Относно отпуските...

Вече изглежда да е формирано някакво съгласие между работодатели, профсъюзи и правителство относно удължаване на срока за окончателно изчистване на натрупаните през годините отпуски. На една от срещите си с репортерите Борисов заяви: "Каквото е било - било! Толкоз!"
.
Толкоз-толкоз, ама не е толкоз! На първо място, според Борисов едва ли не всички служители (независимо в държавния или в частния сектор) са натрупали толкова много неизползвани отпуски, просто защото не са работили пълноценно (подразбирай - не е имало достатъчно работа и те само са си клатили краката, дори са отсъствали от работните си места). Естествено, главно в държавния сектор, такива служители има. Това обаче не са всички служители в страната, за да бъдат поставени всички под този общ знаменател!
.
От подобен род изказване човек би придобил впечатлението, че за първата фигура в държавата ни света се изчерпва с неговите полит-административни сблъсъци! Премиерът ни е забравил (или умишлено се прави, че не разбира), че като Министър-председател има отношение не само към работата на държавните служители в подчинените му администрации, но че трябва да мисли и за работещите в частния сектор, огромна част от които буквално водят война за оцеляване и жертват прекомерно много от правата си, за да успеят въобще да запазят своето и на семействата си препитание. Всичко това най-вече важи за по-слабо населените места, където почти не се намира работа.
.
В изказванията си Борисов игнорира и други интересни детайли, свързани с отпуските на работещите в частния сектор. В частния сектор има хора и то МНОЖЕСТВО ХОРА, които не са могли да си ползват отпуските не за друго, а защото няма кой да ги пусне да го направят. Настояват ли за отпуската си, работодателят им просто ще ги уволни (много ясно, формално ще направи това с друго основание). И много лесно ще ги замени с някой друг. У нас работещите в частния сектор са почти безправни. Така е заради факта, че след уволнение и след някой и друг месец на пари от борсата (нерядко и това го няма) работникът практически остава на улицата. Никой не би посмял да си рискува коричките хляб (българските заплати), за да настоява за правото си на отпуска. Мнозина са с деца и не биха посмели да оставят децата си гладни "само" заради едните си права (по принцип, държавната власт съществува, уж за да не допуска точно такива деформации, ама...).
.
Можем също да добавим, че когато, в частния сектор, някой не е могъл да ползва отпуската си под заплаха от уволнение, накрая, при смяна на местоработата си, този човек най-често губи "натрупвания" по сегашната система отпуск. Никой нито му позволява да използва неизползваните си дни преди да напусне, нито пък му ги изплащат. А, както е добре известно на всички, при постъпване на нова работа натрупаният отпуск от старото място не важи. Лично познавам хора, които са били ощетени по описания начин. На мен също се е случвало 1-2 пъти.
.
Добре известно е на всички, че в частния сектор профсъюзи няма. Там хората могат да разчитат единствен на "добрата" воля на работодателите си и на държавата, която пък почти винаги отсъства от тези проблеми. А теоретично се води, че уж имаме социално ведомство, в чийто ресор попадат тези въпроси. И което социално ведомство, ако действително беше такова, щеше да обезсмисли нуждата от съществуването на профсъюзи. У нас "социалното" министерство е квазисоциално. В действителност то си е второ, но прикрито икономическо такова. Парите на това министерство не отиват за подпомагане на нуждаещите се, както би трябвало да бъде, ами ОТНОВО са подарявани по разни псевдосоциални схеми на фирмите (дейност, която е по-скоро икономическа и още по-точно - грабителска, само не и социална).
.
Как ще се разрешат всички тези проблеми и кога? Вярно е, че това е първото българско управление (особено след така наречените "демократични промени"), което в толкова голяма степен се опитва да се съобразява с почти всички засегнати страни. И то, не само по отношение на антикризисни (срещу бюджетната криза след предишното управление) мерки, по отношение на отпуски и на здравни обезщетения за работниците (последното е жива кражба на парите, които се вземат от всички ни уж за нашето здраве, а всъщност несимволична част от тях се подаряват на фирмите просто ей така, за нищо). Всичко това обаче е все още крайно недостатъчно. Може и трябва доста повече.
.
Досегашните управления (не само непосредствено предшестващото) сътвориха преднамерено и оставиха след себе си толкова много гадни бакии, че само робския манталитет на българина все още не е докарал нещата до гражданска война. Не друг, ами точно Борисов е човекът, който трябва да разреши ВСИЧКИТЕ проблеми. В крайна сметка, той доброволно е приел да стане Министър-председател и да затъне в управленската тиня на предшествениците му. За голямо съжаление, на моменти и генерала се опитва да създава нова тиня, вместо да изчиства старата. И това може да му струва много. Може той сам и собственоръчно да ореже по-голям дял от общественото доверие, с което се ползва в момента, при сравнение с това, което би загубил единствено заради независещи от него обстоятелства.