При такива, каквито са новините в момента, спокойно може да се заяви, че ни очаква песимистично бъдеще. На първо място, макар финансовият министър Дянков да прогнозира ръст от 1 % за 2010 година, това очакване едва ли ще се сбъдне (да не познава обаче, на Дянков не му е за първи път). Причината подобна оценка да ми се струва малко вероятна не коренува в продължаващото свиване на българската икономика през първите три месеца на 2010 година. При запазване на всички останали показатели (главно данъци и цени) икономиката ни би могла да обърне тенденцията си и все пак да успее да отбележи в края на годината растеж с положителна стойност (дори ако тази положителна стойност е под един процент).
.С оглед на това, което предстои да се случи обаче (преди всичко - покачването на цените на газта и на електроенергията, които неизбежно ще покачат и почти всички останали цени, покачването на лихвите по кредитите, както и изоставащите темпове на ръст на работните заплати, което изоставане допълнително затруднява потребяването, като това пък ограничава стимулите за производство и търговия), вероятността прогнозата от положителен икономически растеж през 2010 година да стане факт рязко се стопява. Обратното! Все по-вероятно се очертава свиването на икономиката ни да се запази и през тази година. (В тази връзка, едно минимално покачване на данъците съвсем не би било неуместно, особено предвид състоянието на бюджета в момента и най-вече, предвид нуждите на социалната политика, на здравеопазването, на образованието и други - все дейности, които от много време насам страдат от хроничен недостиг на финансиране.)
. На фона на всичко това, особено на фона на предстоящото поскъпване на носещи, фундаментални суровини като ток и газ, желанието на българските работодатели да оставят работниците си без заплати (въпреки, че най-вероятно всички тези работодатели ще увеличат повече или по-малко цените на предлаганите от тях стоки и услуги) със сигурност не граничи със здравия разум. Подобно практическо самоубийство на българския бизнес (изоставането на заплатите ще свие още повече потреблението и БВП, а това означава и свиване на печалбите за бизнеса) не трябва да бъде допускано толкова лековато от държавната власт. Както и да се препират бизнес и синдикати - държавната власт е субектът, който носи реалната, законова отговорност пред данъкоплатци и пред избиратели за икономическото (и друго) състояние на страната. И когато доказалия се с безогледния си апетит български бизнес полага всички усилия да удължи още повече кризата с опитите си да лиши работниците си от заплати, съобразени с предстоящата инфлация - държавната власт би следвало да се намеси безкомпромисно и по никакви поводи да не допуска това.
.Аргументът на работодателите срещу увеличаването на минималната заплата се върти около някакви техни изисквания за увеличена производителност на труда. Първо, да забележим, че не иде реч за инвестиции от страна на работодателите в роботизация, в автоматизация и в механизация (единственият реален начин за увеличаване на производителността), а говорим за абсурдната работодателска теза, че един човек може да върши работата на двама, на трима, четирима, петима... И второ, говорим за изисквания не за средна или за някаква друга по-висока заплата, а говорим за минималната такава, която минимална заплата в момента най-явно слиза под прага на бедността! (Всъщност, българската "минимална заплата" реално не стига и за социални помощи.)
.Ако българските работодатели толкова милеят за увеличаване на производителността на труда, но не желаят да инвестират в нужните за целта технологии (или пък в тяхната разработка, ако все още не съществуват такива технологии в дадени икономически сектори) - да предложат на работниците си значителен бонус над минималната работна заплата, който бонус работниците да получават само в случай, че са повишили производителността си и работодателите им са доволни. Най-нищожните средства за оцеляване обаче, минималната работна заплата, да стават заложник на разни неизпълними работодателски изисквания - това никоя отговорна власт не би следвало да допуска. Нещо повече! Дори не би следвало, едно управленско намерение за вдигане на МИНИМАЛНАТА работна заплата да се подлага на каквато и да било дискусия. Който работодател не е в състояние да осигури на работниците си минимума за оцеляването им - значи бизнесът му не върви и да фалира! Ако ще сме пазарна икономика - нека реално да сме такава, а не на нерентабилни частни (пък и на държавни дружества от типа на топлофикациите) да се прави изкуствено дишане за сметка на физическото оцеляване на мнозинството у нас.
.
.
