Човек да гледа и да не вярва на ушите си (по професор Юлиян Вучков)! Тия словоблудства и фалшификации само политиците ги умеят!
.
Да започнем с президента Първанов. Ден след очаквано и категорично провалилите се в Народното събрание опити за неговото отстраняване чрез импийчмънт, Първанов освен че разкритикува и се надсмя над комичните усилия на ГЕРБ и на десните да си правят Пи-Ар с държавни средства, също не пропусна да демонстрира, че и на него самия фалшивата манипулация не му е чужда.
.
В пресконференцията си президентът заяви, че тези аматьорски опити да му бъде затворена устата няма да ги бъде. И това не е никак зле! Хубаво е Борисов да не може да си развява байрака както му скимне. Демокрацията би била защитена, макар и само до някъде, с някой, на който медиите и публичността биха обърнали достатъчно внимание, когато този някой задава на герберите и на партньорите им неудобни за тях въпроси. Видяхме равнищата на корупция, до които доведоха съвсем нежните критики на президента Петър Стоянов към управлението на Иван Костов (мнозина може би си спомнят култовата реплика: "Иване, кажи си!"). Съвсем скоро видяхме, а и непосредствено усещаме и ще продължим да усещаме още дълго време, до какво доведе обществената и медийна пасивност относно престъпността, кражбите и корупцията по време на управлението на Станишев, Сакскобургготски и Доган. Престъпност, кражби и корупция, които сега много зъбатия Първанов тогава мълчаливо одобряваше. Същият този Първанов, който сега се заканва да не мирува и да не позволява да се отнасят с него като с периферен декор или като с кукла на конци, при станишевото управление се спотайваше като мишок.
.
Колкото и да си кротуваше Първанов през управлението на КБ(БСП)-НДСВ-ДПС, при липсата на друг в днешния момент, на чиито критики към актуалното управление медиите и обществеността да обърнат достатъчно внимание - и Първанов е нещо! Поне ще има някой, който на висок глас да показва някои от дефектите при самозабравяне на сегашната четворна коалиция от ГЕРБ, Атака, СДС и ДСБ. Да не говорим, че ГЕРБ и десните много усърдно се постараха да отупат президента от прахта на безличните му изяви при предишната власт и да го направят едва ли не мъченик с меко казано глупавия си ход с искането за отстраняването му от власт заради детинската несъобразителност на финансовия министър Дянков.
.
До тук, добре! Обаче ролята на Първанов като публичен изразител на дефекти в изпълнителната и в законодателната власт започва с фалстарт. Освен разбираемото задоволство от преждевременния край на комичния "импийчмънт" срещу него и освен заявлението, че няма да се поддаде на натиска да си затваря устата, Първанов ОТНОВО продължи с допускането на логически, макар и не задължително неумишлени грешки. На първо място, държавният глава няма да възпрепятства икономическите стъпки на кабинета, но заяви, че Борисов не се справя с кризата.
.
Че Борисов не се справя с кризата, това е съвсем ясно. Това, което Първанов пропуска да спомене (било умишлено, било - не) е фактът, че никой в положението на Борисов не би успял да се справи лесно с тази криза. Икономическа криза се преодолява бързо само по един начин. Това може да стане само с наливането на средства от бюджета в икономиката. По-конкретно, с предоставяне на бюджетни средства на крайните потребители за запазване на темповете на потребление (а по такъв начин и за запазване на стимулите за производство). Както и с предоставяне от държавата на кредити там, където банките не желаят и/или не могат да се намесят. Това е единствения начин за бързо преустановяване на икономическа криза. Мащабно наливане на бюджетни финансови средства в икономиката. И то, не на произволни, камо ли пък на корупционни принципи, ами съвсем целенасочено и в съвсем конкретни области.
.
Това добре, ама какви бюджетни средства би могъл да налее в икономиката Борисов при буквално опоскания бюджет, който получи от станишевото, доганово и сакскобургготско управление?! Защото управлението на Станишев беше докарало България почти до бюджетна (финансова) криза още преди икономическата криза да започне да се разразява осезаемо у нас. И когато вече се налагаше целенасочено наливане на бюджетни средства в икономиката, Станишев и партньорите му първо отричаха, че кризата е вече у нас, а след това засилиха още повече мащабния и до тогава харчилък на бюджетни пари, но харчилък не целенасочен, а корупционен. И през цялото време Първанов или се обаждаше много вяло и с най-периферни намеци, или мълчеше като сляп, глух и ням на куп!
.
На пресконференцията си след провала на импийчмънта срещу него Първанов пояснява, че когато президент и премиер работят съвместно - силата им се удвоявала. Верността на това твърдение може да се потвърди от оставането във властта на грабителския станишев кабинет, въпреки всичко и всички. Не на последно място, това стана възможно и благодарение на мълчаливата подкрепа на Първанов. Тоест, ето я удвоената сила на премиер и президент. Сила за безотговорност и корупция. А днес, според същия Първанов, който упорито мълчеше, докато се разграбваше бюджета при станишевото управление, Борисов не се бил справял с кризата! По-голямо безсрамие от това - здраве му кажи!
