначени след повече или по-малко време други хора на тяхно място, докато първите просто са били забравяни.
.
Ако има нужда от реално, функционално съкращаване на администрацията, ако дадени административни функции са вече ненужни оттук-нататък, но предходните (преди Борисов) управления не са отстранили излишния персонал през времето на своето управление - това действително би трябвало да се направи. Обаче не точно сега, когато уволнените хора заедно със семействата им не само ще останат без работа, ами и не биха успели лесно да намерят нова такава. Най-доброто време да се направи едно подобно прочистване на администрацията от наистина излишния персонал ще настъпи чак след една-две години. Когато по-трезво би могло да се прецени, кои административни функции са наистина излишни, а пък уволненият персонал по-лесно би успял да си намери нова работа. Подобен въпрос да се изясни с профсъюзите още от сега, за да не наизскачат неприятни изненади и излишни пречки точно в най-неподходящите моменти.
.
Накрая, на няколко пъти се повдигна въпросът за съкращения на състава на МВР. По разни оценки съставът на министерството бил прераздут и затова не стигали парите (то, къде ли стигат!). Може и да има нещо вярно относно ограничеността на средствата в МВР заради значителния щат на министерството. Първото обаче, което би трябвало да се запитаме, когато започваме да обмисляме оптимизация на ресурсите (включително на персонала) в дадена структура е - дали и след какъв мащаб на съкращенията структурата би продължила да работи също толкова ефективно и дори по-добре в сравнение със състоянието си преди оптимизацията. Не бяха много отдавна времената, когато всички се оплаквахме от липсата на достатъчно полицейско присъствие и от едва ли не демонстративни грабежи посред бял ден, дори и в оживени места като градинки и паркове на големи населени места. Даже съпругът на лидер на партия в предишен парламент (съпругът на Анастасия Мозер) пострада от подобен грабеж посред бял ден в парк на София!
.
Въпреки наличието на корупция сред състава на МВР, с подходящи мерки тази корупция може се ограничи в известна степен. Липсата на достатъчно полицаи обаче не може да се "оптимизира" по друг начин, освен чрез назначения? Дали повече или по-малко мащабни съкращения в системата на МВР няма отново да върнат онази най-нагла и безконтролна, онази най-демонстративна улична престъпност, за която сякаш сме позабравили от известно време насам? И дали, когато тази престъпност се завърне отново в стария си размер, няма пак да започнем да питаме къде е МВР, защо полицаите ги няма, защо МВР пак не си върши работата както трябва, не беше ли работа точно на МВР да не допуска толкова демонстративни престъпни изяви и така ли трябва да бъдат нещата в една цивилизована държава? Това са въпроси, на които би следвало да се отговори предварително, преди да започнем да планиране каквото и да било орязване на персонал на МВР.
.
Относно отпуските: По същия начин, както не може да се контролира ефективно даването на фалшиви болнични и затова работниците са ощетявани с 20 процента от дневната си надница за периода на боледуването, а пък днес се планира да бъдат ощетявани (само те!) и повече, пак така не могат да бъдат ограничавани ефективно и злоупотребите на работодателите във връзка с полагаемите отпуски на работниците им. Става дума за нежеланието на някои работодатели в частния сектор да пускат работниците си в отпуска, като за целите си използват заплахи за уволняване на работниците им под фалшив претекст (никой работодател няма да признае открито, че уволнява работника заради желанието на последния да ползва полагащата му се отпуска). И докато, за да се избягва до някъде все пак работническа некоректност, работниците са ощетявани с болничните, то в ситуацията с некоректните работодатели са ощетявани ... отново работниците, вместо работодателите! Решило се било, в случай, че работникът не използва цялата си отпуска в дадена година, на следващата година да бъдат "изчистени" (примерно, чрез изплащане) само десет от неизползваните до двадесет дни! Другите дни на работника просто горят!
.
Ясно е, че които работодатели до сега са обичали да не дават отпуските на работниците си, тези работодатели ще продължат да правят абсолютно същото и в бъдеще. Няма реален механизъм, който да ги възпира да злоупотребяват така. Няма дори реално социално подпомагане при безработица, та работникът да не се притеснява от загубата на подобна работа и така по-ефективно да следи за спазването на правата си. Да не говорим, че почти всички от работодателите, които не обичат да дават отпуските на работниците си, също така не обичат и да "чистят" натрупаните дни (избягват да компенсират работниците си дори само с един от тези дни, какво остава пък за десет или за всички). Така, при напускане огромен брой работници в частния сектор просто губят натрупаните неизползвани отпуски. Нищо от заплануваното до сега не може да спре този работодателски маниер и в бъдеще. Не за друго, ами защото правата на работника у нас са практически незащитени.
