Вече изглежда да е формирано някакво съгласие между работодатели, профсъюзи и правителство относно удължаване на срока за окончателно изчистване на натрупаните през годините отпуски. На една от срещите си с репортерите Борисов заяви: "Каквото е било - било! Толкоз!"
.
Толкоз-толкоз, ама не е толкоз! На първо място, според Борисов едва ли не всички служители (независимо в държавния или в частния сектор) са натрупали толкова много неизползвани отпуски, просто защото не са работили пълноценно (подразбирай - не е имало достатъчно работа и те само са си клатили краката, дори са отсъствали от работните си места). Естествено, главно в държавния сектор, такива служители има. Това обаче не са всички служители в страната, за да бъдат поставени всички под този общ знаменател!
.
От подобен род изказване човек би придобил впечатлението, че за първата фигура в държавата ни света се изчерпва с неговите полит-административни сблъсъци! Премиерът ни е забравил (или умишлено се прави, че не разбира), че като Министър-председател има отношение не само към работата на държавните служители в подчинените му администрации, но че трябва да мисли и за работещите в частния сектор, огромна част от които буквално водят война за оцеляване и жертват прекомерно много от правата си, за да успеят въобще да запазят своето и на семействата си препитание. Всичко това най-вече важи за по-слабо населените места, където почти не се намира работа.
.
В изказванията си Борисов игнорира и други интересни детайли, свързани с отпуските на работещите в частния сектор. В частния сектор има хора и то МНОЖЕСТВО ХОРА, които не са могли да си ползват отпуските не за друго, а защото няма кой да ги пусне да го направят. Настояват ли за отпуската си, работодателят им просто ще ги уволни (много ясно, формално ще направи това с друго основание). И много лесно ще ги замени с някой друг. У нас работещите в частния сектор са почти безправни. Така е заради факта, че след уволнение и след някой и друг месец на пари от борсата (нерядко и това го няма) работникът практически остава на улицата. Никой не би посмял да си рискува коричките хляб (българските заплати), за да настоява за правото си на отпуска. Мнозина са с деца и не биха посмели да оставят децата си гладни "само" заради едните си права (по принцип, държавната власт съществува, уж за да не допуска точно такива деформации, ама...).
.
Можем също да добавим, че когато, в частния сектор, някой не е могъл да ползва отпуската си под заплаха от уволнение, накрая, при смяна на местоработата си, този човек най-често губи "натрупвания" по сегашната система отпуск. Никой нито му позволява да използва неизползваните си дни преди да напусне, нито пък му ги изплащат. А, както е добре известно на всички, при постъпване на нова работа натрупаният отпуск от старото място не важи. Лично познавам хора, които са били ощетени по описания начин. На мен също се е случвало 1-2 пъти.
.
Добре известно е на всички, че в частния сектор профсъюзи няма. Там хората могат да разчитат единствен на "добрата" воля на работодателите си и на държавата, която пък почти винаги отсъства от тези проблеми. А теоретично се води, че уж имаме социално ведомство, в чийто ресор попадат тези въпроси. И което социално ведомство, ако действително беше такова, щеше да обезсмисли нуждата от съществуването на профсъюзи. У нас "социалното" министерство е квазисоциално. В действителност то си е второ, но прикрито икономическо такова. Парите на това министерство не отиват за подпомагане на нуждаещите се, както би трябвало да бъде, ами ОТНОВО са подарявани по разни псевдосоциални схеми на фирмите (дейност, която е по-скоро икономическа и още по-точно - грабителска, само не и социална).
.
Как ще се разрешат всички тези проблеми и кога? Вярно е, че това е първото българско управление (особено след така наречените "демократични промени"), което в толкова голяма степен се опитва да се съобразява с почти всички засегнати страни. И то, не само по отношение на антикризисни (срещу бюджетната криза след предишното управление) мерки, по отношение на отпуски и на здравни обезщетения за работниците (последното е жива кражба на парите, които се вземат от всички ни уж за нашето здраве, а всъщност несимволична част от тях се подаряват на фирмите просто ей така, за нищо). Всичко това обаче е все още крайно недостатъчно. Може и трябва доста повече.
.
Досегашните управления (не само непосредствено предшестващото) сътвориха преднамерено и оставиха след себе си толкова много гадни бакии, че само робския манталитет на българина все още не е докарал нещата до гражданска война. Не друг, ами точно Борисов е човекът, който трябва да разреши ВСИЧКИТЕ проблеми. В крайна сметка, той доброволно е приел да стане Министър-председател и да затъне в управленската тиня на предшествениците му. За голямо съжаление, на моменти и генерала се опитва да създава нова тиня, вместо да изчиства старата. И това може да му струва много. Може той сам и собственоръчно да ореже по-голям дял от общественото доверие, с което се ползва в момента, при сравнение с това, което би загубил единствено заради независещи от него обстоятелства.
24.4.10
Сторонниците на олигархията в България.
Последните седмица-две (12.04.2010-18.04.2010) осезаемо засилиха активността си две от партиите, които демонстративно защитават олигархичните принципи в управлението (принципите на пълно идентифициране на политическите интереси с интересите на бизнес-структурите и изместването на баланса между всички интереси в страната в полза единствено на интересите на работодателските кръгове у нас). В България олигархичните принципи в управлението се защитават най-демонстративно от ДСБ на Иван Костов и от СДС на чехъла на Костов - Мартин Димитров.
.
Основно прикритие за налагането на олигархичните интереси се явяват призивите на ДСБ и СДС за така наречените "непопулярни" реформи. Точно сега не възнамерявам детайлно да се спирам на същността на "непопулярните" реформи такива, каквито ги представят от двете "десни" партии. Тази същност е предостатъчно-често прокламирана отвсякъде в публичната сфера. Прокламират я не само така наречените "десни" от ДСБ и СДС, ами и фалшивите "центристи" и "либерали" от някогашното НДСВ и от ДПС (това много лесно може да се потвърди от публичните изяви на жълти "специалисти" като бившия министър Николай Василев и на разни представители на догановата партия). Скромно признават "важността" на олигархичните принципи сегашните управляващи от ГЕРБ. Олигархичните принципи се прилагаха и от управлението на Станишев, макар той да не признаваше публично това и да наричаше управлението си "ляво". Политическите действия за поддържане на олигархията толкова дълбоко и безкритично са се загнездили в публичното ни пространство, че всички (хайде, почти всички, защото поне аз не го правя!) ги наричат "мерки за съживяване на икономиката" и "реални, непопулярни антикризисни мерки"!
.
Истината, естествено е доста по-различна. Действително непопулярните реформи в България всъщност са, най-парадоксално, "популярните" реформи! Всички хулят "популярните" реформи и хвалят "непопулярните" такива. От така наречените "демократични промени" през 1989 година-насам в българската политика се прилагат все непопулярни реформи. Е! Освен в случаите, когато трябва да се открадне обществено имущество в полза на малцина. Тогава пък нужните за ограбването "популярни" мерки са постоянно преекспонирани едва ли не като божествени необходимости. Резултатът от всичко това можем де видим днес. Днес отново се твърди, че ни трябвали "непопулярни" реформи! И естествено, тези "реформи" няма да доведат до нищо друго, освен до нови призиви за "непопулярни реформи", до поредни лишения за работещите и до поредните орязвания на работническите права в полза единствено и само на работодателите. Бавно и методично. Затворен кръг. Кръг, който няма да престане да се самовъзпроизвежда по един и същи начин, докато мнозинството от нас не станат пълни роби, от които повече няма какво да се отнеме. Това е новата, осъвременена система за тайно налагане на робовладелския строй от миналото под малко по-различна форма и задължително под различни наименования.
.
