От трън - та на глог, после на бодил и след това на кол! - 1

Един ще затрие държавата с неговите "реформи" (Костов). На друг волята да изпълни обещанията си му достига едва до края на първия от 800-те дни, след което той удобно се пуска по течението на предшествениците му (Сакскобургготски). Трети и себе си би откраднал, ако това беше възможно (Станишев). На четвъртия, последният, пък му дай само да гони престъпници. Ако можеше, щеше да направи на престъпници цялата държава, че и отвъд нея, след което щеше да подгони всички (Борисов).
.
Горните оценки изглеждат сякаш малко шеговити, но нещата никак не са за шега. Защото всеки от гореизброените управници прави всичко друго, само не и да се погрижи истински за хората в държавата, а по този начин и за самата държава. Тя пък, държавата, много бавно и трудно доловимо, но за сметка на това много сигурно се е отправила към своята кончина. Нека по-подробно да видим защо е така.
.
Да започнем с Костов и с неговите "реформи". За същите "реформи" мрънка и седесарския лидер Мартин Димитров, но на него аз не обръщам особено внимание, защото за мен Димитров не е нищо повече от чехъла или джапанката на Костов. За никой трезвомислещ човек не е тайна, че единственият лидер в "Синята коалиция" е Костов и че няма никой друг.
.
И така, за костовите "реформи". Под "реформи" Костов и чехъла му Димитров разбират налагането на допълнителни рестрикции срещу потребителите в условия на икономическа криза. Предлагат се рестрикции в момент, когато потреблението би трябвало да се стимулира с всички средства, за да може по такъв начин да се стимулира и така да оцелее и бизнеса, а самата криза да протече много по-плавно.
.
Ако следваме костовата дефиниция за "реформи" ще излезе, че могъщи икономически сили като САЩ, Германия, Франция, защо да не споменем и драматично "нереформирания" Китай, също са нереформирани като България. Да, ама макар и нереформирани, споменатите глобални икономически сили драстично превъзхождат България по икономическо развитие. Икономическото им развитие превъзхожда нашето с десетки и дори със стотици пъти. Ние пък, които бяхме "реформирани" и от самия Костов, почти не сме мръднали като икономика. На нас десет и повече процента годишен икономически растеж ни изглеждат като утопия. Това, на фона на факта, че 50-тината милиарда долара годишен български БВП (брутен вътрешен продукт или всички стоки и услуги, произведени от държавата в продължение на една година) са фрапиращо далече от десетките трилиони долари БВП на най-развитите в икономическо отношение държави на този свят - потенциал за икономическо развитие на страната ни, с който най-могъщите икономики няма как да разполагат, защо те вече са едва ли не преразвити (именно затова за най-развитите икономики годишен ръст на БВП от 0,1-6 % се счита за много голям успех).
.
Костовата система за "реформи" е явно несполучлива и самоподхранваща се чрез популистки и фалшиво-смислени техники. Икономическите неуспехи от тези "реформи" се обясняват с "недостатъчно реформиране" и са следвани от поредните "реформи"-рестрикции срещу потреблението, които поредни рестрикции отново водят до поредния провал след себе си. Така се получава затворен кръг на бавно обезкървяване и на западане на националната икономика. Процес, при който обаче малобройни кръгове в държавата се облагодетелстват финансово в небивали размери, без това да води до конкурентоспособност на родните икономически структури в условията на глобалната конкуренция.
.
Лично на мен все повече и все повече започва да ми се струва, че действията на Костов и на поддръжниците му граничат с националното предателство и с умишленото ограбване на икономическия потенциал в полза на малобройни приближени кръгове. Тези два елемента бяха ярки характеристики на уж отминалата комунистическа диктатура в България, която диктатура се скъсваше да се подлага на СССР, докато в същото време държавата служеше като бащиния за диктаторските режими начело на властта. Както изглежда, въпреки публичните заклинания, комунистическият управленски манталитет все още не е напуснал политическите ни висини.
.
