За влаковете, за нещастните хора и за социалната загриженост на държавата. Всъщност - има ли въобще такава загриженост?!

Всяка седмица в Петък и в Неделя най-редовно пътувам с влак. Този Петък (16.10.2009 година) не направи изключение. Пътят беше три-часов. От 19.20 часа - нататъка. Както винаги! През есента, както и в този случай, се стъмва много скоро след потеглянето на влака.

.

На една от спирките се качи човек с вид на бездомник. Седна. На няколко пъти той попита седящите около него пътници, за къде е влака и има ли парно в него. Влакът е от "новите" ("преведено" на наш език - втора употреба) "Сименси" и разполага с климатик. Пролича си, че освен че е бездомник и клошар, човекът страда и от психическо заболяване. Няма нужда да се уточнява, че беше без билет, както и без пари.

.

Скоро след като бездомникът се качи във влака, към него се приближи контрольор. Неизбежно, мизерникът беше попитан за билет. Както вече беше споменато по-горе - нямаше такъв! Не можеше и да заплати билет във влака (дори не глоба, а най-обикновен билет - контрольорът се опита да направи някакъв компромис, все пак). Очаквано, човекът беше приканен да слезе на следващата спирка (тя беше по-оживена и на нея спираха всякакви влакове - както пътнически, така и бързи). Вместо спокойно да слезе от влака, нещастният човек запищя налудничаво и едва разбираемо, че ще замръзне на студа извън влака (цялата седмица, част от която е и разглеждания Петък, беше осезаемо студена).

.

Болният бездомник не слезе на оживената спирка. Опита се да остане във влака. Двама контрольори бяха нужни (единият от двамата трябва да беше началникът на влака), за да успеят да смъкнат клошаря на следващата спирка. Тази спирка вече беше неоживена. Там бързи влакове не спираха. Беше тъмно и студено.

.

Сцената с изгонването на бездомника от влака беше грозна и много неприятна. Човекът до последно, до тръгването на влака, пищеше, че ще замръзне отвън и се опитваше да влезе отново в мотрисата. Контрольорите обаче нямаха богат избор. Впоследствие те разказаха, че болния клошар бил по-ранен техен познайник. Пътувал по влаковете из цялата страна (така този човек се справял с липсата на покрив над главата си) и се случвало да създава проблеми на пътниците. Наскоро се опитал да вземе якето на пътник в друг влак (очевидно, това е един от начините да се справи човек без пари и без друга помощ със студа).

.

След като влакът потегли отново без бездомника, неколцина от пътниците се възмутиха от грозната сцена и от безжалостното отношение на кондукторите към човека. Именно тогава, в опит да защитят действията си, кондукторите разказаха за предишните изяви на същия нещастник, включително за опита му да отнеме яке на пътник.

.

В тези случаи възмущението от безжалостните изяви е съвсем основателно. За държава, която претендира да е цивилизована и демократична, наличието на хора в подобно състояние, както и на подобни сцени, меко казано, не говори никак добре. Във всяка, дори средно развита западна демокрация, подобни неща не могат да се наблюдават. В подобни държави за бездомниците има общежития, а за хора с психически проблеми като в гореописания случай се полагат непрестанни грижи. Последното не означава, че подобни хора трябва да бъдат затворени в заведения с ограничителен режим и с каторжни условия. Последното означава само, че в общежитията за подобни хора се осъществяват и непрекъснати специализирани грижи.

.

Лесно може да се забележи, че вината в горния случай не е на контрольорите. Те не само са си вършели работата, ами са се постарали да опазят и спокойствието на пътниците. Вина, обаче, има! И тя е на държавното управление. Именно заради практически несвършената работа на държавата в областта на така наречената социална политика, у нас, в псевдо-цивилизованата и псевдо-демократична България, ставаме ежедневни свидетели на грозни сцени и на нещастни хора като гореописаните.

.

В България, а и не само в България, частта от обществото, която се опитва да не се води изцяло от егоистични, насочени ЕДИНСТВЕНО към собственото си добруване импулси, много често и твърде лесно попада в един друг капан. Това е капанът на фалшивото състрадание и на малодушното бездействие. Ярък пример за тази обществена особеност представляват обвиненията, които пътниците във влака насочиха към неговите контрольори.