Понеже и Костов с неговата ДСБ, и костовия чехъл Мартин Димитров с неговата СДС, и всички останали толкова говорят за необходимостта от реформи - аз ще им покажа едно нещо, което, като властимащи, много лесно биха могли да реформират. (Сега ще им покажа само едно нещо, а в бъдеще - и повече неща...) Моето предложение за реформа, за разлика от всички досегашни без изключение, няма да бъде "непопулярно". То няма да бъде и "популярно"! То ще бъде единствено СПРАВЕДЛИВО.
.
Много се дискутира в момента, кой-какъв дял от болничните на работещите да плаща. Колко да плащал НОИ, колко да плащали работодателите и от колко да бъде лишен самият работник заради позорното провинение, че си е позволил да боледува! Разиграват се няколко безумни схеми, общото между които е, че налагат НОИ да отделя и подарява на работодателите в България средства от здравните вноски на всички ни без всякакво обективно и правово основание. Нека забележим! Този подарък за българските работодатели се прави от средствата, които се удържат на всички ни уж за безплатно (или поне за по-евтино) лечение, когато се разболеем и за разните там клинични пътеки. Част от взетите от всички ни здравни осигуровки се отклоняват от официалното предназначение, за което уж се вземат (реално, са ограбвани чрез закона) и просто се подаряват на работодателите! Просто така! Без никакво реално основание! Просто, за "честито"! В същото време, управляващите непрекъснато реват, че парите за здраве не стигали, малка била събираемостта, безработните, които няма как да плащат осигуровки (освен, ако не крадат), не си били платили дължимото с лихвите, докато са били без работа (и докато са били изоставени от държавата изцяло на произвола)...
.
Аз се чудя, всички тези хора, които са начело на държавата и на политиката, луди ли са или мен се опитват да направят на луд?! Като не им стигат парите за здравето на хората - просто престават да ограбват средствата от здравните осигуровки и да ги подаряват на бизнеса! Единствената справедлива, коректна и отговорна към всички система за заплащане на болничните е тази, при която всичките болнични, от първия-до последния ден, се заплащат от работодателите, а пък през същия период, от първия-до последния ден, боледуващите работници не получават пълното си възнаграждение (но и да не получават под 75 % от него).
.
Защо предложението ми е възможно най-справедливото? На първо място - аз, като работещ, не искам докато боледувам, работодателят да ми изплаща 1,5 или поне 1,25 пъти по-голяма дневна надница. Примерно, по-голяма заради това, че се налага да търпя разни неудобства в хода на болестта, както и заради допълнителните финансови утежнения за мен, докато боледувам. Да не говорим, че ако боледувам от грип - може да съм го хванал на работното си място и затова да е нормално работодателя да ми плаща по-голяма надница през време на боледуването. Не! Не искам подобно нещо! Защото то би било равносилно на сегашната ситуация, в която държавата взема част от парите за здравето ни и ги подарява на работодателите ей така. За нищо!
.
Държавата обаче също не трябва да участва по никакъв начин в изплащането на болничните. Докато някой от работниците им боледува, работодателите разпределят функциите му между останалите присъстващи работници. Това не е свързано с някакви допълнителни разходи за работодателите, защото последните нито назначават (да кажем, чрез бюрото по труда) нов човек на мястото на отсъстващия, нито пък увеличават заплащането на персонала, който персонал временно е поел части от задълженията и от работата на боледуващия им колега. Ако даден работодател не разполага с ресурс да замени временно-отсъстващ свой работник (независимо по болест или заради отпуска) - значи този работодател не е изградил стабилно икономическата си дейност.
.
Макар да не е неправилно, не би било добре работникът да получава пълното си възнаграждение докато боледува, камо ли пък да получава повече пари, въпреки наличието на завишени негови лични разходи в хода на болестта и лечението. Това е така, защото злоупотребите с фалшиви болнични са изключително трудни за разкриване. Затова, за да не са изкушени работещите да "боледуват" фалшиво - при отсъствие от работа по болест да се изплащат само 75 % от обичайното работно възнаграждение.
.
Ето това е истинска реформа. Не хитроумните методики за ограбване на всички в полза само на малцина. При това методики, на които никой, не само запознатите с факта, че става дума за узаконен грабеж, не вярва. И това е реформа - нито "популярна", нито "непопулярна", а само СПРАВЕДЛИВА. Всичко останало и особено - сегашната ситуация е най-явно ограбване чрез закона на публичните средства за здраве в полза на работодателите. Налично е най-явно формиране на политико-работодателска олигархия. Но, сега са на ход защитниците на олигархичните принципи в политиката ни. Време е за мощен публичен рев, колко на зле уж отивала икономиката ни, ако незабавно не се приложат решителни "непопулярни реформи"!
.
Основно прикритие за налагането на олигархичните интереси се явяват призивите на ДСБ и СДС за така наречените "непопулярни" реформи. Точно сега не възнамерявам детайлно да се спирам на същността на "непопулярните" реформи такива, каквито ги представят от двете "десни" партии. Тази същност е предостатъчно-често прокламирана отвсякъде в публичната сфера. Прокламират я не само така наречените "десни" от ДСБ и СДС, ами и фалшивите "центристи" и "либерали" от някогашното НДСВ и от ДПС (това много лесно може да се потвърди от публичните изяви на жълти "специалисти" като бившия министър Николай Василев и на разни представители на догановата партия). Скромно признават "важността" на олигархичните принципи сегашните управляващи от ГЕРБ. Олигархичните принципи се прилагаха и от управлението на Станишев, макар той да не признаваше публично това и да наричаше управлението си "ляво". Политическите действия за поддържане на олигархията толкова дълбоко и безкритично са се загнездили в публичното ни пространство, че всички (хайде, почти всички, защото поне аз не го правя!) ги наричат "мерки за съживяване на икономиката" и "реални, непопулярни антикризисни мерки"!
.
Истината, естествено е доста по-различна. Действително непопулярните реформи в България всъщност са, най-парадоксално, "популярните" реформи! Всички хулят "популярните" реформи и хвалят "непопулярните" такива. От така наречените "демократични промени" през 1989 година-насам в българската политика се прилагат все непопулярни реформи. Е! Освен в случаите, когато трябва да се открадне обществено имущество в полза на малцина. Тогава пък нужните за ограбването "популярни" мерки са постоянно преекспонирани едва ли не като божествени необходимости. Резултатът от всичко това можем де видим днес. Днес отново се твърди, че ни трябвали "непопулярни" реформи! И естествено, тези "реформи" няма да доведат до нищо друго, освен до нови призиви за "непопулярни реформи", до поредни лишения за работещите и до поредните орязвания на работническите права в полза единствено и само на работодателите. Бавно и методично. Затворен кръг. Кръг, който няма да престане да се самовъзпроизвежда по един и същи начин, докато мнозинството от нас не станат пълни роби, от които повече няма какво да се отнеме. Това е новата, осъвременена система за тайно налагане на робовладелския строй от миналото под малко по-различна форма и задължително под различни наименования.
.
Понеже и Костов с неговата ДСБ, и костовия чехъл Мартин Димитров с неговата СДС, и всички останали толкова говорят за необходимостта от реформи - аз ще им покажа едно нещо, което, като властимащи, много лесно биха могли да реформират. (Сега ще им покажа само едно нещо, а в бъдеще - и повече неща...) Моето предложение за реформа, за разлика от всички досегашни без изключение, няма да бъде "непопулярно". То няма да бъде и "популярно"! То ще бъде единствено СПРАВЕДЛИВО.
.