.
Президентската пълна амнезия за съвсем до скоро царящата тотална безотговорност и корупция се допълва от още един критичен към борисовото управление пасаж, който пасаж обаче, при малко по-задълбочено осмисляне, фалшивее. Според Първанов, новото управление загубило осем месеца, за да формира антикризисен пакет, а прогнозите на Дянков били твърде оптимистични.
.
Истина е, че финансовият министър Симеон Дянков със сигурност не е най-интелигентния член на актуалния кабинет. Спокойно може да се използва заглавието от интервю на Петър Берон пред вестник "Клюки" (брой 13/101/: 30.III.-6.IV.2010 г.), което заглавие гласи, че "Дянков е глупав като шаран". С други думи, финансовият министър от ГЕРБ с лекота може да се улови на всякакви въдици, че и цялото управляващо мнозинство може да се повлече с него към дъното. Глупостта с импийчмънта срещу Първанов, която глупост посъживи политически до тогава колабиралия държавен глава, произхожда именно от глупостите на Дянков, които глупости най-охотно бяха възприети от почти цялото управляващо мнозинство (само Борисов прояви известна съобразителност и се опита да се поотдръпне настрана от сигурния крах с "импийчмънта", макар отвреме-навреме да излъчваше дежурна подкрепа за този много глупав политически ход на мнозинството).
.
Колкото и да е глупав Дянков обаче, факт е, че при приемането на властта от станишевия кабинет, кабинетът на Борисов не получи коректни сведения за състоянието на бюджета. Имаше множество подводни камъни, скелети в гардероба, скрити разходи, които разходи започнаха да изскачат на повърхността малко или много след съставянето на първата версия на бюджета за 2010 година. Този "тънък" детайл сякаш е убягнал от погледа на Първанов, когато последния е съставял критиките си към управлението на Борисов. Мерките на борисовия кабинет наистина са прокризисни, както ги е определил държавния глава при пресконференцията си. На този етап обаче въпросните мерки няма как да бъдат други, просто защото в бюджета липсват пари, които Борисов и Дянков да налеят в икономиката и така да се реализират действителни антикризисни мерки. Това, че кабинетът на Борисов се опитва да представя неизбежно прокризисните си мерки като антикризисни такива е съвсем отделен въпрос, който няма да бъди разгледан в настоящия материал.
.
Още един набиващ се на очи пропуск измежду отправяните от Първанов критики към сегашното управление. Пропуск, свързан с един много интересен парадокс. Същият този Първанов, който не одобряваше, дори яростно критикуваше костовия (който е и сакскобургготски, и станишев) маниер на управление, сега се надсмива на факта, че практически Борисов е първият премиер, който допуска работодатели и профсъюзи до реална дискусия за степента на рестрикции, които кабинетът да предприеме, за да запълни бюджетните дупки (кратери е може би още по-точното определение на паричните недостици в хазната)!
.
Според Първанов, работодателите и профсъюзите съставили 60-те мерки на управлението, а Дянков едва ли не само си седял отстрани и щракал с пръсти! В действителност, тъй като последният, решаващ ход е в ръцете на министерството на финансите (то, както може да се съобрази, така може и да не се съобрази с предложенията на работодателите и на профсъюзите), фактът, че Дянков почти не се е месил в дефинирането на крайния вариант на мерките само показва, че за първи път точно това управление позволява да се приложи наистина демократична схема при разрешаването на важен проблем. Защото много лесно можем да си спомним, как Костов, Сакскобургготски и Станишев си вземаха предварително всички решения, съобщаваха ги публично и поставяха всички пред свършен факт. Нямаше дискусии, нямаше нищо! Протестите се считаха като "нормално" следствие от "единствено правилните" (тъй като са решени от управляващите) непопулярни "реформи" и на протестиращите абсолютно никой не обръщаше внимание. Най-интересното! Черешката на върха на тортата! Всичките решения бяха в ущърб на работниците и в полза на работодателите! До степен, работниците в България да не разполагат с почти никакви реални права и защити.
.
Много интересно, откога Първанов преревизира вижданията си и откога започна да одобрява маниерите на Костов във властта?! Кога настъпи този най-радикален обрат и вследствие на какво?! А уж и сега президентът и БСП продължават, поне публично, да не одобряват костовите управленски практики! Няма нужда специално да уточнявам, че БСП застава най-плътно зад всяка дума на държавния глава. Та нали Станишев управляваше почти едно към едно като Костов, чието управление в този случай Първанов явно одобрява!
.