.
А кой би трябвало да защитава работническите права? Според социалния министър Тотю Младенов, въпросните права трябвало да бъдат защитавани не от неговото министерство, ами и от профсъюзите ("Панорама" по БНТ, 30.04.2010 година)! Това е много любопитно гледище! Защото подобно отношение към правата на работниците точно от страна на човека, който би трябвало да защитава тези права е, меко казано, странно и повдига редица въпроси. Например, ако работата на "социалното" министерство трябва да се върши и от синдикати (каквито в частния сектор няма, за разлика от твърденията на Младенов в "Панорама") - защо и държавните средства за социални дейности да не се дават и на синдикатите?! В действителност псевдо-социалното "социално" министерство просто би могло да се закрие, а функциите му и средствата на държавата, които се отделят за осъществяването на тези функции спокойно биха могли да се прехвърлят на синдикатите. Ето една оптимизация на администрацията!
.
Отдавна никой в нашата страна не е свикнал да си върши работата, ами всеки гледа да я прехвърли на някой друг. При това, най-често работата се прехвърля (и обвиненията за несвършването и` се отправят) към тези, които не разполагат с практическа възможност да свършат качествено въпросната работа. Така е и със "социалните" дейности на държавата (реално, такива липсват). Макар при една реално-функционираща система за социална ангажираност на държавата практически да няма никаква нужда от съществуването на профсъюзи (всичките функции на последните спокойно биха могли да бъдат осъществявани от държавната система), всички така наречени "социални" министри до момента, включително и настоящия, никак не се свенят да вменяват задълженията си на синдикати и на други САМОФИНАНСИРАЩИ се (или пък финансиращи държавата) структури.
.
Със сигурност, на мен като данъкоплатец въобще не ми е изгодно да плащам два пъти за едно и също нещо. Веднъж, чрез част от данъците си да плащам за социалните дейности на съответното държавно министерство, а втори път, чрез съответния членски внос, да плащам за абсолютно същото нещо и на синдикати! Практическа пречка всички социални ангажименти да се осъществяват ЕДИНСТВЕНО от социалното ведомство няма. В противен случай, профсъюзите също би било уместно да получават държавни пари, след като осъществяват част от държавните функции. Оправданията на социалните министри със синдикатите са живо нахалство!
.
След всичко написано до тук ясно се вижда, че на следващата година работодателите трябва да са задължени да изплащат ЦЕЛИЯ неизползван от работника отпуск от предходната година. Както работодателите изискват стриктност от работниците се, а банките - от длъжниците си, така и работниците имат право на същата стриктност по отношение на правата им от страна на работодателите и на държавата.
.
А пък ако не е необходимо работодателите да бъдат "дисциплинирани" чрез изискване за стриктност към компенсирането на неизползваните от работниците отпуски, значи не е необходимо и работниците да бъдат "дисциплинирани" чрез лишаване от част от дневната им надница при боледуване, заради потенциална възможност за фалшиви болнични, нали? При това положение, най-уместно е на боледуващите да си се плаща пълната надница. След като работодателите могат да не бъдат лишавани от нищо, въпреки потенциала за злоупотреби, по същия начин заради потенциала за злоупотреби не би трябвало да бъдат лишавани и работниците. В крайна сметка, само работодателите ли имат реални права в тази държава?!
.
Относно "болничните": Единственият вариант, при който никой не губи във връзка с "болничните" (част от парите ни за здраве, които държавата сега подарява по неизвестни причини на работодателите) е този вариант, при който между 75 и 100 процента от заплатата на работещия по време на боледуване се изплаща от работодателя, както би трябвало да бъде, а средствата от сегашните "болнични" или се разпределят за здравето ни, отново както би трябвало да бъде, или, ако държавата чак толкова държи да дава пари на някого - да се дават на тези, на които би било почтено да се дават. Тоест - на боледуващите!
.
По-точно, пари от здравните ни вноски би трябвало да се дават на болния като допълнение към заплатата по време на боледуването му. Допълнение, с което да посрещаме повишените разходи, когато сме болни. Самата заплата традиционно да си се изплаща от работодателите. Само при такава схема "болничните" наистина биха могли да се нарекат болнични. В момента единственото, което се случва е, че държавата ограбва парите за здраве, които взема от всички ни и ги подарява само на работодателите. Самите работодатели нямат никаква нужда от тези пари. Освен ако не са измислили схема за фалшиво източване на държавата чрез фалшиво боледуване на работниците им.