Отдавна следя изключително внимателно въпросите около съдбата на АЕЦ "Белене". Считам, че провалянето на този проект (в комбинация с други управленски действия в областта на електроенергетиката и на енергетиката въобще, но извън конкретната сфера на АЕЦ "Белене") ще наруши интересите ми на масов, краен потребител на електроенергия.
.
На 30.11.2010 година, след преговорите на българската страна с руския представител, генералния директор на "Росатом" Сергей Кириенко, сякаш започват да се очертават добри новини. До четири месеца ще се изясни с пълна сигурност, дали АЕЦ "Белене" ще стане факт и вероятността втората ядрена централа в България все пак да стане факт е по-голяма от провалянето на проекта. На всичкото отгоре, цялото това нещо може да се случи при условия, много по-изгодни за България в сравнение с тези, които беше договорило управлението на Станишев, Сакскобургготски и Доган. (Заради антихуманната му ориентация, аз въобще не съм положително разположен към борисовото управление. Но когато са успели да свършат някаква добра работа в български интерес, както засега се очертава относно АЕЦ "Белене" - не бих могъл да отрека този факт.)
.
Има обаче един друг много важен момент, който може изцяло да обезсмисли потенциалната добра работа на управляващите във връзка с преговорите около строежа на "Белене". Става дума за въпроса, дали българската държава (посредством компанията си "НЕК") ще запази 51-процентното си участие, а по-този начин и контрола над "Белене" и над посоките, към които ще се насочва токът от тази централа. Или (по-образец на станалото преди ГЕРБ-овото управление с ЕРП-тата) ще остави за себе си отново миноритарен дял, без възможност за упражняване на реален контрол и така много лесно би се оказало, че при ядрена централа - все едно нямаме такава! Тоест, стои въпросът, дали управляващите ще осъществят обществения интерес (запазване на мажоритарното участие и на реалния контрол на "НЕК" над АЕЦ "Белене") или ще се разпродаде всичко на всякакви чужди интереси, като не бъдат пропуснати сърбите да бъдат осигурени със сръбска ядрена централа на българска територия. (Точно, както чешката държавна компания "ЧЕЗ" беше осигурена от предходните управления с монополни доходи от опериране с българската електропреносна мрежа, което уж щяло да "либерализира" и "раздържави" сектора, за да се подобряло качеството на обслужване на всички ни. Днес всички много осезаемо усещаме, колко "по-добре" сме обслужвани в областта на електроенергетиката, в сравнение с преди "либерализирането" и "раздържавяването" на този сектор.) Ето това са най-ключовите въпроси около АЕЦ "Белене" в момента!
Благодарение на глупоста,или нещо друго,на предишните управници, днес най-бедната евродържава е спонсор на три от най-богатите европейски икономики,посредством средствата,източвани от трите ЕРП-та.Дано не се повтори и с Белене.
ОтговорИзтриванеИ аз се надявам да не се повтори. Дето се вика - бих обесил управляващите с главата надолу, ако не задържат поне 51 % от собствеността над АЕЦ "Белене", в случай, че централата стане факт.
ОтговорИзтриванеНовите рискове пред проекта АЕЦ „Белене” – един експертен анализ
ОтговорИзтриванеНа 30.11.2010 бяха подписания три меморандума, с които се определиха новите рамки за реализация на проекта АЕЦ Белене, и които изменят позицията на управляващата партия ГЕРБ към проекта от „критична” – към „готови за партньорство” .
Основните договорености, които постигна ГЕРБ, са:
- решение за създаване на проектна компания с участие на НЕК (51%), Росатом (47%), финладската Фортум (1%) и френската Алтран (1%);
- определяне на обща цена по т.н. ИПС договор, т.е. договора за обхвата на руските дейности и доставки, която е 6 298 милиона евро
Общото усещане е, че приключи един период на неизвестност, който ограничаваше възможностите за планиране в областта на енергетиката и пречеше да бъдат формулирани основни полититки в новата Енергийна Стратегия на България, както и това, че за пореден път ще се опитаме да не загубим вложени вече средства за подготовка на площадката за новата АЕЦ. Новината е добра и за региона, където се възлагат големи надежди за иницииране на икономическо съживяване.
Анализите на нашите експерти, обаче, не са толкова оптимистични при новите условия, а именно забавяне на реализацията на проекта с поне 3 години (при предварителните планове беше определен срок за пуск на 1-ви блок през 2013, а сега се говори за възможен срок 2016), увеличаване на базовата цена, при условия за твърда крайна цена, и заместване на стратегическия партньор RWE (предложил заплащане на допълнителна сума от 500 милиона евро за право на участие в проектната компания), с руската Росатом.