За финал - и Първанов като СДС и ДСБ настоява за "по-радикални действия срещу кризата". Явно и според него българският народ е като килим, който всеки с власт и безнаказаност може да тупа, колкото силно си пожелае. Та нали на чужд гръб и сто тояги са малко! Наистина, не е изключено оценките на финансовото министерство за приходите от дефинираните заедно с работодатели и профсъюзи мерки да се окажат оптимистични и след няколко месеца, но все още през 2010 година, да се наложи да се търсят още пари чрез допълнителни финансови рестрикции. Но предвид фактът, че в момент, когато трябва да се стимулира потреблението, се предприемат рестриктивни мерки за ограничаване на разходи и за пълнене на хазната, всяка възможност да се мине с възможно най-малко финансови рестрикции за обществото трябва да се използва. Дори и с риск първоначалните сметки да се окажат неточни. В крайна сметка, тук не става дума за някакви марионетки, за пионки на шахматна дъска или пък за някакви маймуни или други животински видове. Тук става дума за хора с техните семейства, които хора за пореден път ще понесат тежестта и последствията от кражбите и от некадърността на всички управляващи до сега. А може би и на управляващите в бъдеще...
.
И така, каква е равносметката до момента? Първо, ГЕРБ и партньорите им правят изкуствено дишане на Първанов чрез най-фалшивите искания за отстраняване от власт, които някой би могъл да измисли и така изваждат президента от политическата кома, до която той сам се беше докарал с преобладаващото си мълчание за кражбите на станишевия кабинет. След това пък Първанов им се отплаща, като постоянно демонстрира чрез част от критиките си към настоящата, борисовата власт дълбоката си амнезия за дефектите на предходния кабинет. Човек съвсем уместно би могъл да се зачуди, дали всичките участници на политическата ни сцена не са се наговорили тайно да разиграват някаква гротеска пред публичността и взаимно да си правят изкуствено дишане, за да могат вкупом да се задържат на повърхността на политическия океан. Да потъват единствено най-глупавите от най-глупавите.
.
Друг любопитен момент относно критиките към ГЕРБ е този, че срещу 60-те "антикризисни" мерки на кабинет, работодатели и профсъюзи този път се възправят и част от партньорите на Борисов в управляващото мнозинство. Става дума за СДС и за ДСБ. Още по-интересен момент представлява фактът, че в същността си критиките на Първанов, БСП, СДС и ДСБ са почти еднакви! Всичко това при условие, че докато Първанов и БСП минават за уж "леви", "социално"-ориентирани, то СДС и ДСБ пък се представят за "десни" и с " демократична" ориентация.
.
"Десните", както Първанов и БСП, критикуват кабинета за недостатъчна радикалност на мерките и отново излизат с добре познатия от миналото рефрен за непопулярните "реформи". В случая, Костов и неговото чехълче Мартин Димитров предлагат мащабни съкращения на хора в администрацията. И на тези двамата, както на Първанов, не им пука за факта, че тук не става дума за фигури върху шахматна дъска, за марионетки или за маймуни, а за хора със семейства, които хора ще останат на улицата в момент, в който не е никак лесно да се намери нова работа. За социално подпомагане на безработните пък въобще няма смисъл да говорим! Добре известно е, че у нас такова почти изцяло липсва. След няколко месеца на борсата, безработните практически са захвърляни на произвола. Ама, както подметнах вече малко по-горе, на чужд гръб и сто тояги са малко.
.
Истина е, че не би било зле държавната администрация да се посъкрати, а още по-добре - да се замени с електронни програми. Замени ли се човешкият фактор с електроника, злоупотребите и корупцията ще станат малко по-трудни. Пак ще си останат възможни, особено на най-високо държавно равнище. Но все пак, при по-мащабна компютъризация и електронизация осъществяването им значително ще се усложни и затрудни. Заради кризата, едва ли точно сега е най-подходящият момент за масови административни съкращения. Още повече, че на този етап не е започнало и дори не се и планира стартирането на разработки за замяна на административния човешки персонал с компютърни програми. Обаче в бъдеще, когато кризата е вече зад гърбовете ни, би могло да се помисли по-сериозно над подобна възможност.
.
Иначе, в случай, че "десни", "леви" и президент са чак толкова загрижени за финансовата стабилност на страната, биха могли да предложат съкращенията на администрацията да започнат от тях самите. И без това броят на "народните представители" (дето представляват всичко друго, само не и народа) си е доста голям в сравнение с "работата", която вършат. Всеки робот би могъл да гласува по команда, да не говорим, че една машина винаги би била на работното си място и никога не би гласувала с чужда депутатска карта. Така че, след като толкова бленуват за административни съкращения, "десните", "левите" и всички останали биха могли да започнат първо със съкращаването на самите себе си. Същото спокойно може да стори и Първанов. И без това, по време на управлението на Станишев президентската персона почти, да не кажем въобще отсъстваше, така че един жест към хазната от страна на Първанов, състоящ се в отказ от заемането на президентския пост, би бил нещо похвално, нали?
Няма коментари:
Публикуване на коментар