Още един предстоящ проблем! Свиването на бюджетите на здравеопазване, на образование и на всичко останало неизбежно ще влоши качеството на функциониране на всички "орязани" откъм финанси дейности. Каквито и "реформи" за икономии да се правят - нищо не може да компенсира ограничаването на средствата. Въобще, реформа, която не се съпровожда с достатъчно финансово и материално обезпечение със сигурност няма как да доведе до повишаване на качеството на "реформираните" дейности. Под "реформа" и актуалните управляващи (както всичките им предшественици) имат предвид единствено "рязане" на пари за обществените дейности с надеждата, това да не влоши твърде много функционирането на тези дейности (по-голямо или по-малко влошаване на функционирането при финансови ограничения неизбежно ще има). Пък когато общественото недоволство от допълнително влошеното функциониране се засили - ще започнат планове за раздържавяване и за разпродаване на всичко. Хитра система за разбиване на държавата и за поетапен отказ от всички държавни обществени функции (само от събирането на данъци управляващите никога няма да се откажат, макар постоянно да се чудят, как да намаляват тези данъци в полза на фирмите си).
.Мисля много ясно се вижда, че в скоро време не ни очаква нищо добро. Да, ама нищо добро не изглежда да ни очаква и в по-далечно бъдеще. Например, стана известно, че България публично се отказва от проекта "Бургас-Александруполис", а прикрито се отказва и от строежа на АЕЦ "Белене". Първото - добре! Действително, екологичната заплаха от проекта "Бургас-Александруполис" за българското крайбрежие е несимволична и непренебрежима. Един петролен разлив в българско крайбрежие, дори ако този разлив е предизвикан от "малък" танкер, не само ще се окаже катастрофален за екологичната обстановка на крайбрежието ни, но преодоляването на последствията от подобен инцидент може да се окаже и твърде голяма финансова тежест за рехавия ни бюджет. Не може да се спори, че икономическата загуба за България от отказа на проекта е сериозна. На всичкото отгоре, този отказ води след себе си и до геостратегически загуби, като последните отново ще се преобразуват в допълнителни икономически затруднения. Въпреки това, природата е по-важна!
.Прикритият отказ на българските власти от строежа на АЕЦ "Белене" обаче е нещо по-различно. На първо място, този отказ е умишлен. Преднамерен! При условие, че новата власт още с идването си, сама пресече финансирането на проекта, обясненията за "липса" на инвеститор и на средства представляват най-обикновена маскировка за пред публичността. Отказът от строежа на АЕЦ "Белене" много вероятно ще се отрази пагубно на българската електроенергетика и на нейната конкурентоспособност за години напред. Вредата от провалянето от ГЕРБ на ядрената енергетика у нас ще продължава да се чувства и по време, когато управлението на ГЕРБ вече ще бъде част от политическото ни минало.
.Няма нужда специално да се уточнява, че колкото скъпо и сложно да е изграждането на един АЕЦ, енергията от атомните електроцентрали още дълго време ще си остане най-евтината като рутинни консумативи и разходи. Отгоре на всичко тази енергия не отделя и парникови газове, което означава, че безусловно отговаря на европейските еко-изисквания. Електроенергията от АЕЦ е икономически най-добре обоснована на този етап.
.От шестте реактора на АЕЦ "Козлодуй" днес функционират само два. Това са пети и шести блок на централата. Двата блока са от типа ВВЕР-1000 и проектантите им дават по около 35 години живот на всеки (30 горивни кампании по около 1.17 години всяка). Съобразно тези сведения може да се види, че животът на 5-ти и 6-ти блок на АЕЦ "Козлодуй" приключва около 2022-2026 година (5-ти блок е пуснат през 1987 година, а 6-ти - през 1991 година). Понеже в момента двата последни работещи блока осигуряват несимволична част от електроенергията на България, то до приключването на живота им трябва да се намери алтернативен електроенергиен източник за над 30 % от цялото електропотребление на страната ни. Строителството на АЕЦ "Белене" би продължило поне 5-10 години. Изграждането на ВЕИ (възобновяеми енергийни източници като ветрогенератори и други подобни), различни от АЕЦ не само би било сложно и продължително, ами и енергията, която предоставят тези различни от АЕЦ съоръжения е значително по-скъпа от ядрената енергия. Засега икономическата логика твърдо говори в полза на ядрените електроцентрали, което ще рече - в полза на АЕЦ "Белене".
.В случай, че държавата проточи изграждането на втората ядрена централа у нас и особено, ако с времето саботира проекта и се откаже от него - последствията за електроенергетиката ни ще бъдат тежки. Много тежки! Възможни са няколко сценария. При първия от тях държавата по някакво чудо да успее да намери заместител на 30-те процента електроенергия от двата ядрени блока, но при всички положения тази електроенергия ще бъде по-скъпа и по-неконкурентоспособна от ядрената. При втория сценарий България от износител ще се превърне във вносител на електроенергия (разбира се, това ще стане само в случай, че разполагаме със средства, с които да закупуваме тази електроенергия). В третия случай или цените на електроенергията ще станат съвсем непосилни за по-голямата част от населението (не, че и сега не е нещо подобно!), или въобще няма да има ток и ще трябва да преминем на режими (или пък ще реорганизираме домакинствата си към масова употреба на свещи и на готварски и отоплителни средства на дърва и/или на въглища).
