Как се преодолява икономическа криза, без да се стига до бюджетна такава? Това става чрез голям, добре запълнен посредством бюджетни излишъци през "добрите" години фискален резерв. При криза, вместо да се правят дефицити, които после да изискват "рязане" (преди всичко на работнически права и на обществени функции на държавата) - вместо това в продължение на година, две, дори на три, ако се налага, да се ползват средства от подходящо натрупан през "добрите" години фискален резерв. Тези средства да се ползват по начин, при който фискалният резерв да не достига до критично-ниски нива, а бюджетът да си остава балансиран (тоест - да няма никакъв или, в краен случай, да се допуска много малък бюджетен дефицит, който след това много бързо, за не повече от година-две, да бъде компенсиран изцяло).
.По-конкретно, в нашия, българския случай това би означавало следното. От натрупания преди кризата осем-милиарден резерв (хубаво щеше да е резервът да е още по-голям), във връзка с кризата да се ползват четири милиарда, а останалите четири милиарда да се оставят за най-тежки нужди като справяне с природни катаклизми от сорта на силни земетресения, мащабни наводнения и други подобни. Така, от четирите милиарда, предназначени за кризата - два или три милиарда да се изразходват в пика на кризата (при нас - 2009 година), а следващите два или един милиарда да се изразходват на следващата (при нас 2010) година. Всичко това - без да се формира никакъв или, в краен случай, да се формира много малък и лесен за преодоляване бюджетен дефицит. Защото всеки голям бюджетен дефицит, особено пък по време на криза, е чисто и просто инструмент за ограбване на обществената собственост (чрез приватизация на функциониращи, печеливши или поне лесни за привеждане в печалба дружества). И винаги такъв голям дефицит води след себе си и до влошаване на нормалното функциониране на държавата.
.У нас нещата не се развиха според най-подходящия сценарий. Вместо това, тройната коалиция на Станишев до последно отричаше, че има криза, плануваше си бюджетни излишъци по време на кризисната 2009 година (лесно е да се досети човек, че при криза и при свиване на икономиката ще намалеят и постъпленията в хазната) и харчеше предизборно на поразия и без реално обезпечение на сключваните от държавата договори.
.Финансовият министър на ГЕРБ, Симеон Дянков, също драстично надцени приходите в хазната, въпреки добре известното на всички кризисно състояние у нас при встъпването на ГЕРБ на власт и въпреки съпътстващото това кризисно състояние свиване на брутния вътрешен продукт (БВП или всички стоки и услуги, произведени в границите на страната ни в продължение на една година). На всичко отгоре излязоха на светло и "пропуснати" от тройната коалиция на Станишев необезпечени договори с частния сектор - измама на предишната власт, за която ГЕРБ не носят никаква вина.
.Измами, груби грешки... Хубаво! Както и да е! Миналото не може да се върне, за да се поправи. Принудени сме да се примирим и да решаваме, какво да правим оттук-нататък. И точно тук идва проблемът със заплахата в плановете на финансовия министър на ГЕРБ - Симеон Дянков.
.За разлика от необратимите действия на БСП-НДСВ-ДПС, докато бяха на власт, грешката на Дянков с надценените приходи в хазната не е необратима. Още веднага се видя, че дянковите оценки са неточни и това не даде възможност за невнимателни бюджетни харчове. Свитите заради свиването на икономиката постъпления в хазната, заедно със сюрприза на станишевото управление - прекомерните, необезпечени договори и харчовете на предишната власт по време на изборите - наложиха ревизия на бюджет 2010 и залагането в него на дефицит от 4.8 %. Макар действията на предишната, станишевата власт да представляват откровена кражба, условно, за целите на анализа ще ги наречем "експанзионистична" бюджетна политика (политика, при която правителствените разходи се увеличават и/или данъците се намаляват с цел - стимулиране на икономическото развитие и увеличаване или пък по-малко намаляване по време на криза на годишния ръст на БВП).
."Експанзионистичната" политика на кабинета БСП-НДСВ-ДПС беше продължена от управлението на ГЕРБ с неговото харчене през 2009 и 2010 година, въпреки първоначалното желание на новата власт да не допуска бюджетен дефицит и да кандидатства за "чакалнята на Еврозоната". Едновременно, макар поради много причини (крещящи слабости в областта на социалната политика, на здравеопазването, на образованието и науката, на сигурността и на отбранителната политика, висок бюджетен дефицит - всичко, заради недостиг на финансови средства) обстоятелствата отдавна да налагат вдигане на данъците и с тях - на постъпленията в хазната, - подобна стъпка не беше предприета в най-подходящото за нея време (пикът на кризата, преди икономиката да е започнала да се съживява, когато нуждата от подобно действие по-лесно и по-безболезнено би била осъзната и приета от всички). От една страна, всичко това се отрази негативно на бюджетния баланс. От друга страна, най-вероятно всички тези харчове и пропуски допринесоха за малко по-бърз изход от кризата в сравнение със ситуация, при която всичко това да не беше се случило.
.И така, идваме до настоящия момент, в който икономиката вече се е оттласнала от дъното на икономическата криза, БВП вече бележи лек растеж вместо спадове и пред нас се възправя въпросът - какво да направим оттук-нататък? Точно тук идва финансовият министър Симеон Дянков с неговото твърдение, че оттук-нататък данъците трябвало да се намаляват!!! Предприеме ли се подобна стъпка (не само сега, ами в продължение поне на близките десетина-двадесет години) - това ще бъде равнозначно на национално предателство и на умишлено тласкане на държавата в посока на икономическа, политическа и друга зависимост от чуждодържавни сили. Зависимост, която в един момент може да стане необратима. Толкова необратима, колкото необратима беше зависимостта на комунистическа България от СССР, преди Източният блок да се разпадне).
.Следва продължение...
Няма коментари:
Публикуване на коментар