.

Много често ние, хората и особено българите, не можем да се отървем от един прислужнически манталитет, който е толкова дълбоко вкоренен във всички нас, че изглежда, все едно се предава по наследство. При нас този прислужнически манталитет в по-далечното минало е бил дори робски такъв (доказват го петте века турско робство и четиридесетте години стриктен комунистически слугинаж).

.
В какво се изразява днес прислужническият ни манталитет? На първо място, изразява се в малодушното ни мълчание и във вечното ни търпение спрямо нежеланието на управниците ни да работят в интерес на всички. За никого не е тайна, че и днес нашите управленци работят главно за собствените си финансови интереси, за хората с финансови възможности (както за родните, така и за чуждите богаташи) и за чуждодържавните власти, докато в полза на "обикновените" хора (представляващи мнозинство във всички държави по света без изключение) се работи само по принуда и във възможно най-малка степен. Стига се до там, че в инатлъка си да не свършат и нещо за обикновения човек, управляващите са готови да се разделят дори с властта си. Ярки примери за последното са всички управляващи от така наречените "демократични промени" насам, включително сегашния Министър-председател Борисов.
.
За да се смятаме за значими и за да се залъгваме, че уж нещо правим, че не стоим просто така, ние изразяваме някакво недоволство, но това недоволство нито е такова, каквото би трябвало да бъде, нито пък е насочено в посоката, към която трябва да се насочи. Точно обратното! И случилото се с бездомника, с пътниците във влака и с контрольорите ясно демонстрира този факт.
.
Ясно е, че контрольорите във влака въобще не са хората, които са способни да разрешат проблемите с бездомниците, с безработните и с хората с болести в държавата. Това би могла да свърши ефективно единствено държавната власт. Дори ако контрольорите в този влак бяха игнорирали задълженията си и на собствен риск (те носят отговорност за пътниците) бяха оставили бездомника във влака, това не би разрешило абсолютно нищо. Защото този случай нито би бил нито първият, нито пък последният. Пътниците пък от своя страна, бидейки неспособни да предприемат ефективна обществена самоинициатива и да подействат там, от където тези проблеми биха могли да бъдат разрешени (може да ги разреши реално единствено държавната власт), компенсират безсилието си и прислужническото си самосъзнание, като насочват упреците си към контрольорите. Тоест, пътниците във влака насочват упреците си към тези, които наистина не са в състояние нищо да направят за разрешаването на проблема. Но за сметка на това пък са под ръка! Удобна възможност да се демонстрират фалшиво състрадание и фалшива активност, чието реално предназначение е единствено да поуспокоят собствената гузна съвест.
.
На всичкото отгоре, ако точно в същия момент във влака се беше появил някой от овластените люде в държавата, някой от тези, които единствени са в състояние да разрешат ефективно разглежданите проблеми (да речем, ако във влака се беше появил преди Станишев, а сега Борисов) - всички пътници щяха да се втурнат да се здрависват с властниците, да им се гънат, да ги венцехвалят и най-много да подхвърлят плахо въпросче, кога ще се разреши нещо в държавата по проблеми, които лично ги засягат. Тогава никой нямаше да се сети за проблемите с бездомника. Още по-малко някой би попитал властниците, кога най-накрая ще си мръднат пръста в подкрепа и на тези най-нещастни хорица. Никой не би попитал тогава властниците и защо непрекъснато, избори след избори обещават, че уж ще работят за всички без изключения, пък винаги след изборите не става точно така!
.
И после се чудим, защо на никой от управляващите не му пука за проблемите на нас, на така наречените "обикновени хора". Ами, много е просто! Защото и на нас не ни пука за проблемите на другите. Нещо повече! Не ни пука дори за собствените ни проблеми (щом ги търпим, значи не ни пречат чак толкова)! Дай ни само да си успокояваме съвестта с фалшивото ни състрадание и с още по-фалшивата ни активност. Активност, насочена единствено спрямо тези, които са ни под ръка и преди всичко - от които нищо не зависи!
.
Текстът не е завършен. Ще се постарая да го завърша възможно най-скоро.