Управляващите от ГЕРБ и най-вече икономическото недоразумение Симеон Дянков все по-усилено лансират намеренията си в бъдеще да намаляват данъците. Намалят ли се данъците, държавата ни категорично затъва в цикъла на източване и на ощетяване на мнозинството в полза на чуждестранни икономики и на родни и чужди малобройни богаташки и политически кръгове. Както е и досега! Крайният резултат от едно намаляване на данъците ще бъде единствено този, че в края на краищата бюджетът ще се "обезкърви" допълнително и пак няма да разполага с нужните средства, за да развие пълноценна и устойчива на кризи икономика. Няма да има и кой друг, различен от държавното управление, да го направи.
.При следващата икономическа криза (нова такава неизбежно ще има рано или късно) или дори още по-рано, икономиката ни отново тревожно ще затъне и отново ще трябва да се приватизира (тогава сигурно ще се приватизират училища и болници, защото в някой момент само това ще остане за приватизиране). Доходите и правата на работниците (на масовия човек) за пореден път ще бъдат драстично свити и орязани. Още повече, отколкото днес!
.Намаляването на данъците е една популистка мярка, която ще доведе до временни, макар и съмнителни икономически позитиви. Тази мярка действително може да изиграе известна роля за леко, едва доловимо ускоряване на икономическия растеж (за още по-силен икономически ефект данъците трябва да бъдат намалени почти до нулеви, а България да се превърне в данъчен "рай" и в офшорна зона). И някакво символично увеличение на чуждестранните инвестиции в някой момент може да има, макар за здрави, сериозни инвестиции в материални производства за износ и дума да не би могло да става (поне - не би могло да има мащабни износоориентирани инвестиции без друг тип, най-целенасочени държавни икономически стимули с подобна цел).
.Заедно с всичко гореописано обаче, едно намаляване на данъците ще способства продължаването на мащабното източване на българската икономика в полза на чуждодържавни икономики (чрез силно-отрицателното външнотърговско салдо). Едновременно, подобна стъпка ще влоши допълнително и сега твърде лошото обслужване от държавата на обществените и` функции. Последното отново ще доведе до призиви за приватизации, уж за да се оправят нещата. Зависимостта ни от чужди, външни икономически и политически сили и от чужди, външни инвеститори ще се задълбочи още повече и може да стане необратима. Ще трябва да забравим за всякаква реална национална автономия. Точно като по времето на СССР, пък и днес включително. Ще трябва да забравим за всякакъв личен контрол дори над собствените ни съдби. Та ние даже днес не сме в състояние да спрем безогледните планове на управляващите, да ни лишат окончателно от възможност да се пенсионираме в нормална възраст (50-55 години)!
.На практика, икономическа стратегия, която разчита на намаляване на всеобщите данъци вместо на целенасочено намаляване само на данъците, свързани с нехарактерни за икономиката ни производства - подобни твърде щедри икономически планове, "стратегия", лишена от всякаква стратегическа насоченост, биха могли да бъдат определени като почти сигурно национално предателство. Животът на обикновения, масовия човек никога отново няма да достигне, камо ли пък да надхвърли спокойствието и равнището на осигуреност от времето на комунистическото минало. Дори ако доходите се увеличаха в пъти в сравнение със сега (нещо, което със сигурност няма да стане). Криза след криза, правата и привилегиите на мнозинството хора ще бъдат рязани все повече и повече. Дава ни се по малко при икономическите разцвети и ни се взема много повече през последващите кризи. До тогава, докато мнозинството в държавата не се превърне в откровени роби. Но роби, които да се считат за свободни хора и за граждани с права! По-коварна измама от тази - здраве му кажи!
.Както сегашната, така и следващата икономическа криза (както споменах, рано или късно нова криза е неизбежна) отново ще донесе смърт на мнозина. И през следващата криза, както през сегашната, мнозина ще се самоубият от безизходица, а други ще паднат жертва на озверели от глад престъпници. Смъртоносната, кръвожадна олигархия, която отдавна е оковала страната, политиците ни, заедно с импотентния и безпринципен български "бизнес", ще засилят още повече узаконените си привилегии и възможностите за безнаказан произвол. Работещият, масов човек у нас пък няма да има право дори да боледува нормално (политици и бизнес постоянно се чудят, как да ни лишат от заплата, докато боледуваме). Няма да имаме право на отпуска (не ползваме ли цялата си отпуска през дадена година - губим половината от нея просто ей така!). Нито пък ще имаме право на социална сигурност, докато сме без работа (данъци обаче ще плащаме винаги, докато работим, че и като безработни са ни искани пари - за здравни осигуровки, да кажем!).
.От въвеждането през 1980 година на официалните статистики по тази тема-та до днес включително, външнотърговското салдо на България е стабилно-отрицателно. С тази разлика, че до 2002 година стойността на измерителя е била едноцифрена (-0.6 до -8.4 %), докато от 2003 година-насам вече е двуцифрена (-10.8 до -28.0 %). Единствено през 1991 година (Димитър Попов с неговото: "За Бога, братя - не купувайте!) и в периода 1996-1998 година включително (виденовата криза и първите две, много тежки за всички ни, години от управлението на Иван Костов) сме имали положително външнотърговско салдо. Причината за това е свиването на потреблението и невъзможността с тогавашните заплати да се купуват голямо количество вносни стоки (такива от сорта на автомобили, дори и втора употреба, по-скъпи и по-качествени дрехи и други подобни). Този най-сериозен проблем ще се запази и в бъдеще, защото управляващите в лицето на Борисов, Дянков и Трайков не планират реални мерки за справяне със силно-отрицателното външнотърговско салдо (отрицателното външнотърговско салдо е проблем, равностоен на намаляването на брутния вътрешен продукт, наричан още БВП).
.При актуалната икономическа политика, тази от костов тип, свързана единствено с фискални мерки от рода на намаляване на данъци и на оттегляне на държавата отвсякъде, откъдето бихме могли да се сетим (да ни се вземат данъци, без да се върши нищо за нас самите - това беше целта не само на костовото, но и на симеоновото, и на станишевото управление), единственият начин за намаляване на отрицателното външнотърговско салдо е намаляването на БВП (ниски заплати, слабо потребление). Намаляването на БВП е абсурдна мярка, когато се прилага целенасочено, дори ако целта е занижаване на отрицателно външнотърговско салдо. С други думи, актуалната икономическа политика (политиката Костов-Сакскобургготски-Станишев-Борисов) представлява национално икономическо самоубийство и дори предателство. Тя води до изгубването на всякаква икономическа, а като следствие и на политическата независимост на страната ни и до обричането на всички ни на вечна просия. Просия на еврофондове и просия на чужди инвестиции (последните ще дойдат по-осезаемо чак след като чуждите, по-мощни от нашата икономики се съвземат изцяло от кризата). Всяка държава с елементарен инстинкт за самосъхранение би избягвала прилагането на подобна политика, освен в най-краен случай (при нас този най-краен случай бяха 1997 и 1998 година, когато мерки като сегашните бяха наистина неизбежни).
Няма коментари:
Публикуване на коментар