Много се дискутира в момента, кой-какъв дял от болничните на работещите да плаща. Колко да плащал НОИ, колко да плащали работодателите и от колко да бъде лишен самият работник заради позорното провинение, че си е позволил да боледува! Разиграват се няколко безумни схеми, общото между които е, че налагат НОИ да отделя и подарява на работодателите в България средства от здравните вноски на всички ни без всякакво обективно и правово основание. Нека забележим! Този подарък за българските работодатели се прави от средствата, които се удържат на всички ни уж за безплатно (или поне за по-евтино) лечение, когато се разболеем и за разните там клинични пътеки. Част от взетите от всички ни здравни осигуровки се отклоняват от официалното предназначение, за което уж се вземат (реално, са ограбвани чрез закона) и просто се подаряват на работодателите! Просто така! Без никакво реално основание! Просто, за "честито"! В същото време, управляващите непрекъснато реват, че парите за здраве не стигали, малка била събираемостта, безработните, които няма как да плащат осигуровки (освен, ако не крадат), не си били платили дължимото с лихвите, докато са били без работа (и докато са били изоставени от държавата изцяло на произвола)...
.
Аз се чудя, всички тези хора, които са начело на държавата и на политиката, луди ли са или мен се опитват да направят на луд?! Като не им стигат парите за здравето на хората - просто престават да ограбват средствата от здравните осигуровки и да ги подаряват на бизнеса! Единствената справедлива, коректна и отговорна към всички система за заплащане на болничните е тази, при която всичките болнични, от първия-до последния ден, се заплащат от работодателите, а пък през същия период, от първия-до последния ден, боледуващите работници не получават пълното си възнаграждение (но и да не получават под 75 % от него).
.
Защо предложението ми е възможно най-справедливото? На първо място - аз, като работещ, не искам докато боледувам, работодателят да ми изплаща 1,5 или поне 1,25 пъти по-голяма дневна надница. Примерно, по-голяма заради това, че се налага да търпя разни неудобства в хода на болестта, както и заради допълнителните финансови утежнения за мен, докато боледувам. Да не говорим, че ако боледувам от грип - може да съм го хванал на работното си място и затова да е нормално работодателя да ми плаща по-голяма надница през време на боледуването. Не! Не искам подобно нещо! Защото то би било равносилно на сегашната ситуация, в която държавата взема част от парите за здравето ни и ги подарява на работодателите ей така. За нищо!
.
Държавата обаче също не трябва да участва по никакъв начин в изплащането на болничните. Докато някой от работниците им боледува, работодателите разпределят функциите му между останалите присъстващи работници. Това не е свързано с някакви допълнителни разходи за работодателите, защото последните нито назначават (да кажем, чрез бюрото по труда) нов човек на мястото на отсъстващия, нито пък увеличават заплащането на персонала, който персонал временно е поел части от задълженията и от работата на боледуващия им колега. Ако даден работодател не разполага с ресурс да замени временно-отсъстващ свой работник (независимо по болест или заради отпуска) - значи този работодател не е изградил стабилно икономическата си дейност.
.
Макар да не е неправилно, не би било добре работникът да получава пълното си възнаграждение докато боледува, камо ли пък да получава повече пари, въпреки наличието на завишени негови лични разходи в хода на болестта и лечението. Това е така, защото злоупотребите с фалшиви болнични са изключително трудни за разкриване. Затова, за да не са изкушени работещите да "боледуват" фалшиво - при отсъствие от работа по болест да се изплащат само 75 % от обичайното работно възнаграждение.
.
Ето това е истинска реформа. Не хитроумните методики за ограбване на всички в полза само на малцина. При това методики, на които никой, не само запознатите с факта, че става дума за узаконен грабеж, не вярва. И това е реформа - нито "популярна", нито "непопулярна", а само СПРАВЕДЛИВА. Всичко останало и особено - сегашната ситуация е най-явно ограбване чрез закона на публичните средства за здраве в полза на работодателите. Налично е най-явно формиране на политико-работодателска олигархия. Но, сега са на ход защитниците на олигархичните принципи в политиката ни. Време е за мощен публичен рев, колко на зле уж отивала икономиката ни, ако незабавно не се приложат решителни "непопулярни реформи"!
18.4.10
От трън - та на глог, после на бодил и след това на кол! - 2
Продължение от: "От трън - та на глог, после на бодил и след това на кол! - 1"
.
При управлението на Сакскобургготски и Доган, преди да се сдуши с тях след края на управлението на НДСВ-ДПС, "левицата" със Станишев начело направи опит да изостри обстановката (с помощта на привидните си опоненти от ДСБ и СДС) и по такъв начин да принуди Сакскобургготски да напусне властта предсрочно (както сега, така и тогава от БСП не разполагаха с необходимите гласове в парламента, за да успеят да свалят управлението на Сакскобургготски и Доган по легален начин). Както всичко, с което се е захващала БСП до момента, така и опитът за предсрочно отстраняване на Сакскобургготски от власт се провали.
.
Днес от БСП за пореден път се стремят да си припомнят вкуса на провала! Отново се опитват да провокират обществено недоволство с илюзорната надежда - да махнат предсрочно Борисов от власт. Отчаян акт - последен напън на мъртвец! Напън, който може допълнително да довърши и без това драстично сриналата се "червена" партия. Акт на отчаяни самоубийци, които са готови да жертват интересите на цяла партия, само за да се опитат да отложат с ден-два вече настъпилата си лична политическа смърт.
.
Предварително обречените на провал усилия на БСП да катурне Борисов (не разполагат с нужните за целта гласове в парламента, нито пък разполагат с обществена подкрепа за това) само ще ускорят хода на "социалната" партия по пътя на партията на Сакскобургготски. А именно - по пътя към политическото небитие. Вече и на кучетата по улиците, пък и на целия останал дивеч е ясно, че със Станишев и неговата клика начело БСП рано или късно ще завърши като НДСВ на Сакскобургготски. След този или след следващия парламент БСП със Станишев, Овчаров, Петков, Найденов и всички останали подобни начело е много вероятно да слезе под четирипроцентната бариера за влизане в Народното събрание. Точно, както се случи с НДСВ на Сакскобургготски.
.
Всяка секунда допълнителен престой на Станишев и хората му начело на БСП съкращава политическия живот на тази партия с пъти. На всеки поне малко мислещ човек е съвсем ясно, че с връщането на Станишев на власт моментално би се завърнало и помитането на публични средства със свръхсветлинна скорост. Милиони за фалшиви консултации, пълна безконтролност на държавните харчове, фалшиви бюджетни излишъци, укривани бюджетни разходи, псевдо-социална реторика, маскираща реално дясна политика, купища неизпълнени обещания (обещанието за осем-процентов годишен ръст на брутния вътрешен продукт, обещанието за премахването на "несправедливата точкова система при пенсионирането" по думите на самия Станишев) ... Нужно ли е да продължавам още?
.
Както на Костов и на Сакскобургготски, така и на Станишев недобросъвестното и видимо провалено управление (спирането на еврофондовете за България е ясно потвърждение на провала) ще тегне на врата на "червения" лидер като неотделим воденичен камък. Воденичен камък, който заради продължаващото обвързване на БСП със Станишев, ще продължава да тегли към дълбоките бездни и цялата "левица", заедно с лидера и`.
.
Накратко, Станишев е изчерпан лидер и БСП трябва час по-скоро да го замени с лице, неопетнено от участие в старото управление. Това е на практика единственият шанс на "левицата" да оцелее и все пак да запази шансовете си да управлява отново страната в някой неизвестен бъдещ момент. В противен случай смъртта ще навести и столетницата. То, вече си и` е дошло време! Амин!
.
Следва продължение в: "От трън - та на глог, после на бодил и след това на кол! - 3"
.
ПОСЛЕДЕН НАПЪН НА МЪРТВЕЦА
.При управлението на Сакскобургготски и Доган, преди да се сдуши с тях след края на управлението на НДСВ-ДПС, "левицата" със Станишев начело направи опит да изостри обстановката (с помощта на привидните си опоненти от ДСБ и СДС) и по такъв начин да принуди Сакскобургготски да напусне властта предсрочно (както сега, така и тогава от БСП не разполагаха с необходимите гласове в парламента, за да успеят да свалят управлението на Сакскобургготски и Доган по легален начин). Както всичко, с което се е захващала БСП до момента, така и опитът за предсрочно отстраняване на Сакскобургготски от власт се провали.