Дали Костов и приближените му разполагат действията си по ръбовете на националното предателство и на съзнателното обезкървяване на държавата умишлено или пък нямат особено ясна идея какво точно правят - не зная. От една страна, Костов изглежда твърде умен за да не разбира, че неговия тип "реформи" непрестанно ще тласка икономиката ни към дъното и ще налива прекомерни доходи в неконкурентоспособни, приближени до държавната власт джобове. За страданията на мнозинството хора в държавата няма никакъв смисъл да споменавам, защото за управляващите това не е никакъв аргумент. Щом самите управляващи не страдат - значи, според тях, никой не страда! Според управниците ни страданията на всички, различни от тях самите и от техните най-близки, са заслужени. Единствено управленците ни не заслужават да страдат и заслужават тлъсти доходи, фрапантни привилегии и практическа безнаказаност. Защото, видите ли - горките, страшно много се мъчат с управляването ни!
.
От друга страна, не ми се иска да вярвам, че Костов и приближените му съзнателно и съвсем умишлено тласкат България към провал и към вечна зависимост от чуждестранни сили! Че съвсем умишлено тази държава е превръщана в гробница. В гробище, което да погребе всички, които са твърде глупави или пък твърде наивни, за да не избягат някъде в чужбина. Подобни намерения и планове ми изглеждат твърде мерзки и безчовечни, за да ги приема за съзнателни.
.
Между държавите в този свят цари макроикономическа конкуренция. Макроикономическа конкуренция на живот и смърт. Заради този факт произволни "реформи" не могат да бъдат прилагани. Абсолютно всяка управленска грешка на произволна държава ще бъде наказана безкомпромисно от останалия свят.
.
Как се развива икономика в условията на макроикономическа конкуренция? Това става на първо място чрез конкуренция с останалите макроикономики за привличане на територията на съответната държава на ВСИЧКИ производства на стоки и услуги, потребявани от ЦЕЛИЯ свят. Макар реално подобна цел да е неизпълнима, няма значителна икономическа сила в света, която да не се стреми към това. Изисква го икономическото оцеляване!
.
Понеже практически не е възможно една държава да привлече на своя територия производството на стоките и услугите на целия свят, могъщите икономически сили се стремят да задържат на територията си най-стратегическите производства. А именно - високите, наукоемки, капиталоемки, най-сложните и най-трудни за копиране производства. Това пък може да стане само по един начин - чрез поддържане на най-голямо в сравнение с останалите държави заплащане на труда и на най-добри условия за живот в държавата. Само по този начин би могло да се привлече и установи трайно на територията на съответната държава качествения труд (най-вече интелектуалния, научния труд). Така, реално държавите (макроикономиките) се конкурират една-друга чрез високи доходи на труда в тях и чрез отлична уредба, чрез отлични условия на живот в тях.
.
А какво направиха костовите "реформи" с България? Затвориха или разпродадоха без особен съживяващ ефект маса предприятия и други държавни икономически структури. Допрогониха зад граница, в по-добре уредените и по-добре платени държави, целия годен научен и друг човешки потенциал, който Виденов и неговите предшественици не бяха успели да прогонят. Истина е, че тогава, по костово време, действително се налагаха тежки икономически и законови преобразувания. Виденовото наследство съвсем не беше по-леко от станишевото наследство пред Борисов днес. А и натиск от МВФ имаше (както и нямаше в други случаи натиск, но пък имаше управленски оправдания с фонда). Обаче със сигурност много промени по костово време можеха да бъдат направени под далеч по-смислена форма. И с далеч по-малко корупция!
.
Относно ограбването на икономическия потенциал в полза на малобройни, приближени до властта кръгове. За тази цел служи добрата стара протекционистична политика, съчетана с ограбването на работещите (най-голямата част от потребителите в страната) в полза на техните работодатели с неконкурентоспособните им фирми.
.
Крайно време е да стане ясно, че само с "подкрепа" за бизнеса икономика не може да се развие. За да съществува въобще бизнес, трябва да има потребители, които да развиват стимулите за производство. Без стимулиране на потреблението, "стимулирането" на бизнеса е просто подаряване от властта на бюджетни пари за кражба. Кражба на парите на данъкоплатците от икономически образувания, които образувания (може би е по-точно да ги наречем "пирамиди") рано или късно ще фалират заради липсата на потребление у нас, както и заради липсата на конкурентоспособност при евентуално участие на тези образувания в глобалния пазар. Или пък, които образувания ще доизцеждат топящото се българско население като монополисти в жизненоважни сфери (сферите на тези разходи, от които човек не може да избяга по никакъв начин).
