Дянков и Трайков - фаталните грешки на Борисов

ПОРЕДНО УПРАВЛЕНИЕ - ПОРЕДЕН ИКОНОМИЧЕСКИ ПРОВАЛ

.

Всички много ценим прогнозите, които се сбъдват. Това е правилно и обяснимо. И понеже и аз ценя точните прогнози - ще направя една прогноза, която със сигурност ще се сбъдне: Настоящото, борисовото управление ще бъде поредното управление, чиято икономическа политика ще завърши със СИГУРЕН ПРОВАЛ.

.

Няма нужда надълго и нашироко да се обяснява, че държавата ни най-спешно, буквално НА ЖИВОТ И СМЪРТ се нуждае от възможно най-резкия икономически растеж, който би могъл да се постигне в настоящите условия. Това ще рече - минимум 8 % реален годишен растеж на българския брутен вътрешен продукт (БВП или всички стоки и услуги, произведени в границите на държавата ни в продължение на една година). Китайската икономика, която е много по-развита от българската (характеризира се с трилиони долари БВП годишно) и поради това е много по-трудно да реализира рязък растеж за разлика от нашата - същата китайска икономика за 2009 година е реализирала годишен ръст на реалния си БВП от 8.7 процента. Тоест - цифрата от осем процента годишен растеж е съвсем постижима, особено за слаба икономика като нашата.

.

Осем процента годишен ръст на БВП може и да са постижими по принцип, но съвсем явно са фантастична цел за българските управници. Още Иван Костов, Симеон Сакскобургготски и Сергей Станишев демонстрираха, че за тях 4-6 % годишен ръст на БВП са "голям успех", докато нужните ни 8-10 % са чиста утопия. И как няма да бъдат утопия, след като всички тези управления разчитаха един вид на това - работата сама да се свърши. Без управляващите да се напрягат реално, че и доста пари да позволят да се източат от бюджета чрез неизброим брой корупционни схеми. Разчитаха да развиват икономиката ни чрез фискални, вместо чрез реални икономически мерки. Разчитаха на пилеещи бюджетни и на безсмислено рехави данъчни политики, на буквална абдикация на държавата от помощи за нуждаещите се, от здравеопазване, от образование и други подобни. Вместо да запретнат ръкави, както се казва и да стартират, първоначално и само с държавни инвестиции, ако се налага, нови производства на стоки и услуги в стратегически за нашата икономика области.

.

Борисовото управление съвсем не се различава като икономически подход от неговите предшественици. Резонно - резултатите също няма да се различават. Осемте процента реален годишен ръст на БВП ще си останат утопия и фантастична за България цифра. Защо?

.

Икономическите планове на борисовото управление се изчерпват с три водещи мерки:

.

1) Замразяване на данъците с намерението при първа възможност те дори да бъдат намалени (без съответно съпътстващо увеличаване на акцизи, на такси и на други подобни, такава стъпка ще лиши хазната от важни приходи и допълнително ще затрудни и сега твърде лошото обслужване от държавата на обществените и` функции).

.

2) Преследване на корупцията (хубава и правилна цел, но крайно недостатъчна сама по себе си да развива икономика - предназначението на подобна цел се ограничава единствено до по-ефективното пълнене на хазната с финансови средства).

.

3) По-ефективно усвояване на еврофондовете (с други думи - просия от Европа, при това просия на парите, които се източват от държавата ни чрез трайно отрицателното външнотърговско салдо).

.

Това е цялата "икономическа стратегия" на борисовото управление през целия му мандат (по думите на Симеон Дянков пред "Панорама" на БНТ на 21.05.2010 година). Стратегия, която не се различава по нищо от стратегиите на предшествениците на Борисов във властта. Няма да се различават и резултатите!

.

Всичките три икономически мерки, очертани от борисовата икономическа стратегия по-горе, разчитат само на едно - на просия за външни, чуждестранни инвестиции (част от тях са и еврофондовете). И акцентират само върху едно - да се отнемат постъпления в бюджета и да се харижат, ей така, без никаква стратегическа цел и насока, на частния сектор. Лесно можем да се досетим, каква част от тези пари ще достигнат до обикновения човек. Точно НИКОЛКО! А ръстовете на икономиката отново няма да надхвърлят досегашните. Абсолютно същите бяха и стратегиите на Костов, на Сакскобургготски и на Станишев. Стратегии, които отдавна са доказали своята неефективност. Управляващите уж се сменят, но нищо не се променя!

.

Причините всички изброени управленски мерки и стратегии да не доведат до особен реален годишен ръст на БВП са следните. На първо място, откровена глупост е да се разчита на външни инвестиции в момент като сегашния - скоро след края на криза. (Дори ако бяха усвоявани на сто процента, средствата по еврофондовете пак биха били недостатъчни за съществен икономически растеж. За сериозен растеж са нужни много повече инвестиции или поне такива, които да са ориентирани към износна продукция.) Икономическите субекти по света, включително тези в най-развитите икономики, също както въпросните икономики ще се възстановяват от кризата. Последна тяхна стъпка би било, да пилеят точно сега жизненоважни свои финансови ресурси за нови и то външни спрямо собственото им местоположение инвестиции. При това - инвестиции в съмнителни дестинации като българската икономика.

.

Намерението най-безцелно да се харижат бюджетни постъпления в частния сектор също няма да доведе до особен икономически растеж. Той, частният ни сектор, ако беше чак толкова ефективен, конкурентоспособен и предприемчив - икономиката ни отдавна да беше надхвърлила 8 % реален годишен растеж! От доста време насам - още след управлението на Костов и особено след това на Сакскобургготски - частният сектор в България надхвърля държавния. Заплатите у нас са едни от най-ниските, дори най-ниските в Европа и на Балканския полуостров (задминават ни по средна работна заплата дори държави с по-нисък БВП от нашия като Албания и Македония), правата на работниците у нас са потъпкани, българските потребители са без особен избор и често са принуждавани да потребяват конкретни стоки и услуги. Ако в България съществуваха предприемчиви бизнесмени - нямаше как това да не доведе до рязък ръст на брутния ни вътрешен продукт.

.

Проблемът е, че българският бизнес е научен от управляващите, някой друг (главно - комунистическото управление от миналото) да създаде нещо, след което това нещо да бъде дадено на безценица на бизнеса ни. Да бъде дадено не за да бъде развито, а за да бъде доизточено от "бизнесмените" ни, след което дейността да приключи. Или в по-добрия случай - да крета едва-едва!

.

Икономическите планове на българските управления от така наречените "демократични промени"-насам са крещящо сгрешени. Дори би могло да се каже, че са преднамерено предателски и с неутолим грабителски апетит. Ако можеше, всичко щеше да се разпродаде (по възможност - на чужденци), а работниците щяха да бъдат превърнати в откровени роби още сега (не че сега е много по-различно, но...)!

.

Симеон Дянков и Трайчо Трайков. Това са двете ключови грешки на Борисов в областта на икономиката. Грешките, заради които българската икономика няма никакви шансове да се развие така, както би могла се развива като твърде слаба, каквато е в момента. Дянков и Трайков са двамата в кабинета, заради чиито зле обмислени икономически схеми годишният ръст на БВП от поне 8 % отново ще си остане мираж. Сигурен мираж и категорично в сферата на фантастиката. Но фантастика - само за България! Честито!