.
Днес от БСП за пореден път се стремят да си припомнят вкуса на провала! Отново се опитват да провокират обществено недоволство с илюзорната надежда - да махнат предсрочно Борисов от власт. Отчаян акт - последен напън на мъртвец! Напън, който може допълнително да довърши и без това драстично сриналата се "червена" партия. Акт на отчаяни самоубийци, които са готови да жертват интересите на цяла партия, само за да се опитат да отложат с ден-два вече настъпилата си лична политическа смърт.
.
Предварително обречените на провал усилия на БСП да катурне Борисов (не разполагат с нужните за целта гласове в парламента, нито пък разполагат с обществена подкрепа за това) само ще ускорят хода на "социалната" партия по пътя на партията на Сакскобургготски. А именно - по пътя към политическото небитие. Вече и на кучетата по улиците, пък и на целия останал дивеч е ясно, че със Станишев и неговата клика начело БСП рано или късно ще завърши като НДСВ на Сакскобургготски. След този или след следващия парламент БСП със Станишев, Овчаров, Петков, Найденов и всички останали подобни начело е много вероятно да слезе под четирипроцентната бариера за влизане в Народното събрание. Точно, както се случи с НДСВ на Сакскобургготски.
.
Всяка секунда допълнителен престой на Станишев и хората му начело на БСП съкращава политическия живот на тази партия с пъти. На всеки поне малко мислещ човек е съвсем ясно, че с връщането на Станишев на власт моментално би се завърнало и помитането на публични средства със свръхсветлинна скорост. Милиони за фалшиви консултации, пълна безконтролност на държавните харчове, фалшиви бюджетни излишъци, укривани бюджетни разходи, псевдо-социална реторика, маскираща реално дясна политика, купища неизпълнени обещания (обещанието за осем-процентов годишен ръст на брутния вътрешен продукт, обещанието за премахването на "несправедливата точкова система при пенсионирането" по думите на самия Станишев) ... Нужно ли е да продължавам още?
.
Както на Костов и на Сакскобургготски, така и на Станишев недобросъвестното и видимо провалено управление (спирането на еврофондовете за България е ясно потвърждение на провала) ще тегне на врата на "червения" лидер като неотделим воденичен камък. Воденичен камък, който заради продължаващото обвързване на БСП със Станишев, ще продължава да тегли към дълбоките бездни и цялата "левица", заедно с лидера и`.
.
Накратко, Станишев е изчерпан лидер и БСП трябва час по-скоро да го замени с лице, неопетнено от участие в старото управление. Това е на практика единственият шанс на "левицата" да оцелее и все пак да запази шансовете си да управлява отново страната в някой неизвестен бъдещ момент. В противен случай смъртта ще навести и столетницата. То, вече си и` е дошло време! Амин!
.
Следва продължение в: "От трън - та на глог, после на бодил и след това на кол! - 3"
11.4.10
От трън - та на глог, после на бодил и след това на кол! - 1
Един ще затрие държавата с неговите "реформи" (Костов). На друг волята да изпълни обещанията си му достига едва до края на първия от 800-те дни, след което той удобно се пуска по течението на предшествениците му (Сакскобургготски). Трети и себе си би откраднал, ако това беше възможно (Станишев). На четвъртия, последният, пък му дай само да гони престъпници. Ако можеше, щеше да направи на престъпници цялата държава, че и отвъд нея, след което щеше да подгони всички (Борисов).
.
Горните оценки изглеждат сякаш малко шеговити, но нещата никак не са за шега. Защото всеки от гореизброените управници прави всичко друго, само не и да се погрижи истински за хората в държавата, а по този начин и за самата държава. Тя пък, държавата, много бавно и трудно доловимо, но за сметка на това много сигурно се е отправила към своята кончина. Нека по-подробно да видим защо е така.
.
Да започнем с Костов и с неговите "реформи". За същите "реформи" мрънка и седесарския лидер Мартин Димитров, но на него аз не обръщам особено внимание, защото за мен Димитров не е нищо повече от чехъла или джапанката на Костов. За никой трезвомислещ човек не е тайна, че единственият лидер в "Синята коалиция" е Костов и че няма никой друг.
.
И така, за костовите "реформи". Под "реформи" Костов и чехъла му Димитров разбират налагането на допълнителни рестрикции срещу потребителите в условия на икономическа криза. Предлагат се рестрикции в момент, когато потреблението би трябвало да се стимулира с всички средства, за да може по такъв начин да се стимулира и така да оцелее и бизнеса, а самата криза да протече много по-плавно.
.
Ако следваме костовата дефиниция за "реформи" ще излезе, че могъщи икономически сили като САЩ, Германия, Франция, защо да не споменем и драматично "нереформирания" Китай, също са нереформирани като България. Да, ама макар и нереформирани, споменатите глобални икономически сили драстично превъзхождат България по икономическо развитие. Икономическото им развитие превъзхожда нашето с десетки и дори със стотици пъти. Ние пък, които бяхме "реформирани" и от самия Костов, почти не сме мръднали като икономика. На нас десет и повече процента годишен икономически растеж ни изглеждат като утопия. Това, на фона на факта, че 50-тината милиарда долара годишен български БВП (брутен вътрешен продукт или всички стоки и услуги, произведени от държавата в продължение на една година) са фрапиращо далече от десетките трилиони долари БВП на най-развитите в икономическо отношение държави на този свят - потенциал за икономическо развитие на страната ни, с който най-могъщите икономики няма как да разполагат, защо те вече са едва ли не преразвити (именно затова за най-развитите икономики годишен ръст на БВП от 0,1-6 % се счита за много голям успех).
.
Костовата система за "реформи" е явно несполучлива и самоподхранваща се чрез популистки и фалшиво-смислени техники. Икономическите неуспехи от тези "реформи" се обясняват с "недостатъчно реформиране" и са следвани от поредните "реформи"-рестрикции срещу потреблението, които поредни рестрикции отново водят до поредния провал след себе си. Така се получава затворен кръг на бавно обезкървяване и на западане на националната икономика. Процес, при който обаче малобройни кръгове в държавата се облагодетелстват финансово в небивали размери, без това да води до конкурентоспособност на родните икономически структури в условията на глобалната конкуренция.
.
Лично на мен все повече и все повече започва да ми се струва, че действията на Костов и на поддръжниците му граничат с националното предателство и с умишленото ограбване на икономическия потенциал в полза на малобройни приближени кръгове. Тези два елемента бяха ярки характеристики на уж отминалата комунистическа диктатура в България, която диктатура се скъсваше да се подлага на СССР, докато в същото време държавата служеше като бащиния за диктаторските режими начело на властта. Както изглежда, въпреки публичните заклинания, комунистическият управленски манталитет все още не е напуснал политическите ни висини.
.
Дали Костов и приближените му разполагат действията си по ръбовете на националното предателство и на съзнателното обезкървяване на държавата умишлено или пък нямат особено ясна идея какво точно правят - не зная. От една страна, Костов изглежда твърде умен за да не разбира, че неговия тип "реформи" непрестанно ще тласка икономиката ни към дъното и ще налива прекомерни доходи в неконкурентоспособни, приближени до държавната власт джобове. За страданията на мнозинството хора в държавата няма никакъв смисъл да споменавам, защото за управляващите това не е никакъв аргумент. Щом самите управляващи не страдат - значи, според тях, никой не страда! Според управниците ни страданията на всички, различни от тях самите и от техните най-близки, са заслужени. Единствено управленците ни не заслужават да страдат и заслужават тлъсти доходи, фрапантни привилегии и практическа безнаказаност. Защото, видите ли - горките, страшно много се мъчат с управляването ни!
.