.
Стимулирането на потреблението може да се осъществява чрез поддържането на финансов жизнен минимум за всеки един гражданин на страната без изключение. По принцип, на първо място за това трябваше да бъдат изразходвани постъпленията от данъците. Поддържането на един финансов минимум за оцеляването на всеки без изключение можеше да се постига, без по никакъв начин това да нарушава, та дори би могло да стимулира допълнително пазарната ориентираност на икономиката ни. За това не би било нужно нищо повече от реална социална ангажираност на държавата. Такава, каквато е липсвала през цялата история на българската държава (дори през управленията на фалшивата ни "левица"). Държавната социална ангажираност не забранява провеждането на "дясна" икономическа политика с минимален или никакъв бюджетен дефицит.
.
На бизнеса пък не трябва да му се пречи с измислени такси и със сложни документални процедури, които благоприятстват корупцията. Данъците стигат. Те, последните и без това не са твърде малко на брой.
.
И днес обаче нещата не стоят по току-що описания начин. Вместо това държавата ни осъществява твърде демонстративен протекционизъм над родния бизнес. При това, "протекционизъм" (всъщност - ограбване) не за сметка на чуждодържавните икономически структури, ами главно за сметка на мнозинството потребители у нас в лицето на работниците. Това, както много лесно би могъл да се досети човек, никак не помага за развитието на родната икономика. Дори обратното - разпуска бизнеса ни и поражда илюзията, че така, без реални усилия за постигане на конкурентоспособност с чуждестранните икономически играчи, а само чрез потъпкване на родните потребители, нещата могат да си продължават вечно.
.
Крайно време е на родните "бизнесмени" да бъде показано, че не може вечно да бъдат дондуркани от държавата и че отдавна се е насъбрала критична нужда да станат конкурентоспособни на чуждестранните икономически групировки. Цели двадесет години (от 1989-та - насам) имаха на разположение да свършат тази работа. Няма кой повече да ги чака и по-главното - няма и с какво да бъдат дондуркани! Бюджетът е опоскан до дъно! До някъде и с тяхна помощ. Те също крият данъци и не плащат пълни осигуровки на работниците си. Защото, това е истината! Осигуровките, включително здравните, могат да бъдат плащани ефективно само от работодателите и по-конкретно - от техните счетоводители. Иначе, в множество фирми у нас дори правото на годишния отпуск не се признава (днес от ГЕРБ полагат допълнителни усилия да лишат работещите от този отпуск, но за това - по-късно). Какво би станало, ако работниците в подобни фирми започнат да отсъстват всеки месец от работа, за да се редят да си плащат сами ЧАСТ (не целите!) от осигуровките? Дали няма много бързо да бъдат уволнени и то "по-тяхно желание", за да не могат да отидат на борсата и да си получат символичните пари, които се дават там (естествено, тук става дума за случаите, когато хората въобще са успели да си осигурят трудов договор).
.
Родните "бизнесмени" само се чудят какви далавери за по-бърза печалба да направят. Постигането на икономически позиции с повечко усилия (нещо, което се явяват рисковите инвестиции и/или развитието на икономически дейности в силно-конкурентна среда) за тях е като честа "анатема". Да заплащат достойно труда на работниците си пък е вече живо светотатство! Как може те, горките, толкова да се стараят, да развиват икономиката ни, да демонстрират такъв невиждан предприемачески дух, а пък толкова несправедливо да им се налага да плащат добри заплати на работниците си?! Не може така! Това не е справедливо! Я веднага държавата да се намеси и да замрази (защо не и да намали) заплатите, да лиши работниците от отпуска и от заплащане при боледуване и да ги направи престъпници, когато не работят (няма значение, дали има работа или не)! Аааа-ма, ха!
.
Естествено, работодателите у нас не биха успели да стъпчат толкова успешно работническите и потребителски права, без за това най-активното да им съдейства държавната власт. На практика, разликата между едрия бизнес и криминалния такъв у нас е единствено, че едрият бизнес граби чрез закона (и с помощта на продажните ни политици), а криминалният такъв пък граби извън закона и уж е преследван.