В последните дни беше изтъкнато от експерти, че до средата на 2009 година най-консервативните оценки за обща цена по ИПС-договора с Атомстройекспорт (базова цена+ескалация) възлизаха на 5,97 милиарда евро, а очаквания компромисен вариант се движеше между 5 и 5,5 милиарда евро. При това, общата инвестиция по проекта не надвишаваше 9,7 милиарда евро, докато при сегашните условия инвсетицията ще е не по-ниска от 10,3 милиарда евро. За какви подобрения на икономическите показатели говорим в такъв случай ?
ОтговорИзтриванеТвърдата цена на договора с Атомстройекспорт предопределя и изменение в принципите на междинен контрол на реализацията на проекта – при договори с ескалация практиката е да се подготви детайлен график на дейностите, който да се обвърже с тримесечни плащания, но при доказан изпълнен обем, т.е. възможностите за контрол на инвеститора са много силни. При договори с крайна сума обикновенно се прави график на плащанията, но той не е обвързан с контрол по изпълнение на обем доставки и услуги (включително липсва механизма за забавяне на междинни плащания поради неизпълнение на графика).
Добре е да се припомни, че докато RWE участваше като стратегически партньор в проекта, тя направи детайлен преглед на руските предложения и предложи редица мерки, които да подобрят значително качеството на проекта и проектната организация.
На този етап страните не засягат и може би най-важния въпрос – пазара за произведената електрическа енергия. И понеже спекулациите за възможен ръст на потреблението или на цените в региона ( които в голяма степен са само прогнозни, но те са в основата на предположенията за „конкурентноспособността на Белене”), тук ще направим един паралел с плановете за изграждане на АЕЦ „Аккуйо” в Турция като илюстрация на бъдещата конкурентноспособност на АЕЦ”Белене”. От една страна АЕЦ „Аккуйо” ще бъде съоръжена с реактори от по-нов тип, истинско 3-то поколение, модел АЭС-2006 с единична мощност 1200 МВт, което не е така за АЕЦ „Белене”, а от друга – двете централи ще се борят за един и същ регионален пазар. На база на наличната информация за проекта в Турция се заключава, че новите мощности ще започнат да влизат в експлоатация последователно от 2018 година, а самата площадка „Аккуйо” има добра електроенергийна инфраструктура, която позволява износ на произведената енергия в Турция и в региона на Близкия изток. Обявената сега цена, на която ще се изкупува електрическата енергия в период от 15 години, е около 10 евро цента на kWh.
За сравнение, до средата на 2009 година за проекта „Белене” се говореше за цена от 4,5 евро цента на kWh, но при новите условия за цена може да се говори най-рано след като новия консултант на БЕХ – HSBC разработи актуален финансов модел и оцени реалните разходи по проекта. Все пак, ако се изходи от публикуваните информации за търга за турската АЕЦ през 2008 година, а именно че за 4 800 инсталирани MW ядрена мощност е постигната обща цена от 20 милиарда долара, може да се заключи, че за единица инсталиран MW ядрена мощност на площадка „Белене” и на площадка „Аккуйо” цените са много близки. Това от своя страна може да означава, че реалната цена на електрическата енергия от АЕЦ „Белене” (както руската страна си е направила разчета за АЕЦ „Аккуйо”) ще възлиза на около 10 евро цента на kWh.
ОтговорИзтриванеПри положение, че българската НЕК запазва 51% дял в компанията, а от там и ангажиманта за осигуряване на пазар за половината произведена електрическа енергия, обосноваването на приемливи бизнес-условия за изпълнение на проекта има задължителен характер и крие сериозни пазарни рискове за НЕК.
В заключение следва да се акцентира, че от финансова гледна точка има само един вариант, при който сключените споразумения на 30.11.2010 могат да придобият изгодно за България развитие – руската страна като притежател на 47% от дяловете в проектната компания да се ангажира да осигури финансирането за ИПС договора с Атомстройекспорт при условията на ниска норма на възвращаемост и дълъг срок на възстановяване, т.е. условията на руския заем да бъдат значително по-добри от кредитните условия на финансовите пазари, които би получила България…. и все пак, ако проектът получи зелена светлина от ЕК като изгодно бизнес-начинание.
Благодаря за полезните сведения в предните три коментара.
ОтговорИзтриване