От друга страна, не ми се иска да вярвам, че Костов и приближените му съзнателно и съвсем умишлено тласкат България към провал и към вечна зависимост от чуждестранни сили! Че съвсем умишлено тази държава е превръщана в гробница. В гробище, което да погребе всички, които са твърде глупави или пък твърде наивни, за да не избягат някъде в чужбина. Подобни намерения и планове ми изглеждат твърде мерзки и безчовечни, за да ги приема за съзнателни.
.
Между държавите в този свят цари макроикономическа конкуренция. Макроикономическа конкуренция на живот и смърт. Заради този факт произволни "реформи" не могат да бъдат прилагани. Абсолютно всяка управленска грешка на произволна държава ще бъде наказана безкомпромисно от останалия свят.
.
Как се развива икономика в условията на макроикономическа конкуренция? Това става на първо място чрез конкуренция с останалите макроикономики за привличане на територията на съответната държава на ВСИЧКИ производства на стоки и услуги, потребявани от ЦЕЛИЯ свят. Макар реално подобна цел да е неизпълнима, няма значителна икономическа сила в света, която да не се стреми към това. Изисква го икономическото оцеляване!
.
Понеже практически не е възможно една държава да привлече на своя територия производството на стоките и услугите на целия свят, могъщите икономически сили се стремят да задържат на територията си най-стратегическите производства. А именно - високите, наукоемки, капиталоемки, най-сложните и най-трудни за копиране производства. Това пък може да стане само по един начин - чрез поддържане на най-голямо в сравнение с останалите държави заплащане на труда и на най-добри условия за живот в държавата. Само по този начин би могло да се привлече и установи трайно на територията на съответната държава качествения труд (най-вече интелектуалния, научния труд). Така, реално държавите (макроикономиките) се конкурират една-друга чрез високи доходи на труда в тях и чрез отлична уредба, чрез отлични условия на живот в тях.
.
А какво направиха костовите "реформи" с България? Затвориха или разпродадоха без особен съживяващ ефект маса предприятия и други държавни икономически структури. Допрогониха зад граница, в по-добре уредените и по-добре платени държави, целия годен научен и друг човешки потенциал, който Виденов и неговите предшественици не бяха успели да прогонят. Истина е, че тогава, по костово време, действително се налагаха тежки икономически и законови преобразувания. Виденовото наследство съвсем не беше по-леко от станишевото наследство пред Борисов днес. А и натиск от МВФ имаше (както и нямаше в други случаи натиск, но пък имаше управленски оправдания с фонда). Обаче със сигурност много промени по костово време можеха да бъдат направени под далеч по-смислена форма. И с далеч по-малко корупция!
.
Относно ограбването на икономическия потенциал в полза на малобройни, приближени до властта кръгове. За тази цел служи добрата стара протекционистична политика, съчетана с ограбването на работещите (най-голямата част от потребителите в страната) в полза на техните работодатели с неконкурентоспособните им фирми.
.
Крайно време е да стане ясно, че само с "подкрепа" за бизнеса икономика не може да се развие. За да съществува въобще бизнес, трябва да има потребители, които да развиват стимулите за производство. Без стимулиране на потреблението, "стимулирането" на бизнеса е просто подаряване от властта на бюджетни пари за кражба. Кражба на парите на данъкоплатците от икономически образувания, които образувания (може би е по-точно да ги наречем "пирамиди") рано или късно ще фалират заради липсата на потребление у нас, както и заради липсата на конкурентоспособност при евентуално участие на тези образувания в глобалния пазар. Или пък, които образувания ще доизцеждат топящото се българско население като монополисти в жизненоважни сфери (сферите на тези разходи, от които човек не може да избяга по никакъв начин).
.
Стимулирането на потреблението може да се осъществява чрез поддържането на финансов жизнен минимум за всеки един гражданин на страната без изключение. По принцип, на първо място за това трябваше да бъдат изразходвани постъпленията от данъците. Поддържането на един финансов минимум за оцеляването на всеки без изключение можеше да се постига, без по никакъв начин това да нарушава, та дори би могло да стимулира допълнително пазарната ориентираност на икономиката ни. За това не би било нужно нищо повече от реална социална ангажираност на държавата. Такава, каквато е липсвала през цялата история на българската държава (дори през управленията на фалшивата ни "левица"). Държавната социална ангажираност не забранява провеждането на "дясна" икономическа политика с минимален или никакъв бюджетен дефицит.
.
На бизнеса пък не трябва да му се пречи с измислени такси и със сложни документални процедури, които благоприятстват корупцията. Данъците стигат. Те, последните и без това не са твърде малко на брой.
.
И днес обаче нещата не стоят по току-що описания начин. Вместо това държавата ни осъществява твърде демонстративен протекционизъм над родния бизнес. При това, "протекционизъм" (всъщност - ограбване) не за сметка на чуждодържавните икономически структури, ами главно за сметка на мнозинството потребители у нас в лицето на работниците. Това, както много лесно би могъл да се досети човек, никак не помага за развитието на родната икономика. Дори обратното - разпуска бизнеса ни и поражда илюзията, че така, без реални усилия за постигане на конкурентоспособност с чуждестранните икономически играчи, а само чрез потъпкване на родните потребители, нещата могат да си продължават вечно.
.
Крайно време е на родните "бизнесмени" да бъде показано, че не може вечно да бъдат дондуркани от държавата и че отдавна се е насъбрала критична нужда да станат конкурентоспособни на чуждестранните икономически групировки. Цели двадесет години (от 1989-та - насам) имаха на разположение да свършат тази работа. Няма кой повече да ги чака и по-главното - няма и с какво да бъдат дондуркани! Бюджетът е опоскан до дъно! До някъде и с тяхна помощ. Те също крият данъци и не плащат пълни осигуровки на работниците си. Защото, това е истината! Осигуровките, включително здравните, могат да бъдат плащани ефективно само от работодателите и по-конкретно - от техните счетоводители. Иначе, в множество фирми у нас дори правото на годишния отпуск не се признава (днес от ГЕРБ полагат допълнителни усилия да лишат работещите от този отпуск, но за това - по-късно). Какво би станало, ако работниците в подобни фирми започнат да отсъстват всеки месец от работа, за да се редят да си плащат сами ЧАСТ (не целите!) от осигуровките? Дали няма много бързо да бъдат уволнени и то "по-тяхно желание", за да не могат да отидат на борсата и да си получат символичните пари, които се дават там (естествено, тук става дума за случаите, когато хората въобще са успели да си осигурят трудов договор).
.
Родните "бизнесмени" само се чудят какви далавери за по-бърза печалба да направят. Постигането на икономически позиции с повечко усилия (нещо, което се явяват рисковите инвестиции и/или развитието на икономически дейности в силно-конкурентна среда) за тях е като честа "анатема". Да заплащат достойно труда на работниците си пък е вече живо светотатство! Как може те, горките, толкова да се стараят, да развиват икономиката ни, да демонстрират такъв невиждан предприемачески дух, а пък толкова несправедливо да им се налага да плащат добри заплати на работниците си?! Не може така! Това не е справедливо! Я веднага държавата да се намеси и да замрази (защо не и да намали) заплатите, да лиши работниците от отпуска и от заплащане при боледуване и да ги направи престъпници, когато не работят (няма значение, дали има работа или не)! Аааа-ма, ха!
.
Естествено, работодателите у нас не биха успели да стъпчат толкова успешно работническите и потребителски права, без за това най-активното да им съдейства държавната власт. На практика, разликата между едрия бизнес и криминалния такъв у нас е единствено, че едрият бизнес граби чрез закона (и с помощта на продажните ни политици), а криминалният такъв пък граби извън закона и уж е преследван.
.
Къде са родните бизнес-инициативи? Къде са обединенията на бизнеса ни за осъществяване на мащабни рискови инвестиции в области, в които България няма участие (компютри, телефони, телевизори, друга електроника и електротехника, автомобило-, тракторо-, самолето-, машиностроене...)? Нашите "бизнесмени" само са свикнали да лежат и да реват, че държавата, видите ли, не се грижела достатъчно за тях. Бебишори!