.
Къде са родните бизнес-инициативи? Къде са обединенията на бизнеса ни за осъществяване на мащабни рискови инвестиции в области, в които България няма участие (компютри, телефони, телевизори, друга електроника и електротехника, автомобило-, тракторо-, самолето-, машиностроене...)? Нашите "бизнесмени" само са свикнали да лежат и да реват, че държавата, видите ли, не се грижела достатъчно за тях. Бебишори!
.
Често управляващи и техни приближени икономически анализатори (най-вече такива "вдясно") излизат с лайтмотива, че бизнесът ни не трябвало да бъде наказван. Това добре, ама в какво според тях се изразява "наказването" на българския бизнес? Изразява се в необходимостта родните предприемачи да плащат по-нормални заплати, както и да плащат осигуровките на работниците си! Ако заплатите, които трябва да плащат, а и останалите финансови утежнения в България им се струват прекалено големи - защо нашите "предприемачи" не вземат да развият бизнеса си в някоя нормална европейска държава? Примерно, във Франция! Или пък в Германия! Там, където според тях е по-лесно и по-евтино!
.
Всичко днес е една много голяма измама, предназначена да превърне голяма част от населението в роботи. Дори нещо повече! В роби! Навсякъде, не само в България и не от вчера или от миналия ден, се полагат прикрити усилия големи части от населението на държавите да бъдат лишени от правата им, а тези от права, които някак си все пак успеят да се запазят - да не функционират ефективно. Полагат се тайни усилия да се формират скрити елити (най-вече политически), които да разполагат с тотален технологичен контрол над останалите и за които общите и особено хуманните и демократични правила и задължения да не важат. Нашите политици пък само чакат удобен повод отвън, за да се оправдаят с външните течения и да наложат (почти без обществена съпротива!) същите неща и в нашата държава. Който не вярва - да си направи справка с усилията и без това твърде високата пенсионна възраст да се увеличи още повече под предлог, видите ли, че и останалите европейски държави мислели да направят същото!
.
Аз не живея в останалите европейски държави и ми вземат данъците не техните, а родните властници. Мен въобще не ме интересува, какви проблеми имат чуждите държави с осигуряването на пенсионерите им. Ако там не им стигат парите за пенсионерите им - да си намалят военните разходи! Вместо всички държави-членки на ЕС да се опитват да изграждат паритетни една на друга въоръжени сили - да се изгради общоевропейска отбранителна система, която хем ще изисква по малко средства за отбрана от отделните държави-членки, хем практически ще разполага със значително повече средства от финансите на която и да било днешна отделна национална отбранителна система. Или пък чуждите работници да приемат да се пенсионират на отвъд-старческа възраст! Това си е тяхна работа! Аз тук, в България, много държа да изживея поне старините си малко по-спокойно (ако пенсионерския живот у нас въобще може да бъде наречен живот).
.
А пък ако родните властници не знаят как да се справят с проблема със застаряващото ни население (застаряване, което не на последно място се дължи на отрицателния прираст от "демократичните" промени-насам, както и на масовата емиграция в чужбина - всичко това, като резултат от смешните заплати и от лошите условия на живот в нашата държава) - да поканят за консултант по въпроса мен. Примерно, да ме направят съветник на Борисов. Аз бих получавал стотици пъти по-малко възнаграждение в сравнение с милионите за консултации на Доган и същевременно - бих бил стократно по-ефективен от ДПС-арския лидер. Аз мога да им предложа реални алтернативи, чрез които да успеят да запазят възрастта за пенсиониране и дори да могат да я намалят до биологично-обоснованите 50-55 години(явно - те не успяват да се справят с тази задача!). Ще ми трябват само няколко месеца, за да успея да се запозная в дълбочина с проблема и да предложа алтернативни бюджетни пера, от които да се вземат парите за пенсионерите. Защото, открай време представлява азбучна истина фактът, че един проблем не може да бъде решен по определен начин само от тези, които не желаят да го решат по този начин...
.
Следва продължение в: "От трън - та на глог, после на бодил и след това на кол!" - 2