.Ясно е едно! Отказът от СВОЕВРЕМЕННОТО построяване на АЕЦ "Белене" ще доведе до тежки последствия за електроенергетиката и съответно - за икономиката ни, а проектът е реализируем и Е по силите на държавата ни при внимателно планиране. Проблемите, ако въобще има такива, не са породени от някакви външни фактори (като невъзможност да се намерят финанси и/или като липса на чужди инвеститори). Проблемите около построяването на АЕЦ "Белене" произхождат единствено от българското управление (по-специално - от управлението на ГЕРБ).
.Положението с АЕЦ "Белене" е като това със здравеопазването, с образованието и с всички други обществени функции на държавата. Държавата иска да намалява данъци, осигурителни такси и други, да налива без никакви условия, просто така, за "честито", пари в неефективния български "бизнес", а в същото време се оплаква, че нямала пари нито за качествено и достъпно здравеопазване, нито за качествено и достъпно образование, нито за каквото и да било друго, което в момента представлява неин ангажимент към обществеността. По същия начин, ГЕРБ разби, вместо само да реформира "БЕХ" ("Българския енергиен холдинг") - дружеството, което беше предвидено да посрещне разходите по изграждането на АЕЦ "Белене", пък и по останалите енергийни проекти. След това, след като герберите елиминираха финансирането за АЕЦ "Белене" (и по такъв начин изгониха чуждестранния инвеститор, който се беше навил да участва в проекта) - започнаха да се оплакват, че няма пари за АЕЦ-а, а и чужд инвеститор не може да се намери (учудва ли се някой на това, след като вече е видял, какво се случи с досегашния инвеститор?!)!
.Действията на ГЕРБ в областта на електроенергетиката представляват откровен, умишлен саботаж, който, пак повтарям, ще навреди не само на бранша, ами и на цялата ни икономика, при това - за повече от едно поколение напред. Каквито и успехи да реализират борисовите хора в борбата с престъпността и корупцията - голяма работа, след като паралелно с това ще съсипят икономиката и държавата и по такъв начин ще ни направят още по-зависими и от сега от всякакви външни (чуждодържавни) икономически, политически, пък и от криминални кръгове (ако няма достатъчно пари за преследването на престъпността - никакви усилия не биха дали удовлетворяващ резултат).
.Какъв е изходът от ситуацията с АЕЦ "Белене"? Ако своевременно не се появи чуждестранен инвеститор - с проекта отново трябва да се заеме държавата. (Това развитие би имало съществено предимство. Ядрената енергетика е чувствителна област, а както добре знаем, дори държавната собственост се контролира трудно срещу злоупотреби. Какво пък да кажем за частната такава! По тези и по други причини, най-добре би било ядрената енергетика у нас да си остане 100 % държавна собственост.) Да се изчака икономиката ни стабилно да се оттласне от кризисната ситуация в момента и българската държава да мобилизира всичките си ресурси, за да изгради АЕЦ "Белене". Ако е нужно - под нова, значително по-ефективна форма да се възстанови и "БЕХ". Трябва да се положат ВСИЧКИ усилия АЕЦ "Белене" да стане факт в разумни срокове. В противен случай ни чака или скъп и неконкурентоспособен ток, или внос на електроенергия, или режим на тока, или свещи и печки на въглища и/или на дърва.
.Трябват не оправдания и мрънкане! Трябват реални усилия и видими, конкретни и своевременни резултати. Ако управляващите не променят най-бързо плановете и подхода си (особено що се отнася до АЕЦ "Белене", но и в областта на социалната политика, на здравеопазването, на образованието...) - най-добрият изход са протестите и безкомпромисните усилия за предсрочно отстраняване от власт на това управление. Въпреки фактът, че в момента няма годна алтернатива, която да замени ГЕРБ във властта! Борисов и хората му трябва да бъдат отстранени от властта най-малкото за да знаят, че затриващи икономически и други стратегии се плащат и то се плащат не само по време на избори. (Естествено, в България нито може да има масови и ефективни обществени протести като във Франция, Гърция и другаде, нито пък може нещо да се оправи. Нашата държава е обречена на бавна, внимателно планирана и сигурна смърт. Или при повече късмет - на вечно кретане по опашките!)
Няма коментари:
Публикуване на коментар