.
Често управляващи и техни приближени икономически анализатори (най-вече такива "вдясно") излизат с лайтмотива, че бизнесът ни не трябвало да бъде наказван. Това добре, ама в какво според тях се изразява "наказването" на българския бизнес? Изразява се в необходимостта родните предприемачи да плащат по-нормални заплати, както и да плащат осигуровките на работниците си! Ако заплатите, които трябва да плащат, а и останалите финансови утежнения в България им се струват прекалено големи - защо нашите "предприемачи" не вземат да развият бизнеса си в някоя нормална европейска държава? Примерно, във Франция! Или пък в Германия! Там, където според тях е по-лесно и по-евтино!
.
Всичко днес е една много голяма измама, предназначена да превърне голяма част от населението в роботи. Дори нещо повече! В роби! Навсякъде, не само в България и не от вчера или от миналия ден, се полагат прикрити усилия големи части от населението на държавите да бъдат лишени от правата им, а тези от права, които някак си все пак успеят да се запазят - да не функционират ефективно. Полагат се тайни усилия да се формират скрити елити (най-вече политически), които да разполагат с тотален технологичен контрол над останалите и за които общите и особено хуманните и демократични правила и задължения да не важат. Нашите политици пък само чакат удобен повод отвън, за да се оправдаят с външните течения и да наложат (почти без обществена съпротива!) същите неща и в нашата държава. Който не вярва - да си направи справка с усилията и без това твърде високата пенсионна възраст да се увеличи още повече под предлог, видите ли, че и останалите европейски държави мислели да направят същото!
.
Аз не живея в останалите европейски държави и ми вземат данъците не техните, а родните властници. Мен въобще не ме интересува, какви проблеми имат чуждите държави с осигуряването на пенсионерите им. Ако там не им стигат парите за пенсионерите им - да си намалят военните разходи! Вместо всички държави-членки на ЕС да се опитват да изграждат паритетни една на друга въоръжени сили - да се изгради общоевропейска отбранителна система, която хем ще изисква по малко средства за отбрана от отделните държави-членки, хем практически ще разполага със значително повече средства от финансите на която и да било днешна отделна национална отбранителна система. Или пък чуждите работници да приемат да се пенсионират на отвъд-старческа възраст! Това си е тяхна работа! Аз тук, в България, много държа да изживея поне старините си малко по-спокойно (ако пенсионерския живот у нас въобще може да бъде наречен живот).
.
А пък ако родните властници не знаят как да се справят с проблема със застаряващото ни население (застаряване, което не на последно място се дължи на отрицателния прираст от "демократичните" промени-насам, както и на масовата емиграция в чужбина - всичко това, като резултат от смешните заплати и от лошите условия на живот в нашата държава) - да поканят за консултант по въпроса мен. Примерно, да ме направят съветник на Борисов. Аз бих получавал стотици пъти по-малко възнаграждение в сравнение с милионите за консултации на Доган и същевременно - бих бил стократно по-ефективен от ДПС-арския лидер. Аз мога да им предложа реални алтернативи, чрез които да успеят да запазят възрастта за пенсиониране и дори да могат да я намалят до биологично-обоснованите 50-55 години(явно - те не успяват да се справят с тази задача!). Ще ми трябват само няколко месеца, за да успея да се запозная в дълбочина с проблема и да предложа алтернативни бюджетни пера, от които да се вземат парите за пенсионерите. Защото, открай време представлява азбучна истина фактът, че един проблем не може да бъде решен по определен начин само от тези, които не желаят да го решат по този начин...
.
Следва продължение в: "От трън - та на глог, после на бодил и след това на кол!" - 2
.
Горните оценки изглеждат сякаш малко шеговити, но нещата никак не са за шега. Защото всеки от гореизброените управници прави всичко друго, само не и да се погрижи истински за хората в държавата, а по този начин и за самата държава. Тя пък, държавата, много бавно и трудно доловимо, но за сметка на това много сигурно се е отправила към своята кончина. Нека по-подробно да видим защо е така.
.
Да започнем с Костов и с неговите "реформи". За същите "реформи" мрънка и седесарския лидер Мартин Димитров, но на него аз не обръщам особено внимание, защото за мен Димитров не е нищо повече от чехъла или джапанката на Костов. За никой трезвомислещ човек не е тайна, че единственият лидер в "Синята коалиция" е Костов и че няма никой друг.
.
И така, за костовите "реформи". Под "реформи" Костов и чехъла му Димитров разбират налагането на допълнителни рестрикции срещу потребителите в условия на икономическа криза. Предлагат се рестрикции в момент, когато потреблението би трябвало да се стимулира с всички средства, за да може по такъв начин да се стимулира и така да оцелее и бизнеса, а самата криза да протече много по-плавно.
.
Ако следваме костовата дефиниция за "реформи" ще излезе, че могъщи икономически сили като САЩ, Германия, Франция, защо да не споменем и драматично "нереформирания" Китай, също са нереформирани като България. Да, ама макар и нереформирани, споменатите глобални икономически сили драстично превъзхождат България по икономическо развитие. Икономическото им развитие превъзхожда нашето с десетки и дори със стотици пъти. Ние пък, които бяхме "реформирани" и от самия Костов, почти не сме мръднали като икономика. На нас десет и повече процента годишен икономически растеж ни изглеждат като утопия. Това, на фона на факта, че 50-тината милиарда долара годишен български БВП (брутен вътрешен продукт или всички стоки и услуги, произведени от държавата в продължение на една година) са фрапиращо далече от десетките трилиони долари БВП на най-развитите в икономическо отношение държави на този свят - потенциал за икономическо развитие на страната ни, с който най-могъщите икономики няма как да разполагат, защо те вече са едва ли не преразвити (именно затова за най-развитите икономики годишен ръст на БВП от 0,1-6 % се счита за много голям успех).
.
Костовата система за "реформи" е явно несполучлива и самоподхранваща се чрез популистки и фалшиво-смислени техники. Икономическите неуспехи от тези "реформи" се обясняват с "недостатъчно реформиране" и са следвани от поредните "реформи"-рестрикции срещу потреблението, които поредни рестрикции отново водят до поредния провал след себе си. Така се получава затворен кръг на бавно обезкървяване и на западане на националната икономика. Процес, при който обаче малобройни кръгове в държавата се облагодетелстват финансово в небивали размери, без това да води до конкурентоспособност на родните икономически структури в условията на глобалната конкуренция.
.
Лично на мен все повече и все повече започва да ми се струва, че действията на Костов и на поддръжниците му граничат с националното предателство и с умишленото ограбване на икономическия потенциал в полза на малобройни приближени кръгове. Тези два елемента бяха ярки характеристики на уж отминалата комунистическа диктатура в България, която диктатура се скъсваше да се подлага на СССР, докато в същото време държавата служеше като бащиния за диктаторските режими начело на властта. Както изглежда, въпреки публичните заклинания, комунистическият управленски манталитет все още не е напуснал политическите ни висини.
.
Дали Костов и приближените му разполагат действията си по ръбовете на националното предателство и на съзнателното обезкървяване на държавата умишлено или пък нямат особено ясна идея какво точно правят - не зная. От една страна, Костов изглежда твърде умен за да не разбира, че неговия тип "реформи" непрестанно ще тласка икономиката ни към дъното и ще налива прекомерни доходи в неконкурентоспособни, приближени до държавната власт джобове. За страданията на мнозинството хора в държавата няма никакъв смисъл да споменавам, защото за управляващите това не е никакъв аргумент. Щом самите управляващи не страдат - значи, според тях, никой не страда! Според управниците ни страданията на всички, различни от тях самите и от техните най-близки, са заслужени. Единствено управленците ни не заслужават да страдат и заслужават тлъсти доходи, фрапантни привилегии и практическа безнаказаност. Защото, видите ли - горките, страшно много се мъчат с управляването ни!
