Последните седмица-две (12.04.2010-18.04.2010) осезаемо засилиха активността си две от партиите, които демонстративно защитават олигархичните принципи в управлението (принципите на пълно идентифициране на политическите интереси с интересите на бизнес-структурите и изместването на баланса между всички интереси в страната в полза единствено на интересите на работодателските кръгове у нас). В България олигархичните принципи в управлението се защитават най-демонстративно от ДСБ на Иван Костов и от СДС на чехъла на Костов - Мартин Димитров.
.
Основно прикритие за налагането на олигархичните интереси се явяват призивите на ДСБ и СДС за така наречените "непопулярни" реформи. Точно сега не възнамерявам детайлно да се спирам на същността на "непопулярните" реформи такива, каквито ги представят от двете "десни" партии. Тази същност е предостатъчно-често прокламирана отвсякъде в публичната сфера. Прокламират я не само така наречените "десни" от ДСБ и СДС, ами и фалшивите "центристи" и "либерали" от някогашното НДСВ и от ДПС (това много лесно може да се потвърди от публичните изяви на жълти "специалисти" като бившия министър Николай Василев и на разни представители на догановата партия). Скромно признават "важността" на олигархичните принципи сегашните управляващи от ГЕРБ. Олигархичните принципи се прилагаха и от управлението на Станишев, макар той да не признаваше публично това и да наричаше управлението си "ляво". Политическите действия за поддържане на олигархията толкова дълбоко и безкритично са се загнездили в публичното ни пространство, че всички (хайде, почти всички, защото поне аз не го правя!) ги наричат "мерки за съживяване на икономиката" и "реални, непопулярни антикризисни мерки"!
.
Истината, естествено е доста по-различна. Действително непопулярните реформи в България всъщност са, най-парадоксално, "популярните" реформи! Всички хулят "популярните" реформи и хвалят "непопулярните" такива. От така наречените "демократични промени" през 1989 година-насам в българската политика се прилагат все непопулярни реформи. Е! Освен в случаите, когато трябва да се открадне обществено имущество в полза на малцина. Тогава пък нужните за ограбването "популярни" мерки са постоянно преекспонирани едва ли не като божествени необходимости. Резултатът от всичко това можем де видим днес. Днес отново се твърди, че ни трябвали "непопулярни" реформи! И естествено, тези "реформи" няма да доведат до нищо друго, освен до нови призиви за "непопулярни реформи", до поредни лишения за работещите и до поредните орязвания на работническите права в полза единствено и само на работодателите. Бавно и методично. Затворен кръг. Кръг, който няма да престане да се самовъзпроизвежда по един и същи начин, докато мнозинството от нас не станат пълни роби, от които повече няма какво да се отнеме. Това е новата, осъвременена система за тайно налагане на робовладелския строй от миналото под малко по-различна форма и задължително под различни наименования.
.
Понеже и Костов с неговата ДСБ, и костовия чехъл Мартин Димитров с неговата СДС, и всички останали толкова говорят за необходимостта от реформи - аз ще им покажа едно нещо, което, като властимащи, много лесно биха могли да реформират. (Сега ще им покажа само едно нещо, а в бъдеще - и повече неща...) Моето предложение за реформа, за разлика от всички досегашни без изключение, няма да бъде "непопулярно". То няма да бъде и "популярно"! То ще бъде единствено СПРАВЕДЛИВО.
.
Много се дискутира в момента, кой-какъв дял от болничните на работещите да плаща. Колко да плащал НОИ, колко да плащали работодателите и от колко да бъде лишен самият работник заради позорното провинение, че си е позволил да боледува! Разиграват се няколко безумни схеми, общото между които е, че налагат НОИ да отделя и подарява на работодателите в България средства от здравните вноски на всички ни без всякакво обективно и правово основание. Нека забележим! Този подарък за българските работодатели се прави от средствата, които се удържат на всички ни уж за безплатно (или поне за по-евтино) лечение, когато се разболеем и за разните там клинични пътеки. Част от взетите от всички ни здравни осигуровки се отклоняват от официалното предназначение, за което уж се вземат (реално, са ограбвани чрез закона) и просто се подаряват на работодателите! Просто така! Без никакво реално основание! Просто, за "честито"! В същото време, управляващите непрекъснато реват, че парите за здраве не стигали, малка била събираемостта, безработните, които няма как да плащат осигуровки (освен, ако не крадат), не си били платили дължимото с лихвите, докато са били без работа (и докато са били изоставени от държавата изцяло на произвола)...
.
Аз се чудя, всички тези хора, които са начело на държавата и на политиката, луди ли са или мен се опитват да направят на луд?! Като не им стигат парите за здравето на хората - просто престават да ограбват средствата от здравните осигуровки и да ги подаряват на бизнеса! Единствената справедлива, коректна и отговорна към всички система за заплащане на болничните е тази, при която всичките болнични, от първия-до последния ден, се заплащат от работодателите, а пък през същия период, от първия-до последния ден, боледуващите работници не получават пълното си възнаграждение (но и да не получават под 75 % от него).
.
Защо предложението ми е възможно най-справедливото? На първо място - аз, като работещ, не искам докато боледувам, работодателят да ми изплаща 1,5 или поне 1,25 пъти по-голяма дневна надница. Примерно, по-голяма заради това, че се налага да търпя разни неудобства в хода на болестта, както и заради допълнителните финансови утежнения за мен, докато боледувам. Да не говорим, че ако боледувам от грип - може да съм го хванал на работното си място и затова да е нормално работодателя да ми плаща по-голяма надница през време на боледуването. Не! Не искам подобно нещо! Защото то би било равносилно на сегашната ситуация, в която държавата взема част от парите за здравето ни и ги подарява на работодателите ей така. За нищо!
.
Държавата обаче също не трябва да участва по никакъв начин в изплащането на болничните. Докато някой от работниците им боледува, работодателите разпределят функциите му между останалите присъстващи работници. Това не е свързано с някакви допълнителни разходи за работодателите, защото последните нито назначават (да кажем, чрез бюрото по труда) нов човек на мястото на отсъстващия, нито пък увеличават заплащането на персонала, който персонал временно е поел части от задълженията и от работата на боледуващия им колега. Ако даден работодател не разполага с ресурс да замени временно-отсъстващ свой работник (независимо по болест или заради отпуска) - значи този работодател не е изградил стабилно икономическата си дейност.
.
Макар да не е неправилно, не би било добре работникът да получава пълното си възнаграждение докато боледува, камо ли пък да получава повече пари, въпреки наличието на завишени негови лични разходи в хода на болестта и лечението. Това е така, защото злоупотребите с фалшиви болнични са изключително трудни за разкриване. Затова, за да не са изкушени работещите да "боледуват" фалшиво - при отсъствие от работа по болест да се изплащат само 75 % от обичайното работно възнаграждение.
.
Ето това е истинска реформа. Не хитроумните методики за ограбване на всички в полза само на малцина. При това методики, на които никой, не само запознатите с факта, че става дума за узаконен грабеж, не вярва. И това е реформа - нито "популярна", нито "непопулярна", а само СПРАВЕДЛИВА. Всичко останало и особено - сегашната ситуация е най-явно ограбване чрез закона на публичните средства за здраве в полза на работодателите. Налично е най-явно формиране на политико-работодателска олигархия. Но, сега са на ход защитниците на олигархичните принципи в политиката ни. Време е за мощен публичен рев, колко на зле уж отивала икономиката ни, ако незабавно не се приложат решителни "непопулярни реформи"!
Няма коментари:
Публикуване на коментар