.
От друга страна, не ми се иска да вярвам, че Костов и приближените му съзнателно и съвсем умишлено тласкат България към провал и към вечна зависимост от чуждестранни сили! Че съвсем умишлено тази държава е превръщана в гробница. В гробище, което да погребе всички, които са твърде глупави или пък твърде наивни, за да не избягат някъде в чужбина. Подобни намерения и планове ми изглеждат твърде мерзки и безчовечни, за да ги приема за съзнателни.
.
Между държавите в този свят цари макроикономическа конкуренция. Макроикономическа конкуренция на живот и смърт. Заради този факт произволни "реформи" не могат да бъдат прилагани. Абсолютно всяка управленска грешка на произволна държава ще бъде наказана безкомпромисно от останалия свят.
.
Как се развива икономика в условията на макроикономическа конкуренция? Това става на първо място чрез конкуренция с останалите макроикономики за привличане на територията на съответната държава на ВСИЧКИ производства на стоки и услуги, потребявани от ЦЕЛИЯ свят. Макар реално подобна цел да е неизпълнима, няма значителна икономическа сила в света, която да не се стреми към това. Изисква го икономическото оцеляване!
.
Понеже практически не е възможно една държава да привлече на своя територия производството на стоките и услугите на целия свят, могъщите икономически сили се стремят да задържат на територията си най-стратегическите производства. А именно - високите, наукоемки, капиталоемки, най-сложните и най-трудни за копиране производства. Това пък може да стане само по един начин - чрез поддържане на най-голямо в сравнение с останалите държави заплащане на труда и на най-добри условия за живот в държавата. Само по този начин би могло да се привлече и установи трайно на територията на съответната държава качествения труд (най-вече интелектуалния, научния труд). Така, реално държавите (макроикономиките) се конкурират една-друга чрез високи доходи на труда в тях и чрез отлична уредба, чрез отлични условия на живот в тях.
.
А какво направиха костовите "реформи" с България? Затвориха или разпродадоха без особен съживяващ ефект маса предприятия и други държавни икономически структури. Допрогониха зад граница, в по-добре уредените и по-добре платени държави, целия годен научен и друг човешки потенциал, който Виденов и неговите предшественици не бяха успели да прогонят. Истина е, че тогава, по костово време, действително се налагаха тежки икономически и законови преобразувания. Виденовото наследство съвсем не беше по-леко от станишевото наследство пред Борисов днес. А и натиск от МВФ имаше (както и нямаше в други случаи натиск, но пък имаше управленски оправдания с фонда). Обаче със сигурност много промени по костово време можеха да бъдат направени под далеч по-смислена форма. И с далеч по-малко корупция!
.
Относно ограбването на икономическия потенциал в полза на малобройни, приближени до властта кръгове. За тази цел служи добрата стара протекционистична политика, съчетана с ограбването на работещите (най-голямата част от потребителите в страната) в полза на техните работодатели с неконкурентоспособните им фирми.
.
Крайно време е да стане ясно, че само с "подкрепа" за бизнеса икономика не може да се развие. За да съществува въобще бизнес, трябва да има потребители, които да развиват стимулите за производство. Без стимулиране на потреблението, "стимулирането" на бизнеса е просто подаряване от властта на бюджетни пари за кражба. Кражба на парите на данъкоплатците от икономически образувания, които образувания (може би е по-точно да ги наречем "пирамиди") рано или късно ще фалират заради липсата на потребление у нас, както и заради липсата на конкурентоспособност при евентуално участие на тези образувания в глобалния пазар. Или пък, които образувания ще доизцеждат топящото се българско население като монополисти в жизненоважни сфери (сферите на тези разходи, от които човек не може да избяга по никакъв начин).
.
Стимулирането на потреблението може да се осъществява чрез поддържането на финансов жизнен минимум за всеки един гражданин на страната без изключение. По принцип, на първо място за това трябваше да бъдат изразходвани постъпленията от данъците. Поддържането на един финансов минимум за оцеляването на всеки без изключение можеше да се постига, без по никакъв начин това да нарушава, та дори би могло да стимулира допълнително пазарната ориентираност на икономиката ни. За това не би било нужно нищо повече от реална социална ангажираност на държавата. Такава, каквато е липсвала през цялата история на българската държава (дори през управленията на фалшивата ни "левица"). Държавната социална ангажираност не забранява провеждането на "дясна" икономическа политика с минимален или никакъв бюджетен дефицит.
.
На бизнеса пък не трябва да му се пречи с измислени такси и със сложни документални процедури, които благоприятстват корупцията. Данъците стигат. Те, последните и без това не са твърде малко на брой.
.
И днес обаче нещата не стоят по току-що описания начин. Вместо това държавата ни осъществява твърде демонстративен протекционизъм над родния бизнес. При това, "протекционизъм" (всъщност - ограбване) не за сметка на чуждодържавните икономически структури, ами главно за сметка на мнозинството потребители у нас в лицето на работниците. Това, както много лесно би могъл да се досети човек, никак не помага за развитието на родната икономика. Дори обратното - разпуска бизнеса ни и поражда илюзията, че така, без реални усилия за постигане на конкурентоспособност с чуждестранните икономически играчи, а само чрез потъпкване на родните потребители, нещата могат да си продължават вечно.
.
Крайно време е на родните "бизнесмени" да бъде показано, че не може вечно да бъдат дондуркани от държавата и че отдавна се е насъбрала критична нужда да станат конкурентоспособни на чуждестранните икономически групировки. Цели двадесет години (от 1989-та - насам) имаха на разположение да свършат тази работа. Няма кой повече да ги чака и по-главното - няма и с какво да бъдат дондуркани! Бюджетът е опоскан до дъно! До някъде и с тяхна помощ. Те също крият данъци и не плащат пълни осигуровки на работниците си. Защото, това е истината! Осигуровките, включително здравните, могат да бъдат плащани ефективно само от работодателите и по-конкретно - от техните счетоводители. Иначе, в множество фирми у нас дори правото на годишния отпуск не се признава (днес от ГЕРБ полагат допълнителни усилия да лишат работещите от този отпуск, но за това - по-късно). Какво би станало, ако работниците в подобни фирми започнат да отсъстват всеки месец от работа, за да се редят да си плащат сами ЧАСТ (не целите!) от осигуровките? Дали няма много бързо да бъдат уволнени и то "по-тяхно желание", за да не могат да отидат на борсата и да си получат символичните пари, които се дават там (естествено, тук става дума за случаите, когато хората въобще са успели да си осигурят трудов договор).
.
Родните "бизнесмени" само се чудят какви далавери за по-бърза печалба да направят. Постигането на икономически позиции с повечко усилия (нещо, което се явяват рисковите инвестиции и/или развитието на икономически дейности в силно-конкурентна среда) за тях е като честа "анатема". Да заплащат достойно труда на работниците си пък е вече живо светотатство! Как може те, горките, толкова да се стараят, да развиват икономиката ни, да демонстрират такъв невиждан предприемачески дух, а пък толкова несправедливо да им се налага да плащат добри заплати на работниците си?! Не може така! Това не е справедливо! Я веднага държавата да се намеси и да замрази (защо не и да намали) заплатите, да лиши работниците от отпуска и от заплащане при боледуване и да ги направи престъпници, когато не работят (няма значение, дали има работа или не)! Аааа-ма, ха!
.
Естествено, работодателите у нас не биха успели да стъпчат толкова успешно работническите и потребителски права, без за това най-активното да им съдейства държавната власт. На практика, разликата между едрия бизнес и криминалния такъв у нас е единствено, че едрият бизнес граби чрез закона (и с помощта на продажните ни политици), а криминалният такъв пък граби извън закона и уж е преследван.
.
Къде са родните бизнес-инициативи? Къде са обединенията на бизнеса ни за осъществяване на мащабни рискови инвестиции в области, в които България няма участие (компютри, телефони, телевизори, друга електроника и електротехника, автомобило-, тракторо-, самолето-, машиностроене...)? Нашите "бизнесмени" само са свикнали да лежат и да реват, че държавата, видите ли, не се грижела достатъчно за тях. Бебишори!
.
Често управляващи и техни приближени икономически анализатори (най-вече такива "вдясно") излизат с лайтмотива, че бизнесът ни не трябвало да бъде наказван. Това добре, ама в какво според тях се изразява "наказването" на българския бизнес? Изразява се в необходимостта родните предприемачи да плащат по-нормални заплати, както и да плащат осигуровките на работниците си! Ако заплатите, които трябва да плащат, а и останалите финансови утежнения в България им се струват прекалено големи - защо нашите "предприемачи" не вземат да развият бизнеса си в някоя нормална европейска държава? Примерно, във Франция! Или пък в Германия! Там, където според тях е по-лесно и по-евтино!
.
Всичко днес е една много голяма измама, предназначена да превърне голяма част от населението в роботи. Дори нещо повече! В роби! Навсякъде, не само в България и не от вчера или от миналия ден, се полагат прикрити усилия големи части от населението на държавите да бъдат лишени от правата им, а тези от права, които някак си все пак успеят да се запазят - да не функционират ефективно. Полагат се тайни усилия да се формират скрити елити (най-вече политически), които да разполагат с тотален технологичен контрол над останалите и за които общите и особено хуманните и демократични правила и задължения да не важат. Нашите политици пък само чакат удобен повод отвън, за да се оправдаят с външните течения и да наложат (почти без обществена съпротива!) същите неща и в нашата държава. Който не вярва - да си направи справка с усилията и без това твърде високата пенсионна възраст да се увеличи още повече под предлог, видите ли, че и останалите европейски държави мислели да направят същото!
.
Аз не живея в останалите европейски държави и ми вземат данъците не техните, а родните властници. Мен въобще не ме интересува, какви проблеми имат чуждите държави с осигуряването на пенсионерите им. Ако там не им стигат парите за пенсионерите им - да си намалят военните разходи! Вместо всички държави-членки на ЕС да се опитват да изграждат паритетни една на друга въоръжени сили - да се изгради общоевропейска отбранителна система, която хем ще изисква по малко средства за отбрана от отделните държави-членки, хем практически ще разполага със значително повече средства от финансите на която и да било днешна отделна национална отбранителна система. Или пък чуждите работници да приемат да се пенсионират на отвъд-старческа възраст! Това си е тяхна работа! Аз тук, в България, много държа да изживея поне старините си малко по-спокойно (ако пенсионерския живот у нас въобще може да бъде наречен живот).
.
А пък ако родните властници не знаят как да се справят с проблема със застаряващото ни население (застаряване, което не на последно място се дължи на отрицателния прираст от "демократичните" промени-насам, както и на масовата емиграция в чужбина - всичко това, като резултат от смешните заплати и от лошите условия на живот в нашата държава) - да поканят за консултант по въпроса мен. Примерно, да ме направят съветник на Борисов. Аз бих получавал стотици пъти по-малко възнаграждение в сравнение с милионите за консултации на Доган и същевременно - бих бил стократно по-ефективен от ДПС-арския лидер. Аз мога да им предложа реални алтернативи, чрез които да успеят да запазят възрастта за пенсиониране и дори да могат да я намалят до биологично-обоснованите 50-55 години(явно - те не успяват да се справят с тази задача!). Ще ми трябват само няколко месеца, за да успея да се запозная в дълбочина с проблема и да предложа алтернативни бюджетни пера, от които да се вземат парите за пенсионерите. Защото, открай време представлява азбучна истина фактът, че един проблем не може да бъде решен по определен начин само от тези, които не желаят да го решат по този начин...
.
Следва продължение в: "От трън - та на глог, после на бодил и след това на кол!" - 2
Относно промените в НПК.
Една от забележките на Първанов във ветото му на планираните от ГЕРБ промени в НПК е свързана с назначаването на "запасния адвокат" на обвиняемия от обвинителите. Предназначението на тази мярка беше, да се преустанови честото протакането на делата заради отсъствия на адвокатите на обвиняемите поради много вероятно фалшиви причини. Аргументите на президента са свързани с възможността назначаването на допълнителния адвокат от обвинението да противоречи на европейската Конвенция за защита правата на човека и основните свободи, според която всеки има право сам да избира адвоката си. Аргументите на първановия екип може да имат основание.
.
Проблемите с начина на избирането на "резервния защитник" са преодолими. Когато адвокатът на подсъдимия отсъства, независимо по какви причини, това е ситуация, сродна със ситуацията, която в Конституцията на Република България се описва като невъзможност на обвиняемия да си осигури защита. В този случай държавата назначава държавен защитник, освен ако обвиняемия не държи сам да се защитава. След като Конституцията позволява държавата да назначава основен защитник, значи няма никаква пречка да се назначава от държавата и резервен такъв.
.
За да няма противоречие с Конвенцията за защита правата на човека, обвиняемият може да си избира с помощта на съдията или на съдебния състав резервния адвокати още в самото начало на процеса. Делото да не може да започне, без обвиняемият да разполага с "резервен защитник". Ако обвиняемият упорито отказва да си избере резервен защитник, но и отказва да се защитава сам при отсъствие на адвоката му - резервният защитник да бъде избран от съдията или от съдебния състав в присъствието на обвиняемия. След започване на делото, то да не може да се отлага поради отсъствието на адвокат и/или на прокурор (да има и резервни обвинители). Резервният адвокат да търпи несимволична финансова санкция, ако не може да присъства на дело, за което е избран, без предварително да е предупредил за това съда и да се даде възможност на обвиняемия да си избере друг резервен защитник. Съдът пък е длъжен да определя време за гледането на делата, съобразено с графика на резервните защитници.
.
Мисля, че по гореописания начин не само правата на обвиняемите са опазени, че и преопазени според всички известни конвенции и харти за човешките права, ами и най-спокойно бихме могли да забравим за дежурния у нас феномен с протакането на делата заради "болести" и "неразположения" на адвокатите на обвиняемите.
.
Проблемите с начина на избирането на "резервния защитник" са преодолими. Когато адвокатът на подсъдимия отсъства, независимо по какви причини, това е ситуация, сродна със ситуацията, която в Конституцията на Република България се описва като невъзможност на обвиняемия да си осигури защита. В този случай държавата назначава държавен защитник, освен ако обвиняемия не държи сам да се защитава. След като Конституцията позволява държавата да назначава основен защитник, значи няма никаква пречка да се назначава от държавата и резервен такъв.
.
За да няма противоречие с Конвенцията за защита правата на човека, обвиняемият може да си избира с помощта на съдията или на съдебния състав резервния адвокати още в самото начало на процеса. Делото да не може да започне, без обвиняемият да разполага с "резервен защитник". Ако обвиняемият упорито отказва да си избере резервен защитник, но и отказва да се защитава сам при отсъствие на адвоката му - резервният защитник да бъде избран от съдията или от съдебния състав в присъствието на обвиняемия. След започване на делото, то да не може да се отлага поради отсъствието на адвокат и/или на прокурор (да има и резервни обвинители). Резервният адвокат да търпи несимволична финансова санкция, ако не може да присъства на дело, за което е избран, без предварително да е предупредил за това съда и да се даде възможност на обвиняемия да си избере друг резервен защитник. Съдът пък е длъжен да определя време за гледането на делата, съобразено с графика на резервните защитници.
.
Мисля, че по гореописания начин не само правата на обвиняемите са опазени, че и преопазени според всички известни конвенции и харти за човешките права, ами и най-спокойно бихме могли да забравим за дежурния у нас феномен с протакането на делата заради "болести" и "неразположения" на адвокатите на обвиняемите.
Абонамент за:
Публикации (Atom)